№ 199
гр. П., 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 2025500*0148 по описа за 2025 година
намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 118 от 29.11.2024г., постановено по т.д. № 28
по описа за 2022г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е уважен предявеният
от Н. гр. С. иск да бъде обявен за относителено недействителен спрямо ищеца
договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на 16.02.2017г.,
обективиран в НА № *., том ІІІ, рег. № *, дело № 22/2017г. между С. А. Р. ЕГН
**********, в качеството й на продавач и «*» ЕООД, ЕИК ** в качеството му
на купувач, за следните недвижими имоти, а именно: имот № * по картата на
възстановената собственост на с. Р., Община П. ЕКАТТЕ * в местността «*» с
площ 2706 дка, категория пета с начин на трайно ползване стопански двор и
имот № *** по картата на възстановената собственост на с. Р., Община П.,
ЕКАТТЕ * в местността «*» с площ 4397 кв.мч., начин на трайно ползване –
стопански двор за сумата от 74 304.90 лв. и е отхвърлен иска предявен от Н.
гр. С. да бъде обявен за относителено недействителен спрямо ищеца договор
за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в НА № * от
1
06.12.2017г., том 37, рег. № *, дело № 253/2017г., сключен на 06.12.2017г.
между С. А. Р. ЕГН **********, в качеството й на продавач и «С. Р. А.» ЕООД,
ЕИК *, като купувач, на следните недвижими имоти: поземлен имот с
идентификатор № *.* по кадастрална карта и регистри на с. Р., общ. П., обл. П.
с площ от 5219 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива; поземлен имот с идентификатор № *.* по
кадастрална карта и регистри на с. Р., общ. П., обл. П. с площ от 7269 кв.м.,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива; поземлен имот с идентификатор № *.* по кадастрална карта
и регистри на с. Р., общ. П., обл. П. с площ от 870 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива; поземлен имот с идентификатор № *.* по кадастрална карта и регистри
на с. Р., общ. П., обл. П. с площ от 3000 кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива; както и да бъде
обявен за относителено недействителен спрямо ищеца договор за покупко –
продажба на недвижим имот, сключен на 06.12.2017г. между С. А. Р. ЕГН
********** и Н.А. В. ЕГН **********, в качеството им на продавачи и «С. Р.
А.» ЕООД, ЕИК * като купувач, обективиран в НА № * от 06.12.2017г., том ІІ,
рег. № *, дело № 252/2017г. на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № * по
карадстрална карта и регистри на с. Ч., Община П., област П. с адрес с. Ч., м.
Г. целия с площ от 10969 кв.м., с трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива и са отхвърлени предявените при
условията на евентуалност искове с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК,
предявени от Н. гр. С. да бъдат обявени за относително недействителни
сделките, обективирани в нотариален акт № 17, том І, рег. № *, н.д. №
17/2018г. и нотариален акт №*, том І, ре. № *, н.д. № 63/2017г., с които С. А.
Р. ЕГН ********** е отчуждила възмездно притежавани от нея недвижими
имоти в полза на «Е.А.» АД.
Решението в неговите отхвърлителни части е обжалвано от Н. С. с
твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Оспорен е Н.равеният от
съда извод за това, че публичното задължение на С. А. Р. може да бъде
погасено чрез принудително изпълнение, насочено към два от прехвърлените
имоти, което е дало основание иска само по отношение на тях да бъде уважен.
Жалбоподателят като подържа, че съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечаване на неговите кредитори, които имат
2
право да се удовлетворят от него, настоява решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове да бъде отменено и постановено друго, с
което същите бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на разноски за
двете инстанции.
Ответниците по въззивната жалбата на Н. – „СР А.“ ЕООД, ЕИК * и С.
А. Р. ЕГН ********** са депозирали писмени отговори, с които оспорват
същата и настояват атакувания съдебен акт в неговата отхвърлителна част да
бъде потвърден, тъй като публичните задължения на С. Р. са изцяло погасени.
Решението в частта, с която предявения иск е уважен е обжалвано от С.
А. Р. ЕГН ********** и от „СР А.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. К. № 3, ет.4 с твърдения, че С. Р. няма непогасени
публични задължения, поради което и предявения иск е неоснователен.
Настояват решението в позитивната за ищеца част да бъде отменено и
постановено друго, с което иска бъде отхвърлен.
Ответникът по въззивната жалбата на ответниците - Н. чрез ст.
юрисконсулт Д. А. оспорва твърдението, че длъжника е погасил изцяло
публичните си задължения.
Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено
следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по искове,
съединени при условията на евентуалност, предявени от Н. срещу С. А. Р. ЕГН
**********, „СР А.“ ЕООД, ЕИК *, «*» ЕООД, ЕИК ** и «Е.А.» АД,
главният, от които с правно основание чл. 216, ал.1, т. 6 ДОПК, а евентуалния
с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК. Твърденията в исковата молба се
свеждат до следното: ищеца е публичен взискател по изп. д. № */2017г. с
длъжник С. А. Р. ЕГН ********** на вземане в размер на сумата от 560 490.94
лв., голяма част от което за данъци и задължителни осигурителни вноски,
установено с ревизионен акт № Р-*-*** от 17.02.2017г.. Длъжникът – С. А. Р.
ЕГН ********** е извършила възмездни сделки с притежаваното от нея
имущество, които според ищеца са недействителни с приложението на чл. 216,
ал.1, т.6 ДОПК, тъй като са сключени след датата на установяване на
публичното задължение, респ. след връчване на заповедта за възлагане на
ревизия, със свързано с длъжника лице, който факт сочи на намерение да се
увреди публичния взискател. На това основание ищеца настоява да бъдат
3
признати за относително недействителни по отношение на него сделките
сключени с НА № *, том 37, вх. Рег. № * от 06.12.2017г., с който С. Р. се е
разпоредила възмездно с четири собствени ПИ в полза на „С. Р. А.“ ЕООД; с
НА № *, том 37, вх.рег. № * от 06.12.2017г., с който С. Р. е продала на „С. Р. А.“
ЕООД притежаваната от нея ½ ид.ч. от ПИ; с НА № *, том 32 с вх. рег. № * от
19.10.2016г., с която С. Р. е отчуждила възмездно два собствени имота по
картата на възстановената собственост на с. Р., обл. П. и с НА № *, том 3,
вх.рег. № * от 16.02.2017г., с която С. Р. е продала на «*» ЕООД собствените си
два имота по картата на въстановената собственост на с. Р.. Евентуално, ако
предявените главни искове на основание чл. 216, ал.1, т.6 ДОПК не бъдат
уважени да бъдат обявени същите сделки за относително недействителни по
отношение на държавата на основание чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК, тъй като С. Р. е
длъжник на публично вземане, който се е разпоредил с притежавани от него
права със сделки, сключени след връчване на заповедта за възлагане на
ревизията; при извършената ревизия са установени публични задължения на
ревизираното лице, както и намерение за увреждане на публичния взискател.
На самостоятелно основание - чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК ищеца настоява да
бъдат обявени за недействителни по отношение на държавата сделките,
сключени с НА № 5, том 2, вх.рег. № 407/23.01.2018г., с която С. Р. е продала
на «Е.А.» АД собствения си недвижим имот, находящ се в с. Р. и с НА №*, том
12, вх. рег. № * от 27.04.2017г., с който С. Р. се е разпоредила възмездно в
полза на «Е.А.» АД със собствени недвижими имоти.
Ответникът – С. А. Р. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул.К. № 3 оспорва
исковете, като твърди, че не са налице основанията за обявяване на сделките
за относително недействителни по чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК, тъй като не е
установено намерение за увреждане на публичния взискател, при все, че
„Е.А.“ АД е дружество, чийто основен предмет на дейност е покупка на
земеделски земи. Навежда възражение за изтекла погасителна давност, като
твърди, че давността започва да тече от датата на сключване на увреждащата
сделка и претенцията да се иска обявяването й за относително недействителна
се погасява с изтичане на пет годишния давностен срок, съгласно чл. 110 ЗЗД.
Оспорва да са налични и публични задължения в посочения размер, като
твърди, че съставения ревизионен акт е оспорен по съдебен ред.
Ответникът – „СР А.“ ЕООД ЕИК *, представляван от адв. Х. В. оспорва
исковете, като твърди, че не е установено намерение за увреждане на
4
публичния взискател. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
Твърди, че не е установено и публично задължение, тъй като издадения
ревизионен акт е оспорен и е налице висящо съдебно производство.
Ответникът – «Е.А.» АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. К.Ш. № 4, представляван от прокуриста Г.Г. е депозирал писмен
отговор, с който оспорва исковете. Оспорва твърдението, че сделките са
сключени с цел увреда на публичния взискател, като твърди, че основна
дейност на дружеството е именно изкупуване на земеделски земи, както и че е
сключило сделките на реални парзарни цени, което опровергава налично
намерение за увреждане на кредитора. Освен това твърди, че е трето
добросъвестно лице, което не е знаело, че продавача има публични
задължения, а по отношение на процесните недвижими имоти не е имало
вписани никакви вещни тежести. Най – сетне твърди, че публичното
задължение на продавача не е установено с влязъл в сила акт, тъй като
съставения РА е обжалван.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която
ищеца признава, че е погасен по давност иска за обявяване за относително
недействителна по отношение на него, сключената с НА № *, том 32 с вх. рег.
№ * от 19.10.2016г. сделка, с която С. Р. е отчуждила възмездно два собствени
имота по картата на възстановената собственост на с. Р., обл. П. в полза на „С.
Р. А.“ ЕООД и затова прави отказ от същия.
По повод заявения отказ от иска с определение № 106 от 20.03.2023г.
производството по иска на Н. срещу С. Р. и „СР А.“ ЕООД ЕИК * да бъде
обявена за относително недействителна по отношение на ищеца, сключената с
с НА № *, том 32 с вх. рег. № * от 19.10.2016г. сделка е прекратено.
По главния иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.6 ДОПК.
Основателността на иска с правно основание чл. 216, ал.1, т.6 ДОПК
предполага наличието на следните кумулативно дадени предпоставки:
действително публично вземане; действие от страна на длъжника, с което
уврежда кредитора, което действие да е извършено след датата на
установяване на публичното задължение, съответно след връчване на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения и страна по сделката да е свързано с длъжника лице.
Със заповед за възлагане на ревизия № Р-*-020-001 от 05.07.2016г. на
5
началник сектор в ТД на Н. - П., на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е
възложена ревизия на ответника С. А. Р. с регистрация като ЕТ и
самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2010 - 31.12.2015 г.. Заповедта е
връчена на проверяваното лице по електронен път на 01.04.2016г.. След
извършената проверка е издаден Ревизионен акт № Р- *-***/17.02.2017 г.,
установяващ публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от
ДОПК в размер на 438 621.08 лева, представляващи данък по ЗДДФЛ, данък
върху доходите на физически лица, осигурителни вноски и лихви. За събиране
на установените публични вземания е образувано изпълнително дело №
*/2017г., по което са наложени обезпечителни мерки на 12.05.2017г. и на
23.05.2017г. и до длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение.
Видно от представените пред настоящата инстанция писмени
доказателства с разпореждане от 26.02.2025г. на публичния изпълнител при
ТД на Н. образуваното изпълнително дело № */2017г. за събиране на публични
вземания срещу С. А. Р. е прекратено, тъй като задълженията са изцяло
погасени.
Установените до тук факти, настъпили в хода на процеса, които следва
да бъдат зачетени, съгласно чл. 235, ал.3 ГПК опровергават твърдението на
ищеца за наличие на действително непогасено публично вземане, което
означава, че не е налице първата от предвидените в чл. 216, ал.1, т. 6 ДОПК
предпоставки – действително публично вземане. Само на това основание
предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Не до този извод е достигнал решаващия първоинстанционен съд,
поради което и решението в частта, с която иска е уважен следва да бъде
отменено и постановено друго, с което иска на Н. да бъде отхвърлен.
С оглед приетата неоснователност на главния иск е настъпило
процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск с правно
основание чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК. Основателността на иска с правно
основание чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК предполага наличието на следните
кумулативно дадени предпоставки: действително публично вземане; действие
от страна на длъжника, с което уврежда кредитора, което действие да е
извършено след датата на установяване на публичното задължение, съответно
след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на
ревизията са установени публични задължения и сделката да е сключена с
6
намерение да се увреди публичния взискател.
Този иск също е неоснователен, тъй като не е установено непогасено
публично задължение на ответника С. Р. – първата от предпоставките за
основателност на същия. След като не е налична една от предпоставките на
фактическия състав по чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК е безпредметно обсъждане на
останалите такива.
Изводът е, че решението в неговите отхвърлителни части следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и като се отчете
обстоятелството, че повод за предявяване на иска е поведението на ответника
С. Р., който едва в хода на производството и то пред въззивния съд е погасил
своето задължение от публичен характер, което е наложило и отхвърлянето на
исковете, следва да се приеме и по аргумент на противното от чл. 78, ал.2
ГПК, че разноски се дължат на ищеца. Те се изразяват в претендирано
юристконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал.8 ГПК следва да
бъде определено по чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ
на сумата от по 360 лв. за всяка от инстанциите.
По частната жалба:
Подадена е от Н. срещу определение № 50 от 03.02.2025г., с което е
допълнено постановеното решение, като е осъдена Н. да заплати на „СР А.“
ЕООД разноски в размер на 8850 лв., представляваща платено възнаграждение
за адвокат и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Частната жалба е основателна, предвид изхода на спора и с оглед
изложеното по – горе, че причина за предявяване на иска е единствено
поведението на ответника - длъжник С. Р., а отхвърлянето на иска е последица
от погасяване на публичното й задължение, което е сторено в хода на процеса.
Очевидно е, че с поведението си ответника неоснователно е предизвикал
правен спор, поради което и Н.равените от него разноски, доколкото
едноличен собственик на капитала и управител на „СР А.“ ЕООД е именно
длъжника С. Р. т.е. ответниците са свързани лица, следва да останат за негова
сметка.
Затова и оспореното определение следва да бъде отменено, а искането
7
за изменение на решението в частта за разноските оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 118 от 29.11.2024г., постановено по т.д. № 28 по
описа за 2022г. на Окръжен съд Пазарджик, в частта, с която е обявен за
относителено недействителен спрямо Н. гр. С. договор за покупко – продажба
на недвижим имот, сключен на 16.02.2017г., обективиран в НА № *., том ІІІ,
рег. № *, дело № 22/2017г. между С. А. Р. ЕГН **********, в качеството й на
продавач и «*» ЕООД, ЕИК ** в качеството му на купувач, за следните
недвижими имоти, а именно: имот № * по картата на възстановената
собственост на с. Р., Община П. ЕКАТТЕ * в местността «*» с площ 2706 дка,
категория пета с начин на трайно ползване стопански двор и имот № *** по
картата на възстановената собственост на с. Р., Община П., ЕКАТТЕ * в
местността «*» с площ 4397 кв.мч., начин на трайно ползване – стопански
двор за сумата от 74 304.90 лв. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. гр. С. срещу между С. А. Р. ЕГН
********** и «*» ЕООД, ЕИК ** иск да бъде признат за относително
недействителен по отношение на държавата сключения на 16.02.2017г.,
обективиран в НА № *., том ІІІ, рег. № *, дело № 22/2017г. договор за покупко
– продажба на недвижим имот между С. А. Р. ЕГН **********, в качеството
й на продавач и «*» ЕООД, ЕИК ** в качеството му на купувач, на следните
недвижими имоти, а именно: имот № * по картата на възстановената
собственост на с. Р., Община П. ЕКАТТЕ * в местността «*» с площ 2706 дка,
категория пета с начин на трайно ползване стопански двор и имот № *** по
картата на възстановената собственост на с. Р., Община П., ЕКАТТЕ * в
местността «*» с площ 4397 кв.мч., начин на трайно ползване – стопански
двор за сумата от 74 304.90 лв..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 118 от 29.11.2024г., постановено по т.д.
№ 28 по описа за 2022г. на Окръжен съд Пазарджик в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА С. А. Р. ЕГН ********** и «*» ЕООД, ЕИК ** да заплатят
общо на Н. гр. С. сума в размер на 360 лв., представляваща разноски пред
8
въззивната инстанция за юристконсултско възнаграждение, както и сума в
размер на 360 лв., представляваща разноски пред първата инстанция за
юристконсултско възнаграждение.
ОТМЕНЯ определение № 50 от 03.02.2025г., постановено по т.д. № 28
по описа за 2022г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е допълнено решение №
118 от 29.11.2024г., постановено по т.д. № 28 по описа за 2022г. на Окръжен
съд Пазарджик в частта за разноските, като е осъдена Н. да заплати на „СР А.“
ЕООД, ЕИК * сума в размер на 8850 лв., представляваща Н.равени разноски
по заплащане на адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 12163 от 19.12.2024г. на „СР
А.“ ЕООД, ЕИК *, с която се иска изменение на решение № 118 от
29.11.2024г., постановено по т.д. № 28 по описа за 2022г. на Окръжен съд
Пазарджик в частта за разноските.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9