Решение по дело №1629/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1336
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 23 октомври 2019 г.)
Съдия: Албена Славова Неделчева
Дело: 20193110201629
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1336/2.7.2019г.

       

гр.в., 02.07.2019  г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Варненският районен съдтридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА  СЛАВОВА

 

при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД № 1629 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е образувано на основание  чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Ц.0.“ООД против НП № 23-0000049/25.01.2019 г.  на началника на ОО”АА” гр. в. в ГД“АИ”, с което на основание чл. 178б ал.2 пр.2  от ЗДвП на юридическото лице  е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33 ал.2 пр.2 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС.

В жалбата се твърди, че неправилно е посочена датата на извършване на деянието, доколкото процесните документи са изискани с покана на 22.11.2018 г., като част от тях са предадени, но в НП не се съдържа посочване на коя дата е сторено това. Твърди се, че не е установено, че е предоставена допълнителна възможност на въззивника да представи непредставената част от изисканите документи. Сочи се, че липсата на достоверна дата , посочена като дата на извършване на нарушението създава пречки за отчитането на сроковето по чл. 34 от ЗАНН. Сочи се, че неправилно АНО е отъждествил датата на извършване на нарушението с датата на приключване на проверката. Излага се твърдение, че нарушението е бланкетно описано . Оспорва се  посочената в НП фактическа обстановка, като се твърди, че при проверката са представени всички картони, които са вписани в Регистъра на учебния център. Сочи се, че в НП са описани две административни нарушения, а именно, че дружеството не е представило за проверка учебните картони за всички обучавани кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, които са вписани в регистъра на учебния център, както и че същото не съхранява за период от ддве години посочените учебни картони като е наложено общо наказание за двете нарушения, коректно е съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно е приложена санкционната норма на чл. 178б ал.2 пр.2 от ЗДвП, доколкото същата предвижда санкция за осъществяване на умишлено деяние, каквото в случая не е извършено, предвид констатациите, че учебните картони не се съхраняват и е обективно невъзможно да бъдат представени в хода на проверката.

 В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А. при ВАК, който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи.

            Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – мл. експерт Г., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено, като излага ставновище, че в хода на съдебното производство е безспорно установено, че в хода на процесната проверка са предоставени само част от учебните картони  за обучаваните кандидати за придобиване на правоспособност  за управление на МПС.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            С известие – покана , адресирана до Е.Ц. в качеството на управител на „Ц.0.“ООД, *** е изискал от дружеството - жалбоподател учебната документация , а именно учебни картони и дневници за теоретично обучение за всички кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, които са вписани в регистъра на учебния център за периода от 04.12.2017 г. до 16.11.2018 г. В поканата е посочено, че учебната доументация следва да бъде предоставена до 12.00 ч. на 26.11.2018 г. в ОО“АА“- гр.в., стая № *. Поканата е връчена на Е.Д. на 22.11.2018 г. На същата дата с приемо- предавателен протокол Е.Ц. предала на служител в ОО“АА“ – в. – св. К. учебни картони с подробно посочени номера и дата на издаване на същите. Междувременно след извършена справка от св. К. в информационната система за издадените от дружеството учебни картони в посочения период, било установено, че същите са 516 на брой и представените такива на 22.11.2018 г. са значително по-малко. Предоставена била възможност представляващ дружеството да предостави допълнително изисканите документи. С приемо- предавателен протокол от 27.11.2018 г. К. Ц., в качеството на съдружник на  „Ц.“ЕООД предал още 105 учебни картона, като до приключване на проверката други такива не били представени от изисканите с поканата документи. Проверката приключила на 07.12.2019 г., когато било констатирано, че след предоставената на дружеството допълнителна възможност да представи изисканата документация са представени общо 139 бр. учебни картона от издадените общо 516 бр. такива за периода от 04.12.2017 г. до 16.11.2018 г. като не са предадани 377 броя картона.  При така установените факти, на 07.12.2019 г. е на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за нарушение на чл. 33 ал.2 пр.2 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 178 б ал.2 от ЗДвП е издадено обжалваното НП.

            В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя – К.К.. По искане на процесуалния представител на въззивника в качеството на свидетел е разпитано лицето Даниел Красимиров Цанев , ангажиран като преподавател по теория от дружеството-жалбоподател. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото чрез разпита на свидетелите, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Установената по делото фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване  и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.

            Наказателното постановление № 23-0000049/25.01.2019 на Директора на РД „АА”, гр. в. е издадено от компетентен орган, съгласно  чл. 189, ал.12 от ЗДвП и видно от приложеното по делото копие на заповед № РД-08-249/15.05.2015 г.  на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Актът е съставен от компетентни лица, съгласно нормата на чл. 189 ал.1 1 от ЗДвП.

            В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съдът счита, че описаните в НП нарушения са индивидуализирани в необходимата степен, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице.

            Съдът не споделя доводите на въззивника, че нарушението е бланкетно описано. В обстоятелствената част на АУАН и НП се съдържат факти досежно всички съставомерни признаци на извършеното нарушение. Дали е предоставен допълнителен срок за депозиране на изисканите документи, какъв е бил той и дали е спазен, е въпрос по същество на делото, съответно посочените обстоятелства касаят обосноваността на изводите на АНО за датата на извършване на деянието, но не са факти, чието непосочване в АУАН и НП ограничава правото на защита на въззивника, доколкото не касаят съставомерни признаци на нарушението.

Предвид така установените факти, съдът прие от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства, а именно от показанията на св. К. и приобщената по делото справка от информационната система на дружеството-жалбоподател  за периода от 04.12.2017 г. до 16.11.2018 г. е видно, че през посочения период са генерирани от системата общо 516 бр.  учебни картони. Видно от приложените по делото приемо-предавателни протоколи и от показанията на св. К., в указания на дружеството чрез негов представляващ срок и въпреки предоставената допълнителна възможност за депозиране на доказателства, в ОО“АА“ са постъпили единствено част от общия брой на генерираните от системата картони, а именно – 377 броя учебни картона.

При така установените факти, съдът намира, че действително въззивникът не е спазил задължението си, визирано в чл. 33 ал.2 пр.2 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС, според която лицата, получили разрешение за обучение на кандидатите запридобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства, осигуряват на контролните органи по чл. 166 от Закона за движението по пътищата достъп за извършване на проверка на материалната база и при поискване им предоставят цялата документация, свързана с обучението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства. Правилно е определена и санкционната норма за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, доколкото същата предвижда конкретното нарушение в хипотезата си.

При формиране на фактическите си изводи, съдът не съобрази показанията на св. Цанев като съобрази, че в по-голямата си част същите не изясняват факти от значение на делото, съотв. съдържат твърдения за наличие на субективни причини, които биха могли да възпрепятстват правилното ползване на информационната система при издаването на учебни картони, които са ирелевантни за настоящото производство.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на  въззивника за неправилно определяне на санкционната норма, която според същия касае извършването на умишлено деяние. В случая е ангажирана административно-наказателна отговорност на юридческо лице, която има обективен характер, съотв. при която не се изследва въпросът за наличие на виновно поведение на длъжностните лица, които го представляват или подпомагат осъществяването на дейността му. Доколкото цитираната санкционна норма предвижда възможност за налагане на административно наказание „имуществена санкция“ на юридически лица, явно извън хипотезата й е наличието на виновно поведение и в частност – умисъл, когато субект на нарушението е именно юридическо лице.

Съдът намира за неоснователно и възражението на въззивника за неправилно определяне датата на извършване на нарушението. Действително срокът за представяне на изисканите от въззивника документи, е изтекъл на 26.11.2018 г.,до която дата законосъобразно същият е могъл да изпълни задължението, вменено от нормата на 33 ал.2 пр.2 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС. Поради изложеното, съдът счита, че на всяка следваща дата, включително на датата на която е приключила комплексната проверка досежно дйността на дружеството-жалбоподател – 07.12.2018 г., до издаване на процесния АУАН, с виновното си бездействие въззивникът осъшествява състава на нарушение на горецитираната норма.

От друга страна, видно от показанията на св. К., на дружеството-жалбоподател е предоставена допълнителна възможност до приключване на проверката да представи всички изискуеми документи, от която същото явно се е възползвало, доколкото на 27.11.2018 г. е представена друга част от изисканите учебни картони.

Съдът намира и за неоснователни доводите на процесуалния представител на въззивника, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесулните правила, предвид описанието в НП и АУАН на две отделни деяния. Видно от обстоятелствената част на цитираните актове, отговорността на дружеството жалбоподател е ангажирана за това, че същото не е представило всички изискани учебни картони, като посочването, че за него е същестувало задължение за съхраняването им към момента на извършване на нарушението, е пояснително такова, отчитащо липсата на обективна причина за неизпълнение на това задължение, изключваща отговорността, в т.ч. свързана с  изтичане на срока, в който според закон дружеството е длъжно да съхранява изисканите документи.

Съдът намира, че не са налице и предпоставките за квалифициране на случая като маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във вр. с чл. 9 ал.2 от НК, доколкото липсват обстоятелства, указващи, че обществената опасност на деянието е явно незначителна съотв. липсва такава. Същевременно при преценка на обществената опасност на нарушението, съдът оцени като основателни и доводите на процесуалния представител на АНО, а именно обстоятелството, че не са представени по-голяма част от картоните, които са изискани, както и фактът, че учебният картон е единственият документ, в който се регистрират учебните часове, датите и броя проведени обучения, преподавателите, датите на провеждане на вътрешни и външни изпити, поставените оценки и други реквизити. С оглед на изложеното, предвид непредставяне на голяма част от изисканите картони, не е било възможно извършването на ефективна проверка и контрол относно правилното и качествено провеждане на обучението.

Като взе предвид, че административната санкция е предвидена в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

С оглед на изложените съображения, съдът констатира, че обжалваното НП е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА   НП № 23-0000049/25.01.2019 г.  на началника на ОО”АА” гр. в. в ГД“АИ”, с което на основание чл. 178б ал.2 пр.2  от ЗДвП на „Цанев00001“ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33 ал.2 пр.2 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – в.  по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

           

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: