Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006
Гр.Троян, 07.07.2022 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, втори състав, в публично съдебно заседание проведено на седми юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Светла Иванова
При секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№776/2019г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
В РС-Троян е образувано
гр.д.№776/2019г. по искова молба от „ВИКО" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление в ***, представлявано от Управителя В.К., чрез адв. Б.Д. от ЛАК,
против „ИЗИ
ПАРКЕТ" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в Република
България, обл. Ловеч, общ. Троян, ***, представлявано от Управителя П.В., с
правно основание чл.59 ЗЗД, с цена на иска 6000 /шест хиляди/ лева.
С протоколно определение от
13.01.2020г. и протоколно определение от 30.06.2020г. постановени по настощяото
гр.д.№776/2019г., съдът е постановил
съединяване на гр.д.№1097/2019г. на ТРС, гр.д.№ 124 от
След
съединяване на гр.д.№ 1097/2019г.; гр.д.№124/2020г. и гр.д.№335/2020г. към настоящото
гр.д.№776/2019г. на ТРС съдът е изготвил доклад, като е приел, че
производството по гр.д.№776/2019г. е образувано по предявена искова молба от „ВИКО" ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление в *** , представлявано от Управителя В.К.,
против „ИЗИ ПАРКЕТ" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в
Република България, обл. Ловеч, общ. Троян, ***, представлявано от Управителя П.В., с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
С доклада
по делото е прието, че са предявени четири обективно съединени иска, с които се
претендира обезщетение
за ползването на чужд имот, както следва: За периода от
10.06.2019 г. до 10.08.2019 г. – за сумата 6000 лева; За периода от 11.08.2019 г. до 11.11.2019 г.
– за сумата 9000лв.; За периода 11.11.2019 г. до 11.02.2020 г. за сумата 9000
лева и за периода от 12.02.2020 г. до
11.05.2020 г. за сумата 9000лева.
Излага се, че с Постановление за възлагане, акт № 15, том. II, дело 249/2018 год. на СВ при ТРС и с
Постановление за възлагане, акт № 74, том. VI, дело 1173/2019 год. на СВ при ТРС, ищцовото дружество „ВИКО"
ЕООД, ЕИК: *** е придобило собствеността върху имот с идентификатор
03486.24.240 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б.О., общ.
Троян, с начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект и с
площ
Твърди се, че понастоящем, собствените на ищеца сграда 03486.24.240.3 (нула
три четири осем шест точка две четири точка две четири нула точка три):
застроена площ
Излага се, че „ИЗИ ПАРКЕТ" ООД, ЕИК: ***
фактически ползва за свои вещи, машини, материали собствените на ищеца
промишлени халета с идентификатори 03486.24.240.3 и 03486.24.240.4 с обща
застроена площ 1500 (хиляда и петстотин) кв. м, брой етажи 1, предназначение:
Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, което продължава и
по настоящем, като на 01.10.2019 год. е насрочена публична продан на машини,
инструменти и съоръжения на ответника, описани в сградите на ищеца на
18.06.2019 год. Заявява, че
управителят на ответното дружество - П.В.няма
назначен персонал в предприятието от 2013 година, а самия той от същата 2013
год. живее в Кралство Нидерландия и не се е завръщал в Република България.
В молбата е изложено, че ищеца търпи
загуби от ползите, които следват от правото на собственост върху имота,
придобито с Постановление за възлагане, акт № 15, том. II, дело 249/2018 год. на Сл. В при ТРС и с Постановление
за възлагане, акт № 74, том. VI, дело 1173/2019 год. на
Сл. В. при ТРС, който продължава да е неизползваем за ищеца, защото се ползва
от ответника, а по настоящем ответника е в производство по прекратяване по реда
на чл. 155 от ТЗ, по предявен иск, по
който е образувано т. д. № 16/2019 год.
пред ЛОС. Изложено е, че срещу ответника
се водят изпълнителни дела, по които има неудовлетворени задължения, а
управителя на ответника активно отчуждава вземанията на дружеството, преди то
да бъде обявено в ликвидация или да бъдат удовлетворени кредиторите му, за които от Апелативна прокуратура Велико
Търново е указано да бъде проведено разследване по пр. пр. 1031/2019 год. за
евентуално осъществено престъпление по чл.220, ал.1 от НК.
По искане на ищеца, с Определение
№454 от 02.09.2019г. на ТРС, по гр.д.№776/2019г. е допуснато
обезпечение на предявения иск за сумата от
6000 /шест хиляди/ лева, чрез
налагане на запор върху вземания на длъжника
(налични и/или постъпващи парични средства ) по изп. д.
№ 92/2014 год. по описа на ЧСИ Р.Д., per. № 880 на КЧСИ, район на действие Ловешки
Окръжен съд и ЗАПОР върху машини и съоръженията, подробно
описани в молбата, находящи се в сграда 03486.24.240.3 (нула три четири
осем шест точка две четири точка две четири нула точка три): застроена площ
Моли
съдът да постанови решение, с което осъди ответното дружество да заплати претендираните
суми. Ангажира
доказателства и прави доказателствени искания.
Претендира се от ответника заплащане на сторените в производството
разноски.
В
предвидения по реда на чл. 131 от ГПК срок ответникът, чрез процесуалния си
представител - адв. А. е депозирал в срок
отговори, с които изразяват становището си за допустимост, но
неоснователност на претенциите.
Излагат се
възражения, че с поведението си ищецът възпрепятства изнасянето на машините от
процесните имоти, тъй като ищецът е придобил имотите въз основа на
Постановление за възлагане по изп.д.№92/2014 г. по описа на ЧСИ Р.Д., по
изп.дело, въпреки че е налице влязло в сила
постановление за възлагане на имота, не е извършен въвод във владение на
взискателя, на който е възложен имота по реда на чл.498 от ГПК. Твърди се, че
липсва надлежно предаване на имотите, че ответното дружество „Изи Паркет“ не е уведомено за предаване на
владението и съответно, не му е предоставена възможност за изнасяне на
намиращите се вещи на дружеството в имота, предмет на публичната продан. Излага
се, че по молба на ищеца в настоящото производство и взискател в изпълнителните
производства – „Вико“ ЕООД са на наложени
запори, и е назначен пазач на движимите вещи. Твърди се, че с поведението си
ищецът възпрепятства изнасянето на намиращите в имота движими вещи на Изи
Паркет, тъй като преди депозиране на
настоящата искова претенция, движимите вещи са запорирани и по две от изп.дела
е назначен пазач на движимите вещи, поради което ответникът няма право да се
разпорежда с тях, под страх от
наказателна отговорност. Ответникът ангажира
доказателства и прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез проц.представител поддържа
становище за основателност на предявените искови претенции, като излага
подробни аргументи по съществото на спора.
В
съдебно заседание ответното дружество, чрез проц.представител поддържа
становище за неоснователност на исковете, като аргументите си излага по във
фазата по съществото на спора и в представена
по делото писмена защита.
След
преценка - поотделно и в съвкупност на представените писмени доказателства, събраните в процеса
гласни такива, доводите и становищата на страните, приобщените по делото заключения на вещите лица, съдът намира за установено следното от
фактическа
страна:
Представени са като
доказателства по делото Постановление за възлагане, акт № 15, том. II, дело
249/2018 год. на СВ при ТРС и Постановление за възлагане, акт № 74, том. VI,
дело 1173/2019 год. на СВ при ТРС, от които се установява, че ищцовото
дружество „ВИКО" ЕООД, ЕИК: *** е придобило собствеността върху имот с
идентификатор 03486.24.240 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. Б.О., общ. Троян, с начин на трайно ползване: За друг вид производствен,
складов обект и с площ
Установено е, че
„ИЗИ ПАРКЕТ" ЕООД е собственик на част от земята и сградите, тъй като с
постановлението на съдебния изпълнител на „ВИКО" ЕООД са възложени само 1501/3444 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 03486.24.240, находящ се в с. Б.О., общ. Троян, местност „***",
целият с площ
Установява се, че
в собствените на ищеца сграда
03486.24.240.3 (нула три четири осем шест точка две четири точка две четири
нула точка три): застроена площ
Представена е
Нотариална покана, per. № 2222, том. I, акт. 103 на нотариус М.Г.per. №477, с район на действие ТРС от 14.06.2019г. от която се установява,
че ищцовото дружество е поискало от ответника да заплаща обезщетение за
ползването на чужд имот, като ищеца посочил размер на обезщетението, равен, на
обичайния за района наем на производствени помещения, а именно 2 (два) лева за
един квадратен метър площ на месец. Нотариалната покана, per. № 2222, том. I, акт. 103 на нотариус М. Г.per. № 477, с район на действие ТРС е връчена на 01.07.2019
год. , като получателя е потърсен на 14.06.2019 год. на адреса по регистрация
на търговеца и не е открито длъжностно лице, което да получи поканата.
Връчителят е посочил, че вратата е заключена и предприятието на работи. На
14.06.2019 год. е залепено съобщение до получателят, в което е посочен срок за
получаване на поканата, а именно 01.07.2019 год.
Установено
е, че въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение №341/31.05.2013 г. и изпълнителен лист от 03.02.2013
г. по ч.гр.д. № 544/2013 г. по описа на Районен съд Троян и депозирана молба с
вх. № 1637/14.06.2013 г. от „ВИКО" ЕООД е образувано изпълнително дело №
269/2013 г. по описа на ДСИ А.Й. с район на действие Районен съд - гр. Троян.
Установено е, че с посочената молба е направено искане за пристъпване към
принудително изпълнение към част от притежаваните от „Изи паркет" ООД
недвижими имоти, поради което с постановление от 05.07.2013 г. на ДСИ е вписана
на 09.07.2013 г. възбрана върху притежаваните
недвижими имоти и на 14.08.2013 г. е извършен опис на посочените недвижими
имоти, за което е съставен протокол от ДСИ А.Й.. Последвало е обявяване на публична
продан за посочените имоти с начална дата 10.09.2013 г. и крайна датата 10.11.2013
г. за подаване на наддавателни предложения. Публичната продан е отменена,
поради допусната грешка в обявлението, като е обявена нова, с начална дата
06.11.2013 г. и крайна дата 06.12.2013 г. с предмет същите недвижими имоти. С
уведомление с изх. №10709/ 15.10.2013 по същото изпълнително дело е наложен
запор на движими вещи, собственост на „Изи паркет" ООД. С протокол от
09.12.2013 г. ДСИ е обявило наддавателните предложения по насрочената публична
продан и е обявило за купувач на имотите „ВИКО" ЕООД за цена от 236 113
лева. С молба с вх. № 3630/18.12.2013 г.
е направено искане от взискателя, изпълнителното дело да бъде преместено при
ЧСИ Р.Д. за продължаване на изпълнителните действия, поради което изпълнителното
дело е прекратено по описа на ДСИ- А.Й. и е изпратено на ЧСИ Р.Д. за
продължаване на действията, където е образувано под № 20148800400092.
По образуваното изп.дело №
20148800400092 по описа на ЧСИ Р.Д. е направено разпределение, от което е
видно, че „Вико" ЕООД дължи сума в размер на 137 028, 19 лева за довнасяне
по изпълнителното дело, като за дата за предявяване на разпределението е
посочена 08.04.2014 г., когато е съставен протокол от ЧСИ Р.Д.. С Решение №
174/01.07.2015 г. постановено по в.гр.д. 243/2015 г. по описа на ВТАС е
отменено извършеното разпределение с протокол от 08.04.2014 г. и съдът е дал
задължителни указания на ЧСИ Р.Д. относно размера и поредността на
удовлетворяване на вземанията по изпълнителното дело. Въз основа на влязлото в
сила решение № 174/01.07.2015 г. постановено по в.гр.д. 243/2015г. по описа на
ВТАС, взискателят обявен за купувач „Вико" ЕООД е следвало да внесе
съобразно разпоредбата на чл. 495 от ГПК в първоначално определения срок,
дължимата сума, която не е внесена към датата на изтичане на срока - 03.08.2015 г.
Установява се, че по молба на
„Вико" ЕООД с вх. № 2880 от 22.07.2014г. до ЧСИ Р.Д. за спиране на изп.д.
№ 92/2014г. същото е спряно.
Установява
се, че „ВИКО" ЕООД не е въведено във владение по
предвидения в чл. 498 от ГПК ред нито през
Установено е, че по ИД №1312/2019
г. по описа на ЧСИ Р.Д., което е образувано, въз основа на издадената по гр.д.№776/19
г. обезпечителна заповед е допуснат запор на същите машини, като ЧСИ е извършил
опис на машините, наложил е запор и е назначил пазач.
От приложените към Молба вх.№262284/18.11.2021 г. от „ИЗИ ПАРКЕТ” ООД,
чрез пълномощник адв.В.А. ***, доказателства:
Предупреждение за изключване до „ВИКО” ЕООД, Протокол от опис от 17.12.2013 г.
на ДСИ А.Й., Протокол № 1496/05.12.2017 г. на ЧСИ Р.Д. и Известие за доставка
на Предупреждението, в едно с приложенията към него се установява, че ответното
дружество е отправило искане за връщане на намиращите се в сградите на ищцовото
дружество движими вещи, като изрично е даден и срок за това. От приложеното
известие е видно, че изпратеното Предупреждението е получено.
Представена е изисканата по
силата на издадено съд.у-ние информация от „Чез Електро България” /л.289/, от която е видно какво количеството е консумираната и фактурирана електроенергия за поземлен
имот с идентификатор 03486.24.240, находящ се в с. Б.О., общ. Троян, местност „***”,
целият с площ
За установяваване на спорните по
делото обстоятелства по искане на страните са събрани гласни доказателства,
посредством разпит на свидетелите Д.П.Д. и М.А.Д..
От показанията на свид.Д. се
установява че през 2005-2006г. работил в „Изи Паркет“ в дърводелски цех в с.Б.О.,
в който се изработват детайли, а през 2020г. в същия цех, но вече във фирма
„Вико“. Свидетелят твърди, че „…Вътре в
цеха има машини, които не сме използвали…“.
От показанията на свид. М.А.Д.се
установява, че притежава дърводелска работилница в с. Б.О., познава Н.Н., който
е управител на фирма „Вико”, че Н.е давал детайли, които да бъдат изработвани в
неговата фирма. „…Аз изработвам детайлите, които Н.си ги взема, лакира,
изработва и транспортира…“. Твърди, че свид.Д. е вземал от него детайли, „…тъй
като беше работник на Н.…“. Знае местоположението
на фирма „Вико”, която е била производствена база на „Изи Паркет”, знае, „…
всичките холандци, които са минали оттам. Знам, че машините, които бяха в тази
фирма още по времето на М., тези машини стоят и до сега…“. Знае, че през май месец
Съдът счита, че следва да
кредитира с доверие показанията на свидетелите като обективни и непосредствено
възприети.
По делото е допусната СТЕ, по
която в.л. инж.П.В. е изготвил заключение и повторна СТЕ с вещо лице инж. Ж.Й.,
към което е изготвено и допълнително заключение по допуснатата експертиза,
които са приети като доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно задължителната практика
на Върховния касационен съд /Решение №
49 от 23.07.2019 г. по гр. д. № 2885/2018 г., Г. К, ПГ. О. на ВКС/.
„Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД урежда правоотношения, породени от едно - според
самия законодател - неоснователно разместване на блага. В рамката на
правоотношението собственик - владелец без правно основание за осъществяване на
фактическа власт, именно липсата на юридическото основание за конкретните
фактически отношения, е първата предпоставка да се търси обезщетение за ползата
от която е било лишено лицето, собственик спрямо лицето, което е било държател
на вещта. Но без доказателства, че чуждата
вещ не само е била във фактическата власт на ответника, но и той е реализирал
полза от владението, или са били налице обективните предпоставки за това, не
може да се приеме, че е налице разместване на блага между двете правни сфери на
страните по спора.".
Настоящият
състав счита, че в хода на производството ищецът не ангажира доказателства за
основателността на предявените от него искове, поради следните съображения:
Съобразно
разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът, при предявен иск с
правно основание чл.59 ЗЗД следва при условията на пълно и главно доказване да
установи, че е собственик
на имота /вещта/, че ответникът ползва
фактически имота без наличие на правно основание за това и размера на вредата,
изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е
реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота.
От
събраните в хода на производството доказателства беше установено единствено, че
ищецът е собственик на двете сгради, намиращи се в поземлен имот с идентификатор 03486.24.240, находящ се е с. Б.О., общ.
Троян, местност „***", целият с площ
Този извод на настоящият състав се подкрепя и от
приобщените по делото доказателства, от които се установява, че по искане на
„ВИКО" ЕООД е наложен запор на движимите вещи и е назначен пазач на същите
по изп. д. № 1440/2017 г. по описа на ЧСИ В.П.. В подкрепа на този извод е и
отправеното в хода на настоящото производство искане до ищеца / в проведеното
на 30.06.2020 открито съдебно заседание / да осигури достъп на ответника до сградите, за да е възможно
да бъдат изнесени, собствените на ответника движими вещи, като в отговор на отправеното искане, процесуалния
представител на ищеца сочи, че такъв няма да бъде осигурен, тъй като ответника не
предоставя на ищеца информация къде ще бъдат преместени движимите вещи.
От
събраните в процеса гласни доказателства, посредством разпита на свид. М. Д. се
установява отново обстоятелството, че „Изи
паркет" ООД не упражнява фактическа власт върху имота „… „Аз съм присъствал лично, когато Николай се
опитваше да пусне някои от машините и не успя. " и „До месец май
Не на последно място съдът счита, че доказателства, че „Изи
паркет" ООД не упражнява фактическа власт върху имота е и обстоятелството,
че всички съобщения и призовки изпратени до адреса на фабриката и предназначени
за „Изи паркет" ООД се връщат с отбелязването, че дружеството не е на този
адрес / видно от призовките по гр.д.№776/2019г.; разписката към представената нот.
покана от 14.06.2019 г. оформена от
Нотариус М.Г.„на адреса няма
длъжностно лице, което да получи нот. покана. Сградата е заключена
предприятието не работи."/, в който смисъл са изложените от
проц.представител на ответното дружество аргументи в представената по делото
писмена защита, които изцяло се споделят от настоящият състав.
Съдът счита, че ищецът не успя да докаже и размера на обедняването. За установяване на тези обстоятелства беше
допусната и реализирана СТЕ, повторна такава и допълнителна задача към
повторната експертиза.
Настоящият
състав счита, че не следва да кредитира изготвените от вещите лица В. и Й.
заключения, тъй като при изслушване в открито с.з., същите не можаха да защитят
своите заключения. В своето заключение инж.В. се установи, че не е съобразил
техническата инфраструктура, не можа да обясни
защо при сравнителните аналози приема като квадратура, която се отдава
под наем застроената площ, а при други разгъната застроена площ. Отделно от
това, при изслушване на вещото лице в с.з. на 18.11.2021г. се установи, че при
изчисляване на мораторна лихва за пропуснати ползи от отлагане на сделката,
спрямо момента на оценката, вещото лице
е дисконтирало мораторната лихва /която
принципно е законово определена/. Отделно от това експерта не можа да обясни
начина, по който е определил процентно „тежестта
на резултатите“, като същият заявява, че е стигнал до нея по математически път.
Вещото лице не успя да обясни как е
получена описаната от него сума „15.46 лева“, представляваща нетен доход от наеми за оценяваната площ. На
зададеният от проц.представител на ответника въпрос: „Когато разделя 15.46 лева – годишна сума на
кв.м. и разделено на 12 месеца ще получа месечна и тя е 1.28 лева. Като разделя
19.93 лева на 12 месеца ще получа брутен доход от 1.61 лева. По кои изчисления
стигнахте до извод, че е 1.02 лева?“, експерта отговаря: „ Върви един алгоритъм от т.1 до последната и
се получава това. Вие, ако ги изчислявате по един начин, тук може да има
грешка. Това е сложен алгоритъм, който се използва при определяне на наемни
цени. Той не може да бъде намерен в някакъв нормативен акт, отговоря на
стандартите, но стандартите те не са това, което се получава когато имаме
конкретна задача, каквато е в настоящия случай. В много сложна схема изпадаме
на задаване на въпроси, която трябва да изчисляваме и да доказваме всяка цифра
една по една….“.
При
изслушване на повторното заключение изготвено от вещото лице Ж.Й. в с.з. се установи, че експерта не може да направи
обоснован извод как е стигнало до заключението, което е дало. Констатирани са
противоречия в заключението на инж. Й. досежно посочените цени при определяне
размера на обезщетението, актуални към
Съдът констатира, че при
изготвяне на повторното заключение и допълнително към него вещото лице неправилно
е приложило коефициент за намаляване стойността на имотите, не са съобразени
нито квадратурите, нито допълнително дворно място към оценяваните обекти. При използване на аналозите експерта е
използвал тарифа, която е актуална към период, който не обхваща процесния период за наем и за
обезщетение. При използването на сравнителните образци, експерта неправилно е приложил коефициент за
намаляване стойността на имотите, като не е съобразил квадратурите, допълнително дворно
място към оценяваните обекти, както и се
установи, че не е приложен коефициент за местоположение на имота.
Всички тези противоречия мотивират съдът да
приеме, че изготвените заключения не следва да бъдат кредитирани като доказателства по делото, установяващо наемната
цена на идентични имоти в района. От друга страна, ищецът не ангажира
доказателства, от които да е видно, че в действителност за него е настъпило
обедняване.
Поради изложените по-горе аргументи,
настоящият състав приема, че предявените обективно съединени искове по чл.59 от ЗЗД са неоснователни и недоказани и
следва да бъдат отхвърлени.
С
оглед изхода на делото, претенцията на пасивно легитимираната по делото страна
по чл. 78, ал. 3 от ГПК, за присъждане на направените по делото разноски се
явява основателна и следва да бъде уважена в размер 3081.00 лева, представляващи разноски
за платена ДТ, адвокатско възнаграждение, депозит за вещите лица по допуснатите
експертизи, свидетел и издадените съд. у-ния, съобразно приложен по делото списък по реда на
чл.80 от ГПК /л.489/, тъй като предявените искове са отхвърлени изцяло. По направеното от
ищцовата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение:
Съдът намира същото за неоснователно,
доколкото хонорарът от 2736.00 лева с ДДС
не надвишава значително дължимият
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ минимум от 2520.00 лева и съответства на фактическата и правна сложност
на делото.
В тази връзка следва да се посочи,
че в т. 3 на Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК изрично е прието, че
минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е
определен по силата на законова делегация с издадената Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – чл. 36 ЗА. С тази Наредба Висшият
адвокатски съвет може да създава само норми, уреждащи изчерпателно посочената в
закона материя – определяне на минимални размери на възнагражденията, когато се
касае за договор между адвокат и клиент. В чл.9 от ЗЗД е закрепен основният
принцип на договорното право - принципът за свобода на договарянето и
обвързващата сила на договорите, който признава на договарящите свободата сами
да определят съдържанието на договорите помежду им и същевременно обявява
повелителните норми на закона и добрите нрави като граница, до която е
допустимо разпростирането на автономията на волите. Преценката на съда досежно размера на адвокатската услуга се
базира на установяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с
процесуално право, а не установява задължение на съда винаги да редуцира
разноските и то до размера на абсолютния минимум.
Мотивирано от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВИКО" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от
управителя Н.Н.против „ИЗИ ПАРКЕТ" ООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в Република България, обл. Ловеч,
общ. Троян, ***, представлявано от Управителя П.В., искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6000 /шест хиляди/
лева за периода от 10.06.2019 г. до 10.08.2019 г. ; сумата от 9 000 /девет
хиляди/лева за периода от 11.08.2019 г. до 11.11.2019 г. ; сумата от 9 000
/девет хиляди/лева за периода 11.11.2019 г. до 11.02.2020 г. и сумата от 9 000 /девет хиляди/лева за
периода от 12.02.2020 г. до 11.05.2020 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.3 ГПК „ВИКО"
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя Н.Н.да
заплати на „ИЗИ ПАРКЕТ" ООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление в Република България, обл. Ловеч, общ. Троян,
***, представлявано от Управителя П.В.направените по делото разноски, в размер на 3081.00
/три хиляди осемдесет и един/ лева, съобразно приложен по делото списък по реда
на чл.80 от ГПК /л.489/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-гр. Ловеч.
Районен
съдия: