Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч,14.10.019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч, граждански състав, в публично заседание на двадесет и
седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При
секретаря Галина Аврамова, като изслуша докладваното от съдия Павлова в.гр.д.№404
по описа за 2019г. на Окръжен съд – Ловеч и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С Решение №249/30.05.2019г. постановено по гр.д.№147 по
описа за 2019г. Районен съд – Ловеч е отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявения от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, чрез пълномощник ст. юрисконсулт Г.Г., с
адрес *** против Х.А.Х., ЕГН **********,***, и В.Г.В., ЕГН **********, с адрес:
***, иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за
обявяване за недействителен спрямо ищеца Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г., с
който Х.А.Х., в
качеството си на ищец /кредитор/ по адм.дело № 787/2015
г. на АС-Плевен и по адм.дело № 8415/2016 г. на ВАС,
прехвърлил на адвокат В.Г.В. от ВТАК, пълния размер на присъденото му
обезщетение по визираното административно дело в размер на 400.00 лева, както и
за обявяване за недействителен спрямо ищеца Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г., в
частта, с който Х.А.Х.,
в качеството си на ищец /кредитор/ по адм.дело № 537/14
г. на АС-Плевен и по адм.дело № 11934/2015 г. на ВАС,
прехвърлил на адвокат В.Г.В. от ВТАК, сумата от 500 лв,ведно
със законната лихва върху нея, дължима от ГД”ИН”.Оставил е без разглеждане като
недопустим, предявения от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с горните
данни против Х.А.Х., ЕГН **********,***, и В.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.26
ал.2 предл.първо от ЗЗД за обявяване нищожност на
втория договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г. в частта, с
която Х.А.Х. е прехвърлил на адв.В.Г.В. от ВТАК
сумата от 40 лв, ведно със законната лихва върху нея
и е прекратил производството по делото в частта по отношение на този иск.
Отхвърлил искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
присъждане на разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба против
решение №249/30.05.2019г. постановено по гр.д.№147 по описа за 2019г. Районен
съд – Ловеч от Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията”, чрез старши юрисконсулт Г.Г.,
с адрес ***, в частта, с която се отхвърля като неоснователен и недоказан иска предявения
от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: гр. София, бул.
„Ген. Н. Столетов“ № 21, чрез пълномощник ст.
юрисконсулт Г.Г., с адрес *** против Х.А.Х., ЕГН **********,***, и В.Г.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, с
правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за
обявяване за недействителен спрямо ищеца Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г., с
който Х.А.Х., в
качеството си на ищец /кредитор/ по адм.дело № 787/2015
г. на АС-Плевен и по адм.дело № 8415/2016 г. на ВАС,
прехвърлил на адвокат В.Г.В. от ВТАК, пълния размер на присъденото му
обезщетение по визираното административно дело в размер на 400.00 лева, както и
за обявяване за недействителен спрямо ищеца Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г., в
частта, с който Х.А.Х.,
в качеството си на ищец /кредитор/ по адм.дело № 537/14
г. на АС-Плевен и по адм.дело № 11934/2015 г. на ВАС,
прехвърлил на адвокат В.Г.В. от ВТАК, сумата от 500 лв,ведно
със законната лихва върху нея, дължима от ГД”ИН”. Твърди, че същото е
незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
Въззивникът счита за неправилен и
необоснован направеният от първоинстанционния съд извод, че атакуваните сделки два договора за
прехвърляне на парично вземане срещу задължение на приобретателя за правни
съвети и консултации във връзка с подготовката и завеждането на съдебни дела от
прехвърлителя, са възмездни. Твърди, че в случая
знанието на третото лице В.Г.В. не подлежи на доказване, тъй като увреждането
не произтича от двустранна възмездна
сделка. Счита, че договорите за прехвърляне на вземане от 15.12.2018г. са
безвъзмездни, като заплащането на правната помощ по Закона за адвокатурата
става с парични средства, платими по банков път или в брой, като не се
предвижда заплащане на адвокатско възнаграждение за предполагаеми бъдещи дела. Сочи,
че адвокатско възнаграждение се дължи по конкретно дело, като в договора за
правна помощ се отразява размера на платената сума. Изтъква, че в случая по
делото не е представен договор по чл.36, ал.1 от ЗА, с определено в него
адвокатско възнаграждение, не са представени и доказателства за определяне на
този размер по реда на чл.36, ал.2 от ЗА, поради което не може да се приеме, че
между Х.А.Х. и В.Г.В. има сключен договор за правна помощ.
Моли да се отмени обжалваното
решение и вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск. Моли
и за разноските по делото на основание чл.78, ал.8 от ГПК и юрисконсултско
възнаграждение за две инстанции.
Подаден
е отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от В.Г.В., ЕГН **********, в който излага становище, че въззивната жалба за
недопустима поради липса на правен интерес, като се позовава на сключено между
него и Х.А.Х. Допълнение към договор за прехвърляне на парично вземане,
представляващо неразделна част от договора за цесия, с което се прехвърлят
паричните вземания на Х.А.Х. към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в
размер над 800.00 лева. С оглед на това Допълнение следва, че целената от ищеца
правна промяна чрез предявяването на конститутивния
иск по чл.135 от ЗЗД е постигната извънсъдебно и е материализирана в писмено
доказателство, което е прието и обсъдено от първоинстанционния съд.
По основателността на въззивната
жалба счита наведените фактически и правни твърдения за неоснователни. Споделя
изводите на първоинстанционния съд. Сочи, че имущественото разместване, което
се постига със сключения договор за цесия, само по себе си не е обусловено от
предхождащи или съпътстващи правоотношения, които да стоят в тяхната основа.
Намира за безспорен въпроса за възмездността на
процесния договор, поради наличието на прието задължение от негова страна като
адвокат да оказва правни съвети и консултации във връзка със завеждането на
съдебни дела или твърдението на въззивника за безвъзмездност на сделката е
неоснователно. Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно.
В съдебно заседание въззивникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призована не се представлява.
Въззиваемият В.Г.В., редовно призован не се
явява.
Въззиваемият Х.А.Х. се явява лично, оспорва
въззивната жалба. Счита, че с допълнението към договора за цесия се установява,
че ищецът няма правен интерес, тъй като може да си прихване сумата от тези
задължения. Твърди, че ЛРС правилно е анализирал фактите и обстоятелствата и е
стигнал до този извод.Позовава се на действието на чл.17 от Конституцията и на
Хартата на основните права на ЕС, както и на чл.1 от протокол №1/Европейската
конвенция и ГДИН над тази сума няма никакво основание да ги оспорва, тези
средства са негова собственост и може да прави с тях каквото си иска. Твърди,
че ГДИН злоупотребява с права и има за цел да го лиши от средства да заплаща
здравеопазването си и право да завежда дела. Моли да се потвърди решението на
Районен съд – Ловеч.
Настоящата инстанция, като
съобрази представените по гр.д.№147/19 г. на ЛРС доказателства, становищата на
страните по делото в тяхната взаимна връзка и обусловеност, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежаща на разглеждане по същество.
От представения по делото изпълнителен лист от
30.12.2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/, издаден въз основа на
влязло в сила Решение № 5365 от 29.07.2015 г. по адм.дело
№ 3685/2015 г. по описа на АССГ съдът установява, че Х.А.Х. е осъден да заплати
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, сума в размер на
300.00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът констатира от приложения по делото изпълнителен лист
от 17.11.2017 г. на АССГ, издаден въз основа на влязло в сила Решение №
2967/03.05.2016 г. по адм. дело № 621/2016 г. по
описа на АССГ и Решение № 13547/08.11.2017 г. по адм.
дело № 7306/2016 г. по описа на ВАС, че Х.А.Х. е осъден да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията" - гр. София сума в общ размер на
400.00 лева разноски по двете дела.
От представения изпълнителен лист № 90/26.06.2018 г.,
издаден от Административен съд-Плевен въз основа на влязло в сила Определение №
7958/13.06.2018 г. по адм.дело № 7377/2018 г. на ВАС,
съдът констатира, че Х.А.Х. е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията" сумата от 100.00 лева, представляваща разноски по делото.
Установява се и, че с влязло в сила съдебно решение
по адм.дело № 784/2015 г. по описа на
Административен съд-Плевен,
потвърдено с решение от 29.05.2018 г. по адм.дело № 8415/2016
г. на Върховния административен съд, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията"
- гр. София е осъдена да заплати
на Х.А.Х. сума в размер на 400.00 лева.
Представен по делото е препис от
Решение № 182/09.01.2017 г. по
адм.дело № 11934/2015 г. на
ВАС, от който се установява, че е налице влязъл в сила съдебен акт
по административно дело № 537/2014 г. по описа на Административен
съд – Плевен съдебно решение № 344/21.07.2015 г., отменено
частично с решение № 182/09.01.2017 г. по адм.дело
№ 11934/2015 г. на ВАС, по силата на което
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията"
гр. София е осъдена да заплати
на Х.А.Х. сума в размер на 500.00 /петстотин/ лева, ведно със законната
лихва върху нея; отхвърлен е искът на Х.А.Х. против Министерство на правосъдието за сумата в размер над 40 /четиридесет/ лева до размера
от 100.00 /сто/ лева и е осъдено Министерство на правосъдието да заплати на
Х.А.Х. сумата от 1300.00 /хиляда и триста/ лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано
от 16.06.2014 г. до окончателното й изплащане.
От приложения по делото договор за прехвърляне
на парично вземане от 15.12.2018 г. се установява, че Х.А.Х., в качеството си на ищец
/кредитор/ по адм.дело № 784/2015 г. на АС-Плевен и по адм.дело
№ 8415/2016 г. на ВАС, прехвърля на адвокат В.Г.В. от ВТАК, пълния размер на присъденото
му обезщетение по визираното административно
дело в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/, която парична сума
се дължи от ГД“ИН“-София, срещу задължението на новия кредитор
/ответникът В.Г.В./ за правни съвети и консултации във връзка с подготовка за завеждане на
съдебни дела от стария кредитор
/ответникът Х.А.Х./.
С втори договор за прехвърляне
на парично вземане от 15.12.2018 г. /л. 8 от приложеното гр.д.№ 195/2019
г./, Х.А.Х., в качеството си
на ищец /кредитор/ по адм.дело
№ 537/2014 г. на АС-Плевен
и по адм.дело № 11934/2015
г. на ВАС, прехвърля на адвокат В.Г.В. от ВТАК, пълния размер на присъденото
му обезщетение по визираното административно
дело в размер на 1300.00 лв. /хиляда и триста лева/, ведно със
законната лихва върху сумата, считано
от 16.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, която
парична сума се дължи от
Министерство на правосъдието; сумата от 40.00 лв. /четиридесет
лева/, ведно със законната лихва
върху нея; сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/, ведно със
законната лихва върху нея от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
които парични суми се дължат
от Министерството на правосъдието – гр. София и ГД“ИН“ – гр. София, срещу
задължението на новия кредитор /ответникът В.Г.В./ за правни съвети и консултации във връзка с подготовка за завеждане на
съдебни дела от стария кредитор
/ответникът Х.А.Х./.
Приложено по делото е писмено съобщение, регистрирано с
вх. № М-1631 от 20.12.2018 г. при ГД“ИН“, с което прехвърлителят
по двата договора /старият кредитор/ Х.А.Х. е уведомил длъжника, че е
прехвърлил паричните си вземания към длъжника по посочени три броя административни
дела, между които и адм.дело № 784/2015 г. на
АС-Плевен и адм.дело № 537/2014 г. на АС-Плевен, като
е приложил договорите за прехвърляне от 15.12.2018 г.
Представено по делото е и допълнение от 20.12.2018 г.,
неразделна част от същите договори, с което страните по договора се съгласили,
че прехвърлените от Х.А.Х. задължения на ГД“ИН“ по адм.дело
№ 758/2014 г. на АС-Плевен /адм.дело № 11416/2015 г.
на ВАС/ и адм.дело № 784/2015 г. на АС-Плевен /адм.дело № 8415/2016 г. на ВАС/, на адв.
В.Г.В., да обхващат размера на дължимите от ГД“ИН“ обезщетения над 800 лева, а
дължимите от ГД“ИН“ обезщетения по гореописаните дела до 800 лева да покрият
задълженията на Х.А.Х. към ГД“ИН“ по посочените по-горе изпълнителни листи - изп.лист от 30.12.2015 г. по адм.дело
№ 3685/2015 г. на АССГ, изп.лист от 17.11.2017 г. по адм.дело № 621/2016 г. на АССГ /адм.дело
№ 7306/2016 г. на ВАС/ и изп.лист № 90 от 26.06.2018
г. по адм.дело № 1106/2017 г. на АС-Плевен /адм.д.№ 7377/2018 г. на ВАС/.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция приема, че е сезирна с два обективно и субективно съединени иска с
правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителни
спрямо ищеца ГД „ИН”-София на договор за прехвърляне на парично вземане
от 15.12.2018 г., с който е
прехвърлена от страна на ответника Х.А.Х. на втория ответник адвокат В.Г.В. сумата от 400.00 лева, и договор за прехвърляне
на парично вземане от 15.12.2018 г., в частта, с която е прехвърлена от страна на ответника Х.А.Х. на втория ответник адвокат В.Г.В. сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/, ведно със законната
лихва върху нея. Предпоставките визирани в чл.135
от ЗЗД за уважаване на този така наречен „Павлов иск” са кумулативно дадени, а
именно: ищецът да докаже качеството си на кредитор; че с действията си
длъжникът го е увредил, като този длъжник следва да е знаел за увреждането към
момента на процесната сделка, а когато тя е възмездна и договарящото с него
лице трябвало да е знаело за увреждането или да е налице презумпцията на
чл.135, ал.2 от ЗЗД, като е необходимо вземането на кредитора да е възникнало
преди датата на извършването на сделката от длъжника.
В случая се установява от представените писмени доказателства, че ищецът ГД
„ИН”-София има качеството на кредитор с оглед издадените изпълнителни листи по
влезлите в сила съдебни решения на административните съдилища за процесните две
суми 400 лв. и 500 лв. Тези вземания са възникнали през
За пълнота следва да се отбележи, че дори и да бяха възмездни двете сделки,
то от приложеното Допълнение с поправена дата от 15 на 20.12.2018 г. се
установява и наличието на знание за увреждане у ответника адв.В.Г.В.
– наличието на възникнало вземане за ищеца Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” по горепосочените административни дела и в посочения размер от
800.00 лева. Следователно всички кумулативно дадени предпоставки за уважаване
на исковете с правно основание чл.135 от ЗЗД са налице и в този случай.
При изложеното предявените искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД се
явяват основателни и доказани, при което следва да бъде постановено решение, с
което се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови ново, за
обявяване за недействителен спрямо ищеца Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ на договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г.,
с който Х.А.Х., в
качеството си на ищец /кредитор/ по адм.дело № 787/2015
г. на АС-Плевен и по адм.дело № 8415/2016 г. на ВАС,
прехвърлил на адвокат В.Г.В. от ВТАК, пълния размер на присъденото му
обезщетение по визираното административно дело в размер на 400.00 лева, както и
за обявяване за недействителен спрямо ищеца Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ на договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г., в
частта, с който Х.А.Х.,
в качеството си на ищец /кредитор/ по адм.дело № 537/14
г. на АС-Плевен и по адм.дело № 11934/2015 г. на ВАС,
прехвърлил на адвокат В.Г.В. от ВТАК, сумата
от 500 лв,ведно със законната лихва върху нея,
дължима от ГД”ИН”.
С оглед изхода на настоящия спор въззиваемите Х.А.Х. и В.Г.В. дължат на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” направените за първа инстанция разноски в
размер на 300.00 лева и за настоящата инстанция разноски в размер на 100.00
лева или общо дължими на основание чл.78, ал.8 от ГПК разноски в размер на
400.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като
неправилно Решение №249/30.05.2019г.
постановено по гр.д.№147 по описа за
2019г. на Районен съд – Ловеч, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА на
основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за относително недействителни по отношение на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21 на Договор за прехвърляне на парично вземане
от 15.12.2018г., с който Х.А.Х., ЕГН **********,***, в качеството си на ищец /кредитор/ по адм.дело № 784/2015 г. на АС-Плевен и по адм.дело № 8415/2016 г. на ВАС, прехвърлил на адвокат В.Г.В.
***, ЕГН **********, с адрес: ***, пълния размер на присъденото му обезщетение по
визираното административно дело в размер на 400.00 лева, както и на Договор за прехвърляне на
парично вземане от 15.12.2018г., с който Х.А.Х., ЕГН **********,***, в качеството си на ищец /кредитор/ по адм.дело № 11934/2015 г. на ВАС, прехвърлил на адвокат В.Г.В.
***, ЕГН **********, с адрес: ***, пълния размер на присъденото му обезщетение по
визираното административно дело в размер на 500.00 лева, ведно със законната
лихва върху сумата до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК Х.А.Х., ЕГН **********,*** и адвокат В.Г.В. ***, ЕГН **********,
с адрес: *** да заплатят на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, с
адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21 направените за първа инстанция разноски в
размер на 300.00 лева и за въззивна инстанция разноски в размер на 100.00 лева
или общо дължими разноски в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.