Р Е
Ш Е Н
И Е №889/6.12.2019 г.
гр. ЯМБОЛ.06.12.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .................. гражданска колегия в публично
заседание на ........07.11.2019 г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.….........................……...........и
в присъствието на
прокурора.............................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……….....…...гр.дело N .2188...
по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното...........................................................
Производството по
делото е образувано по молба на Н.С.С., с която желае да се постанови решение,
с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, да се приемете за установено, че
между нея и ответното дружество „Демирев НМ” ЕООД, през периода от 25.07.2016
г. до 31.05.2019 г. е съществувало трудово правоотношение на пълен работен ден
от 8 часа, на длъжност „***” с месечно възнаграждение в размер на 2600.00лв.
Претендира за
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищцата твърди, че
работила по трудов договор с ответното дружество „Демирев НМ” ЕООД от
05.10.2011 г. д 01.03.2019 г. на пълен работен ден от 8 часа, длъжност „***” с
месечно възнаграждение в размер на 440.00лв. Работното й място се намира в
офиса на „Демирев НМ” ЕООД, находящ се в гр. Я., ул. „***.
През цялото
времетраене на трудовото й правоотношение редовно и коректно са изпращани данни
в Персоналния регистър на осигурените лица в ТД на НАП, съгласно Наредба Н-8 от
29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и за самоосигуряващите се лица.
Твърди, че в началото
на м.
Със заличаване на
данните от регистъра на трудовите договори в Персоналния регистър на осигурените лица се
засягат недопустимо конституционно защитените й трудови и осигурителни права,
тъй като от момента на заличаване на данните престава да бъде осигурено лице по
смисъла на осигурителното законодателство и респ. няма право на помощи,
обезщетения и пенсия от Националния осигурителен институт, както и няма право
на медицинско обслужване от лечебните заведения.
Доколкото от
01.01.2019 г., след изменението на Кодекса за социално осигуряване, правото на
всички помощи, обезщетения и пенсии, изплащани от Националния осигурителен
институт, както и техния размер се преценява и изчислява само въз основа на
данните, подадени в Персоналния регистър от работодателите и осигурителите и от
данните в регистъра на трудовите договори, за нея е налице правен интерес да
предяви положителен установителен иск за установяване съществуването на трудово
правоотношение между нея и ответното дружество при посочените параметри за
периода от 25.07.2016 г. до 28.02.2019 г.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа, като е направено искане за постановяване
на неприсъствено решение на осн.чл.238 ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор.
Същият не се явява в с.з. и не взема
отношение по исковете, като не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и взе
предвид становището на ищеца, приема за установена следната правна и фактическа
обстановка:
Предявеният иск е с
правно осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
От представеният по делото трудов договор № *** г. се установява, че същата
е била в трудовоправни отношения с ответното дружество, като е изпълнявала длъжността „***”. Със заповед № *** г.
трудовият договор е прекратен на осн.чл.325, т.1 от КТ.
Ищцата е представила справка-извлечение за осигурителен стаж и
доход при пенсиониране към
По делото бе назначена, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза,
която дава заключение, че според отчетните форми за явяването/неявяването на
работа времетраенето на работното време за ищцата Н.С.С. през процесния период
25.07.2016 г. – 28.02.2019 г. е 8 часа. Според ведомостите за заплати и
счетоводните регистри на „Демирев НМ” ЕООД, размерът на начисленото и изплатено
нетно трудово възнаграждение на Н.С.С.
за периода 25.07.2016 г. – 28.02.2019 г., е общо 43 720.57 лв. По
данни от ТП на НОИ –Я., в периода от 25.07.2016 г. – 28.02.2019 г. Н.С.С. е
ползвала отпуск за временна неработоспособност – поради ***, за което са й
изплатени съответните парични обезщетения, в размер на общо 10 390.93 лв.
От същото се установява, че основаната заплата върху която е била осигурявана
ищцата е 2400лв. съдът изцяло кредитира заключението, като обективно и
компетентно дадено.
При така установено от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдът намира иска за допустим, т.к. се установи, че за ищцата е налице
правен интерес от воденето му, с оглед установяване на осигурителните й права,
предвид заличаването на данните за сключения от нея трудов договор и за
социално и здравно осигуряване от регистъра за трудовите договори и в
Персоналния регистър на осигурените лица.
Съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като с оглед искът и събраните в подкрепа на него доказателства се
установи, че същият е частично основателен.
Видно от доказателствата по делото и предвид приетото и неоспорено
заключение на ССчЕкспертиза се установи, че основното месечно трудово
възнаграждение, което ищцата е получавала за процесния период е в размер на
2400лв., а не както се твърди в исковата молба от 2600лв. За наличието на
валидно трудово правоотношение с ответника за процесния период се установи,
както от представения такъв с дата 05.10.2011г., заповед за прекратяването му №***г.,
както и от заключението на експертизата. От същите безспорно се установи, че
ищцата е работила при ответника на длъжност „***”, времетраенето на работното
време е било 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
2400лв., върху който размер ищцата е била осигурявана и са й били изплащани
обезщетения за временна неработоспособност. Поради това искът следва да се
уважи при тези установени факти, като искът относно трудово възнаграждение в
размер на 2600лв. се явява неоснователен.
На осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски,
които са в размер на 400лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното , Я Р С
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.124, ал.1 от НК, че между Н.С.С. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. Н.Н.С. – АК-В.,
със съдебен адрес:***, адв.*** и
„ДЕМИРЕВ НМ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Ямбол, ул. „Срем” № 3, вх.”В”, ап.43, представлявано от М.Д.Н. с ЕГН **********,
през периода от 25.07.2016 г. до 31.05.2019 г. е съществувало трудово
правоотношение на пълен работен ден от 8 часа, на длъжност „***” с месечно
възнаграждение в размер на 2 400.00лв.
ОТВЪРЛЯ предявеният от Н.С.С. иск по чл.124, ал.1
от ГПК против „ДЕМИРЕВ НМ” ЕООД да се приеме за установено, че през периода от
25.07.2016 г. до 31.05.2019 г. е съществувало трудово правоотношение на пълен
работен ден от 8 часа, на длъжност „***” с месечно възнаграждение в размер на
2 600.00лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
„ДЕМИРЕВ НМ” ЕООД да заплати на Н.С.С. направените по делото разноски в размер
на 400 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: