№ 1463
гр. Варна, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501823 по описа за 2021 година
Производството се развива по реда на чл. 294 от ГПК.
С Решение № 60160 от 14.07.2021г. по гр.д. № 3662/2020г. на ВКС, III ГО е отменено
Решение без дата по в.гр.д. № 1061 по описа за 2020г. на ВОС, V-ти състав, като делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането и
тълкуването на закона, както и необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени
действия.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-Про
Продажби“ АД срещу Решение № 1559 от 23.03.2020г. по гр.д. № 19389/2019г. по описа на
ВРС, VII-ми състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че Р. ИВ. Р. с ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ********* сумата от 6315.46 лева, начислена в резултат на
преизчисляване на количествата електрическа енергия за обект на потребление, находящ се
в ***, с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от 21.03.2018г. до 20.03.2019г., за
която сума е издадена фактура № ********** от 13.11.2019г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото.
Съдържа доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството,
а именно – цена на реално потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на
основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 38, ал. 2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на
1
„Електроразпределение Север“ АД. Безспорно страните са били обвързани по силата на
договор за продажба на ел. енергия, а обекта присъединен към електроразпределителната
мрежа; дружеството е било изправно по задължението си да доставя ел. енергия в обекта на
клиента; при контролна проверка на СТИ са установени количества в невизуализиран
регистър, като електромерът е демонтиран, подменен с нов и предоставен за метрологична
експертиза в БИМ; от заключението на метрологичната експертиза е установено, че при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на
преминала енергия по тарифа 4, която не са визуализирана на дисплея. При наличие на
всички предпоставки и законосъобразно извършено преизчисление на количеството ел.
енергия, потребителят е длъжен да заплаща стойността на реално използваната ел. енергия в
обекта, поради което предявеният иск за недължимост е неоснователен и следва да се
отхвърли. Моли в тази връзка да се ревизира обжалваното решение.
В отговор Р.Р. оспорва доводите в жалбата. Поддържа други, с които обосновава
правилност на решението, което моли да се потвърди като законосъобразно.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Р. ИВ. Р. срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
дружеството ответник сумата от 5315.46 лева, начислена по партидата му в резултат на
извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна.
Фактическите твърдения, на които е основана исковата молба са в следния смисъл:
ищецът е клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД и ползва доставената от дружеството ел.
енергия в собствения му обект на потребление в гр. Варна. Узнал за извършено
преизчисление на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката за собствения
му обект на потребление, като на това основание дружеството ответник претендира
исковата сума. Оспорва дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно основание,
което да обоснове вземане на дружеството в исковия размер. Оспорва в тази връзка
констатациите от извършената проверка, обективирани в КП съставен от служители на „ЕРП
Север“ АД, както и тези в КП от метрологичната експертиза. Отправил в тази връзка искане
за постановяване на положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорил предявения иск. Навел твърдения, че исковата сума е цена на реално
доставено и потребено количество ел. енергия, дължима на основание сключен между
2
страните договор за доставка на ел. енергия при общи условия, по който ищецът е
потребител, а дружеството – доставчик. При техническа проверка изправността на СТИ,
обективирана в съставен констативен протокол са извършени замервания с еталонен
калибриран уред и е установено натрупано количество в скрит регистър. Електромерът е
демонтиран със съмнение за софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и
изпратен за експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е
установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в регистър 1.8.4, който не е
визуализиран на дисплея. Съставено е становище за начисление на ел. енергия и издадена
фактура за исковата сума. Касае се за установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на договора за покупко продажба
на ел. енергия. Отправил искане поради това за постановяване на решение, с което искът
бъде отхвърлен.
При настоящото разглеждане на делото с писмена молба уточнил, че не е възможно
технологично да се установи точния период на доставка на процесното количество ел.
енергия, като използваният едногодишен период е определен с оглед доставимостта на ел.
енергия за периода.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 04.05.2017г. в обекта на аб. № ********** е монтиран електромер № 1114 1715
6426 7098 с нулеви показания по нощна, дневна и върхова тарифи, както и по регистри 1.8.4
и 1.8.0, видно от КП № 1103295 /л. 41 от делото на ВРС/.
От съдържанието на Констативен протокол № 1202660/20.03.2019г. се установява, че
при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на
собствения на ищеца обект, в присъствие на двама свидетеи, в обекта на потребление,
електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е
поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 524541. Протоколът е подписан
от двама представители на „Енерго-Про Мрежи” АД и от свидетелите.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 2599/04.11.2019г., от
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия в тарифа 1.8.4 – 032483.5
kWh. Електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа
енергия от 12.11.2019г. в размер на 32483 кWh за периода 21.03.2018г. – 20.03.2019г. на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
3
количество неотчетена ел. енергия, за цената на което е издадена и фактура в размер на
исковата сума.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на експерта, се
установява, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер е
бил в срок на метрологична годност. В конкретния случай е налице вмешателство в
параметризацията на СТИ – през измервателният уред е преминало количество
електроенергия отчетено в невизуализиран регистър 1.8.4, което не е отчетено във
визуализираните регистри. Количеството ел. енергия, натрупано в невизуализирания
регистър е доставено до обекта и съответно потребено.
При настоящото разглеждане на делото пред ВОС по делото е проведена комплексна
СТЕ, с участието на вещи лице електроинженер и софтуерен специалист, в заключението на
която се установява следното: първоначалната параметризация на електромера в обекта на
потребление е извършена от завода производител, С.. В процесното устройство е
осъществена комуникация през инфрачервения порт, посредством произволен софтуер,
който се е легитимирал пред вътрешния софтуер с определена парола за достъп до
настройките на СТИ и е заявил да бъде включена нормално неизползвана тарифа Т4, да
натрупва потребената в процесния обект електроенергия за определени времеви интервали
от денонощието в нивизуализиран тарифен регистър 1.8.4. Това софтуерно въздействие е
резултат от волеви човешки действия с определена цел, а не резултат от грешка. Вследствие
на това въздействие в даден момент потребената в обекта електроенергия се натрупва само в
един регистър, като се актуализира и сумарният 1.8.0. Отчетеното в невизуализиран
регистър 1.8.4 на тарифа Т4 количество електроенергия е равно на потребеното през
съответния времеинтервал, следвайки тарифната схема. То не е свързано с отчетеното в
тарифи 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3. Количеството ел. енергия, натрупано в невизуализиран регистър
1.8.4 е доставено до обекта и съответно потребено. Ел. енергия, която е преминала през
измервателната система на електромера е доставена до обекта и е потребена след
осъществено софтуерно вмешателство, според използваните мощности във
времеинтервалите, през които е бил включен тарифен регистър 1.8.4. Дружеството-
доставчик не разполага със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в
тарифите на СТИ, а само с такава, която да прочита данните на регистрите. Отчетената
електроенергия и определената за доплащане за исковия период е в рамките на допустимото
количество, т.е. може да се достави, съответно потреби наред с отчетеното за период от една
година. Процесното СТИ е било произведено ново в годината на монтажа. При положение,
че електромерът е монтиран нов в обекта, то следва, че той е с нулеви показания по всички
тарифи, тъй като производителя не допуска измервателен уред в търговската мрежа без той
да е преминал задължителна техническа и метрологична проверка. Софтуерната намеса в
случая е осъществена след монтажа на електромера с помощта на комуникация през
инфрачервения порт на електромера посредством произволен софтуер и е резултат от
волеви човешки действия с определена цел, а не резултат от техническа грешка. При
промяна на тарифната схема на електромера е налице промяна в техническите му
4
характеристики. Последните засягат потребителските параметри на СТИ и не са свързани с
метрологичните му характеристики, т.е. то запазва точността си на измерване. В случай на
несъответствие на техническите характеристики на електромера с тези, с които е вписан в
базата данни на дружеството жалбоподател е възможно записване на консумирана
електроенергия в невизуализиран регистър, която остава неотчетена, съответно
неинкасирана. Няма данни електромерът да е бил отварян преди извършване на
експертизата в БИМ. Не могат да бъдат променяни параметри свързани с метрологичните
характеристики на електромера, както и да бъдат изтривани или променяни данни от
измерванията.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да
изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в
отричания от ищеца размер.
Прието е в съдебната практика, че правоотношенията между енергоснабдителното
предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, са договорни, за доставка
/продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи, следва да се
прилагат общите правила за продажба – чл. 183 и сл. от ЗЗД, съответно гл. XXII от ТЗ,
когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената
и потребена от него електроенергия, на основание чл. 200 от ЗЗД. От това следва, че когато
е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-
малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му
електроенергия /в този см. Решение № 107/26.11.2020г. по гр.д. № 1096/2020г. на ВКС, III
ГО/. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на
действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е
потребил, като дължи цена за цялото. При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в
резултат на което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално
доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради разликата
между измереното и реално доставеното количество електроенергия. При липса на
специална правна уредба /преди приемането на ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с
решение на ВАС, обнародвано в ДВ/ задължението на потребителя да заплати реално
доставено количество електроенергия в обекта намира правно основание в договора за
покупко-продажба между потребителя и доставчика. При наличие на действащи ПИКЕЕ
дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в тях /в този смисъл решение
№ 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на ВКС, I ГО, решение № 150/26.06.2019г. по
гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, III ГО, решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на
ВКС, III ГО, решение № 160/31.12.2020г. по гр.д. № 1174/2020г. на ВКС, IV ГО и др./.
С оглед тези разрешения, правилно ВРС в конкретния случай е приел, че между
5
страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по покупко-продажба
на електроенергия, регламентирано от ЗE. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът –
потребител на ел. енергия за битови нужди, присъединен към електропреносната мрежа,
обслужвана от ответника. Ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и
дължи да заплаща на ответника само цената на електроенергията, която реално е доставена в
обекта.
Спорен между страните е въпроса доколко по силата на договорното правоотношение
за ищеца е възникнало задължението за плащане на сумата 6315.46 лева – разлика между
доставеното и отчетено количество електроенергия за периода 21.03.2018г. – 20.03.2019г. В
тежест на ответника при това е да докаже тази количествена разлика, респ. възникналото
вземане от разликата в стойността на доставеното и начисленото количество в задължение
на ищеца-битов потребител.
От писмените доказателства по делото, както и от заключенията на единичната и
комплексната СТЕ, които съдът кредитира като обективни, компетентно дадени и
неоспорени от страните, кореспондиращи помежду си, както и с писмените доказателства
по делото, се установява, че в конкретния случай на 04.05.2017г. в обекта на потребление на
ищеца е монтиран електромер, с нулеви показания по всички тарифи. При положение, че
електромерът е монтиран нов в обекта, то следва, че той е бил с нулеви показания по всички
тарифи към този момент. При метрологичната експертиза е установено, че измервателният
уред измерва консумираната ел. енергия с точност +-2, т.е. цялата преминала ел. енергия
през СТИ е измерена точно, в т.ч. и на потребената и неотчетена ел. енергия натрупана в
невизуализиран регистър 1.8.4, като това количество се съдържа и в сумарния регистър. При
контролна проверка и софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, вследствие на която действително потребената енергия се разпределя и в
невизуализирана за редовен отчет тарифа Т4. Софтуерната намеса в случая е осъществена с
помощта на комуникация през инфрачервения порт на електромера и е резултат от волеви
човешки действия с определена цел, а не плод на техническа грешка.
Установено е от друга страна, че количеството ел. енергия, представляващо разлика
между доставеното и отчетено количество електроенергия за периода 21.03.2018г. –
20.03.2019г. определена за доплащане е в рамките на допустимото количество, т.е. може да
се достави, съответно потреби в този период с оглед техническите параметри на
присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите
проводници съгласно експертното заключение, прието по делото. А количеството ел.
енергия, натрупано в невизуализиран регистър 1.8.4 е реално преминало през
измервателната система на СТИ, същото количество е доставено до обекта и съответно
действително потребено от потребителя.
Следователно, при валидно обвързващо страните продажбено правоотношение, по
силата на което доставчикът реално е доставил количества ел. енергия, натрупани в
6
невидими за редовен отчет регистри на СТИ, които количества доставими и потребими в
сочения период са и реално доставени и потребени от потребителя, то за доставчика е
възникнало вземане под формата на цена на разликата между редовно отчетеното
количество ел. енергия и реално преминалите и използвани от ищеца количества ел. енергия
за същия периода.
Преминалите и реално потребени количества ел. енергия в невидимите регистри са
установени от заключението на метрологичната експертиза, а стойността им е оценена по
приравнени цени, определени за технологични разходи. Ето защо е ирелевантно каква част
от тези количества следва да се причислят към дневно, съответно каква – към нощно или
върхово потребление.
По изложените съображения съдебният състав приема, че претендираната от
ответника цена за ползвана в обекта на ищеца ел. енергия, като разлика между отчетено
количество и такова, което не е отчетено при редовен отчет, но е реално потребено от
потребителя в исковия период е дължима на основание договорното правоотношение между
страните, а предявеният отрицателен установителен иск като недоказан по основание следва
да се отхвърли. Решението на ВРС, с което искът е уважен следва да се отмени.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът има право
на поискани разноски. Доказаният размер на действително реализираните от страната
разноски под формата на платено възнаграждение на адвокат възлиза на сумата от 1548 лв. с
ДДС за всяка инстанция. Действителната правна и фактическа сложност на делото,
определена като типична с оглед предмета на делото и релевираното от другата страна
възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, мотивират извод за
присъждане на адвокатско възнаграждение около регламентирания минимален размер,
който съобразно интереса и рамката на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. възлиза на 775
лв. с ДДС за всяка инстанция. Наред с тези разноски, на правоимащата страна следва да се
присъдят и разноски под формата на платена държавна такса и депозит за вещо лице за
всяка инстанция. В тези размери разноските следва да се възложат в тежест на въззиваемия.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1559 от 23.03.2020г. по гр.д. № 19389/2019г. по описа на ВРС,
VII-ми състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че Р. ИВ. Р. с ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ********* сумата от 6315.46 лева, начислена в резултат на
преизчисляване на количествата електрическа енергия за обект на потребление, находящ се
в ***, с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от 21.03.2018г. до 20.03.2019г., за
7
която сума е издадена фактура № ********** от 13.11.2019г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК предявеният от Р. ИВ. Р. с ЕГН
********** срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
6315.46 лева, начислена в резултат на преизчисляване на количествата електрическа
енергия за обект на потребление, находящ се в ***, с кл. № ********** и аб. № **********
за периода от 21.03.2018г. до 20.03.2019г., за която сума е издадена фактура № **********
от 13.11.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Р. ИВ. Р. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ********* сумата от 955 лева,
представляваща съдебни разноски пред първа инстанция; сумата от 901.31 лева – съдебни
разноски по в.гр.д. № 1061/2020г. на ВОС; сумата от 931.31 лева – съдебни разноски по к.д.
№ 3662/2020г. на ВКС и сумата от 775 лева – съдебни разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяване му,
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК преписи от решението да се връчат на страните по
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8