Р Е
Ш Е Н
И Е №260029/17.2.2021 г.
гр.Ямбол........17.02........2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................деветнадесети...януари……....................................
През две хиляди
двадесет и първа година,..........в състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове: Николай Иванов
Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 590
по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* гр.София чрез адв.З.Й.Ц.,
САК против решение №
260041/15.09.2020 г., постановено по
гр.д.№ 2976/2019 г. по описа на ЯРС, с което исковият състав неправилно и незаконосъобразно е отхвърлил претенцията на „Теленор България" ЕАД за дължимост на
сумата 584.38 лв., представляващи неудовлетворен остатък от неустойката,
дължима поради предсрочното прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ********* от 25.08.2016 г. и Договор за лизинг от
25.08.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 02.01.2016 г. и Договор за лизинг от
02.01.2016 г., Допълнително споразумение
№ ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 20.06.2016 г., Допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 30.06.2017 г. по вина на
ответника съгласно фактура № **********/05.07.2017 г., фактура
№ **********/05.08.2017 г., фактура №
**********/05.09.2017 г. и фактура №
**********/05.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането. Иска се вместо него
въззивният съд да постанови друго решение, с което да приеме за
установено наличието на вземането ни
по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.
дело № 1501 по описа на ЯРС, както
и да бъдат присъдени разноските по делото.
Счита се, че съдът не е направил пълен анализ на събраните по делото доказателства, а именно приетото заключение на съдебно-почерковата експертиза, от което следват съвсем различни от приетите от съда правни изводи. Съдът е приел неправилно за успешно проведено направеното оспорване на автентичността на процесиите договори и допълнителни споразумения. В мотивите е изтъкнато, че е оборена формалната доказателствена сила на диспозитивните документи, поради което е прието, че обективираните в тях изявления не изхождат от страната, сочена като техен автор. По тези причини липсва облигационна връзка между страните, породена от сключените договори за мобилни услуги и договори за лизинг, ведно със споразуменията към тях като източници на задължения за ответника. Всички възражения по въззивната жалба са подкрепени с подробни и конкретни доводи. Според въззивника районният съд не е отчел обстоятелството, че съдебно-почерковата експертиза установява, че поставените на Договор за мобилни услуги № ********* от 02.01.2016 г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 20.06.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 25.08.2016 г., Договор за лизинг от 25.08.2016 г. и Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 30.06.2017 г. подписи са изпълнени от ответника. Това обстоятелство следва да доведе до извода, че съществуването на облигационни отношения между страните по делото през процесния период от време е доказано, а след като ответникът не е изпълнил задължението си да заплати предоставените му услуги, то е налице вземането претендирано от въззивника.
В законоустановения срок
въззиваемия Т.Т.Т. чрез назначения му особен
представител адв.С.Д.,*** е
депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за
неоснователна, а постановеното
от районния съд решение като
правилно, законосъобразно и
обосновано се желае да бъде
оставено в сила. Изложено е, че съдът се е произнесъл
съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред
първата инстанция доказателства, въз основа на което
е постановил и своя акт. Поради неоснователността
на жалбата се желае същата
да бъде оставена
без уважение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован
не изпраща представител, а с писмена молба поддържа въззивната си жалба и желае
уважаването й.
Въззиваемия също редовно призован чрез своя особен
представител поддържа своите възражения по писмения отговор.
След преценка на събраните по делото доказателства
въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Пред районния съд „Теленор
България“ ЕАД е депозирал искова молба да бъде прието за установено наличието
на вземането му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 1501/2019 г. по описа на ЯРС против ответника Т.Т.Т. за следните
суми: 584.38 лв., дължима се съгласно фактура № **********/05.07.2017 г.,
фактура № **********/05.08.2017 г., фактура № **********/05.09.2017 г. и
фактура № **********/05.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането. Твърденията са за това, че между Т.Т.Т. и
„Теленор България" ЕАД (с предишно наименование
„Космо България Мобайл" ЕАД) са сключени два договора за мобилни услуги заедно
с два договора за лизинг, както и две допълнителни споразумения към договорите
за предоставяне на мобилни услуги. Ответникът не е изпълнил свои парични
задължения, начислени му в процесните четири фактури,
издадени в периода м. юли
От особения представител на ответника Т. е
депозиран писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорени
са представените по делото договори за предоставяне на мобилни услуги с
прилежащи към тях договори за лизинг на мобилни устройства, както и
допълнителни споразумения към договорите за мобилни услуги за промяна на
абонаментния план, тъй като същите не са подписани от едно и също лице, т.е. не
е възникнала валидна облигационна връзка между ищеца и ответника породена от
описаните договори и допълнителни споразумения към тях. Името на задълженото
лице е изписано с различен почерк, което поражда основателно съмнение в
редовността на сключените договори. В
приложените документи срокове липсват посочени падежни дати. Не са представени доказателства
за уведомяване на длъжника, че задължението му е изискуемо. Липсват данни за
писмено уведомление получено от длъжника и затова спазил ли е или не срока,
който му е бил даден за отговор. По тази причина счита, че договорите не са
прекратени по съответния законен ред. Искането за неустойка се оспорва, тъй
като няма изпадане в забава за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги при посочените и предсрочно изискуем остатък за ползване на посочените
мобилни устройства.
Ч.гр.д. № 1501/2019 г. по описа на ЯРС е образувано
по заявление за изпълнени на парично задължение по чл.410 от ГПК със заявител „Теленор България“ ЕАД и длъжник Т.Т.Т. за заплащане на
сумата 584.38 лв. – главница по договор за мобилни услуги, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
24.04.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски. В заявлението е посочено, че вземането се основава на договор за
мобилни услуги № ********* от 25.08.2016 г. и договор за лизинг от 25.08.2016 г.,
договор за мобилни услуги № ********* от 02.01.2016 г. и договор за лизинг от
02.01.2016 г., допълнително споразумение № ********* от 20.06.2016 г. към
договор за мобилни услуги и допълнително
споразумение № ********* от 30.06.2017 г. към договора за мобилни услуги. Съдът
е уважил искането като е издал заповед за изпълнение на парично задължение №
897/25.04.2019 г., с която длъжникът Т.Т.Т. е осъден да заплати на „Теленор България“ ЕАД претендираните
суми. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което
е довело до завеждане на настоящия установителен иск.
Пред ЯРС ищецът е представил като заверени копия и
в оригинал договорите и допълнителните споразумения, както и издадените
фактури, въз основа на които е предявил своите претенции. Съгласно договор за мобилни услуги № ********* от 25.08.2016 г. и договор
за лизинг от 25.08.2016 г. на Т. е предоставен мобилен телефонен номер
********** и мобилно устройство Lenovo А6010 Black. Предоставянето на
устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който
общата цена на лизинговата вещ е 175.47 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши една
първоначална вноска от 40 лв., платима към датата на сключване на договора,
както и двадесет и три месечни вноски в размер на 5,89 лв. с вкл. ДДС всяка,
като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни
услуги. С договор за мобилни услуги № ********* от 02.01.2016 г. и договор за
лизинг от 02.01.2016 г. на Т. е предоставен мобилен телефонен номер **********
и мобилно устройство Lenovo А6000 Black. Предоставянето на устройството е
уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 171.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят
се задължава да извърши една първоначална вноска от 80 лв., платима към датата
на сключване на договора, както и двадесет и три месечни вноски в размер на
3,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните
сметки за ползвани мобилни услуги. С допълнително споразумение № ********* от 20.06.2016
г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер **********, ползван
от ответника съгласно предходно сключен договор за мобилни услуги, влиза в сила
нов абонаментен план, а с допълнително споразумение № ********* от 30.06.2017
г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, също влиза в сила нов абонаментен
план.
Представени са и издадените за неизпълнени парични
задължения от Т., четири фактури, издадени в периода м. юли
С оглед откритото производство по оспорване на
документи по реда на чл.193 от ГПК пред районния съд е назначена, изслушана и
неоспорена съдебно-почеркова експертиза. Според
вещото лице имената „Т.Т.Т." в документите, обекти на експертизата са
изписани от три различни лица. Ръкописния текст „Т.Т.Т." в допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани № ********* от 20.06.2016 г., в
Декларация-Съгласие от 20.06.2016 г., в Договор за мобилни услуги № *********
от 25.08.2016 г., в Договор за лизинг от 25.08.2016 г., в Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 30.06.2017
г. и в Декларация-Съгласие от 30.06.2017 г. е изпълнен от лицето Т.Т.Т.. Ръкописният текст „Т.Т.Т.“ на втора
страница в Договор № ********* от 02.01.2016 г., на първа и втора страница в
Договор за лизинг от 02.01.2016 г., в Декларация-Съгласие от 02.01.2016 г. и в
Декларация-Съгласие от 25.08.2016 г. не
е изпълнен от лицето Т.Т.Т. с ЕГН **********.
По отношение изследваните подписи, положени в
оспорените документи вещото лице дава заключение, че подписите на първа
страница в Договор за мобилни услуги № ********* от 02.01.2016 г., сключен
между "Теленор България" ЕАД гр.София и Т.Т.Т.
с ЕГН-**********; в Декларация-Съгласие от 02.01.2016 г.; в Приложение-ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от 02.01.2016 г.; в Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 20.06.2016
г. между "Теленор България" ЕАД гр.София и Т.Т.Т.
с ЕГН-**********; в Декларация-Съгласие от 20.06.2016 г.; в Приложение-ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от 20.06.2016 г.; в Договор за
мобилни услуги № ********* от 25.08.2016 г., сключен между "Теленор България" ЕАД гр.София и Т.Т.Т. с ЕГН-**********;
в Договор за лизинг от 25.08.2016 г.; в Декларация-Съгласие от 25.08.2016 г.; в
Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 25.08.2016 г.;
в Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********
от 30.06.2017 г. между "Теленор България"
ЕАД гр.София и Т.Т.Т. с ЕГН-**********; в Декларация-Съгласие от 30.06.2017 г.;
в Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 30.06.2017
г. са изпълнени от Т.Т.Т. с ЕГН-**********.
Подписите на втора и трета страница
от Договор № ********* от 02.01.2016 г., както и подписите на първа и втора
страница в Договор за лизинг от 02.01.2016 г. не са изпълнени от лицето Т.Т.Т. с ЕГН-**********.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в
чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът
намира въззивната жалба за частично основателна.
В съответствие с правомощията си при
проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд
прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за частично неправилно.
Предявеният иск е с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД и същият е частично
основателен по следните съображения:
На първо място следва да бъдат
разгледани възраженията на ответника Т. относно липсата на облигационна връзка
между него и "Теленор България" ЕАД, които
съобразно събраните по делото доказателства са частично основателни. От
заключението на изслушаната съдебно-почеркова
експертиза се установява, че имената „Т.Т.Т.“ в оспорените документи са
изписани от три различни лица. Това обстоятелство съдът счита, че не е от
значение, тъй като обвързването с даден договор произтича от неговото
подписване, а не от изписването на текста му, съответно авторството на това
изписване. По тези съображения съдът счита, че предвид установеното от вещото
лице подписване от Т. на договор за мобилни услуги № ********* от 25.08.2016
г., договор за лизинг от 25.08.2016 г. и допълнително споразумение към договор
за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 30.06.2017 г. е налице перфектна
облигационна връзка със следващите от това изпълнение на задълженията на
страните по нея. Съдът счита, че следва да се приеме, че страните са
облигационно обвързани и от договор за мобилни услуги № ********* от 02.01.2016
г. въпреки заключението на вещото лице за това, че Т. не е подписал неговата
трета /последна/ страница. Този договор е последван от допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 20.06.2016
г., което е с положен от Т. подпис и поради това съдът приема, че с
подписването му се санира сключването на основния
договор от 02.01.2016 г., а с това и неговото валидно действие.
Единствено договор за лизинг от
02.01.2016 г. е установено, че не е подписан от Т., поради което следва да се
приеме, че по отношение на него не е възникнала валидна облигационна връзка и
същият не поражда задължение за въззиваемия да
заплаща начислените му до прекратяване на договора лизингови вноски и оставащите
такива в общ размер 19,95 лв.
Предвид установяване действителността
на договор за мобилни услуги № ********* от 25.08.2016 г., договор за лизинг от
25.08.2016 г. и допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* от 30.06.2017 г., както и от договор за мобилни услуги №
********* от 02.01.2016 г. с допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 20.06.2016 г., същите са годни
доказателства, въз основа на които мобилният оператор е предявил своите
претенции. Въззивникът е представил издадените за процесното вземане фактури, ведно с приложенията към тях,
от които се установява размера на претенцията. По фактура № **********/05.07.2017 г. за отчетния период
05/06/2017-04/07/2017 г. са включени следните задължения на абоната за
посочения период: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 25,82
лв. без ДЦС - 30,98 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **********: месечна
абонаментна такса 25,96 лв., както и ползвани услуги 81,23 лв. /Гласова поща
3,60 лв., Други услуги с добавена стойност 30,06 лв., Разговори към „Грижа за
клиента" 0,02 лв., Роуминг таксуване (общо) 7,55
лв., Услуги с добавена стойност (SMS) 40,00лв.), които са в общ размер на
107.19 лв. без ДДС -128,63 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство Lenovo А6010 Black - 5,89 лв. с вкл. ДДС. Претендираната
сума по фактурата е 154,51 лв. като
след приспадане на 10,99 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен
отчетен период. По фактура №
**********/05.08.2017 г. за отчетния период 05/07/2017-04/08/2017 г. са
включени следните задължения на абоната за посочения период: за мобилен номер
**********: месечна абонаментна такса 25,82 лв., такса спиране на номер 0,75
лв., които са в общ размер на 26,57 лв. без ДДС - 31,89 лв. с вкл. ДДС; за
мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 25,82 лв., такса спиране на
номер 0,75 лв., такса временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв.,
както и ползвани услуги 26,50 лв. {Гласова поща 1,10 лв., Други услуги с добавена
стойност 15,02 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 0,38 лв., Услуги с добавена
стойност (SMS) 10,00 лв.), които са в общ размер на 54,31 лв. без ДДС - 65,17
лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo А6010 Black -
5,89 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата е 102,95 лв. По фактура № **********/05.09.2017 г. за отчетния период
05/08/2017-04/09/2017 г. са включени следните задължения на абоната за
посочения период: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 25,82
лв. без ДДС - 30,98 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **********: месечна
абонаментна такса 25,82 лв., както и ползвани услуги 0,20 лв. {Гласова поща
0,20 лв.), които са в общ размер на 26,02 лв. без ДДС - 31,23 лв. с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo А6010 Black - 5,89 лв. с вкл.
ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата е 68,10 лв.
Предвид тези доказателства и липсата
на такива, които да опровергават дължимостта на
задължението, съдът приема, че Т. дължи на въззивника сумата 325,56 лв., която
представлява стойността на предоставените му мобилни услуги и лизингови вноски
за мобилно устройство Lenovo А6010 Black. Възраженията на въззиваемия,
че не е уведомен за изискуемостта на задължението му са неоснователни, тъй като
съгласно Общите условия неполучаването на фактурата не освобождава потребителя
от задължението му за плащане. Съгласно чл.19б от ОУ мобилният оператор има
право едностранно да прекрати индивидуален срочен договор в случай, че
потребителят не е платил дължимите суми след изтичане срока на плащане.
Падежите за плащане на трите фактури са съответно на 20.07., 20.08. и
20.09.2017 . и сроковете за плащането им са изтекли много преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 24.04.2019 г.
Съдът намира за основателен иска на "Теленор България" ЕАД и в частта на претенцията за
дължими след предсрочното прекратяване на договор за лизинг от 25.08.2016 г.,
лизингови вноски в размер 58,90 лв. Съгласно чл.12 от ОУ към договора за лизинг
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски за договорите за
лизинг се обявява като предпоставка за упражняването на това право е
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя,
включително и по свързаните договори за мобилни услуги, което се установи
по-горе. По делото няма данни, а и липсват такива твърдения от страна на
потребителя лизинговата вещ да е върната или цената й да е изплатена изцяло,
поради което съдът счита, че начислените след прекратяване на договора
лизингови вноски са дължими.
Претенцията на "Теленор България" ЕАД за неустойка в размер 179,97
лв.: 102,48 лв. по допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* от 20.06.2016 г. и 77,49 лв. по допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 30.06.2017 г., също е
основателен. Възраженията на въззиваемия в тази
връзка са относно недължимост на неустойката, тъй
като няма уведомление за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги.
Това възражение е неоснователно, тъй като задължението за неустойка не е
обвързано от уведомяването за предсрочно прекратяване на договора, а от
неговото настъпване. Двата договора за мобилни услуги са били прекратени
предсрочно – преди 20.06.2018 г. за първия и преди 30.06.2019 г. за втория по
вина на потребителя неплатил три последователни месечни абонаментни такси.
Претендираната неустойка не представлява и неравноправна клауза
по смисъла на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП – клаузата за неустойка е допустима, освен
ако размерът й е необосновано висок. Съгласно ТР № 7/13.11.2014 г. по д.№
7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът по двустранен договор с продължително или
периодично изпълнение, каквито са настоящите договори, ще може да търси и
неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпило за в бъдеще разваляне, ако
такава неустойка реално е била уговорена. В случая неустойка е била уговорена и
в двете допълнителни споразумения към договорите за предоставяне на мобилни
услуги и претенцията за същата не е необосновано висок, поради което искът следва
да бъде уважен в тази част.
При този изход на делото, въззиваемият Т. следва да бъде осъден да заплати на "Теленор България" ЕАД направените съразмерно уважената
част от претенцията му разноски, както следва: в заповедното производство в
размер 371,86 лв., в установителното производство
пред първата инстанция в размер 661,61 лв. В настоящото въззивно
производство въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на въззивника разноски в размер 312,50 лв. Т. следва да заплати по
сметката на ЯРС сумата 386,28 лв. - възнаграждение за вещо лице.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260041/15.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 2976/2019 г. по описа на
ЯРС в частта, в която е отхвърлен искът на „Теленор България" ЕАД за дължимост по издадената
заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1501/2019 г. по описа на ЯРС на сумата
564.43 лв., както и в частта, в която „Теленор България"
ЕАД е осъден да заплати по сметката
на РС-Ямбол направените от съда разноски за почерковата
експертиза в размер на 386,28 лв. и вместо това ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, че Т.Т.Т.,
ЕГН ********** *** дължи на „Теленор България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен адрес:*** сумата 564,43 лв., представляваща задължение по фактура №
**********/05.07.2017 г., фактура № **********/05.08.2017 г., фактура №
**********/05.09.2017 г. и фактура № **********/05.11.2017 г., за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
897/25.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1501/2019 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Т.Т.Т., ЕГН **********
*** да заплати по сметката на ЯРС сумата 386,28 лв. - възнаграждение за вещо
лице.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.Т.Т., ЕГН **********
*** да заплати на основание чл.78 ал.1 от ГПК на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 направените по делото разноски,
както следва: в заповедното производство в размер 371,86 лв., в установителното производство пред първата инстанция в
размер 661,61 лв. и в настоящото въззивно
производство в размер 312,50 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.