Р Е Ш Е Н И Е
Номер 02.05.2019 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
втори април Година 2019
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА СТОЯНОВА
Секретар: Кремена Панайотова
като
разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА
АНД
№ 377 по описа за 2019
година., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б. В.Х.“
ЕООД, гр. Казанлък, подадена чрез адв. Н.Р. против наказателно постановление № F
416600 от 07.12.2018г. на Зам.-директора на ТД на НАП - Пловдив.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочат
се съображения в тази връзка.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател
не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата
страна ТД на НАП - Пловдив чрез ст.юрисконсулт Л. моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление. Взема становище във връзка с
възраженията, изложени в жалбата.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за
установено следното:
Жалбата е редовна и допустима -
подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно
постановление № F 416600 от 07.12.2018г. на Зам.-директора на ТД на НАП -
Пловдив на нарушителя „Б. В.Х.“ ЕООД, гр. Казанлък, на основание чл. 74, ал. 1 от
Закона за счетоводството е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 200 лева, за това, че като е било длъжно, не е публикувало годишния
финансов отчет /ГФО/ за 2017г., като не го е заявило за вписване и представило
за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в
законоустановения срок – до 30 юни на следващата година, т.е. до 02.07.2018г.
/30.06.2018г. и 01.07.2018г. са неприсъствени дни/. „Б. В.Х.“ ЕООД, гр.
Казанлък, е извършвало дейност през отчетния период – 2017г., видно от
подадената в ТД на НАП, гр. Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО с
вх. № 2400И0252897/19.03.2018г. и от приложения към нея ГФО. ГФО на дружеството
е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията на 13.09.2018г. Нарушението е извършено на
03.07.2018г. в гр. Стара Загора. То е установено на 07.08.2018г. – датата, на
която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо с изх. №
20-00-149/17.08.2018г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП, гр. Пловдив с вх. №
04-01-1347/17.08.2018г. Описаното нарушение е описано като такова по чл. 38,
ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН № F 416600 / 04.10.2018г., съставен от ст. инспектор
по приходите в НАП при ТД – Пловдив, Офис Стара Загора, след подаването на
възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Във връзка с компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган е представена заповед № ЗМФ-610/03.07.2018г.
на Министъра на финансите.
От показанията на М.Н.Й. се установяват
описаните в АУАН и НП факти и обстоятелства, а от показанията на Й.Б.Й. се
установява, че той е присъствал единствено и само при съставянето на акта, но
не и при установяване на нарушението.
При
извършена служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на Закона за административните нарушения и наказания, водещи до
неговата отмяна.
И АУАН, и НП са издадени от
компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.
42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
Действително в АУАН е вписан само един
свидетел по акта, който е присъствал единствено при съставянето му, но актът е
съставен при условията на чл. 40, ал. 4 ЗАНН - въз основа на официален документ
- справка от Агенция по вписванията, изпратена до ЦУ на НАП, във връзка с която
от ЦУ на НАП е изпратено писмо с изх. № 20-00-149/17.08.2018г. до ТД на НАП,
гр. Пловдив, което от своя страна е довело до установяване на нарушението и съставяне
на акта за установяване на административно нарушение.
Съдът намира, че от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства се установява по един безспорен и
категоричен начин, че „Б. В.Х.“ ЕООД, гр. Казанлък, е осъществило на 02.07.2018г.
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от
Закона за счетоводството, като е било длъжно, не е публикувало годишния
финансов отчет /ГФО/ за 2017г., като не го е заявило за вписване и представило
за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в
законоустановения срок – до 30 юни на следващата година, т.е. до 02.07.2018г.
/30.06.2018г. и 01.07.2018г. са неприсъствени дни/..
Неоснователни са възраженията на дружеството
- жалбоподател, че неправилно е посочена датата на извършване на нарушението.
Нарушението е извършено чрез
бездействие, т.е чрез неизпълнение в срок на нормативно установеното задължение
за определено действие - дружеството - жалбоподател не е публикувало годишния
финансов отчет /ГФО/ за 2017г. в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията в законоустановения срок – до 30 юни на следващата година, т.е. до
02.07.2018г. /30.06.2018г. и 01.07.2018г. са неприсъствени дни/.
Правилно и актосъставителят, и
наказващият орган са посочили като дата на извършване на нарушението -
03.07.2018г., като начален момент, от който бездействието на задълженото лице е
релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение.
Съдът намира, че в конкретния случай е
неприложим принципът non bis in idem.
Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗАНН за
административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на
предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите,
които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали
да бъдат извършени.
В конкретния случай е служебно
известно на настоящия съдебен състав, че е ангажирана административнонаказателна
отговорност срещу В.Х.Х. в качеството ѝ на управител на „Б. В.Х. 880“
ЕООД, тъй като съобразно чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството тя отговаря
за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на
годишните доклади, изисквани по Закона за счетоводството.
Същевременно в чл. 83, ал. 1 ЗАНН е
изрично посочено, че в предвидените в съответния закон случаи на юридическите
лица може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към
държавата при осъществяване на тяхната дейност.
Настоящият случай е именно такъв. В
чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството законодателят изрично е предвидил
налагането на имуществена санкция и на самото юридическо лице - предприятието,
за което не е публикуван годишният финансов отчет в сроковете по чл. 38 от
същия закон.
Настоящият съдебен състав приема, че с
налагането на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството на
имуществена санкция на самото юридическо лице „Б. В.Х. 880“ ЕООД и на глоба на В.Х.Х.
в качеството ѝ на управител на „Б. В.Х. 880“ ЕООД не се нарушава принципът
non bis in idem,
тъй като става въпрос за два различни субекта на административнонаказателната
отговорност, всеки от които разполага със самостоятелна правосубектност, в т.ч.
и имущество, което се засяга чрез наложените от наказващия орган
административни наказания.
С оглед конкретиката на настоящия
казус съдът намира, че не може да се приеме наличието на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, въпреки че нарушението е извършено за първи път.
От една страна, ГФО е заявен за
вписване и представен за обявяване в търговския регистър повече от два месеца
след изтичане на законоустановения срок за това, а именно на 13.09.2018г.
вместо до 02.07.2018г.
От друга страна, в него е отразено, че
предприятието не е реализирало печалба през 2017г. Това обстоятелство е
съществено с оглед факта, че с представянето на ГФО пред Агенцията по вписвания
се охраняват обществените отношения, касаещи сигурността на гражданския и
търговския оборот, тъй като ГФО се публикува в Търговския регистър, който е
публичен и по този начин става достъпен за всеки, който се интересува от него,
в т.ч. и за контрагентите, които желаят да се запознаят с финансовото състояние
на дружеството и за съда по настоящото дело.
Що касае размера на определеното от
наказващия орган административно наказание – имуществена санкция в размер на 200
лева, същото съответства по вид и размер на минималното, предвидено в чл. 74,
ал. 1 от Закона за счетоводството, поради което и съдът намира за безпредметно
да изследва въпроса съобразено ли е то с тежестта на конкретното нарушение с
оглед принципа reformacio in pejus.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F 416600
от 07.12.2018г. на Зам.-директора на ТД на НАП - Пловдив, с което на основание чл.
74, ал. 1 от Закона за счетоводството на „Б. В.Х. 880“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от
Закона за счетоводството.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: