РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Д. Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 14114 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Д.Р.И.
твърди, че на 28.04.2017 г. около 18.00 часа пострадала при ПТП, като пътник в
автобус на градски транспорт, движещ се по линия № 88, в гр. София, който
автобус с марка „Мерцедес“, модел „Конекто Г“ , рег. № *******, собственост на „Столичен
автотранспорт“ ЕАД. Вследствие на противоправното и
виновно поведение на водача на
превозното средство, ищцата паднала в салона на автобуса и претърпяла подробно
описаните в исковата молба травматични увреждания. Застраховател на
гражданската отговорност за соченото превозно средство бил ответникът З. „А.И.“,
към което дружество на 06.06.2017 г. била отправена
писмена претенция за определяне и изплащане на обезщетение за претърпените от
ПТП неимуществени вреди, като на 04.07.2017 г. бил представен и документ за банкова
сметка, ***. Застрахователното дружество отказало да изплати обезщетение, с писмен отказ от 07.09.2017 г. Съобразно с
изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди З. „А.И.“ да й заплати сумата от 95 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
ПТП, настъпило на 28.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 06.09.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски
за настоящото производство включително възнаграждение за адвокат по чл. 38, ал.
2 ЗАдв.
Ответникът
З. „А.И.“ оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не са налице
елементите от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД. Твърди, че вина за настъпване на ПТП има трето, неустановено
лице, което извършило неправилна маневра пред автобуса на градски транспорт,
което принудило водачът му да спре внезапно, за да избегне удар с неизвестното
МПС. Заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца И., за която твърди, че не
се е придържала към спомагателните дръжки в салона
на автобуса, както и че не се е погрижила за собствената си безопасност,
ставайки. Изтъква доводи, че заради заболяване
на ищцата, което имала преди ПТП, засягащо използването на крайниците и
координацията на Д.И., при последната
било възпрепятствано заемането и поддържането на устойчиво положение на
тялото в автобуса. Оспорва исковата претенция по размер като завишена и
несъответстваща на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, претърпените
увреждания и поддържаното съпричиняване на
вредоносния резултат. Претендира присъждане на разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От надлежните писмени
доказателства по делото / Констативен протокол № К – 283 от 28.04.2017 г., и
материалите, съдържащи се в приложеното към настоящото дело ДП № 11138/2017 г.
на СРТП – ОД – СДВР, пр.пр. 13168/2017 г. на Районна
прокуратура – София/ се установява, че на
28.04.2017 г. около 18.00 часа в гр. София на бул. „Св.Климент Охридски“ преди
кръстовището с бул. „Г.М.Димитров“ е настъпило транспортно произшествие с
паднал пътник – ищцата Д.Р.И., в автобус, собственост на „Столичен Автотранспорт“ ЕАД, с марка
„Мерцедес“, модел „Конекто G“, рег. № *******,
управляван от водача Л.П.Г..
При ответника З. „А.И.“ за соченото
пътнотранспортно произшествие била образувана претенция по щета № 30017000499,
като с писмо, изх. № 001/2239 от 07.09.2017 г. / л. 17/ застрахователят отказал
да определи и изплати на ищцата Д.И. обезщетение за вредите от ПТП на
28.04.2017 г. На л. 15 от делото е приложена молба, вх. № 001/818 от 04.07.2017
г., видно от която ищцата е в
изпълнение на изискванията на КЗ / в
сила от 01.01.2016 г./ е представила удостоверение за
банкова сметка, *** от З. „А.И.“ застрахователно обезщетение. Предвид тези
данни са спазени изискванията на нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, според която увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Ето защо така предявените искове по чл. 432 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ са допустими. Ответното застрахователно
дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „ гражданска отговорност“ към датата на ПТП – 28.04.2017 г.,
възникнало по застрахователна полица № BG/33/116001968320,
с начална дата на покритие 01.08.2016 г. и крайна дата 31.07.2017 г.
За установяване на конкретния
механизъм на ПТП и претърпените от ищцата неимуществени вреди на основание чл.
196 ГПК са изслушани единична съдебна – автотехническа експертиза / САТЕ/, комплексна съдебно –
медицинска и автотехническа експертиза/ КСМАТЕ/ , комплексна
съдебно – медицинска експертиза /КСМЕ/ с вещи лица неврохирург и ортопед-
травматолог и комплексна съдебно – медицинска експертиза /КСМЕ/ с вещи лица
коремен хирург и уролог. САТЕ в
единичният й вариант и КСМАТЕ в автотехническата й част, установяват, след съобразяване
и на събраните гласни доказателствени средства чрез
разпит на водача на процесния автобус Л.П.Г. и на
водача на лек автомобил, движил се пред автобуса - А.Х.А., че автобусът на градски транспорт се е движел по линия № 88, по бул.“Св.Климент
Охридски“ в най – лявата пътна лента, за да направи ляв завой, пресичайки бул.
„Г.М.Димитров“. Автобусът „Мерцедес“ Конекто G“ бил 6-ти поред в колоната, а МПС на свидетеля с
марка „Пежо 308“ бил 5-ти. Колата,
управлявана от свидетеля А., спряла пред
автобуса, заради друг водач, идващ от
дясната му страна / черен автомобил/ – т. е. от съседна пътна лента, който правел обратен завой. Автобусът, в който като пътник се е возела
ищцата Д.И., спрял също, за да избегне удар с движещият се пред него автомобил,
управляван от свидетеля А.. Водачът на
автобуса спрял рязко. Ищцата се е
намирала до предпоследната врата на
превозното средство заедно с майка си – свидетелката Л.Й.В., като двете са седели
на седалките до „кръгчето“ срещу вратата. Станали са с дъщеря си, за да слязат
на спирката на бул.“Г.М.Димитров“, когато при рязкото спиране на автобуса
ищцата „полетяла“ напред, а след нея и майка й. САТЕ й КСМАТЕ в автотехническата й част са работили и с видеозапис от
мястото на ПТП, и след като вещото лице е изследвало интервалите на движение на
автомобилите в кръстовището преди МПС на свидетелят А., и процесният
автобус за градски транспорт, е установило, че големият интервал от 6 секунди между автомобила „Пежо 308“,
който е управляван от А. и предишното МПС / червеникаво – кафяв автомобил/
показвал, че водачът на „Пежо 308“, който е разпитан като свидетел по делото,
действително е бил засечен от друг автомобил и е предприел спиране, но само за
да забави скоростта си от 30 км/ч. до 8 км/ч. От своя страна интервалът на
движение между автобуса „Мерцедес“ и лекият автомобил „Пежо“ е бил 3 секунди,
което доказвало и заявеното от водача на автобуса, че е задействал спирачките
рязко, също без да спре напълно, тъй като ако е бил напълно спрял интервалът
между двете МПС е щял да бъде много по – голям, тъй като и лекият автомобил на
свидетеля А. имал по – големи възможности за ускорение. Вещото лице сочи на
следващо място, че при употреба на спирачки под действие на спирачното
закъснение се създавало инерционна сила, която действала по посока на движение
на превозното средство – в случая по посока на движение на автобуса, при което
телата на пътниците политали напред. Инерционната сила не зависела от скоростта
на движение, а от спирачното закъснение при аварийно спиране. Експертизата
разглежда варианти за спирачно закъснение – т. е. с оглед интензивността на
спирането, като при рязко спиране, при
което действат внезапни сили, пътник, който се е хванал с едната си ръка не
може да се задържи и ще падне. Като причина за ПТП вещото лице сочи от една страна, субективните действия
на водача на черният автомобил – неустановен, който създал опасна ситуация и
принудил водача на лекият автомобил „Пежо“ – свидетелят А., а оттам и водачът
на автобуса да предприемат спиране. Това „рязко“ спиране на водача на автобуса,
от своя страна е причинило и падане и травмиране на пострадалата Д.И..
Безопасната надлъжна дистанция между
автобуса и лекият автомобил според САТЕ к КСМАТЕ се определяла от водача на
автобуса, но предвид особеностите на превозните средства от масовия градски
транспорт, които не са оборудвани с колани за пътниците, последните при рязко
спиране, ако не се държат, здраво политат и падат, поради което и безопасната дистанция
следвало да бъде двойно по – голяма от обичайната такава. По правило
безопасната дистанция в метри се равнявала на половината от скоростта на
движение на автомобила. Заключението на вещото лице по САТЕ и КСМАТЕ в автотехническата му част е оспорено от ответника, но съдът
кредитира същото като обективно, компетентно и кореспондиращо с доказателствения материал по делото, и в частност със
свидетелските показания на водача Г. и водача А., които между впрочем не
си противоречат и по между си - напротив
еднопосочно установяват, че на около 20-30 метра преди процесното
кръстовище неизвестен черен автомобил „засякъл“ първо водачът на „Пежо“ 308 – А.,
а след това последвало рязко натискане на спирачките от страна на водача на
автобуса Г.. За пълнота на мотивите, защо съдът възприема заключението на
вещото лице автоинженер и кредитира и показанията на
посочените свидетели, съдът намира за необходимо да посочи следното: Не са
необходими специални знания, за да се приложи общоизвестната формула, че пътят
е равен на скоростта по времето, или : S=v.t, където „S“ е пътят, „v“ е скоростта, а „t“ е времето, и съответно при извършване на елементарни
аритметични действия да бъде намерена
някоя от неизвестните в уравнението величини. В случая водачът на автобуса
твърди, че на около 30 метра преди кръстовището е предприел рязкото спиране,
като се е движел със скорост от около 10 км/ч, при което, за да се намери
неизвестното „t“ – колко време се е движил, за да спре рязко след движещият се пред него
лек автомобил „Пежо“, следва да се пресметне по следния начин: t=30/10=3, или три секунди,
какъвто интервал във времето на движение
между двете превозни средства е установило и вещото лице автоексперт
в таблицата на л. 5 от единичната САТЕ. Предвид тези данни настоящият състав на
съда, намира, че е налице противоправно поведение на
водача на процесния автобус - собственост на „Столичен Автотранспорт“ ЕАД, с марка
„Мерцедес“, модел „Конекто G“, рег. № *******,
който не се е движил на безопасна дистанция, която би му позволила да спре
плавно – т. нар. служебно спиране, и да
не създава интензивно действащи върху пътниците в превозното средство
инерционни сили, вследствие на което
несъблюдаване на нужната дистанция, е бил принуден да спре рязко, намирайки
се на три секунди време зад спиращия пред него аварийно автомобил, при което се
е създало голямо спирачно закъснение, обусловило и значително големи инерционни
сили, довели до падане на ищцата Д.И. в салона на процесния
автобус. Налага се извода следователно, че с поведението си водачът Л.Г. е
нарушил общото задължение за всеки участник в движението по пътищата,
установено с чл. 5, ал. 1 , т. 1 ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората. Презумпцията за вина, установена с чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е опровергана
обратно и главно от ответника, чиято е доказателствената
тежест за това, като следва да се внесе уточнението, че в гражданското право
вината се заключава до простото неполагане на дължимата грижа, а в случая неполагане на грижата, която
и най – небрежния водач би положил – да се движи на безопасно разстояние от
предходния автомобил, за да не се налага рязко задействане на спирачната
система.
Установени са по делото и останалите елементи на фактическия състав на деликта, а именно – неимуществените вреди, които ищцата Д.И.
е претърпяла в пряка причинна връзка с процесното
ПТП. За доказване на сочените релевантни факти в хода на съдебното дирене са
събрани писмени доказателства – медицински документи, с които са работили
вещите лица по медицинските експертизи,
поради която причина съдът не ги обсъжда поотделно, изслушани са КСМЕ с вещи лица неврохирург
и ортопед- травматолог и КСМЕ с вещи лица коремен хирург и уролог и КСМАТЕ,
както и са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите Л.Й.В. – майка на ищцата и К.Б.С.- живеещ на семейни начала с майката на ищцата.
Свидетелката Л.В.установява, че заедно с ищцата пътували в автобуса по линия №
88, като били седнали на седалките до
„кръгчето“ / левия ред седалки непосредствено зад шарнирната връзка - колелото на съчленения
автобус, както е изяснено в САТЕ/. Станали, за да слязат на спирката на
„Г.М.Димитров“. Изведнъж водачът „набил“ много рязко спирачка. Дъщеря й
политнала напред и в средата с много силна скорост, а свидетелката полетяла
след нея. Заявява, че когато станали, се хванали с дъщеря й за тръбата, където било самото
„кръгче“. Ищцата паднала между седалките по средата на пътеката почти пред
другата врата. Свидетелката, заедно с още една жена вдигнали Д., която не
можела да стане и я свалили от автобуса на спирката с помощта на още един мъж, който стоял на спирката. Левият
крак на Д.И. бил в кръв, а случайни хора от спирката започнали да звънят на
Бърза помощ. Излага, че преди ПТП ищцата Д.И. била стабилна, но след инцидента
останала много дълго на легло. След коремната операция имала много болки и
плачела непрекъснато. Активирало се
заболяването на ищцата, която стигнала и до хемодиализа,
започнала да се срива психически. Свидетелят К.С.установява, че живее с майката
на ищцата повече от 20 години и е като баща на Д.И.. Бил на път и се прибрал
следващия ден след инцидента. Налагало се всеки ден да ходят с Д. в болницата,
тъй като ищцата била в много тежко състояние. Раната на крака й била „жестока“,
а после открили и кръвта в корема и направили коремната операция, два пъти
оперирали крака й. Д. изпаднала в депресия, според свидетеля С.. Трудно ходела
към момента; имала приятели, но не излизала, тъй като трудно се справяла и за
почти всичко трябвало да й се помага. Съдът дава вяра на свидетелските
показания във възпроизведената част, тъй като са лични и непосредствени и не се
опровергават от останалия събран доказателствен
материал. Тук е мястото да се посочи, че възражението на ответното
застрахователно дружество – З. „А.И.“ за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата Д.И. е неоснователно. Не са налице
доказателства, ангажирани от ответната страна, носеща и доказателствената
тежест за това, че пострадалата с поведението си обективно е причинила, наред с
действията на делинквента, респективно че е улеснила
механизма на настъпване на вредите. Кредитираните свидетелски показания
установяват, че ищцата се е държала за спомагателните дръжки в салона на
автобуса, а от друга страна заключението на САТЕ е категорично, че при рязкото
спиране, интензивността на спирачното закъснение е била толкова силна, че човек
не би могъл да се задържи само с една ръка като
ще загуби устойчивост и ще падне, освен ако не очаква подобно
задействане на спирачната система и като реакция да се опита да противодейства
на инерционните сили, включително и ако се задържи с двете ръце. Подобно
очакване не би могло да се счита, че у ищцата е следвало да бъде налично, тъй
като същата е била с нагласата, че автобусът ще спира на спирката, като това е
следвало да стане по обичайния за водачите на средства от масовия градски
транспорт начин – служебно спиране, което трябвало според вещото лице по САТЕ
да бъде плавно и с ниска степен на спирачно закъснение, а не рязко и неочаквано
за пътниците.
Изслушаните КСМАТЕ, КСМЕ с вещи
лица неврохирург и ортопед- травматолог
и КСМЕ с вещи лица коремен хирург
и уролог, еднопосочно установяват, че ищцата Д.И. при процесния
инцидент от 28.04.2017 г. е получила следните травматични увреждания: контузия
на корема, кръвоизлив в коремната кухина, хематом на голямото було, фрактура на
таза – лонна / пубисна/ кост вляво, разкъсно
– контузна рана на лявата подбедрица.
Изброените увреждания били получени от удар в интериора на автобуса и пода му.
Относно здравословното състояние на пострадалата ищца преди ПТП, вещите лица
сочат, че тя е страдала от тежко автоимунно заболяване – системен лупус еритематодес – кожна,
ставна, бъбречна, хематологична форма, невропсихичен СЛЕ, активен лупусен
нефрит, ЦНС лупус, състояние след три мозъчни
инсулта, квадрипаретичен синдром, изразен вляво с
участие на 7-ми ЧМН, частична сензомоторна афазия.
Хронична артериална недостатъчност на крайниците. Соченото тежко автоимунно
заболяване макар и при ищцата да е обусловило нарушена координация, която е
предпоставка за по – лесно извеждане от равновесие и падане, то последното
обаче не би се реализирало без внезапното рязко спиране. Заключението на вещото
лице уролог е, че вследствие на ПТП
ищцата не е претърпяла бъбречна травма, като процедурите по пречистване на
кръвта „хемодиализа“, които ще продължават и напред
във времето, са обусловени от автоимунното й заболяване. Вещото лице
неврохирург установява, че на ищцата Д.И.
по повод получените травматични увреждания е проведено болнично лечение – на
28.04.2017 г. е извършено закрито наместване на фрактурата на таза без вътрешна
фиксация; извършена била първична хирургична
обработка на раната в областта на лявата подбедрица; на
29.04.2017 г. била извършена в спешен порядък лапаротомия,
тъй като ищцата имала 300 мл кръв в корема, проведено било комплексно
медикаментозно и инфузионно лечение при постелен режим. Периодът на възстановяване на счупената
тазова кост вляво налагал постелен режим за период от
25-30 дни, а работоспособността се възстановявала след 2-3 месеца.
Възстановителният период след коремната травма
бил до 2 месеца, при липса на усложнения. Вещото лице коремен хирург по
КСМЕ след извършен личен преглед на ищцата на 15.11.2018 г. е установил, че ищцата
има оперативни белези по корема и лявата
подбедрица, които давали само козметичен дефект.
Съдът кредитира и трите експертизи –
КСМАТЕ, КСМЕ и КСМЕ, тъй като заключенията на вещите лица са обективни, компетентни, пълни и ясни.
Съдът, за да определи справедливо
по размер обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, освен изброените конкретни травматични увреждания и
съпътстващите болки и страдания в периода
на възстановяване на ищцата, преценява и
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи
по време на възникване на увреждането, като
нивата на застрахователно покритие, респ. - нормативно определените
лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“,
съдът съобразява само относно възможния максимален размер на обезщетението и индиция за икономическата конюнктура. Така официалните
средностатистическите данни на НСИ за 2017 г., за едно лице показват
годишен паричен доход на лице от
5586 лв., което отразява
тенденция за повишаване стандарта на живот в сравнение с предходни години ( за
2016 г. - 5105 лв., за 2015 г. – доходът
е бил 4886 лева, а през 2014 г. - 4740 лева). Съобразно с изложеното така
предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ / в сила от 01.01.2016
г./ е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 95 000 лева.
На уважаване подлежи и акцесорната
претенция за законна лихва за забава върху присъдената главница от 95 000
лева, която предвид нормата на чл. 497,
ал. 1, т. 2 КЗ / в сила от 01.01.2016 г./ следва
да се присъди считано от 06.09.2017 г. –
датата, на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне по претенцията на
ищцата.
По разноските за настоящото
производство:
Ищцата Д.И. е освободена от задължението за държавна такса и разноски по делото на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК, следователно не е сторила такива. По делото не са
представени доказателства – договор за правна защита и съдействие, или други
писмени доказателства, които да установяват, че е
договорено безплатно процесуално представителство на ищцата от адвокат Л.Г. от
АК – П., поради което съдът не следва да присъжда възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв.
На ответника при този изход на делото – арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски не се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът З. „А.И.“ АД следва да бъде
осъден да внесе по сметка на СГС следните суми: сумата от 3800 лв. – държавна
такса върху уважения иск и сума в размер на 1824,98
- депозити за вещи лица по КСМЕ
и САТЕ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.И.“, ЕИК ********, да заплати на Д.Р.И., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на
95 000 лева /деветдесет и
пет хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 28.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 06.09.2017 г. – датата на изтичане
на тримесечния срок за произнасяне по претенцията на ищцата от застрахователя
по чл. 497 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./, до
окончателното изплащане.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на З. „А.И.“, ЕИК ********, за присъждане на разноски за настоящото производство, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК З. „А.И.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 3800,00 лева /три хиляди
и осемстотин/ – държавна такса върху уважения иск, и сумата от 1824,98 лева / хиляда осемстотин двадесет и четири лв.
и деветдесет и осем стотинки/ - депозити за вещи лица по КСМЕ и
САТЕ.
ОСТАВЯ без уважение претенцията
на адвокат Л.Г. от Адвокатска Колегия – П., в качеството му на пълномощник на
ищцата Д.И. за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: