Решение по КНАХД №1672/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, чрез пълномощник- юрисконсулт К. Д., против решение № 555 от 17.07.2025г. по АНД № 1806 по описа за 2025г. на Районен съд – Бургас, с което е отменен ЕФ за налагане на имуществена санкция № **********.

Жалбоподателят намира, че оспореното решение е неправилно, като постановено в противоречие с приложимите норми на закона. Оспорват се констатациите на съда, че не може да се определи адресатът на процесния ЕФ. Описва се, че имуществената санкция в размер на 300 лева е наложена на „ВТ-Трейд“ЕООД по чл.179, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща, че водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП се наказва с глоба в размер на 300 лева. Съгласно чл.187а, ал.2, т.1 от ЗП се ангажира отговорността на собственика с имуществена санкция в същия размер за допускане движението на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по ЗП. Позовава се на изготвените доклади и снимкови материали, представляващи доказателства относно отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговия рег.номер, маса, натоварване на ос, времето и мястото на движение по конкретен пътен участък. Позовава се на предвидената в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП възможност за издаване на ЕФ. Заявява, че процесният фиш съдържа всички изискуеми реквизити и е издаден по образец. В случаят, субект на отговорност е собственикът на ППС, а ако е юридическо лице или едноличен търговец носи отговорността за допускане. Оспорва се изводът на първостепенния съд за нарушаване правото на ЕС с издаване на този ЕФ. Сочи се, че Директива 1999/62/ЕО на ЕП, както и цитираното от РС-Бургас решение на СЕС касаят незаплащането на тол такси, а не се отнасят за винетни такси. Оспорва се прилагането на цитираното решение по аналогия и за неизпълнение на други задължения по ЗДвП, чиито фиксиран размер на санкциите са извън приложното поле на посочената Директива. Освен това, самият размер от 300 лева не е несъразмерен с тежестта на нарушението и преследваните цели. Сочи се и възможността конкретният нарушител да се освободи от отговорност, като заплати т.нар. компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП и то в значително по-нисък размер- 70 лева, който е по-нисък от размера на годишната винетна такса. С предприетият подход вместо „ефективни, възпиращи и съразмерни санкции“ би постигнал положение да не се налагат такива изобщо, с което засегнатите обществени отношения да останат без правна защита. Оспорва се и наличието на маловажен случай. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на процесния ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, а в условието на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно уведомен, се представлява от упълномощен представител- юрисконсулт С., който поддържа жалбата.

Ответникът–„ВТ-Трейд“ЕООД, редовно уведомен, не изпраща представител в открито заседание. Депозиран е отговор на касационната жалба, с което същата е оспорена, като неоснователна. Изразява становище за законосъобразност на мотивите на съда, обусловили отмяна на процесния ЕФ и се иска съдебното решение да бъда оставено в сила. Позовава се на задължителното тълкуване на СЕС, във връзка с установеното противоречие на националната уредба с европейското право.

След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил ЕФ за налагане на имуществена санкция № **********, с който на дружеството „ВТ-Трейд“ЕООД, за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. Сочи се, че нарушението е извършено на 04.02.2021г. в 16.32 часа, на път А-1, км.357+949, с посока намаляващ километър, в обхвата на платената пътна мрежа и се изразява в това, че ППС- т.а. „Фолксваген Кадди“, с рег. № [рег. номер] се движи без да е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, според категорията на превозното средство.

При постановяване на решението си съдът е приел, че фактическата обстановка се установява по безспорен начин от писмените доказателства, съдържащи се в представената по делото административнонаказателна преписка. Съдът е обсъдил принципната възможност за налагане на наказанието, съгласно чл.189ж, ал.1, изр.1-во от ЗДвП за деяние по чл.179, ал.3 от ЗДвП и съответно при заснемане на нарушението от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП.

БРС е приел, че при съставяне на ЕФ е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е ясен субектът, на който се налага наказанието, като е коментирал отделните му реквизити и самото заглавие на процесния ЕФ. Отделно от това формално основание за отмяна, съдът е обсъдил и

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на РС подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От доказателствата по делото се установява, че управлението на процесното ППС с посочени по-горе данни е безспорно, а вмененото нарушение са изразява в това, че не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на предходната инстанция за материална незаконосъобразност на процесния ЕФ. Вярно е, че разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Според настоящият състав издаденият фиш съдържа изискуемите реквизити и е издаден съобразно приложимия образец, а от неговото съдържание става ясно кой е санкционираният субект.

По отношение на санкцията, касационният съд споделя мотивите на районния съд, че следва да бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз по дело С – 61/23 тълкуване. Член 9а на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса", с фиксиран размер.

При това положение са правилни изводите на районния съд, че тази приложена норма, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса по Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, следва да остане неприложена, за да се осигури пълният ефект на правото на Европейския съюз.

Констатирайки този порок, обусловил отмяна на ЕФ, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение.

При тези констатации, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация претендира разноски в подадено възражение на касационната жалба юрисконсултско възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция, което според нормата на чл.27е от НЗПП следва да бъде в размер на 130 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, в настоящият касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 555 от 17.07.2025г. по АНД № 1806 по описа за 2025г на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ВТ Трейд“ЕООД, [ЕИК] сумата от 130 /сто и тридесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение за представителство в касационното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.