№ 13509
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110125427 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против: 1) А. К. И., 2) М. К. С. и 3) М. С. Б..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 9, находящ се в гр. ****.
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 209, 90 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 34, 64 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2023 г. – 30.04.2025 г.;
сумата 49, 94 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 11, 52 лв., представляваща мораторна лихва за периода
17.07.2022 г. – 30.04.2025 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят исковите суми в условията на разделност, както следва: А. К. И. –
1/3, М. К. С. – 1/3, и М. С. Б. – 1/3.
В срока по чл.131 ГПК е постъпила молба от ответницата А. К. И., с
която твърди, че задълженията са изцяло погасени чрез плащане. Молят съда
1
да отхвърли предявените искове.
С молба от 23.06.2025 г. ищецът потвърждава извършеното в хода на
процеса плащане и заявява претенция за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците имат
качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на
исковата сума.
Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение
задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на
което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на
исковата сума.
Безспорно е между страните, че в имота е извършвана услугата дялово
разпределение за исковия период на стойност исковата сума.
Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение
задължението за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на
исковата сума.
Безспорно е между страните, че задълженията са изцяло погасени чрез
плащане, извършено на 12.06.2025 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
2
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците имат
качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот,
който е топлоснабден.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че: процесният имот е топлоснабден; за
исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата
сума; налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността
на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало
вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; през исковия период в
имота е извършвана услугата дялово разпределение, чиято цена възлиза на
3
исковата сума; налице е забава по отношение задължението за изплащане на
цената на дяловото разпределение в размер на исковата сума.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства
следва да се приеме, че в полза на ищеца са възникнали вземания за
стойността на доставената топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, цена
на дяловото разпределение и мораторна лихва върху нея в размер на исковите
суми.
Не се спори между страните и че задълженията са изцяло погасени чрез
плащане в хода на процеса, извършено на 12.06.2025 г.
Предвид изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, в чиято полза
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, юрисконсултско
възнаграждение, което предвид липсата на фактическа и правна сложност на
спора, съдът определя в размер на сумата от 25 лв.
Ответниците нямат право на разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу А. К. И., ЕГН **********, М. К. С., ЕГН ********** и М. С.
Б., ЕГН ***** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД за:
сумата 209, 90 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 9, находящ се в гр. ****, за
периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 07.05.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 34, 64 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2023 г. – 30.04.2025 г.;
сумата 49, 94 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 07.05.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 11, 52 лв., представляваща мораторна лихва за периода
17.07.2022 г. – 30.04.2025 г.,
които се претендират в условията на разделност, както следва: А. К. И. –
1/3, М. К. С. – 1/3, и М. С. Б. – 1/3 – като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В
ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА А. К. И., ЕГН **********, М. К. С., ЕГН ********** и М. С.
4
Б., ЕГН ***** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 25 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както следва:
А. К. И. – 1/3, М. К. С. – 1/3, и М. С. Б. – 1/3.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5