Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 02.02.2021г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря МИХАЕЛА МАМАКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 2397 по описа за 2019г.
и като обсъди:
Предявен иск с правно
снование чл. 48 ЗЗД.
Х.Д.А. *** моли да бъде
постановено решение, с което да бъдат
осъдени Р.П.Т. и Т.Ж.Т., в качеството на родители и законни
представители на П.Т.Т. ЕГН **********, с посочен адрес *** да му заплатят
солидарно сумата от 10000лв, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от нанесения на ищеца
побой на 13.10.2018г, както следва: 7000лв
за болки и страдания от счупване на долна челюст в ляв ъгъл, 1000лв за причиненото
му главоболие в резултат на оток и изтръпване на лява лицева част от нанесения
побой, 500лв за причинените му охлузвания и наранявания в лява част на гърба,
500лв за причиненото му от побоя охлузване и нараняване на ляво бедро и коляно,
1000лв за причиненото в резултат на побоя психическо разстройстово, ведно със
законната лихва от 13.10.2018г до окончателното изплащане. Твърди, че на
13.10.2018г следобед е бил в района на
детска градина „Пролет“ гр.Асеновград със свои приятели и по-малкия си брат, в
този момент се е появил непълнолетният П.Т., придружаван също от свои приятели,
и без повод и обяснения нападнал ищеца,
като му нанесъл силен удар с юмрук в
лицето. Ищецът паднал на земята, а П.Т. продължил да го удря и рита по тялото и
главата. Приятелите на ищеца побягнали да търсят помощ. За извършеното деяние П.Т. е бил признат за
виновен на НОХД 829/2019г на АРС и на осн чл. 129 ал.2 пр 3 алт 1 вр ал 1 вр
чл.63 ал 1 т 3 НК му е наложено наказание „Пробация“. В хода на разследването
по ДП е установено, че в резултат на нанесения му побой на ищеца е причинено счупване на ляв ъгъл на долната
челюст, което затруднява продължително дъвченето и говоренето, оток и
изтръпване на лява лицева част, охлузвания и наранявания в лява част на гърба и
охлузване и нараняване на ляво бедро и коляно. След оказаната първоначална
медицинска помощ ищецът е хоспитализиран в МБАЛ „Св Георги“ гр Пловдив, където
е извършена операция на челюстта, след което е изписан за домашно лечение.
Първият месец ищецът изпитвал силни болки и страдания от травмата на чеюстта,
изтръпване на цяла лява лицева част, непрекъснато главоболие и замрежване на
погледа. Служи си си сламка, както при приемането на вода, така и на течната
храна, която единствено може да приема. Заради болките в челюстта и главата
непрекъснато пие обезболяващи лекарства, ползва обезболяващи компреси и мехлеми
заради болките в гърба и нараняванията по ляво бедро и коляно. В този период е
затруднено, както ставането, така и лягането на леглото и ходенето, при
обличане и тоалет разчита на помощта на родителите си. Така описаните болки и
неудобства продължили около два-три месеца, наред с това е бил силно стресиран
и засрамен от случилото се, за около месец отказва да излиза сам от дома си, поради
страх да не бъде нападнат отново. Случилото се се е разпространило сред съучениците
му, което е повод за различни коментари и неприлични подмятания по адрес на
ищеца. Той отказва да ходи на училище, отказва да се занимава с учебния
материал, както и да общува с приятели.
Насочен е към специалист от ЦОП гр Асеновград, който работи с ищеца и по
-малкия му брат от октомври 2018г до януари 2019г. Ангажира събиране на
доказатества, претендира разноски.
Ответниците оспорват иска само по размер, като считат че е
прекалено завишен.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното: С протоколно определение по
НОХД 829/2019г по описа на АРС(в сила от 18.10.2019г), като е одобрена постигната спогодба, е признат П.Т.Т. род на ***г*** за виновен в
това, че на 13.10.2018г в гр Асеновград, като непълнолетен, но като е разбирал
свойстовото и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е
причинил на Х.Д.А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на левия
ъгъл на долната челюст, поради което и на основание чл. 129 ал.2 пр 3 алт.1 вр
ал.1 вр.чл. 63 ал.1 т.3 НК и чл. 55 ал.1 т.2 б Б от НК му е наложенао наказание
„Пробация“. При извършения преглед на Х.Д.А.
на 13.10.2018г е установено счупване на
долна челюст (л.8). Х.Д.А. е бил приет в УМБАЛ „Св Георги“ ЕАД гр Пловдив на
14.10.2018г и е изписан на 17.10.2018г с окончателна диагноза „счупване на
долна челюст, закрито“. От представените от ЦОП гр Асеновград досие и становище
във връзка с предоставени соц услуги(л.50-66вкл) се установява, че ищецът е посещавал ЦОП гр Асеновград в периода от 19.10.2018г до 17.01.2019г, като в този период са провеждани три срещи месечно,
по време на срещите ищецът е споменавал
за симптоми като лош сън, загуба на иницатива, постоянни негативни мисли, чувство за несигурност,
понижено самочувствие. Чувства се
подтиснат, затворен в себе си и без желание да среща хора. При първите
срещи е наблюдавана бариера в общуването. Представената и приета, по делото
СМЕ по ДП 830/2018г на РУ гр Асеновград
не се коментира, тъй като е изготвена за нуждите на друго производство. Представените Допълнително споразумение № 2/02.01.2020г към
ТД № 318/07.01.2019г за ответника Т.Ж.Т., ТД № 105/11.05.2020г на Р.П.Т., както и представените декларации
СИС от ответниците(л.98,99) са неотносими и не се коментират.
Съгласно
заключението на СМЕ, което съдът кредитира като пълно компетентно и
безпризстрастно изготвено, при
възникналия инцидент на 13.10.2018г на Х.Д.А. е било причинено счупване на
левия ъгъл на долната челюст, травматичен оток и изтръпване на тъканите в
областта на счупването. Счупването на долната челюст е наложило хоспитализация
и оперативна интервенция за наместване
на счупените фрагменти на долната челюст и фиксиране на двете челюсти за срок
от 25 дни. Вещото лице е посочило, че в този
период А. е изпитвал значителни болки, дискомфорт, храненето е било с
течно- кашава храна и е било непълноценно. Болките са продължили около 2-3
месеца, като са били със затихващ характер. Посочено е освен това, че по време
на имобилизацията е бил затруднен и вербалния контакт на пострадалия. Травматичният
оток е излекуван в рамките на 3-7дни. Експертът е констатирал от предоставената
му медицинска документация, че оздравителните процеси са протекли обичайно, без
усложнения.
Съласно
заключението на СПЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно,
компетентно и безпристрастно изготвено, психологичното състояние на Х.Д.А. след
нанесения му побой покрива клиничните критерии остра стресова реакция, довела
до разстойство в адаптацията с тревожно депресивна реакция, което състояние се
характеризира с емоционални промени, дискомфорт. Според експерта, към момента
на експертизата не се е развило
постравматично стресово разтройство, не се е наложило приемането на психотропно
лечение. Непосредствено след инцидента ищецът е имал промяна в психологичното
състояние - напрегнатост, безпокойство,
нарушен нощен сън, тревожност, страх от евентуална следваща проява на насилие,
постоянни негативни мисли, чувство за несигурност. Посочено е от вещото лице,
че понастоящем психологическото и емоционално състояние на Х.А. е
стабилизирано, налице са епизодинчи сиуативни реакции на напрежение и тревожност
, които не изискват лечение. Не са установени болестни симтпоми.
В
хода на производството бяха събрани гласни доказателства. Св А. А.(майка
на ищеца) твърди, че веднага след като
се е случил побоя, ищецът бил изключително уплашен, не бил в състояние да говори.
Обадил се на свидетеля и й казал какво се е случило. След това отишли в
болницата в Асеновград, а след ренггеновата снимка ги изпратили в гр Пловдив.
Ищецът бил приет за операция, като през цялото време не можел да говори, било
му много трудно, фъфлел, трудно издържал операцията, тъй като мила с местна
упойка. Операцията продължила 4 часа. След това в продължение на месец се
хранел със сламка, понеже челюстите му
били прихванати с ластици. След изписването,
непрекъснато му пасирали храна, трябвало да има човек до него, а след като
минал един месец се хранел със сламка. През това време посещавал психолог, тъй
като бил много изплашен . Посещавал ЦОП
гр Асеновград в продължение на три месеца, брат му също посещавал центъра, тъй
като по време на побоя бил там. Ищецът
много време бил в болнични, след това ходенето на училище станало много трудно,
плашел се, съучениците му се подигравали. Според свидетеля, ищецът все още се
възстановява. Твърди, че ищецът в началото имал охлузвания по бедрото, болки
изпитвал навсякъде, всичко го боли особено лицето, и около устата, страх го е
да излиза.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От наведените
обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод, че е предявен
иск с правно
основание чл. 48 от ЗЗД - за репариране
неимуществени вреди, настъпили в резултат на неправомерно поведение на непълнолетното дете на ответниците на 13.10.2018г. Предявеният иск е
допустим при наличие на правен интерес.
Разгледан по същество. Не е спорно по делото обстоятелството, че на
13.10.2018г П.Т.Т. ЕГН **********,
непълнолетен син на ответниците, е
причинил на ищеца средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.1 НК –
счупване на левия ъгъл на долната челюст, за което е признат за виновен по НОХД
929/2019г по описа на АРС, а и това се
установява от представените и прието по
делото(неоспорени от ответниците писмени доказателнва). От показанията на св А., които съдът
прецени във връзка с всички събрани по
делото доказателства, и като безпротиворечиви, базирани на лични впечатления и кореспондиращи с тях, кредитира, намира за
безспорно доказано че ищецът е изпитвал
силни болки непосредствено след увреждането, както и че в продължение на един
месец след това се е хранил със сламка, изпитвал е постоянни болки. Установи се
също така, че след увреждането, ищецът е
изпитвал дискомфорт, имал е негативни
мисли, изпитвал е несигурност, нежелание да се среща с други хора, което е
повлияло негативно както на общуването му, така и на учебния процес. В тази
насока са както показанията на св А., така и неоспорените заключения на СМЕ и
СПЕ. Ето защо съдът приема за
основателен предявеният иск с правно основание чл. 48 ал.1 ЗЗД- налице е неправомерно деяние на непълнолетното
дете на ответниците спрямо ищеца, в резултат на което деяние той е търпял неимуществени
вреди - болки, страдания и срам, както и
причинно следствена връзка между деянието и причинените вреди. Отговорността
на ответниците е солидарна. Съгласно текста
на чл. 51 ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Ето защо съдът намира, че справедливото обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди в резултат на извършеното от непълнолетното дете на
ответниците е в размер на 9000лв, от които 7000лв за причинените болки и
страдания от счупване на долна челюст в ляв ъгъл, 1000лв за причиненото му главоболие в резултат на
оток и изтръпване на лява лицева част и 1000лв за причиненото в резултат на побоя
хсихическо разстройство. Съдът, при определяне на обезщетението взе предвид
възрастта на ищеца, както и продължителността и интензивността на търпените
болки, констатирания психически дискомфорт в резултат
на деянието. В останалата му част искът ще се отхвърли като неоснователен, при
липса на каквито и да е доказателства при извършеното от непълнолетния П.Т.
деяние на 13.10.2018г на ищеца да е
причинено охлузване и нараняване в лява част на гърба, както и охлузване и нараняване на ляво бедро и
коляно. Такива не се установяват нито от гласните доказателства, нито пък от
заключението на СМЕ.
Съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД при
задължения от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана. На
основание чл. 86 във връзка с чл. 84 ал. 3 ЗЗД ответниците дължат и обезщетение
за забава върху горната сума в размер на
законната лихва от датата на увреждането – 13.10.2018г до окончателното изплащане.
Съобразно
направеното искане и на основание чл. 78
ал.1 ГПК ще се присъдят разноски в полза на ищеца
съобразно уважената част на иска в
размер на 315лв. Ответниците също имат право на разноски
съобразно отхвърлената част на иска. Ето защо, предвид направеното искане и на
основание чл. 78 ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на
ответниците разноски в размер на 50лв
съобразно отхвърлената част на иска.
При
този изход на делото, следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят по сметка
на АРС сумата от 415,17лв разноски по
допуснатите СМЕ и СПЕ .
Поради,
мотивите изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.П.Т.
ЕГН ********** и Т.Ж.Т. ЕГН ********** ***,
в качеството им на родители на П.Т.Т. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА Х.Д.А. ЕГН **********, с адрес ***
9 000(девет хиляди)лв обезщетение
за причинените неимуществени вреди от
нанесения на ищеца побой от П.Т.Т. ЕГН ********** на 13.10.2018г, както следва: 7000(седем
хиляди)лв за болки и страдания от
счупване на долна челюст в ляв ъгъл, 1000(хиляда)лв за причиненото му
главоболие в резултат на оток и изтръпване на лява лицева част от нанесения
побой, 1000(хиляда)лв за причиненото в резултат на побоя психическо
разстройстово, ведно със законната лихва от 13.10.2018г до окончателното
изплащане, както и разноски по производството в размер на 315(триста и
петнадесет)лв. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по отношение претенциите за заплащане
обезщетение в размер на 500(петстотин)лв за причинените му охлузвания и наранявания
в лява част на гърба и 500(петстотин) лв
за причиненото му от побоя охлузване и нараняване на ляво бедро и коляно.
ОСЪЖДА Х.Д.А.
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Р.П.Т. ЕГН ********** и Т.Ж.Т. ЕГН ********** ***, разноски по производството в
размер на 50(петдесет)лв
ОСЪЖДА Р.П.Т. ЕГН ********** и Т.Ж.Т. ЕГН ********** ***, да заплатят по сметка на РС
Асеновград сумата от 415,17(четиристотин и петнадесет лв седемнадесет ст)лв
разноски по допуснатите СМЕ и СПЕ .
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: