Решение по дело №4690/2020 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 260010

 

                                       31.01.2022 г., град Сливен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД      VІ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на двадесет и първи октомври 2021г., в следния състав: 

 

                                                                              председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело № 4690 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            Сливенският районен съд /СлРС/ е сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД /„В и К - Сливен” ООД/, в която се твърди, че ответницата М. А. К.  има открита при него партида за недвижим имот, находящ се в гр.Сливен -апартамент №.. на ул.“…, вх.“.“, който е свързан с водопреносната мрежа и към него „В и К - Сливен” ООД ежемесечно доставя питейна вода. Твърди се още, че жената не е заплатила стойността й за периода 01.12.2018 г. – 31.05.2020 г. и поради това дължи сумата 623.28 лв.

Дружеството счита, че има право и на обезщетение - за забавеното изпълнение на паричното задължение – мораторна лихва в размер на 44.53 лв. За тези суми то депозирало пред Сливенски районен съд молба по чл. 410 от ГПК и му била издадена, в производството по ч.гр.д. № 3128/2020г.,  заповед за изпълнение, но не и изпълнителен лист, тъй като ответницата в заповедното производство - ответник и в настоящия исков процес, не е била намерена, за да й бъде връчена заповедта и последната е приложена от заповедния съд към делото в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а на осн.чл.415 ал.1, т.2 от същия нормативен акт е дал указания на заявителя, за вземанията си по нея да предяви иск, за да установи съществуването им. Точно това е сторило „В и К - Сливен” ООД, като претендира съда с решението си да приеме за установено, че К. му дължи цитираните по-горе суми.

            Дружеството претендира сторените от него разноски в това заповедно производство- 26.20лв., а и направените в исковия процес.

 

            На ответницата бе връчен, чрез назначения й от съда особен процесуален представител- адвокат, препис от исковата молба и той именно депозира, в установения с чл. 131 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, писмен отговор. С него оспорва исковете -при конкретни съображения ги намира неоснователни. Същите поддържа и в съдебно заседание.

На проведените по делото съдебни заседания ищеца бе представляван от пълномощник -адвокат, който поддържа исковете.

 

След като обсъди събраните по делото, доказателства съда приема, че са установени следните факти:

От представен от ищеца документ- карнет, се установява, че имот на адрес: гр…….. е присъединен към водопреносната система на ВиК Сливен, а титуляр на откритата при него партида е М. А. К.; също, че имота се води при дружеството като обект № 14 598. Установява се и че в имота фактически не е извършван- чрез преглед на показанията му на място, отчет на уреда, предназначен за измерване на консумацията на доставяната от ищеца услуга /вода/ – водомер, както и че в имота има два водомера. Съдът приема тези факти за доказани, тъй като точно те са отразени в нарочния документ- част от тетрадата -карнет, в която служителите-инкасатори на ВиК дружествата записват консумацията на вода за всеки от клиентите им. От сведенията, получени при разпита на свидетеля М. С. С. – инкасатор за региона, се изясниха обстоятелствата по този отчет- съда приема, че реален отчет не е извършван, а причина за това е поведението на титуляра на партидата- защото никога никой не е отварял на инкасатора, за да осигури достъп до водомерите, въпреки че ВиК служителя предварително е поставяла съобщения на входната врата кога ще осъществи посещението си. Така също, тя е събрала сведения от съседи, че процесния апартамент е обитаем и в него живеят двама души.

От показанията съда приема за доказан и друг факт, който е виден и от писмено доказателство- карнета, а именно- че за процесното жилище служебно е начислявана консумацията на вода- до 10куб.м. на водомер - по 5 за всеки от двамата души, живущи там.

Показанията на свидетелката съда кредитира, макар тя да е служител на ищцовото дружество. В случая не ще намери приложение чл.172 от ГПК, защото съда няма основания да се съмнява в отговорите не жената, а и показанията й не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал.

За съответните количества дружеството е издавало фактури- документите, представляващи приложения на исковата молба.

 

За вземанията си по фактурите „ВиК Сливен“ е депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по  ч.гр.дело № 3128/ 2020 г., заповед за изпълнение - № 260118/ 01.10.2020г., с която на М. А. К. е разпоредено да му заплати: 623.28лв.- представляваща главница за доставена и консумирана питейна вода  за периода 01.12.2018г.- 31.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 44.53лв., начислена към 01.07.2020г. и разноски в заповедното производство- 26.20лв.

Срещу нея жената не е подавала възражение по чл.414 от ГПК, но и не е намерена от призовкар, за да й бъде връчена и по тази причина съда е дял указания на заявителя, че за вземанията си по нея трябва да предяви установителен иск. Това „ВиК Сливен“ е сторило в срок.

 

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявени са искове за установяване съществуването на парични вземания, главното от които представлява стойността на доставена до обект на ответницата вода.

Тя е потребител на услугата, като титуляр на разкритата за жилището на адрес С….. при „ВиК Сливен“ партида.

От записите в карнета и показанията на свидетелката се установи, че фактически, реален отчет на водомера, всъщност- на двата водомера, в апартамента, не е извършван. Това обаче се дължи не на поведението на служители на ищцовото дружество, а на титуляра на партидата- ответницата никога не е отваряла на инкасатора, поради което той/тя не е имала достъп до жилището, съотв.- до водомерите в него. С това ответницата е нарушила задължението си по чл.24 ал.1 от ОУ на ВиК Сливен, с което за ищеца се е активирало правото му да определя т.н. от пълномощника му и свидетелката служебна консумация. Тя, съгл.чл. 25 ал.8, т.1 от същите ОУ, е по 6 куб.м. на обитател при топлофицилано жилище и 5 куб.м. -при нетоплофицирано. В случая ВиК Сливен не ангажира доказателства дали процесния апартамент е топлофициран или не, поради което съда приема, че е имало право да приложи  по-неблагоприятния за него вариант- да начислява консумация на доставяната от него услуга по 5куб.м. на месец за всеки от двамата живущи там. Сведенията за това, че апартамента има обитатели и те са двама, са достатъчно надеждни, тъй като свидетелката ги е получила от съседи, живущи във входа!  Това означава, че ищеца дори е имал право да начислява месечно по 10куб.м. на водомер. А те в случая са два.

Т.е., според съда, ищцовото дружеството е изпълнило всички въведени от закона, вкл. и Общите му условия, изисквания. Не само това, но и с горните обстоятелства и действия се изчерпват възможностите на ВиК дружествата в процеса на доказване. Предвид поставените от законодателя рамки за изпълнение на дейността им, те не могат или поне нямат възможност да създават/прилагат други доказателства. С тези доводи съда намира неоснователно съображението на особения процесуален представител на ответницата, изложено в писмения отговор, че карнетите се ползват само с доказателствената сила по чл.180 от ГПК. Да се признае това означава да се отрече действието на закона- именно въз основа на законова разпоредба и издадените отново въз основа на закона Общи условия, ВиК дружествата записват отчетите на водомерите именно в карнети/нарочни тетради.

Ето защо съда намира първия от исковете за доказан и основателен.

 

 Щом извода на съда за първия иск е такъв, то е идентичен и за втория- защото е акцесорен по отношение на него и следва съдбата му. Не само поради това, а извода се налага след като ищеца е доставил услугата си до обекта на ответницата, а последната не ангажира доказателства да я е заплатила. По този начин се е активирала разпоредбата на чл.86 от Закона за задълженията и договорите, идеята на която е, че от забавеното плащане на едно парично задължение кредитора търпи вреди, които длъжника трябва да обезщети, като му заплати поне законната лихва за периода на забавата.

Така също, съгл.чл.44 от ОУ на ВиК Сливен,  потребителя изпада в забава с изчитането на тридесет дни от момента на издаването на съответната фактура.

 

С оглед изхода на делото, ответницата дължи на ищеца сторените от последния разноски- както в исковия установителен процес, така и в заповедното производство, при това в пълен размер. В последното „ВиК Сливен“ е направило разноски в размер на 26.20лв- заплатена държавна такса за образуването на частното гражданско дело- за толкова е издадена заповедта за изпълнение.

Сторените от ВиК Сливен в исковия процес са общо 585лв., от тях: 75лв.- доплатена държавна такса за образуване на делото; 360лв.-  заплатено адвокатско възнаграждение и 150лв.- възнаграждение за назначения особен процесуален представител на ответницата.

 

           При горните аргументи, Сливенски районен съд

 

                                              Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА на основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК за установено, че М. А. К. с ЕГН **********, представлявана в делото от назначения й от съда, в условията на чл.47 от ГПК особен процесуален представител- адв.А. *** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен и адрес на управление на дейността: ул. ”Шести септември” № 27 и ЕИК: *********, със съдебен адреса*** сумите, за които в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 3128/2020г. Сливенски районен съд е издал заповед за изпълнение- № 260118/ 01.10.2020г.

 

ОСЪЖДА М. А. К. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 3128/2020г. на СлРС – 26.20 лв. /двадесет и шест лева и двадесет стотинки/.

ОСЪЖДА М. А. К. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия исков процес- гр.д.№ 4690/2020г. СлРС – 585 лв. /петстотин осемдесет и пет лева/.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: