Решение по дело №976/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.116 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС).

Административното дело е образувано по жалба на К. Ю. Т. с [ЕГН] и постоянен адрес гр. Плевен, [жк], [адрес], подадена против Заповед рег. № Чр-з-478 от 10.08.2023г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), в частта, с която е допълнен текста на Заповед рег. № Чр-з-420/13.07.2023г. на Председателя на ДАНС, като в края на текста след думите „в размер на 10% от основното месечно възнаграждение“ се поставя запетая и се допълва „считано от 15.08.2021г.“.

Първоначално по жалбата на Т. е било образувано адм. дело №944/2023г. по описа на Административен съд Плевен. С Решение №1794/17.05.2024г., съдебният състав е отхвърлил жалбата на К. Т. по отношение на искането му за прогласяване нищожността на Заповед рег.№Чр-з-478/10.08.2023г. на Председателя на ДАНС. Съдебният състав не е разгледал възраженията на Т. за незаконосъобразност на заповедта, тъй като е приел, че жалбата е просрочена. Решението на Административен съд Плевен е обжалвано от Т. пред ВАС, където е било образувано адм. дело №6197/2024г. С Решение №12709/22.11.2024г. ВАС е отменил Решение №1794/17.05.2024г., постановено по адм. дело №944/2023г. по описа на Административен съд Плевен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания при новото разглеждане първоинстанционният съд да се произнесе и по законосъобразността на оспорения административен акт. ВАС е приел за неправилен извода на първоинстанционния съд за просроченост на жалбата, тъй като заповедта е надлежно връчена на 03.11.2023г., при спазване на изискванията на чл.61 от АПК, а жалбата е подадена на 17.11.2023г. – в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при неспазване на установената в закона форма, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, както и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Аргументите за това са, че в нея единствено бланкетно е вписано „...в изпълнение на дадените указания в Решение № 3 от 07.10.2022г. по административно дело № С-4 по описа за 2022г. на Административен съд Плевен, оставено в сила с Решение № 56/15.06.2023г., постановено по административно дело № С-2/2023г. на Върховен административен съд, V-тo отделение”, но липсват мотиви как/защо е избрана точно датата 15.08.2021г. за възстановяване. Като нарушение на закона оспорващият сочи неудачността на датата 15.08.2021г., което е очевидно от факта, че това е почивен ден – неделя, и това прави невъзможно възстановяването на жалбоподателя именно тогава. Избирането на почивен ден, по същество счита за нарушение на чл.116 от ЗДАНС, след като възстановяването може да се случи най-рано в първия работен ден, понеделник – 16.08.2021г., който обаче вече е извън 2-месечния срок по чл.116 от ЗДАНС. Твърди, че заповедта е издадена при неспазване целта на закона, тъй като процесният акт неправомерно го уврежда – от страна на ДАНС е направен опит за избор на последния момент от двумесечния срок по чл.116 от ЗДАНС, като така го уврежда, лишавайки го от труда и заплатите, които биха му били заплатени, ако е бил възстановен в по-ранен момент. Като съществено нарушение на административнопроизводствените правила счита това, че Решение №3/07.10.2022г. по а.д. № С-4/2022г. на АдмС Плевен е влязло в законна сила на 15.06.2023г., в него е даден 14-дневен срок за изпълнение, а именно – до 29.06.2023г., изпълнението обаче е просрочено с 41 дни след края на срока. Моли съда да постанови решение, с което да отмени частично атакуваната заповед като незаконосъобразна в обжалваната й част относно датата на възстановяване – 15.08.2021г. и да задължи председателя на ДАНС да издаде нова, съобразно молбата на Т. по чл.116 от ЗДАНС от 29.06.2021г.

В жалбата са инкорпорирани и иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и искане за ангажиране на административно-наказателната отговорност на ДАНС на основание чл.304 и чл.305 от АПК. Тези искания съдът по адм. дело №944/2023г. по описа на АдмС Плевен е отделил в отделни производства, като предмет на делото е останала жалбата на Т. против Заповед рег. № Чр-з-478 от 10.08.2023г. на Председателя на ДАНС.

В съдебно заседание и в писмена защита оспорващият поддържа жалбата по изложените в нея съображения и излага доводи по съществото на спора, моли за отмяна на заповедта в обжалваната част и за присъждане на разноски по представен списък. Описва срещите си със служители на ответника и подаваните от него молби, като твърди, че заповедта е издадена при превратно упражняване на власт и нежелание за изпълнение на чл.116 от ЗДАНС и решението на съда по адм. дело № С-4/2022г. Сочи, че немотивирането за избор на датата 15.08.2021г. е съществен порок на заповедта, а тази дата е невъзможна за възстановяването му на служба, тъй като е неделя, почивен ден. Претендира и нищожност на заповедта по чл.177, ал.2 от АПК поради противоречието й с решението по адм. дело № С-2/2023г. на ВАС във връзка с определения срок за произнасяне, както и поради “невъзможната” неделя. Иска присъждане на разноски за всички инстанции.

Ответникът в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт и в писмена защита оспорва жалбата с подробни доводи за законосъобразност на оспорения акт. Излага, че оспорената заповед е издадена в изпълнение на съдебното решение по адм. дело № С-4/2022г. на Административен съд Плевен, в рамките на двумесечния срок по чл.116 от ЗДАНС, като въпрос на преценка на компетентния орган е от коя дата на този двумесечен срок да възстанови служителя. Твърди, че е ирелевантно в кой ден на седмицата се пада денят на възстановяване, след като е в рамките на законовия срок. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № ЧР-з-109/12.03.2020г. на Председателя на ДАНС гр. София е било прекратено служебното правоотношение на К. Ю. Т. – младши агент II-ра степен, експерт в ТДНС Плевен при ДАНС. Заповедта е била обжалвана от Т., като след съдебен контрол, с Решение № 1/04.11.2020г. по адм. дело № С-3/2020г. по описа на Административен съд Плевен същата е била отменена. При инстанционен контрол с Решение № 45/16.06.2021г. по адм. дело № С-2/2021г. Върховният административен съд е оставил в сила решението на Административен съд Плевен. Решението на ВАС е влязло в законна сила на 16.06.2021г. С Решение №75/16.11.2021г. по адм. дело № С-70/2021г. Върховен административен съд е отхвърлил искането на Председателя на ДАНС за отмяна на влязло в сила Решение №45/16.06.2021г. по адм. дело № С-2/2021г. на ВАС. Последното решение е влязло в законна сила на 16.11.2021г.

С молба вх.№ Пл 32-1906/25.11.2021г. до Председателя на ДАНС, чрез Директора на ТДНС Плевен, К. Т. е поискал да бъде изпълнено задължението по чл.116 от ЗДАНС и да бъде възстановен на заеманата от него длъжност „експерт“ в сектор „22“ на отдел „2“ на ТДНС Плевен, ранг „младши агент II-ра степен“. С молбата е направено и искане за изплащане на конкретно посочени парични суми. Тази молба е била заведена и с вх.№ Ж-581/29.11.2021г. при ДАНС.

Със Заповед рег.№ ЧР-з-30/19.01.2022г. на Председателя на ДАНС, на основание чл.116 вр. чл.43, ал.5 от ЗДАНС, Решение №75/16.11.2021г. по адм. дело №С-70/2021г. на ВАС, влязло в законна сила на 16.11.2021г., с което е отменена Заповед № ЧР-з-109/12.03.2020г. на Председателя на ДАНС и молба вх.№ Пл 32-1906/25.11.2021г., младши агент II-ра степен К. Т. е бил възстановен на длъжност експерт в сектор „1“ – „КПЧССОЛМТЕМП“ към ТДНС Кърджали при ДАНС, считано от датата на встъпване в длъжност.

Заповед рег.№ ЧР-з-30/19.01.2022г. на Председателя на ДАНС е била оспорена пред Административен съд Плевен, където е било образувано класифицирано адм. дело № С-4/2022г. С решението по това дело, оставено в сила с Решение № 56/15.06.2023г. по адм. дело № С-2/2023г. на ВАС, съдът е отменил Заповед рег.№ ЧР-з-30/19.01.2022г. на Председателя на ДАНС, с която Т. е бил възстановен на длъжност в структурно звено към Териториална дирекция „Национална сигурност“ Кърджали, считано от 24.01.2022г., и е върнал делото като преписка на Председателя на ДАНС за ново произнасяне по молбата на К. Т. за възстановяване в длъжност на основание чл.116 от ЗДАНС, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.

В мотивите на постановеното решение на АдмС Плевен е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до несъответствие на акта с материалния закон и целта му. За да направи този извод, съдът е съобразил, че правното основание, на което е издадена заповедта, е чл.116 от ЗДАНС, съгласно който при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавният служител се възстановява в двумесечен срок на предишната или на друга равностойна длъжност, ако в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение се яви в съответното структурно звено на агенцията. След анализ на тази разпоредба съдът е формирал извод, че за да бъде приложима тя, следва да са изпълнени две предпоставки – отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение и подадена в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение молба за възстановяване на длъжност. Според решаващия състав, двете предпоставки са били налични, но органът не е изпълнил коректно своето задължение по чл.116 от ЗДАНС да възстанови Т. в двумесечния срок от влизане в сила на съдебния акт, с който е отменена заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение.

Съдът приел за безспорно установено, че Заповед № ЧР-з-109/12.03.2020г. на Председателя на ДАНС, с която е прекратено служебното правоотношение на К. Т. – младши агент II-ра степен, експерт в ТДНС Плевен при ДАНС, е била отменена с Решение №1/04.11.2020г. по адм. дело № С-3/2020г. на Административен съд Плевен, като този съдебен акт е оставен в сила с Решение №45/16.06.2021г. по адм. дело № С-2/2021г. на ВАС, влязло в законна сила на 16.06.2021г. Именно от тази дата до 16.08.2021г. тече двумесечният срок, в който органът по назначаване следва да възстанови държавния служител на предишната или друга равностойна длъжност, при подадена от него молба в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. В този срок от страна на Т. е била подадена молба по реда на чл.116 от ЗДАНС за възстановяване на длъжност, изпратена по „Български пощи“ на 29.06.2021г. и получена от служител на ДАНС на 30.06.2021г., което обстоятелство съдът установил от приетите по делото доказателства. Заповедта за възстановяване на длъжност е била издадена значително по-късно след изтичане на двумесечния срок по чл.116 от ЗДАНС, което я прави незаконосъобразна по отношение на този съществен реквизит от нейното съдържание – датата на възстановяване в длъжност 24.01.2022г. Съдът приел, че дори лицето да беше намерено на дата 19.01.2022г. и от тази дата да беше възстановено на длъжност, то отново е налице неспазване на срока по чл.116 от ЗДАНС, което прави заповедта незаконосъобразна по отношение датата на възстановяване на длъжност. Съдът аргументирал този свой извод със съображения, че конститутивното съдебно решение № 45/16.06.2021г. по адм. дело № С-2/2021г. на ВАС е влязло в законна сила на 16.06.2021г. и се ползва със сила на присъдено нещо, която трябва да бъде зачетена от всички съдилища, учреждения и общини в страната – чл.297 от ГПК, и всички трети лица са длъжни да зачетат правните последици, породени от това съдебно решение, макар и да не са негови адресати. Съдът съобразил, че посоченото в процесната заповед Решение №75/16.11.2021г. по адм. дело № С-70/2021г. на ВАС е постановено по искане за отмяна по реда на чл.237 и сл. от АПК, която е извънреден способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни поради някое от посочените в чл.239 основания. Отмяната не е форма на обжалване на съдебния акт, а е извънреден способ, поради това, че се развива след приключване на инстанционните производства пред съда. Съдът посочил, че отмяната не е фаза на съдебното административно производство, а самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол. При тези съображения решаващият състав по адм. дело № С-4/2022г. направил извод, че от датата на влизане в сила на Решение №45/16.06.2021г. по адм. дело № С-2/2021г. на ВАС, а именно 16.06.2021г., а не от датата на влизане в сила на Решение №75/16.11.2021г. по адм. дело №С-70/2021г. на ВАС – 16.11.2021г., започва да тече срокът за К. Т. за подаване на молба за възстановяване на длъжност, и този срок е спазен от лицето, поради което административният орган е бил длъжен да спази разпоредбата на чл.116 от ЗДАНС и да издаде заповед за възстановяване в двумесечния срок, регламентиран от законовата норма. Съдът изложил в решението си мотиви и по отношение на възстановяването на Т. на работно място в друго населено място, а не в гр. Плевен, което също приел за незаконосъобразно, но произнасянето в тази част в съдебния акт няма отношение към настоящото производство, поради което няма да бъде коментирано от съда в настоящото изложение.

По горните съображения съдът отменил Заповед рег.№ ЧР-з-30/19.01.2022г. на Председателя на ДАНС и върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне по молбата за възстановяване в длъжност на К. Т., при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Постановеното по класифицирано адм. дело № С-4/2022г. на АдмС Плевен решение е било предмет на инстанционен контрол пред ВАС, който с Решение №56/15.06.2023г. по адм. дело № С-2/2023г. оставил в сила оспореното решение на Административен съд Плевен. На последната дата – 15.06.2023г., решението на АдмС Плевен е влязло в законна сила.

К. Т. подал Молба с вх.№ РД-2378/27.06.2023г. за възстановяване на заеманата длъжност.

В изпълнение на цитираното съдебно решение на АдмС Плевен по адм. дело № С-4/2022г. и подадената молба от Т. за възстановяване на заеманата длъжност, Председателят на ДАНС издал Заповед № ЧР-з-420/13.07.2023г., с която младши агент II степен К. Ю. Т. бил възстановен на основание чл.116 и чл.43, ал. 5 от ЗДАНС на длъжност експерт в сектор „2” към Териториална дирекция „Национална сигурност” гр. Плевен при Държавна агенция „Национална сигурност”, като му било определено съответното възнаграждение, считано от датата на встъпване в длъжност. Издаден бил Акт за встъпване в длъжност, от който се установява, че Т. е встъпил в длъжност експерт в сектор „2“ към ТДНС Плевен на 17.07.2023г.

Заповед № ЧР-з-420/13.07.2023г. на Председателя на ДАНС била оспорена пред Административен съд Плевен, и по жалбата било образувано адм. дело №609/2023г. Със Заповед № ЧР-з-477/10.08.2023г. била оттеглена частично Заповед № ЧР-з-420/13.07.2023г. на Председателя на ДАНС в оспорената част „считано от датата на встъпване в длъжност“, като издадена в противоречие с дадените указания по тълкуването и прилагането на чл.116 от ЗДАНС във влязлото в сила Решение № 3/07.10.2022г. по адм. дело № С-4 от 2022г. по описа на АдмС Плевен, оставено в сила с Решение № 56/15.06.2023г. по адм. дело № С-2/2023г. на ВАС. С Определение №1727/18.09.2023г. по адм. д. № 609/2023г. на Административен съд Плевен жалбата на Т. е била оставена без разглеждане, поради оттегляне на акта в оспорената ме част. След осъществения инстанционен контрол определението е било оставено в сила от ВАС с Определение №454/16.01.2024г. по адм. д. №9932/2023г.

С оспорената в настоящото производство Заповед рег.№ ЧР-з-478/10.08.2023г. на Председателя на ДАНС, в изпълнение на дадените указания с Решение №3/07.10.2022г. по адм. дело № С-4/2022г. на АдмС Плевен, оставено в сила с Решение №56/15.06.2023г. по адм. дело №С-2/2023г. на ВАС, бил допълнен текста на Заповед № ЧР-з-420/13.07.2023г., като в края на текста след думите „в размер на 10% от основното месечно възнаграждение“ се поставя запетая и се допълва „считано от 15.08.2021г.“.

Освен описаните по-горе доказателства, по делото са приобщени кореспонденция и молби на Т. до Председателя на ДАНС във връзка с възстановяването му на служба, придружителните писма и пликове, с които тези документи са изпращани от ТДНС Плевен в ДАНС. Уважени са и доказателствени искания на жалбоподателя с оглед осигуряване правото му на защита.

По искане на оспорващия по делото е разпитан един свидетел – П. Н. П., изпълнявала функциите Директор на ТДНС Плевен към датата на подаване на молбата на Т. за възстановяване. Тя излага, че е провеждала срещи и разговори с жалбоподателя по повод възстановяването му на длъжност, но не помни конкретни дати и детайли. Връчвала е на Т. адресираните до него писма на председателя на ДАНС и своевременно е изпращала до ДАНС писмата и заявленията на оспорващия, като предвид изминалия период от време не помни подробности.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, депозирана е пред местно компетентния съд от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в законоустановения срок, както е прието в отменителното решение на ВАС (оспорената заповед е връчена лично на Т. на 03.11.2023г., а жалбата е входирана при административния орган на 17.11.2023г.).

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Заповедта е издадена от компетентен по време, място и материя орган, а именно Председателят на ДАНС, който съобразно чл.116 и по аргумент от чл.43, ал.5 от ЗДАНС е органът по назначаване на държавните служители в агенцията и по прекратяване на тяхното правоотношение. Като издател на заповедта, която се допълва, той разполага с компетентността да издаде и допълващата заповед.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, а именно кой административен акт допълва; правното основание за възстановяване на длъжност – чл.116 от ЗДАНС; имената и длъжността на лицето, което издава заповедта; разпоредените с нея последици; датата на издаване и подписа на лицето, издало заповедта. В процесната заповед са изложени и фактическите основания за нейното издаване – изпълнение на влязлото в сила решение по адм. дело № С-4/2022г. на АдмС Плевен, оставено в сила с решение на ВАС по адм. дело № С-2/2023г., с което се определя началната дата на периода за възстановяване на служба.

Настоящият състав на съда не констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до незаконосъобразност на атакуваната заповед. Фактът, че последната е издадена извън рамките на определения от съда по адм. дело № С-4/2022г. 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение не съставлява съществено процесуално нарушение, защото, макар и издадена след изтичане на указания от съда срок, със заповедта Т. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност със задна дата, при спазване на указанията на съда за началната дата, от която следва да бъде възстановен. Именно чрез допълването на предходната заповед за възстановяване с коректната дата – 15.08.2021г., която е в двумесечния срок по чл.116 от ЗДАНС, органът е изпълнил задължителните указания на съда.

Не е налице и твърдяната от жалбоподателя нищожност по чл.177, ал.2 от АПК на заповедта поради противоречието й с решението по адм. дело № С-2/2023г. на ВАС във връзка с определения срок за произнасяне. Задължителните указания на съда се съдържат в мотивите на постановеното решение, а определеният срок за произнасяне по чл.174 от АПК не е част от мотивите по същество на спора, същият е инструктивен и неспазването му е основание за търсене на отговорност на съответното длъжностно лице по чл.304 от АПК, но не и за нищожност или незаконосъобразност на заповедта. Аргумент в подкрепа на горното е разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, съгласно която съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, докато определянето на срок за произнасяне е регламентирано в чл.174 от АПК и не е включено в задължителните указания по прилагане на закона.

Заповедта в оспорената й част съответства и на приложимите материалноправни разпоредби. Правният спор по делото касае законосъобразността на датата 15.08.2021г., считано от която К. Т. е възстановен на служба.

Нормата на чл.116 от ЗДАНС описва процедурата по възстановяване на държавен служител на работа след незаконно прекратяване на служебното му правоотношение, като в нея е регламентирано, че при отмяна на заповедта, държавният служител следва да се яви в съответната администрация на органа, прекратил правоотношението му, в 14-дневен срок, като задължение на органа по назначаване е в двумесечен срок да възстанови служителя на предишната или на друга равностойна длъжност.

Решението на ВАС, с което е оставено в сила решението на АдмС Плевен за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Т., е влязло в законна сила на 15.06.2021г. Не е спорно по делото, че жалбоподателят е подал в 14-дневен срок (на 29.06.2021г.) молба за възстановяването му. Именно от 16.06.2021г. тече преклузивният двумесечен срок, в който органът следва да изпълни задължението си по чл.116 от ЗДАНС. В случая в рамките на този правнорелевантен период – от 16.06.2021г. до 16.08.2021г., ответникът в настоящото производство е възстановил Т. на заеманата преди уволнението длъжност – считано от 15.08.2021г., с което е спазил материалноправната разпоредба на чл.116 от ЗДАНС, както и указанията на съда по адм. дело № С-4/2022г. на АдмС Плевен.

Възражението на Т., че органът следва да го възстанови на длъжност в един по-ранен момент, а не в края на двумесечния период, не намира опора в закона. Задължение за органа по назначаване е да спази двумесечния срок по чл.116 от ЗДАНС, без нормативните разпоредби да го задължават в кой конкретен ден от този период следва да го направи. След като е спазена разпоредбата на чл.116 от ЗДАНС и задължителните указания на съда относно началната дата на двумесечния период на възстановяване на служба, с определянето на датата 15.08.2021г. като дата на възстановяване на Т., която е в рамките на този срок, не е нарушен материалния закон.

Спазена е и целта на закона – при незаконосъобразно уволнение органът по назначаване в законоустановения срок да възстанови служебното правоотношение във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за прекратяване на същото.

Неоснователни са и възраженията на оспорващия, че датата 15.08.2021г. е „невъзможна“, тъй като е неработен ден. Според настоящия състав на съда, няма правна пречка/забрана, работник или служител да бъде назначен/възстановен на работа, считано от неработен/неприсъствен ден, какъвто в случая е 15.08.2021г. – неделя, а началото на изпълнението на съответното трудово/служебно правоотношение да започне, считано от следващ присъствен ден. Аргумент в тази посока например е разпоредбата на чл.57 от ЗДАНС, според която държавният служител постъпва на служба в 10-дневен срок от датата на издаването на заповедта за назначаване, което се удостоверява писмено, а самото служебното правоотношение възниква от деня на встъпването в длъжност. В този смисъл е и разпоредбата на чл.14 от Закона за държавния служител, според който постъпването на служба става в 10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване, което се удостоверява писмено, а самото служебно правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност. В същия смисъл са регламентирани и трудовите правоотношения, регулирани от Кодекса на труда – например чл.66, който урежда съдържанието на трудовия договор, предвижда като негови задължителни реквизити в т.3 датата на сключване на трудовия договор и началото на неговото изпълнение. В много случаи работник/служител се назначава на работа от 01.01. на съответната година, който винаги е неработен ден, а започва изпълнение на задълженията си по трудово или служебно правоотношение в първия следващ работен ден, ако друго не е уговорено между страните.

Всички цитирани нормативни актове, уреждащи правоотношения по полагане на труд, правят разграничение между дата на сключване на съответния договор, регламентиращ правоотношението между страните, и датата, представляваща начало на изпълнение на това правоотношение. Аргумент в посока на извода на съда, че едно лице може да бъде назначено/преназначено /възстановено на работа в неработен ден може да се черпи и от възможността за прекъсване/непрекъсване на трудовия/осигурителен стаж – например в случаите на преназначаване на едно лице в друго звено в същото предприятие или учреждение, или на друга длъжност, или при изменение на трудовото/служебно правоотношение на някакво основание – относно мястото на работа, възнаграждението (например да се увеличи възнаграждението, считано от първи януари на съответната година, който е начало на годината, но винаги е почивен) и т.н. В тези случаи, ако се изхожда от разбирането, че всяко преназначаване или изменение на правоотношението трябва да се случи задължително в работен/присъствен ден, в много хипотези може да се стигне до прекъсване на трудовия/осигурителен стаж, което не е целта и смисъла на закона.

Налага се извод, че няма пречка едно лице, което се възстановява на служба, да бъде възстановено, считано от определен ден, който може да е и неработен, стига да попада в рамките на периода, в който законът изисква да бъде възстановен, а да започне фактическото изпълнение на задълженията си по това правоотношение в първия възможен следващ (работен) ден. В случая това изискване е спазено от ответника – жалбоподателят е възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението, считано от 15.08.2021г., която дата е в рамките на законоустановения двумесечен срок, указан в мотивите на влязлото в сила решение по адм. дело №С-4/2022г. – от 16.06.2021г. до 16.08.2021г.

Останалите доводи на Т. и събрани доказателства (вкл. гласни) касаят действия на органа по назначаване, свързани с издаването на заповедта за възстановяване на служба, а не с процесната заповед за допълнение на горната, поради което са неотносими към спора относно датата на възстановяване, и не следва да се обсъждат.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазен е материалният закон и неговата цел, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото са основателни претенциите на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Такива са своевременно поискани и при първоначалното разглеждане на делото, и в производството пред ВАС, и в настоящото производство. Предвид неособената фактическа и правна сложност на спора и процесуалните действия на пълномощника на ответника, в полза на ДАНС София – юридическото лице, към което принадлежи издателят на акта, следва да се присъди на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящото производство, и по 100 лева за всяка инстанция при предходното разглеждане на спора по адм. дело №944/2023г. на Административен съд Плевен и адм. дело №6197/2024г. на ВАС, или разноски общо в размер на 300 лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, седми административен състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Ю. Т. с [ЕГН] и постоянен адрес гр. Плевен, [жк], [адрес], подадена против Заповед рег. № Чр-з-478 от 10.08.2023г. на Председателя на ДАНС в частта, с която е допълнен текста на Заповед рег. № Чр-з-420/13.07.2023г. на Председателя на ДАНС, като в края на текста след думите „в размер на 10% от основното месечно възнаграждение“ се поставя запетая и се допълва „считано от 15.08.2021г.“.

ОСЪЖДА К. Ю. Т. с [ЕГН] и постоянен адрес гр. Плевен, [жк], [адрес], да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“ гр. София сумата 300 (триста) лева разноски в проведените съдебни производства.

Решението подлежи на оспорване чрез АдмС Плевен пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението да се изпрати на страните.