РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора Н. ИВ. СЛ.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100600992 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 07.12.2021г., постановена по н.о.х.д. № 1799/2021 г. на СРС, НО, 95-ти
състав е признал подс. Р. С.И. за виновен в това, че на 02.09.2020г., около 21:00 часа, в гр.
София, площад „Независимост“, в района на сградата на „Народно събрание“ 2, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото – хвърлял твърди предмети, наподобяващи по форма и размер пиратки,
които след хвърлянето им избухвали със силен гръм, както и други твърди предмети, по
посока на униформените служители на МВР, изпълняващи служебните си задължения,
свързани с охрана на обществения ред във връзка с организиран национален протест на
02.09.2020г., и деянието се отличава с изключителна дързост – престъпление по чл.325, ал.2
вр. ал.1 от НК. На основание чл.54 от НК на подсъдимия е определено наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 3 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години.
Против присъдата, в законоустановeния срок е постъпила жалба и допълнение към
нея от защитника на подсъдимия, като се оспорва правилността на съдебния акт. Прави се
искане за неговата отмяна поради допуснати съществени процесуални нарушения в
досъдебната фаза на процеса и връщане на делото за ново разглеждане от фазата на
досъдебното производство. Алтернативно се релевира искане за постановявана не нова
оправдателна присъда или за преквалификация на деянието като такова по основния състав
и освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Пред въззивния съд подсъдимият И. и защитникът му , редовно призовани, не се
явяват и не сочат уважителни причини за неявяването си по делото.
1
В хода по същество представителят на СГП намира жалбата за неоснователна, а
постановения съдебен акт за правилно и законосъобразен. Защитава тезата, че действията на
подсъдимия не само представляват грубо нарушение на обществения ред, но и са изложили
на опасност живота и здравето както на протестиращите, така и на полицейските служители.
Намира определеното наказание за справедливо и съобразено с разпоредбата на чл.36 от НК.
По изложените съображения моли съдът да потвърди изцяло обжалваната присъда.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата възражения, както и тези, изложени от
представителя на СГП в открито съдебно заседание, и като провери правилността на
атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за
установено следното:
Фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена,
изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства,
коментирани в тяхната съвкупност. При това контролираната инстанция, при установяване
на правно-релевантните факти не е възприела превратно доказателствата, в разрез с
правилата на формалната логика.
След извършен собствен анализ на същите, настоящият съдебен състав установи
следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата
инстанция:
Подсъдимият Р. С.И., с ЕГН **********, е роден на *******. в гр. Перник, българин,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, работи, с постоянен
адрес гр. Перник, ул. „*******“, бл. ********
На 02.09.2020г. бил предвиден и се състоял национален протест. Същият се
провеждал в гр. София, на площад „Независимост“, пред сградата на Народното събрание.
Същият ден около 19:00 ч., подсъдимият Р.И. и свидетелите В.В., Д.В. и Ц.Й.
пристигнали от гр. Перник в гр. София, като се придвижили с лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Леон“, ДК № *******. Автомобилът бил управляван от свидетеля Д.В., като поводът
за посещението им в гр. София бил именно участие в организирания общонационален
протест. Там те се видели и с други техни познати, в това число със свидетелите К.Г. и Й.А..
Около 21:00 ч. подсъдимият И. се намирал сред протестиращите пред новата сграда
на Народното събрание (бивш Партиен дом, сега - Народно събрание 2), като бил облечен
бил с камуфлажен суитчър и сини къси панталони.
В същото време свидетелите Й.Я. и Б.В., цивилни служители на СДВР, се намирали в
района между сградите на Министерски съвет и Президентството, като им била възложена
задача да наблюдават лица, които с поведението си грубо нарушават обществения ред. В
изпълнение на тази задача, Я. и В. забелязали подсъдимия Р.И., отличаващ се сред
множеството с ръста си, и го възприели да се движи активно между протестиращите.
Свидетелите Я. и В. забелязали как подс. И. хвърля твърди предмети, наподобяващи
пиратки, с червен цвят, които при хвърлянето им по униформените полицейски служители
избухвали и се чувал силен гръм, типичен за пиратки. След като хвърлел твърдите
предмети, наподобяващи пиратки, И. отивал до близко разположените палатки на
протестиращите, откъдето вземал други предмети, които, връщайки се при тълпата, отново
хвърлял по полицейските служители, които отговаряли за охраната на обществения ред по
време на масовото мероприятие.
По това време напрежението сред присъстващото множество протестиращи също
било ескалирало, като по посока на полицейските служители се хвърляли всякакви
предмети – пиратки, бутилки, яйца и други.
Около 22:00 ч. подсъдимият И. и свидетелите В.В., Д.В. и Ц.Й. решили да се
прибират и напуснали мястото, където се намирали - пространството пред Народно
2
събрание 2. Тръгнали по ул. „Цар Освободител“ в посока към бул. „Мария Луиза“, след
което пресекли бул. „Мария Луиза“. Насочили се към бул. „Александър Стамболийски“ и
при достигане на ул. „Лом“, завили на дясно по нея, където бил паркиран лек автомобил
„Сеат Леон“, ДК № *******.
По време на оттеглянето им от мястото на провеждания протест, свидетелите Я. и В.
тръгнали след тях, следейки движението им, и подали сигнал за посоката на потегляне на
автомобила, в който се качили четиримата, а именно към бул. „Ал. Стамболийски“. По
повод подадения сигнал свидетелите Б. К. и Й.Д., назначени като мотопатрул „Сигма 202“
при ОСПС-СДВР, получили разпореждане да спрат автомобила и да установят лицата в
него. При това около 22:15 ч., на бул. „*******, К. и Д. спрели за проверка лек автомобил
марка „Сеат“, модел „Леон“, ДК № *******, и установили намиращите се в него лица -
свидетелите В.В. и Д.В., които се намирали на предните седалки, и подс. Р.И. и свидетелят
Ц.Й. - на задните. На място пристигнали и свидетелите Я. и В.. В тяхно присъствие била
извършена проверка на автомобила, при която били намерени пет броя червени пиратки, от
които две се намирали в джоб на задна дясна врата, и три - в джоб на предна дясна врата на
автомобила. Свидетелят В.В. декларирал, че пиротехническите средства са негови и били
останали в автомобила от Нова година. Предал ги доброволно, за което бил съставен
протокол за доброволно предаване. След това подсъдимият Р.И. и свидетелите В.В., Д.В. и
Ц.Й. били задържани за срок до 24 часа и отведени в сградата на 07 РУ - СДВР за
продължаване на процесуално-следствените действия с тяхно участие.
От заключението на изготвената комплексна физико-химична експертиза се
установява, че предадените от свидетеля В.В. пет броя пиротехнически средства, червени на
цвят, представляват фабрично произведени пиротехнически изделия тип „пиратка“, модел
„Enigma Fireworks”, APT 150/SFA C E 1395, категория F3, използват се за произвеждане на
силен звуков ефект и са годни за употреба по предназначение.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд подобно на първата инстанция
прие за установена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Й. Я. (л.44-
46 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК (л.28 от ДП), на Б. В. (л.46-47
от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК (л.29 от ДП), на Б. К. (л.47 – 48 от
СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК (л.30 от ДП), на Й. Д. (л.48-49 от
СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК (л.31 от ДП), на В. В. (л.54-55 от СП),
на Д. В. (л.55-56 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК (Л.36 от ДП), на
Ц. Й. (л.56-57 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК (л.37-38 от ДП), на
К. Г. (л.60 от СП), на Й. А. (л.60-61 от СП), обясненията на подс. И. (л.61 от СП); справка за
съдимост на подсъдимия (л.15 от СП), протокол за доброволно предаване (л.8 от ДП),
заповед за задържане по ЗМВР (л.14 от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие (л.6-7
от ДП), протокол за оглед на веществени доказателства (л.9-10 от ДП), протокол за
освидетелстване (л.11 от ДП) и албум към него (л.12-15 от ДП);
Въззивният съд намира, че при установяване на релевантната фактическа обстановка
от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от
значение за разкриване на обективната истина по делото, които са обсъдени от първата
инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил
или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и
доказателствените средства са ценени според действителното им съдържание.
Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл. 305, ал. 3, изр. 2, при
противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вярна на едни от тях, а
други отхвърля. Изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани в
3
съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат
всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно
третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода. Наред с това,
мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична аргументация на
доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия И., поради което
отправеният упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от основание.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на
доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането
на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите, изведени от тях чрез
използване на правилата на формалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен
да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези
които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста или тези, които счита за неправилно анализирани.
В тази връзка,въззивния съд намира за необходимо да отбележи в принципен план
следното: в случаи като настоящия, когато са налице взаимоизключващите се твърдения на
две лица - т.нар. „дума срещу дума”, изясняването на обективната истина по делото налага
събирането на доказателства за множество контролни по отношение на главния факт на
процеса обстоятелства с оглед извършването на преценка за достоверност на
противостоящите версии в свидетелските показания, респ. обяснения на подсъдимия, като
предварително не може да бъде изключена правдивостта на което и да било от тях. Предвид
изложеното, съдът счете за необходимо да изследва съответствието на застъпената от всеки
от разпитаните по делото лица версия с останалия събран по делото доказателствен
материал, житейската им правдивост и вътрешна убедителност, произтичаща от
последователността и логичността им. Установяването на факти е дейност, строго
индивидуална за всеки субект, която зависи от обективни и субективни фактори - възраст;
състояние на даващия обяснения/показания при извършване на престъплението;
наблюдателност; умение за точно възпроизвеждане; интелектуални възможности;
добросъвестност и желанието за съдействие на компетентните органи при разкриване на
обективната истина. Изброените предпоставки, обуславящи правилното възприемане и
коректно пресъздаване на обстоятелствата, неизбежно рефлектират върху пълноценното и
точно съдържание на гласните доказателствени източници. Затова при оценка на
обясненията и свидетелските показания, те следва да се анализират обстойно и прецизно,
поотделно и в съвкупност с останалите доказателства.
Уместно първоинстанционният съд е приел за категорично установени както датата
и локацията на инкриминираното деяние, така и присъствието на подсъдимия И.. На
следващо място доказателствено обезпечен е и изводът, че на инкриминираната дата
(02.09.2020г) е бил организиран национален протест срещу правителството, по време на
чието провеждане ситуацията е ескалирала и се е стигнало да хвърляне на различни
предмети от част от протестиращите към намиращите се в близост полицейски служители.
Действително основното и ключово за предмета на доказване противоречие е свързано с
поведението на подс. И. през инкриминираната вечер и дали същото представлява явно
демонстрация на неуважение към обществото. Въззивният съд се солидаризира с извода на
СРС, че авторството на деянието в лицето на подс. И. е категорично доказано както въз
основа на преки, така и въз основа на косвени доказателства.
Основните доказателства в подкрепа на обвинителната теза, вкл. досежно авторството
на деянието, са показанията на свидетелите Я. и В.. Показанията им са логически свързани
и непротиворечащи както помежду си, така и с останалата доказателствена съвкупност.
Доколкото са органи на реда и нямат каквото и да е отношение с някоя от страните по
делото, то те се явяват незаинтересовани от крайния му изход, а показанията им – обективно
4
пресъздаващи факти и обстоятелства от инкриминираната вечер. Районният съд правилно е
отчел спецификата на тяхното качество на служители на МВР, действащи като цивилни
сред тълпата, пряко възприели поведението на подсъдимия И. непосредствено преди
(разхождал се е активно сред множеството), по време (хвърлял е твърди тъпи предмети,
наподобяващи пиратки, както и други твърди предмети) и след инкриминираното деяние
(отдалечаването му от мястото на протеста и насочването му заедно със свидетелите В.и и
Й. към паркиран лек автомобил), като в тази връзка са били третирани в контекста на целия
доказателствен материал. По никакъв начин не е установена предубеденост и/или
злонамереност по отношение на подсъдимото лице от страна на двамата полицаи, която да
разколебава истинността на техните възприятия – свидетелите чистосърдечно споделят
причината, поради която вниманието им е било насочено към подсъдимия, а именно –
високия му ръст. На следващо място, споделеното от Я. и В. търпи надлежна проверка и при
съпоставката му с останалия доказателствен материал и по-конкретно с протокола за оглед
на местопроизшествие, за оглед на веществени доказателства, както и със заключението на
изготвената физико-химическа експертиза относно естеството на хвърляните от подсъдимия
предмети.
Показанията на свидетелите К. и Д., които обосновано са кредитирани от първия съд,
не произтичат от очевидци на самото инкриминирано деяние, но установяват косвени и
контролни доказателства, които също допринасят за правилното изясняване на делото. От
същите се установява, че К. и Д., назначени като мотопатрул към инкриминирания ден,
непосредствено след отзоваването им на полученото разпореждане от началника си да спрат
за проверка лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, докладван от св. Я., са възприели
както лицата, така и вещите, намиращи се в него. Така заявеното от двамата свидетели
относно лекия автомобил, спрян за проверка, както и относно установените в него лица и
предмети кореспондира както с изготвения протокол за оглед, съставените протоколи за
задържане на лица, така и с депозираните свидетелски показания на В.и, Й., както и
обясненията на подсъдимия. Настоящата инстанция намира показанията на полицейските
служители за достоверни източници на информация относно реално стеклите се събития,
тъй като пресъздават обективно личните възприятия на разпитаните лица върху развилата се
обстановка на престъплението, както и отразяват съхранени спомени за съществени
елементи в различни етапи от вечерта.
Контролираният съд не е игнорирал като източник на доказателства показанията на
свидетелите В. В., Д. В., Ц. Й., А. и Г.. Следва да се отбележи и че възприемането на
определени свидетелски показания като достоверни, е въпрос на вътрешно убеждение на
решаващия съд. От друга страна, подлежи на контрол правилността на процеса на
формиране на вътрешното убеждение. Действително районният съд при анализа на тази
група свидетелски показания е изтъкнал приятелските взаимоотношения между свидетелите
и подс. И., но това не е единствената причина, поради която ги е отхвърлил като
недостоверни в по-голямата им част. Истинността на свидетелските показания не може да се
преценява изолирано само с оглед някаква особена емоционална и/или
роднинска/приятелска връзка на свидетеля с подсъдимото лице. Единственият
законосъобразен подход, който принципно може да бъде използван при анализа на гласните
доказателствени средства, е внимателната им съпоставка с показанията на останалите
свидетели, с другите обективни доказателства по делото, както и с оглед на собствената им
логичност и вътрешна убедителност. В тази връзка, за да не се довери на споделеното от
тях, първоинстанционният съд е констатирал и противоречието им с останалите
кредитирани по делото доказателствени източници. Подобно на него въззивният съд, след
анализ, дава само отчасти вяра споделеното от тях, а в останалата част като опит за
доизграждане защитната версия на подсъдимия. Опитът тези свидетели да подкрепят
изложената от подс. И. версия ясно проличава в съществените противоречия в споделеното
от тях. Така на първо място свидетелят В. В. твърди, че намерените пиратки в лекия
5
автомобил са негова собственост, като включително пояснява, че същите са останали от
Нова година. Това му заявление съответства на изготвения протокол за доброволно
предаване, видно от който именно свидетелят В. В. е предал пиратките на разследващите
органи, посочвайки, че са негови. В противовес на заявеното от В.В. стои заявеното от брат
му – св. Д. В., който пред съда твърди, че „по принцип“ пиратките са негови, като брат му е
заявил собственост върху същите поради „братски съображения.“. Противоречията и
неяснотите се задълбочават и след прочита на показанията на Д. В. от досъдебната фаза на
процеса (дадени ден след деянието), в които заявява, че самият той се е учудил от
намерените в колата пиратки поради факта, че той не ги е закупувал, както и че до
предишния ден същите не са се намирали там. От съдържанието на депозираните в ДП
показания на Д. В. се установява, че при потеглянето на групата от Перник към София
пиратките не са се намирали в превозното средство. След прочитане на показанията му от
районния съд, св. Д. В. е посочил, че пиратките са негови и всъщност са били в автомобила
от доста време.
Следващо противоречие се крие в показанията на свидетелите А. и Г. относно
твърдението им, че към 19:00ч. са отишли на протеста заедно с подсъдимия И., както и че
през цялото време са били заедно „като групичка“ до 22:00ч., когато са решили да си
тръгват. Действително св. Г. в показанията си посочва имената на свидетелите В.и, като
лица, които също са присъствали заедно с подсъдимия на инкриминираното място, а на свой
ред свидетелят Д. В. твърди, че „докато бяхме на протеста, имаше едно или две момчета от
нашия град, които ни бяха познати и случайно видяхме. Може да сме се поздравили, но като
цяло бяхме ние четиримата.“. След съвкупен анализ на депозираните свидетелски показания
в тази им част въззивният съд намира лансираната от свидетелите Г. и А. версия, че през
цялото време са били с подсъдимия и съответно не са възприели последният да хвърля
предмети по полицаите за недостоверна. Досежно показанията на свидетелите Г. и А. е
принципно вярно, че в наказателния процес съгласно разпоредбата на чл.107 от НПК няма
преклузивен момент, до който могат да се правят искания за събиране и проверка на
доказателства, но прави впечатление, че защитата на подсъдимия е поискала разпит на тези
свидетели едва в съдебната фаза на процеса,след като вече са депозирани останалите
доказателствени източници,с тяхната насоченост и изводи.
Гореописаните и констатирани противоречия в показанията на свидетелите Й., В.и,
А. и Г. поставят под съмнение обективността на техните лични субективни възприятия. С
оглед на това правилно не са били кредитирани от контролирания съд, включително и в
частта относно твърденията им, че подс. И. не е хвърлял предмети по полицаите.
Съпоставяйки показанията на петимата свидетели, въззивният съд намира, че същите са
непоследователни и не кореспондират помежду си в частите, относими към основният факт
,подлежащ на доказване, поради което ги възприе за недостоверни относно предприетото от
подсъдимия поведение към намиращите се на терен полицейски служители. Твърденията на
тази група свидетели, че не са видели подсъдимият да държи нещо в ръцете си или да
хвърля нещо правилно са третирани от СРС на фона на цялостната динамика, множеството
присъствали лица, както и собствените им показания, че не са имали постоянен визуален
контакт с подсъдимия. Субективната увереност на така посочените свидетели, че подс. И. не
е държал нищо, съответно – не е предприел действия по хвърляне на предмети по
униформените служители не може да бъде третирана през призмата на реално не/настъпил
факт. Разгледани детайлно и съпоставени с останалите доказателства, показанията на тази
група свидетели са ненадежден източник на доказателствена информация досежно участие
на подсъдимия в деянието, за което е обвинен, а представляват опит за доизграждане на
неговата защитна теза.
По отношение на обясненията на подсъдимия И., че е присъствал на протест,
изразявайки гражданската си позиция, въззивният съд се солидаризира с изводите на СРС и
не счита ,че следва да им бъде дадена вяра. Съгласно правилата за доказателствената тежест,
6
за да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират
подкрепа в други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства. Съдържащата се в тази част от обясненията информация се опровергава по
категоричен начин от свидетелските показания на Я. и В., както и от протокола за оглед на
местопроизшествие, на веществени доказателства и заключение на изготвената физико-
химична експертиза. Първостепенният съд правилно е кредитирал обясненията на И.
останалите им части, съпоставяйки ги с останалите доказателствени източници, а именно –
присъствие на инкриминираните ден и място, участието му в организирания протест,
превозното средство, с което е пристигнал в гр. София и лицата, с които е бил.
Всичките гореизложени доказателства са свързани с основния факт, като преценени
поотделно и в своята съвкупност водят до единствено възможния извод за извършване на
инкриминирането деяние от страна на подс. И., който краен извод не поражда никакви
съмнения, нито се опровергава успешно от някое от доказателствата по делото. Категорично
установено е, че подсъдимият И. е пътувал в задната част на автомобила, макар и неясно от
коя страна, като това обстоятелство, съпоставено с показанията на свидетелите Я. и В.,
както и съобразено с нехомогенните и противоречиви показания на братята В.и, както и с
факта, че две от иззетите пиратки са намерени в задния джоб на предната дясна седалка,
води до единствено възможния извод, че именно подс. И. е лицето, извършили непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред – хвърлял е твърди предмети, наподобяващи
по форма и размер пиратки. Поради това, анализираните от първостепенния съд
свидетелски показания и писмени доказателства и доказателствени средства, както и
експертни заключения представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, за да
позволят формиране на еднозначни изводи по фактите и виновността на подсъдимия И..
Правилно районният съд е кредитирал и заключенията на изготвените по делото
експертизи. Всичките са изготвени обективно и компетентно, като са отговорили на
поставените от ръководно-решаващия орган въпроси и няма причина да не бъдат
кредитирани от съда.
Възраженията на защитата, касаещи съдържанието на внесения обвинителен акт и
съответствието му със законовите изисквания, е неоснователно. Същите възражения са били
релевирани и пред първоинстанционния съд, чието определение по въпросите по чл.248,
ал.1, т.3 и 6 от НПК не е било обжалвано.Настоящият съдебен състав на свой ред намира, че
внесеният обвинителен акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, че е
съобразена съдебната практика, в т.ч. ТР2/2002 г. на ОСНК на ВКС, като съдържа всички
изискуеми реквизити. Недостатъците на внесения обвинителен акт могат да бъдат възприети
като съществено процесуално нарушение единствено и само когато те са довели до
съществена неяснота на обвинението и е било обективно невъзможно за привлеченото към
наказателна отговорност лице да разбере естеството на повдигнатото обвинение, което в
процесния случай не е налице. На следващо място възражението на защитата относно
липсата на конкретизация на използваните от подсъдимия „други твърди предмети“ е
неоснователно. Съдебната практика е еднопосочна, че когато средството за извършване на
престъплението не е приложено по делото и поради това е очертано в обстоятелствената
част на обвинителния акт само с неговите видови и родови белези, не е налице допуснато
съществено процесуално нарушение.
При така установената фактическа обстановка районният съд напълно обосновано от
правна страна е приел, че подсъдимият И. с действията си е осъществил обективните и
субективните признаци на състава на престъплението, за които е предаден на съд,а именно:
по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Районният съд е достигнал до правилен извод, като е квалифицирал поведението на
подсъдимия И. като такова с изключителна дързост, като е отчел, че различието между
първата и втората алинея на чл. 325 НК се определя именно от съдържанието на проявеното
7
поведение. Изключителната дързост е налице, когато в много груба форма се засягат
интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват
пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или лични
интереси. Въззивният съд намира, че извършеното от подсъдимия И. отговаря на тези
законови изисквания, като неговите действия са били непристойни в смисъла, вложен от
законодателя и изяснен в задължителната съдебна практика, тъй като са били неприлични и
безсрамни, чрез тях е изразена брутална демонстрация против установения ред, нарушени са
държавните и обществени интереси, свързани с опазването на обществения ред и открито е
изразена висока степен на неуважение към личността на присъствалите лица, сред които и
полицейски служители. Настоящият състав намира, че действията на подсъдимия И.
надхвърлят обикновеното хулиганско поведение, квалифицирано като престъпление по
основния състав. По време на организирания протест, на който е присъствал подсъдимият,
последният е демонстрирал дръзко и непристойно поведение спрямо непознати за него лица,
а именно – полицейски служители, натоварени със задача по опазване на обществения ред.
За подсъдимия е било очевидно служебното положение на униформените служители,
хвърлените от него предмети (част от които наподобяващи пиратки) в присъствието на
значително множество от хора, вкл. други протестиращи и полицаи. Тези обстоятелства
разкриват особена наглост и изразяват грубо пренебрежение към нормите на поведение в
обществото, като обективират нежеланието на подсъдимия да се съобразява с общоприетите
правила. Правото на протест и свободата на изразяване на мнение, вкл. на политическо
такова, са безспорно гарантирани права както съгласно българското законодателство, така и
в европейското такова. Действително в решенията на ЕКЗПЧ се казва, че правовата държава
трябва да защитава не само традиционно одобрявани и общоприети идеи и начини за
тяхното изразяване, но и такива, които възмущават, провокират, шокират и отблъскват.
Упражняването на свободата на протест и изразяване на мнение обаче не бива да бъдат за
сметка на накърняване на правата на другиго, вкл. извършване на действия, поставящи в
опасност живота на други лица. В случая подс. И., хвърляйки предмети, част от които са
избухвали със силен гръм, в посока полицейските служители, е могъл да наруши телесния
им интегритет, както и този на другите лица, част от множеството.
Правилно СРС е заключил, че деянието е извършено при пряк умисъл и по
хулигански мотиви. Подсъдимият И. е действал с ясното съзнание, че хвърляйки твърди
премети към униформените служители, извършва непристойни действия на обществено
място, които са несъвместими с обществените порядки и морал, вкл. по време на
политически протест. И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Конкретно проявеното
субективно отношение може да се изведе от времето на извършване на деянието (в късните
часове на 02.09.2020г.), служебното положение на полицаите, използването на твърди
предмети, част от които гърмят при мятането им; присъствието на множество други лица.
Доказателствата по настоящото дело позволяват да се приеме, че в желанието си да изрази
своето гражданско недоволство, подсъдимият е преминал разумните и приемливи граници
на протест, съзнавайки, че действията му са непристойни и демонстриращи незачитане на
личността на другите и на утвърдените социални порядки.
За престъплението по чл.325, ал.2 от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ до пет години. При индивидуализацията на наказанието правилно районният съд е
третирал през призмата на смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно
минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни. По отношение на
констатираната от контролирания съд сравнително млада възраст въззивният съд намира за
необходимо да отбележи, че към момента на извършване на деянието подс. И. е бил на 27
навършени години – възраст, на която вече индивидът е достатъчно социално и
емоционално зрял, с изградени етични навици. Тази възраст не следва да бъде отчитана като
смекчаващо обстоятелство, доколкото за нея е характерно по - въздържано, премерено и
8
съобразено със социалните норми поведение.
Неправилно са отчетени от страна на районния съд обстоятелствата, че деянието е
извършено в тъмната част на денонощието, по време на масово мероприятие и в
присъствието на множество лица, тъй като тези факти обуславят съставомерния признак от
обективната страна на квалифицираното хулиганство – изключителна дързост.Следва да се
отбележи обаче,че се касае за предмети,хвърлянето на които сред множество лица,може до
доведе до увреждащи здравето им последици,както и ,че те са били насочени към
полицейските служители,чието присъствие и е било гаранция за запазване на обществения
ред.
С оглед гореизложеното, въззивният съд не намира основание за изменение на
присъдата в санкционната й част. Определеното по реда на чл.54 от НК наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца е съобразено с обществената опасност на
деянието и дееца и е годно да изпълни целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Наложеното на подс. И. наказание е минимално предвиденото в закона съгласно
разпоредбата на чл.39 от НК и обективно на подсъдимия няма как да бъде определен по-
нисък размер на същото.Едновременно с това липсват законовите предпоставки за
приложението на чл.55 от НК спрямо подсъдимия,тъй като изброените смекчаващи
отговорността обстоятелства не са от категорията на многобройните , а липсва и
изключително такова,така че да се приеме ,че и най-лекото предвидено в закона наказание
ще се окаже несъразмерно тежко.
Същевременно първоинстанционният съд е извършил вярна преценка за наличието
на основанията за прилагане на чл.66, ал.1 от НК, като определеният изпитателен срок от
три години е от естеството си да укаже необходимото поправително и превъзпитателно, а
най-вече - възпиращо въздействие върху поведението на подс. И..
Правилно с оглед изхода по делото направените по делото разноски са възложени в
тежест на подсъдимия.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314
НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за
нейното изменение или отмяна, поради което прие, че същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК Софийският градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.12.2021г., постановена по н.о.х.д. № 1799/2021 г. по
описа на СРС, НО, 95-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9