РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Кюстендил, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Д.а Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520201161 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
И. Б. А. , с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил обжалва наказателно постановление
№ 22-1139-000353/04.03.2022г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР
Кюстендил, с което на осн. чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание– глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца.
Иска се отмяна на НП, като се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила
в хода на производството по съставяне на АУАН и издаване на НП.
Наказващият орган не взима участие в производството, но изразява становище за
неоснователност жалбата.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
От фактическа страна:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това,
че на 17.02.2022г., в 00:20 ч. е възприет от свидетелите Д. В. и Р. С. – служители в сектор
Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил, да управлява по ул.“Веса Паспалеева“, при магазин
„Феста“, в гр. Кюстендил, собствения си лек автомобил м.“Опел“, модел „Астра“, с рег.№
1
********. В хода на проверката пътните полицаи поискали от водача да му бъде извършено
тестване с техническо средство за употреба на алкохол. А. се съгласил да бъде изпробван за
употреба на алкохол, като техническото средство Дрегер Алкотест 7510, с номер ARDM-
0265 отчело 0,99 промила алкохол в издишания от водача въздух. На водачът бил връчен
талон за медицинско изследване/ТМИ/, но той заявил, че приема показателите на
техническото средство и не желае да дава кръв за лабораторен анализ.
На мястото на проверката бил съставен АУАН, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП , като за съставянето на акта е послужил резултата от техническото средство Дрегер
Алкотест 7510, с номер ARDM-0265 .
По доказателствата :
В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателствени средства, които
изцяло подкрепят обвинителната теза на АНО. Разпитаните по делото свидетели,
извършили проверката потвърждават изцяло и в детайли описаното от тях в акта.
Съдът намира, че показанията на тези свидетели са логични и последователни,
поради което и ги кредитира изцяло.
I. По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежно легитимирана страна - наказаното физическо лице, в преклузивния
срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен
(спиращ изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
II. По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени
НП районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че
следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и
задължение) съдът ex officio (служебно) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи - чл. 189, ал.1 и 4 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма и
съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал.6 от ЗДвП, при спазване на
предвидения за това процесуален ред. Налице е и редовна процедура по връчването на
АУАН на жалбоподателя (НП също е връчено надлежно на наказаното лице, но и по
правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок
по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което
хронологически предхожда връчването му).
III. По законъсобразността на атакуваното НП по същество:Като съобрази горните
обстоятелства, съдът прецени, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушение по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което е бил и санкциониран с
НП - предмет настоящия контрол, и това е доказано по безспорен и категоричен начин.
Наказващият орган е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е
наложил на въззивника наказание съобразно размера, предвиден в закона, а именно глоба в
2
размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Безспорно по делото се установи, че именно жалбоподателят е управлявал описаното
в АУАН и НП МПС, в момента на проверката, като дори самият той не отрича този факт и
не сочи доказателства в такава насока. Не са налице и доказателства оборващи твърдяното
от контролните органи, че водачът е управлявал автомобила след като е употребил алкохол,
което несъмнено е основание за ангажиране на неговата административнонаказателна
отговорност , което е сторено с атакуваното НП . Осъществен е от обективна и субективна
страна състава на разпоредбата на чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
По изложените съображения съдът ще потвърди атакуваното НП .
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказа телно постановление №22-1139-000353/04.03.2022г.,
издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил, с което на осн. чл. 174,
ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено на И. Б. А. , с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил
административно наказание – „глоба“ в размер на 1000 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския
админинстративен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3