РЕШЕНИЕ
№ 2246
гр. Бургас, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120102349 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Н. К. с ЕГН
**********, С. Б. Т. с ЕГН **********, Н. С. К. с ЕГН ********** и Е. С. К.
с ЕГН **********, действащи чрез адвокат Н. Д., срещу Община Б, с която е
предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици на Поземлен имот с идентификатор
.......по КККР на град Б, одобрена със Заповед № РД - 18-9/30.01.2009 г. на ИД
на АГКК, с адрес на поземленият имот: гр. Б, ул. „ № , с площ от 590 кв.м.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване, номер по предходен план - 441, квартал 20,
парцел XII, съседи: ................................., при квоти: за М. Н. К. 9/12, а за С. Б.
Т., Н. С. К. и Е. С. К. - по 1/12, като собствеността е придобита чрез съдебна
спогодба и наследство, алтернативно чрез добросъвестно давностно владение
от 01.06.1996 година до датата на предявяване на иска, алтернативно
недобросъвестно давностно владение от 01.06.1996 година до датата на
предявяване на иска.
Твърди се в исковата молба, че М. Н. К., ведно с покойния си съпруг Н.
С. К., са водили дело за съдебна делба срещу С. К. Г. и И. П. Г. С протокол от
28.02.1992 година производството по гр. дело № 598 по описа за 1992 година
1
на Районен съд - Бургас е приключило със съдебна спогодба, вписана в СВ -
Бургас на 13.03.1992 година, като в дял на Н. С. К. с ЕГН ********** и М. Н.
К. с ЕГН ********** е поставен и са станали изключителни собственици на
дворно място от 590 кв.м. и отстъпено право на строеж върху държавна земя,
представляващ парцел ХП-441 в квартал 20, бивш квартал 57 по плана на с.
Д.Е, община Б, ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна
сграда, състояща се от три стаи, кухня, коридор и баня - WC и лятна кухня от
две стаи с коридор и баня - WC при граници на парцела: запад - улица, изток -
парцели № V-439, VI - 440, север - парцел ХШ-438, юг - парцели Х-443 и XI-
442.
Ищците сочат, че имотът се намира в квартал Д. Е.на град Б. и по КККР
на гр. Б се идентифицира съгласно скица № 15-147572/14.02.2024 г. като ПИ с
идентификатор: ........по КККР на град Бургас, одобрена със Заповед № РД -
18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК с адрес на поземленият имот: гр. Б, ул. „” №
, с площ от 590 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - ниско застрояване, номер по предходен план - 441,
квартал 20, парцел XII, а като собственик на имота е отразена Община Б.
Излагат, че след вписването на съдебната спогодба Н. С. К. и М. Н. К. са
поставили по вътрешните регулационни граници ограда, изградена с
циментови колове и телена мрежа, а откъм улицата са изградили зидана
ограда с входна врата и метален портал за автомобили. По този начин са
манифестирали пред всички, че владеят имота за себе си и не са недопускали
до имота никого без покана.
На 28.04.2003г. Н. С. К. починал и съгласно удостоверение за
наследници изх. № 94-01-34456 е оставил за наследници съпругата си М. Н. К.
с ЕГН ********** и единствения си син- С. Н. К. с ЕГН **********.
Последният е починал на .....г. и е бил наследен от съпругата си С. Б. Т. и двете
си деца - Н. С. К. и Е. С. К..
Твърди се, че същите (ищците в настоящото производство) продължават
владението върху ПИ с идентификатор ......... по КККР на град Бургас
спокойно, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, като са присъединили
към своето владение и владението на своя наследодател Н. С. К. с ЕГН
**********. Освен владението си, в края на деветдесетте години, освен
описаните в съдебната делба обекти, ищците изградили и магазин на самата
регулационна граница с улицата - отразен на скицата като обект № 4. Същият
е с Разрешение за строеж и разрешение за ползване, които са били издадени от
Община Бургас.
Въпреки всичко изложено по-горе, процесният имот се води в КККР на
гр. Бургас като собственост на Община Бургас, поради което и ищците
предявяват настоящата исковата претенция. Претендират и присъждане на
2
сторените в процеса разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от Община Бургас. В същия се излага, че собственият на Община
Бургас поземлен имот с идентификатор ....... по КК на гр. Б, е съответен на
УПИ ХП-441, кв. 20, парцел ХП-63 в бивш кв. 57 по плана на с. Д. Е. от 1966
г., бивш кв. 68 по недействащ план на населеното място от 1932г.
Твърди се, че към момента на съставяне на Акт № 8547/09.012.1968г. за
държавна собственост е действал кадастрален план на с. Д. Е, одобрен през
1966г. За парцел XII е в бивш кв. 57, отреден за имот 63. Видно от разписния
списък към него за имот 63 са отредени парцели ХII - отчужден,V, VI, XII -
записан на С. Д. С. и отчужден. Поради това, в АДС е посочено основание за
съставянето му чл. 7 ПОИДОН и Указа за насърчаване и подпомагане на
кооперативното и индивидуално жилищно строителство и в същия в графата,
в която се отразяват ползватели не са посочени физически лица, а Селски
общински народен съвет - с. Долно Езерово. В разписния списък към
недействащ кадастрален план от 1966г. парцел XII-63 в бивш кв. 57 е записан
на С. Д. С.
Ответникът сочи, че към момента на съставяне на акта за държавна
собственост 1968г. процесният имот е бил отчужден и записан на „Селски
общински народен съвет“. Повторното включване в регулацията на
територията е инициирано по реда на § 84, ал.1 от ДР на Закона за изменение
и допълнение на ЗТСУ, с Решение на ОбНС - Бургас, взето по т. 8 от Протокол
№ 37/28.11.1984 г. Със Заповед №РД-02-14-346/30.09.1987 г. на Председателя
на МС е било одобрено включването на застроени терени в границите на
населените места в Бургаски окръг, вкл. и 102 дка в село Долно Езерово.
Съгласно кадастрален, застроителен и регулационен план на с. Д. Е,
одобрен със Заповед №1194 от 20.09.1990 г., който се явява действащ ПУП-
ПРЗ, настоящият ПИ ......... по КК на гр. Б, с площ от 590 кв. м., съответства на
УПИ ХП-441 кв. 20, с площ от 590 кв. м. по ПУП - ПРЗ, т.е. е в регулацията на
кв. Д. Е. Ответникът излага, че в регистъра към плана от 1990 г. имот с пл. №
441 е записан на Н. С. К., на основание Типов договор от 04.10.1968 г. за
отстъпено право на строеж върху държавна земя на С. К. Г.и Н. С. К..
Ответната страна оспорва претенцията на ищците за изтекла в тяхна
полза придобивна давност върху имота. В тази връзка се сочи, че спорният
имот е бивш държавен имот, за който и към момента на съставяне на протокол
по гр. д 598/1992 г. е бил налице Акт за държавна собственост №
8547/09.12.1968г. за имот с площ от 590 кв. м. В тази връзка намира, че
основанието, на което изначално е придобита фактическата власт върху имота,
манифестира правата на собственика - държавата, а впоследствие общината.
Сочи, че видно и от одобрената съдебна спогодба по делбата, ищците са
3
разделили ползването на държавен имот, въз основа на представен типов
договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя. Следователно
същите никога не са държали имота като свой. С това поведение ищците не са
упражнявали владение, а са държали имота, само доколкото е нужно, за да
използват постройката, изградена в следствие отстъпеното право на строеж.
В допълнение ответникът излага, че процесът на отделяне на
общинската собственост от държавната при действието на настоящата
Конституция на РБ, в сила от 13.07.1991 г., започва с влизането в сила на
ЗМСМА, обн. ДВ, бр. 17/17.09.1991 г., чиято разпоредба на §7 от ПЗР урежда
преминаването на определена категория недвижими имоти от собственост на
държавата в собственост на общините въз основа на определени техни
физически, икономически или други признаци, обуславящи най-общо
задоволяване на потребностите на населението от съответната община. На
база тази уредба, на основание т.3 и т.4 от параграфа, към общините
преминават в собственост от държавата незастроени парцели и имоти в
селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени,
благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително
производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им
собственици, както и общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване.
По силата на приетата по-късно разпоредба на §42 от ПЗР на ЗОС /обн. в ДВ,
бр. 92 от 5.11.1999 г./ настъпва трансформация на частна държавна
собственост в частна общинска собственост върху застроени и незастроени
урегулирани имоти, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към този момент подробни градоустройствени планове.
Въз основа на изложеното ответникът намира, че процесният имот
следва да се приеме за първоначално собствен на държавата, която
собственост следва да се определи след 1996 г. като общинска. Респективно
счита, че Община Бургас е собственик на целия имот по силата на закона, а
именно: §42 от ДР ПЗР на ЗИД на ЗОС и вследствие на настъпилите
регулационни промени в плановете от 1932 г. до настоящия момент.
С оглед изложеното, ответникът оспорва предявения иска, като моли
същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В проведеното по делото съдебно заседание, процесуалният
представител на ищците поддържа предявената искова претенция, като моли
същата да бъде уважена. Намира, че от събраните доказателства се е
установило, че ищците са собственици на процесните имоти. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител и
4
не изразява становище по същество.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното за установено от фактическа страна:
От удостоверение за наследници на Н. С. К., починал на .......г., се
установява, че негови наследници по закон са М. Н. К. – съпруга и С.Н. К. –
син. Установява се още, че С. Н. К. е починал на ........г., като е наследен от С.
Б. Т. – съпруга, Н. С. К. – син и Е. С. К. – дъщеря.
По делото е представен протокол от проведено на 28.02.1992г. съдебно
заседание по гр.д. № 598/1992г. по описа на РС Б. Видно от същия, съдът е
одобрил спогодба между ищците Н. С. К. и М. Н. К. и ответниците С. К. Г. и
И. П. Г. Съгласно постигната между страните спогодба, в дял на Н. С. К. и М.
Н. К. е поставен имот, представляващ Дворно място от 590 кв.м., парцел ХII-
441 в квартал 20, бивш квартал 57, по плана на село Д.Е, община Б, ведно с
построените в дворното място едноетажна масивна жилищна сграда и лятна
кухня, при граници на парцела: запад- улица, изток – парцели V-439, VI-440,
север – парцел XIII-438, юг – парцел Х-443 и XI-442.
Видно от Акт № 8517 за държавна собственост на недвижими имоти,
съставен на 09.12.1968г. в с. Д. Е, считано от 04.05.1967г. процесният имот е
одържавен на основание чл. 7 от ПОИДОН и Указа за насърчаване и
подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство.
Отново от акта за държавна собственост е видно, че на 18.07.1968г. в полза на
С. К. Г. и Н. С. К. е отстъпено правото на строеж в имота.
По делото е представен и Типов договор за отстъпване правото на
строеж върху държавна земя от 04.10.1965г., от който е видно, че в полза на С.
К. Г. и Н. С. К. е отстъпено правото на строеж върху държавно урегулирано
място – квартал 57, парцел XII от 595 кв.м. по плана на село Д. Е, за постройка
на жилищна сграда, съобразно одобрен план. В чл. 6 на договора е посочено,
че ако строителят започне строежа, но няма изгледи да го довърши, или ако
завърши строежа в грубо нарушение на архитектурния план, или извърши
строежа без план, дворното място му се отнема.
От копие от разписен лист към регулационен план на кв. Д. Е гр. Б, от
1990г. е видно, че имот с номер 441, представляващ двор, е записан на Н. С.
К..
От скица на поземлен имот с идентификатор № .........е видно, че в
процесния имот с площ от 590 кв.м. са изградени 4 сгради, две от които са
жилищни, една селскостопанска и един сграда за търговия.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на
допуснатите по искане на ищците свидетели.
В показанията си свидетелката Г. Д. А сочи, че с М. и К, са съседи от
1970г. Излага, че откакто са съседи знае, че дворът е техен и те са го купили.
След като го закупили, започнали да го ограждат около 70-те години.
Свидетелката твърди, че не знае някой да е имал претенции по отношение на
дворното място на ищците. Излага, че в двора има изградена масивна ограда
5
откъм пътя, а отвътре е ограден с мрежи. Освен къща, в двора имало и
помощно помещения и кухни. Сочи, че кухните са масивни постройки. В
двора имало и магазин, който бил изграден с лице към пътя и магазинът е с
отделен вход. Свидетелката твърди, че М., К и синът им С, изградили този
магазин преди повече от 20 години. А, излага, че ищците постоянно живеят в
къщата и двора и винаги са си живеели там.
В показанията си свидетелят Ж. С. А, сочи, че с ищците с са съседи и
дворовете им са в близост. Излага, че познава М. и К,от 1969-1970г., когато
започнали да строят, тъй като си помагали взаимно по съседски в строежите.
Твърди, че в двора на ищците има една стара къща, след това направили друга
нова. Направили и други постройки, както и магазин. Магазинът бил направен
на оградата на двора, към улицата. Свидетелят не знае някой да е имал
претенции по отношение на двора им, нито е ставал свидетел някой да се кара
с тях за него. А, сочи, че не знае М. и К, да са живеели другаде освен там, а
магазина направили около 1990г.
При така установената фактическа обстановка по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
На първо място съдът намира, че така предявена искова претенция е
допустима, доколкото за ищците е налице правен интерес от предявяване на
иска. Същият се установява от обстоятелството, че процесният имот е актуван
от ответникът и в публичните регистри се води негова собственост.
Предявеният положителен установителен иск намира правното си
основание в нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК. Съдът е сезиран с искане от
ищците за установяване правото им на собственост върху процесния
недвижим имот, като основанията на които същите твърдят, че се легитимират
като собственици са съдебна спогодба и наследство, евентуално чрез
добросъвестно давностно владение от 01.06.1996 година до датата на
предявяване на исковата молба, алтернативно недобросъвестно давностно
владение от 01.06.1996 година до датата на предявяване на исковата молба.
Предвид така изложените твърдения, съдът следва да разгледа и да се
произнесе по иска за установяване на правото на собственост на основание
съдебна спогодба и наследство и едва при извод за неоснователност на този
иск да бъде разгледано и второто посочено от ищците основание давностно
владение.
Съгласно твърденията на страните с доклада по делото е разпределената
доказателствената тежест за сочените от тях положителни факти, на които
основават твърденията си. В тежест на ищците бе да установят при условията
на пълно и главно доказване твърденията, с които обосновават правния си
интерес от търсената защита, като се установи наличието на свое защитимо
материално право, като докажат изложените в исковата молба твърдения, че
са собственици на процесния недвижимия имот, придобит на посочените в
исковата молба основания – въз основа на договор за доброволна делба и
наследяване или по давност (упражнявана фактическата власт върху имота
постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно за предвидения в
закона период, като са държали имота като собствен, чрез извършване на
6
фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия,
част от предметното съдържание на сложното вещно право на собственост.
От представените по делото удостоверение за наследници на Н. С. К.,
починал на ....г., се установява, че негови наследници по закон са М. Н. К. –
съпруга и С. Н. К. – син. Установява се още, че С. Н. К. е починал на ......г.,
като е наследен от С. Б. Т. – съпруга, Н. С. К. – син и Е. С. К. – дъщеря.
Установи се още, че приживе Н. С. К. и С.К. Г, са сключили Типов
договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя от 04.10.1965г.,
от който е видно, че в полза на С. К.Г. и Н. С. К. е отстъпено правото на
строеж върху държавно урегулирано място – квартал 57, парцел XII от 595
кв.м. по плана на село Д. Е, за постройка на жилищна сграда, съобразно
одобрен план.
За процесното място на 09.12.1968г. е съставен Акт № 8517 за държавна
собственост на недвижими имоти, като считано от 04.05.1967г. процесният
имот е бил одържавен на основание чл. 7 от ПОИДОН и Указа за насърчаване
и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство. От
акта за държавна собственост е видно, че на 18.07.1968г. в полза на С. К. Г. и
Н. С. К. е отстъпено правото на строеж в имота.
Между страните не е налице спор, че имотът, който е посочен в Типов
договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя от 04.10.1965г.,
в Акт № 8517 за държавна собственост на недвижими имоти, както и в
протокол за съдебна делба, е идентичен и именно той е процесният имот.
При анализ на събраните по делото писмени доказателства съдът
намира, че към датата на сключване на Типов договор за отстъпване правото
на строеж върху държавна земя от 04.10.1965г., процесният имот е бил
държавна собственост. Предвид това и въз основа на така сключения договор
за учредяване правото на строеж, лицата С. К. Г. и Н. С. К. са станали
собственици само на построената в изпълнение на този договор сграда.
Същите обаче не са станали собственици на земята, тъй като договорът за
отстъпване правото на строеж няма такъв вещноправен ефект.
При горния извод не би могло да се приеме, че ищците се легитимират
надлежно като собственици на дворното място въз основа на протокол от
проведено на 28.02.1992г. съдебно заседание по гр.д. № 598/1992г. по описа на
РС Бургас и одобрената от съда спогодба. Това е така, тъй като съделителите
по поделото, което съдът е разгледал, не са притежавали правото на
собственост върху дворното място, а единствено правото на собственост
върху построената в него жилищна сграда. Доколкото по настоящото дело не
са ангажирани доказателства, въз основа на които да се приеме, че към датата
на одобряване на съдебната спогодба съделителите са били носители и на
правото на собственост върху дворното място (а не само на право на ползване
на същата), съдът счита, че съдебната спогодба не може да породи посочения
в нея резултат, а именно в дял на Н. С. К. и М. Н. К. да бъде поставен имот,
представляващ Дворно място от 590 кв.м., парцел ХII-441 в квартал 20, бивш
квартал 57, по плана на село Долно Езерово, община Бургас, при граници на
парцела: запад- улица, изток – парцели V-439, VI-440, север – парцел XIII-
7
438, юг – парцел Х-443 и XI-442 и те двамата да станат негови изключителни
собственици. Тъй като съдът приема, че Н. С. К. не е станал собственик на
дворното място въз основа на одобрената от съда съдебна спогодба, то и
неговите наследници и ищци в настоящия процес не могат да се легитимират
като собственици на процесния имот на първото от посочените основания -
наследствено правоотношение.
Въз основа на изложеното съдът намира, че застъпената от ищците теза,
че същите се легитимират като собственици на процесния недвижим имоти на
основание съдебна делба и впоследствие наследяване, не е доказана по
изискуемия от закона начин.
Предвид горното е необходимо да бъде изследвано второто наведено от
ищците правно основание, на което същите се домогват да се легитимират
като собственици на имота, а именно добросъвестно давностно владение за
периода от 01.06.1996 г. до дата на предявяване на иска.
За да бъде основателна исковата претенция, ищците следваше да
установят, че упражняват фактическата власт върху имота постоянно,
непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно за предвидения в закона период,
като са държали имота като собствен, чрез извършване на фактически и
правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от
предметното съдържание на сложното вещно право на собственост. В случая
ищците се позовават изрично на осъществявано добросъвестно владение по
смисъла на чл. 79, ал. 2 от ЗС, поради което и на изследване подлежи и
обстоятелството дали същите са били добросъвестни при упражняване на
фактическата власт върху процесния недвижим имот.
От събраните по делото доказателства, в това число и свидетелските
показания се установи, че процесното дворно място се владее от Н. С. К. и М.
Н. К. от 1969г. Установи се още, че от 1970г. двамата съпрузи са оградили
дворното място и след като са изградили жилищната сграда, живеят в нея и в
дворното място и до настоящия момент, като това важи в пълнота за М. К., а
за Н. К. – до смъртта му.
От показанията на двамата разпитани по делото свидетели не се
установи в годините след 1970г. трето лице да е предявявало претенции по
отношение на дворното място, както и някой да се е карал с Н. и М. К. за
неговата собственост. Свидетелите изложиха, че не са ставали свидетели на
такива ситуации, нито дори са чували, че има спор за собствеността на двора.
Заявиха обаче, че винаги дворът и постройките в него са се обитавали от Н. и
М. К.и, като същите са живеели заедно със сина си, а впоследствие и със
семейството му – съпруга и деца. При разпита си свидетелите сочат, че
семейството на ищците винаги е живеело в процесния имот и никога не го е
напускало, нито са е местили да живеят другаде през годините.
Ответникът от своя страна не ангажира никакви доказателства в
обратния смисъл. Същият е представил актов за държавна собственост и
други писмени доказателства, от които действително се установи, че имотът е
бил държавна собственост, но не ангажира доказателства, оборващи
твърдението за осъществено давностно владение от ищците в посочения от
8
тях процесен период. Не бяха и изложени твърдения за прекъсване на
давностното владение, нито твърдения относно наличие на спорове досежно
собствеността на процесния двор.
Съдът намира, че с оглед представените писмени и гласни
доказателства, ищците успяха да докажат твърдението си, че са придобили
процесния имот по силата на осъществено недобросъвестно давностно
владение на същия за периода 01.06.1996 г. до 31.05.2006г., а и до датата на
предявяване на исковата молба, като са държали същия трайно, непрекъснато,
явно и спокойно, с намерението да го своят. Видно от представените протокол
за одобряване на съдебна спогодба за делба на недвижимо имущество, както и
типов договор за отстъпено право на строеж, ищците са построили в дворното
място жилищна сграда, оградили са и са живели в него. Предвид факта, че със
сключването на договор за отстъпване правото на строеж върху държавна
земя не се прехвърлят вещни права по отношение на земята, а строителят
става собственик само на построената сграда, то следва да се приеме, че няма
как ищците да претендират, че са станали собственици на процесния имот
чрез осъществено добросъвестно владение на същия за период от пет години,
тъй като не отговарят на изискването на чл. 70, ал. 1 от Закона за
собствеността, което изисква да владеят вещта на правно основание, което е
годно да ги направи собственици (каквото договорът за отстъпване право на
строеж не е).
Сключването на договорът за отстъпване правото на строеж и
впоследствие изграждането на сградата, не може да направи строителя Н. К.
собственик на дворното място, но може да послужи за доказателство за
започнало владение на имота. От свидетелските показания на ищцовата
страна, които са безпротиворечиви, се установи, че считано от 1970 г.
процесният имот се владее именно от Н. и М. К., като след смъртта на Н. К.,
неговото владение се присъединява от наследниците му С. Б., Н. С. К. Е. С. К.,
съобразно разпоредбата на чл. 82 от ЗС. Съдът кредитира свидетелските
показания относно факта на започване на владението на имота от ищците, тъй
като свидетелите са незаинтересовани от изхода на делото лица, които живеят
постоянно в кв. Д. Е. и имат лични впечатления от имотите и знаят от кой
действително се ползват същите. Същите са си помагали с ищците при
строителните работи, като винаги са знаели, че именно ищците са
собственици на процесния имот и изградените в него сгради. Освен това
показанията съответстват и на останалия събран по делото доказателствен
материал и не влизат в колизия с нито едно доказателство по делото.
Съдът намира, че ответникът не успя да обори законовата презумпция
на чл. 69 от Закона за собствеността, която гласи, че ако владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, се приема, че я
държи за себе си. В този смисъл твърдението на Община Бургас, че ищците
никога не са държали имота като свой и не са упражнявали владение, а са
държали имота, само доколкото е нужно, за да използват постройката,
изградена вследствие отстъпеното право на строеж, остана недоказано. Това е
така, тъй като на първо място актът за държавна собственост има
доказателствена сила до доказване на противното, и то само досежно
9
посочената дата и място на съставяне, видът и състоянието на имота, такива,
каквито са описани в акта, както и че се е осъществило соченото основание за
придобиване от държавата. Предвид това и съдът намира, че по делото бе
доказано противното, а именно че ищците са владели имота като собствен. В
тази насока следва да се тълкуват и другите установени по делото
обстоятелства, от които стана ясно, че ищците са изградили и други сгради в
дворното място, извън предвидената такава в типовия договор за отстъпване
на правото на строеж, и по-конкретно още една жилищна сграда, една
селскостопанска постройка и една постройка за търговия (магазин). Тези
обстоятелства се установиха от представената скица на процесния недвижим
имот, издадена на 14.02.2024г., както и от показанията на разпитаните по
делото свидетели.
При така изложеното дотук, съдът приема за доказано по делото, че
ищците в условията на осъществено недобросъвестно владение за периода
01.06.1996 г. до 15.04.2024 г. са придобили като съвладелци собствеността по
отношение на процесния недвижим имот, като искът им следва да уважи в
частта, в която се установява тази собственост. Следва да бъдат отхвърлени
претенциите на ищците за придобиване на имотите по силата на съдебна
спогодба и наследство, както и вследствие на добросъвестно владение за
периода от 01.06.1996г. до датата на предявяване на иска, тъй като не се доказа
придобиването на имота на тези основания.
По отношение на квотите в съсобствеността съдът намира, че
давностното владение е било започнато от съпрузите Н. и М. К, като след
смъртта на Н. К., неговото владение в било присъединено от наследниците му,
които са продължили да живеят в процесния имот. Както беше посочено, Н. К.
е починал на 28.04.2003г., като негови наследници по закон са М. Н. К. –
съпруга и С. Н. К. – син. По делото се установи още, че С. Н.К. е починал
на......г., като е бил наследен от С. Б. Т. – съпруга, Н. С. К. – син и Е. С. К. –
дъщеря. Предвид това съдът приема, че М. Н. К. е придобила 9/12 ид.ч. от
процесния имот, а останалите ищци по 1/12 ид.ч.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, в полза на ищците следва да се присъдят
сторените по делото разноски. Същите претендират заплатената от тях
държавна такса, а адвокат Д. претендира да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, тъй като е предоставил на ищците безплатна адвокатска
помощ, по реда на чл. 38 от ГПК.
Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
сумата от 127 лв., а в полза на адвокат Д. сумата от 800 лв., която според
настоящия състав съответства на фактическата и правно сложност на спора
между страните и броя съдебни заседания, проведени в процеса, а именно
едно.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
10
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Бургас с
адрес гр. Бургас, ул. „А“ № , с ЕИК *********, че ищците М. Н. К. с ЕГН
**********, С. Б. Т. с ЕГН **********, Н. С. К. с ЕГН ********** и Е. С. К.
с ЕГН **********, всички с адрес гр. Бургас, кв. „Д. Е“, ул. „Н. Б“ № са
собственици на Поземлен имот с ....... по КККР на град Бургас, одобрена
със Заповед № РД - 18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземленият
имот: гр. Б, ул. „” № , с площ от 590 кв.м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване,
номер по предходен план - 441, квартал 20, парцел XII, съседи:
........................................при квоти: за М. Н. К. 9/12 ид. ч., а за С. Б. Т., Н. С. К.
и Е. С. К. - по 1/12 ид. ч., който са придобили в резултат на осъществено
недобросъвестно давностно съвладение за периода от 01.06.1996г. до
15.04.2024г.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Н. К. с ЕГН **********, С. Б. Т. с ЕГН
**********, Н. С. К. с ЕГН ********** и Е. С. К. с ЕГН **********, всички
с адрес гр. Бургас, кв. „Д. Е“, ул. „ № , за приемане за установено между
страните, че ищците са станали собственици на следния недвижим имот: на
поземленият имот: гр. Б, ул. „” № , с площ от 590 кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване, номер по предходен план - 441, квартал 20, парцел XII,
съседи: ......... който са придобили в резултат на осъществено
добросъвестно давностно съвладение за периода 01.06.1996г. до
15.04.2024г.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Н. К. с ЕГН **********, С. Б. Т. с ЕГН
**********, Н. С. К. с ЕГН ********** и Е. С. К. с ЕГН **********, всички
с адрес гр. Бс, кв. „ Д.Е.“, ул. „“ № за приемане за установено между страните,
че ищците са станали собственици на следния недвижим имот: на
поземленият имот: гр. Б, ул. „” № с площ от 590 кв.м., трайно предназначение
на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване,
номер по предходен план - 441, квартал 20, парцел XII, съседи: ............. който
са придобили в резултат на съдебна спогодба и наследяване.
ОСЪЖДА Община Бургас с адрес гр. Бургас, ул. „А“ № , с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на ищците М. Н. К. с ЕГН **********, С. Б. Т. с
ЕГН **********, Н. С. К. с ЕГН ********** и Е. С. К. с ЕГН **********,
всички с адрес гр. Бургас, кв. „Д.Ез, ул. „Н. Б“ № , сумата от 127 лв. (сто
двадесет и седем лева), представляваща заплатената държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Бургас с адрес гр. Б, ул. „А“ № с ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Н. Д. от БАК, сумата от 800 лв. (осемстотин
лева), представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
12