№ 226
гр. София, 19.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000501211 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 12.07.2016г. от 01.03.2021г. по т.д. № 127/2019г. на Пернишки окръжен
съд Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НБАЗ/
е осъдено на осн. чл.513, ал.1 вр. чл.511, ал.3 предл. трето, вр. ал.1, т.1 вр. чл.506 КЗ да
заплати на Р. И. Г. сумата от 45 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания в резултат на телесни увреждания, получени при ПТП на
15.09.2018г. в гр.Перник, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2019г до
окончателното изплащане, като искът над присъдения размер до пълния претендиран от
200 000лв е отхвърлен като неоснователен.
Решението е обжалвано от ответника „Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи“ /в абревиатура за кратко НБАЗ/ чрез пълномощник в
осъдителната му част с оплаквания за неправилност. Конкретните доводи са против
изводите на съда, че е установен механизма на произшествието, като в тази връзка още с
отговора на исковата молба бил оспорен протоколът за ПТП, който не се ползвал със
задължителна доказателствена сила по отношение на отразените в него факти с изключение
на възприетите пряко от съставителя. В случая било видно, че местопроизшествието не е
било посетено от органите на МВР, и че фактите посочени в него не обективират лични
възприятия на контролните органи, за това и всички от знанение обтоятелства във връзка с
участниците, тяхното разположение, щети и т.н. не били изяснени. В тази връзка се твърди,
1
че недоказано остава противоправното поведение на водача на лекия автомобил с норвежка
регистрация, и че такъв извод за вина от негова страна не може да се направи въз основа на
наказателното постановление, което не се ползва със задължителна сила съгласно чл.300
ГПК. Твърди се на следващо място, че неправилно съдът приема всички твърдени
увреждания да са в пряка причинна връзка с пътното произшествие, тъй като от
медицинската документация било установено единствено мозъчно сътресение, но няма
данни за усложнения – припадъци, епилептични пристъпи или и да има такива, те не са
подкрепени с годни доказателства. Поддържа се още, че самият пострадал допринесъл за
вредите като не се е съобразил с назначеното лечение, което не било взето предвид от съда,
и че не са събрани достатъчно и категорични доказателства за търпените болки и страдания,
а още повече, че следва да бъдат компенсирани в присъдения размер. Поради изложеното се
иска отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част и вместо това отхвърляне на
иска или евентуално намаляване обезщетението по размер.
В срок е постъпила въззивна жалба от ищеца Р.Г. чрез пълномощник адв. А., с която се
обжалва решението в отхвърлителната му част за сумата от 145 000лв, представляваща
разликата между присъденото и претендирано обезщетение и в отхвърлителната му част
относно законната лиха за периода 15.09.2018г- 21.06.2018г. Поддържат се оплаквания за
неправилност с конкретни доводи за неправилни изводи на съда относно размера на
обезщетението като определен в нарушение на чл.52 ЗЗД. Твръди се, че съдът неправилно е
приел, че ищецът е работоспособен, защото се е върнал на работа, който извод не
кореспондирал с приетата СМЕ, според която травматичната епилепсия единствено може да
бъде туширана с прием на лекарства.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му части/ чл.269, изр.първо ГПК/.
Предявени са искове против „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“ /НБАЗ/ с правно основание чл.513, ал.1 вр. чл.511, ал.3 предл. трето, вр.
ал.1, т.1 вр. чл.506 КЗ в качеството на орган, съдействащ за функционирането на системата
„зелена карта” в хипотезата на чл. 511 ал.3 КЗ, когато кореспондентът на застрахователя на
виновния водач не се е произнесъл по претенцията на увреденото лице. В случая няма спор
относно материалната легитимация на ответника, обосноваваща отговорността за
компенсация на вредите, и че всички особени предпоставки за допустимост на иска са
осъществени към подаване на исковата молба, който въпрос е бил подробно изяснен от
първата инстанция, към мотивите на които се препраща от въззивния съд. Няма спор и че
ответникът е разгледал претенцията на увреденото лице и заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 5000лв, с което извънсъдебно е признал иска по основание и по-
конкретно наличието на всички материални предпоставки – валидна застраховка гражданска
отговорност за увреждащия автомобил, сключена със застраховател в държава-членка, както
и елементите от фактическия състав по чл.45 ЗЗД – противоправно поведение на водача в
пряка причинна връзка с настъпилото увреждане.
2
Настоящият състав след самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства приема за установени следните факти:
От представения ПТП № 1679269/15.09.2018г., съставен от служител на ОД на МВР
Е.К. се установява, че на 15.09.2018г. в 23.20 ч. в междублоковото пространство пред бл. 64
на ул. Благой Гебрев, е настъпило ПТП между лек автомобил марка Субару, модел Легаци и
с водач И. Ю. Л. (участник № 1) и Р. И. Г. (пешеходец -участник № 2), при извършване
маневра движение назад от страна на водача на МПС без да се увери че пътя зад МПС е
свободен, с което става причина за ПТП с преминаващия зад него пешеходец, след което го
транспортира до ЦСМП за проследяване. В протокола е обективирана схема на ПТП с
разположението на участниците и констатации относно липсата на видими щети по лекия
автомобил, както и че след преглед в ЦСМП пострадалият пешеходец е освободен без
наранявания. На водача на автомобила е наложено административно наказание на
основание чл. 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП с наказателно
постановление от 13.11.2018г. От приложения амбулаторен лист от 15.09.2018г на ЦСМП
при МБАЛ Перник се изяснява, че ищецът е посетил на същата дата болничното заведение и
по анамнеза като причина е посочена травма при удар от автомобил на паркинг с
уведомяване на органите на МВР. Отново по анамнеза на пострадалия е посочена при
инцидента загуба на съзнание и след извършени прегледи със спецалисти е предложена
хоспитализация от невролог, която ищецът отказал. В амбулаторния лист като основна
диагноза е посочено –мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.
Във връзка с изясняване механизма на произшествието пред първата инстанция като
свидетел е разпитан актосъставителя Е.К., който е заявил, че отразените в протокола
обстоятелства са коректно посочени според възприятията му – негов и на колегите му при
посещението на место.
Обстоятелствата относно причинната връзка между получените травми и пътното
произшествие се изясняват и от приетите основна и допълнителна медицинска експертизи.
От основното заключение на база медицинска документация е прието, че ищецът е получил
контузия на глава, раменен пояс в дясно /дясна ТБС/ и от анамнезата в ЦСМП е прието
наличието на мозъчно сътресение, като първоначално хоспитализация е отказана от
пациента. На 21.09.2018г е хоспитализиран в неврологично отделение поради обостряне на
оплакванията с окончателна диагноза – мозъчно сътресение, на 4.11.2018г е приет отново на
стационарно лечение вече по повод на пристъпи на загуба на съзнание, като е констатирана
травмена епилепсия, съпроводаща болест на мозъка, чиято средна продължителност според
вещото лице- медик е от 3-5 години, но ако възникнат усложнения би могло да продължи от
10 до 20години или пожизнено. Изяснено допълнително е, че в случаите на неусложнен
вариант на мозъчно сътресение, то протича в рамките на 20-60дни, за разлика от настоящия,
при който е започнато антиконвулсивно лечение с периодичен контрол на състоянието с
електроенцефалография, продължаващо и понастоящем. Медицинската експертиза
изключва въз основа на медицинската документация данни за предшестващи пътния
инцидент епилептични гърчове или припадъци, както и други медицински причини, които
3
да провокират това състояние.
От допълнителната медицинска експертиза се изяснява отново с категоричност въз
основа на допълнително представена медицинска документация, че няма данни за
проследяване от ОПЛ или невролог на подобни предшестващи травмата състояния. От
разпита на вещото лице- медик в с.з. допълнително се потвърждават констатациите, че
травмата и настъпилите усложнения са в причинна връзка с ПТП, като първоначално
доброто състояние не изключва вътречерепна травма без видими охлузвания или
наранявания, дори и при липса на хематом. Категоричен на следващо място е отговора на
вещото лице – медик, че ако при ищеца е била налична вродена епилепсия, е трябвало да
има дебют в детска възраст, и че провеждането или не на болнично лечение веднага след
инцидента, не би повлияло състоянието на пациента, защото характера на мозъчната увреда
създава промяна в биоелектричната активност на мозъка, която не би могла да се
възпрепятства. Целта на последващата антиконвулсивна терапия е да се постигне срив на
тази активност. Болничното лечение в тези случаи не е задължително и много пациенти с
подобни травми се лекуват в домашни условия.
За конкретните преживени физически страдания е свидетелствала майката на ищеца
З.Е., чиито показания правилно са кредитирани като обективни, защото е обичайно в
подобни случаи най-близките до пострадалия лица да имат лични впечатления, а от друга
изтъкнатите от нея обстоятелства кореспондират с изводите на медицинските експертизи.
От показанията на свидетлката се изяснява, че ищецът е посетил болница два-дни след
инцидента заради главоболие, след първия му престой в болница, последвало поредно
стационарно лечение вече поради получени припадъци и установена в тази връзка
епилепсия. Предписано е медикаментозно лечение поддържаща терапия, която продължава
и към момента, и че синът й не е възстановен – продължава да има болки в главата и се
налага да ограничава физическо натоварване.
При горните установени по делото факти се налага извод, че са налице всички
предвидени материални предпоставки за уважаване на иса по чл.513, ал.1 вр. чл.511, ал.3
предл. трето КЗ, като извън наличието на извънсъдебно признание на материалните му
предпоставки, всички правнорелевантни факти са подкрепени с убедителни по делото
доказателства. За обстоятелствата, при които е настъпил инцидента свидетелстват
посочените писмените доказателства, както и медицинските експертизи, потвърждаващи
пряката причинна връзка между пътното произшествие и травмата, включително
настъпилите вследствие на нея усложнения. Действително ответникът е оспорил с отговора
си протокола за ПТП, който документ се съставя за пътнотранспортни произшествия от
органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите,
очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване
на човек/ и се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, когато се
удостоверяват факти, възприети пряко от длъжностното лице, извън които /когато са
удостоверени факти по сведение на трето лице/ тяхната доказателствена сила следва да се
преценя в съвкупност с другите доказателства по делото. В конкретния случай
4
обстоятелствата, при които е възникнал инцидента се подкрепят от всички обсъдени
доказателства, потвърждаващи констатациите на полицейските служители. Те се намират
във връзка помежду си и тяхната съвкупна преценка според настоящия състав установява
основния подлежащ на доказване факт – противоправно поведение на на водача, който е
извършил маневра – движение на заден ход без да се умери, че няма да застраши друг
участник, за което и е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Дори да
се приеме, че местопроизшествието не е било запазено и съответно неговото описание е по
данни на участниците, в който смисъл документът в тази си част няма да има характер на
официален и съответно обвързваща доказателствена сила по чл. 179 ГПК, неговата
доказателствена стойност подлежи на съвкупна преценка с другите доказателства, които в
конкретния случай подкрепят убедително удостоверените факти. В медицинските
документи е отразено постъпването на лицето в болнично заведение по повод травма
причинена при ПТП, която от приетите медицински експертизи и кредитираните в тази
връзка свидетелски показания, отговаря на описания в протокола механизъм.
В обобщение, неоснователни са доводите в жалбата на ответника против наличието на
материално правните предпоставки за уважаване на иска, които освен, че извънсъдебно е
признал, се установяват и от множеството обсъдени доказателства, поради което следващият
спорен въпрос, въведен с оплакванията и на двете страни се свежда до размера на
обезщетението.
Първоинстанционният съд е съобразил вида и тежестта на контузиите, по-тежката от
които е черепно-мозъчната, вследствие на която са настъпили и описаните от медицинската
експертиза усложнения – развитие на травмена епилепсия, представляваща травмена болест
на мозъка, в резултат на която сериозно е нарушено качеството на живот на ищеца – млад
мъж на 29години. Търпял е физически болки и неудобства- главоболие, световъреж,
замаяност и в резултат на тази травма и нарушената биоелектричната активност на мозъка и
провокирана травмена епилепсия, изискваща поддържане на медикаментозен режим.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на ответника за принос от страна на пострадалия
като основание за намаляване на обезщетението – отказа от първоначална хоспитализация
или рехабилитация в последствие в болнично заведение не биха могли заради естеството на
травмата да предотвратят или ограничат вредните последици, нито наличието на видими
следи от нараняване имат някакво значение за настъпването на травмените последици.
Настъпилите в конкретния случай усложнения – травмена епилепсия и необходимостта от
медикаментозна поддържаща терапия са обстоятелства, които съществено завишават обема
на вредите и обосновават обезщетение в присъдения размер от 50 000лв /5 000лв изплатени
извънсъдебно/, защото нарушават качеството на живот на един млад човек и то за
продължителен период.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на ищеца, които в случая се свеждат до
размера на обезщетението. Вярно е, че получената травма и настъпилите вследствие на нея
усложнения имат сериозни неблагоприятни последици за здравето на пострадалия и
качеството му на живот, но на обезщетение подлежат всички неблагоприятни последици и
5
усложнения, когато тяхното настъпване е сигурно и предвидимо. Медицинската експертиза
е обощила, че средната продължителност на травменото лечение в благоприятния му
вариант е от 3 до 5 години, а при усложнено протичане от 10 до 20 години или до живот, но
не би могла да се ангажира с конкретика в случая, поради строго индивидуалния процес
при всеки пациент. Няма спор, че ищецът продължава да търпи неблагоприятните
последици, свързани с антиконвулсивното лечение и към момента, и че този период в по-
благоприятния му вариант почти сигурно няма да бъде по-кратък от 5години. Именно в този
период последиците от травмата и тяхното проявление е сигурно и предвидимо, поради това
и тези усложнения ще подлежат на компенсация, чиито размер съответства на критериите
по чл.52 ЗЗД. Неблагоприятният развой на травмената болест и нейната продължителност
извън този обозрим период би представлявал страдание, за което на самостоятелно да се
претендират вреди като ексцес.
Неоснователни накрая са оплакванията в жалбата на ответника против началния
момент, от който се дължи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение под
формата на законна лихва. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл.
429, ал. 2, т. 2 от КЗ застрахователят /аналогично НБАЗ/ дължи на увреденото лице лихвите
за забавата на застрахования по застраховка за гражданска отговорност, считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования делинквент или от увреденото лице, включително чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. Поради
това в случая решаваща е датата на предявяване на искането за заплащане на обезщетение
от увреденото лице, която според отбелязването върху подадената претенция е 21.06.2019г.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваните му части
ще подлежи на потвърждаване, при който изход на срора няма основание да се изменят
присъдените пред първата инстанция разноски. При този изход на спора /неоснователност
на жалбите/ на страните не им се следват разноски във въззивното производство.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.07.2016г. от 01.03.2021г. по т.д. № 127/2019г. на Пернишки
окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен
срок от връчването му на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
Председател: Членове:
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7