Решение по дело №72/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 68
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20237170700072
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№68………..

град Плевен, 15.02.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела Христова

                                                ЧЛЕНОВЕ:Любомира Кръстева

Виолета Н.

          

при секретаря Поля Цанева и в присъствието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 72 по описа на Плевенски административен съд за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 107/21.12.2023 г., постановено по АНД №313/2022 г. на РС Левски е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №21-0938-004858/04-01-2022 г. издадено от началник сектор  Пътна полиция при ОДМВР Плевен, с което на Е.Д.Ф. с ЕГН**********,***, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 2, пр. първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от Началник сектор ПП при ОДМВР Плевен. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно.

Сочат се обстоятелствата, довели до незаконосъобразност на съдебното решение – твърди се, че в НП нарушението е подробно описано, като изрично е посочено с кои условия на пътя е следвало да се съобразява водачът -  наличието на завой, с който е следвало да съобрази скоростта си. Относно нанесените щети на съоръжение касаторът твърди, че пътният знак безспорно се явява такова, като допуснатата грешка в протокол за ПТП при посочване на вида на пътния знак не е съществено процесуално нарушение, тъй като в АУАН и в НП видът на пътния знак е посочен правилно. Касаторът иска да бъде отменено решението на ЛРС и да се постанови ново решение, с което да се потвърди НП. Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява.

Ответникът, редовно призован, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен взема становище за основателност на касационната жалба.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

         Плевенски административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е основателна.

         По делото е безспорно доказано, че на 18.12.2021 г. на км.2 от път PVN2122 (/III - 304, Бацова махала – Новачене / - Санадиново - Граница общ. Никопол – Белене – Петокладенци - Граница общ. Белене - Левски – Стежерово - /III-3002/) с посока на движение към с. Божурлък лек автомобил е осъществил пътно-транспортно произшествие. След ПТП водачът не е останал на място до идването на служители на службата по контрол. Водачът и автомобилът са установени на 20.12.2021 г., когато е съставен протокол за ПТП №1820534 от мл. автоконтрольор М.Н.с участието и с подписа на водача Е.Д. Флоров.

За нарушението е съставен АУАН, в който нарушението е подробно описано, като е посочено, че на 18.12.2021 г. на път PVN2122 Ф.управлява лек автомобил ***с несъобразена с пътните условия скорост, конкретно посочено - с наличието на завой, излиза в дясно по посока на движението си и блъска пътен знак, като реализира ПТП с материални щети по автомобила и съоръжението.

Актът е подписан без възражения от Ф.и му е връчен на същата дата.

Въз основа на акта е издадено процесното НП, с което за описаното по-горе нарушение, осъществяващо съставите на две нарушения по ЗДвП, на Ф.са наложени административни наказания.

         Съгласно чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.

Съгласно чл. 123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП, без да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълнява дадените му указания.

Съгласно чл. 179, ал. 2, пр.първо от ЗДвП, водач, който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В случая е безспорно доказано, че водачът Ф. не е съобразил скоростта си на движение с условията на пътя – наличието на завой (посочен изрично и в АУАН и в НП), поради което е излязъл от пътя и е блъснал пътен знак, като е причинил материални щети и на лекия автомобил, и на пътния знак. След ПТП Ф. безспорно не е останал на мястото за установяване на щетите и не е уведомил контролните органи. Явил се пред контролните органи е едва на 20.12.2021 г., за да бъде съставен протокол за ПТП с негово участие и с негов подпис.

Мотивите на ЛРС за отмяна на обжалваното пред него НП са, че е налице разминаване в номера на пътния знак, посочен в протокола за ПТП и в АУАН и НП, както и липсата на описание на пътните условия, с които е следвало да съобразява скоростта си Ф.. Също така е посочено в мотивите на решението, че няма данни в ПТП да е участвал и друг водач, не е посочено какво е съоръжението, претърпяло материални щети, и не са посочени конкретно материалните щети на автомобила.

Първоинстанционният съд е събрал относими гласни и писмени доказателства.

Касационният състав намира направените в касационната жалба възражения за основателни.

Съгласно т.30 от §6 от ДР на ЗДвП „пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

         С реализираното ПТП безспорно са нанесени материални щети на пътен знак, а в АУАН и в НП е посочено, че такива са нанесени и на лекия автомобил. Действително тези щети не са описани подробно по вид и размер в АУАН и в НП, но в случая са наложени наказания към минимумите, т.е. размерите на щетите и стойността им са обосновали само налагането на наказания към минимума и съдът не е изправен пред хипотезата да преценява съразмерността на определените от наказващия орган по-високи размери на наказанията с тежестта на конкретното нарушение, преценена по стойността и размерите на причинените щети.

         В АУАН и в НП е посочено изрично, че щетите са причини на пътен знак, който е част от съоръженията, представляващи пътни принадлежности  (т. 11 от §1 на ДР на ППЗДвП), които служат за създаване на условия за безопасно и безпрепятствено движение. Пътният знак е разположен на банкета на пътя, но не е конструктивен елемент на пътното платно. Номерът на пътния знак е посочен непротиворечиво в АУАН и в НП, въпреки че видът на пътния знак не е елемент от състава на нарушението. Посочването на друг номер на пътния знак в протокола за ПТП не е съществено нарушение в производството по издаване на НП, тъй като съставянето на протокол за ПТП дори не е част от административно-наказателното производство по издаване на НП. Той безспорно е доказателство за обстоятелствата, при които е извършено нарушението и за авторството, тъй като е съставен с участието на Ф. и съдържанието му е удостоверено с неговия подпис, но допуснатата в него грешка при посочване на вида на пътния знак не влияе на извода, че безспорно са причинени други материални щети на пътен знак от процесното ПТП.

Касационният състав не споделя изложените от ЛРС мотиви, че нормата на чл. 123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП изисква да са присъствали двама участници в ПТП, за да възникне задължението за оставане на място и уведомяване на службите за контрол.

Съгласно т. 27 от §6 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.

         В АУАН и в НП е посочена санкционната норма на чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП, според която водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.

         В разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП се съдържа задължение за водача, ако има причинени от ПТП имуществени вреди и няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП, водачът - участник в ПТП да остане на място и да се уведомят службите за контрол.

Единствено Ф. е имал качеството водач при реализирането на ПТП. Чл. 123 от  ЗДвП създава задължения за водач на МПС, като участник в ПТП.

Причинените щети в случая са на пътен знак, а не само на лекия автомобил на Ф. или на друго превозно средство с водач, който е присъствал. Собственикът на пътния знак, който реално е претърпял материалните щети от увреждането на знака, очевидно не е и няма как да бъде на мястото на ПТП, за да се постигне съгласие по обстоятелствата. Няма как при това положение да се счита, че е налице съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП, за да се състави протокол за ПТП между лицата по б.Б от същата разпоредба. Следователно за Ф. е възникнало задължението по чл. 123, ал.1, т. 3, б. В от ЗДвП да остане на мястото на ПТП и да уведоми контролните органи. За да има съгласие, е необходимо да има минимум две лица. В случая няма две присъстващи лица, които да постигат съгласие, поради което е налице и хипотезата на б.В – „няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП“.

С оглед изложеното касационният състав счита, че нарушенията, описани в оспорваното НП, и авторството им са доказани. Административно-наказващият орган е издирил и приложил правилните санкционни норми, като е наложил административни наказания в минималните предвидени от закона размери и срокове. НП е издадено от компетентен орган, в съответствие с материалните норми и при спазване на процесуалните правила. Като е отменил издаденото НП, районният съд е постановил неправилно съдебно решение. Следва да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, като се потвърди издаденото НП като законосъобразно и правилно.

По изложените съображения и на основание чл. 221 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН Плевенски административен съд, втори касационен състав,

 

 Р Е Ш И:

  

 ОТМЕНЯ Решение № 107/21.12.2023 г., постановено по АНД №313/2022 г. по описа на РС – Левски, вместо което ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление №21-0938-004858/04-01-2022 г. издадено от началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Плевен, с което на Е.Д.Ф. с ЕГН**********,***, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 2, пр. първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

ЧЛЕНОВЕ: