№ 538
гр. Варна, 03.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110110979 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.ІІІ-то от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата Т. СТ. СТ. ЕГН
********** , чрез адв.Д.М. П., с адрес на кантората: гр. Варна, ул. „*****" № 37, ет. 1
срещу ответника „М.Г." ЕООД, ЕИК ***** , със седалище и адрес на управление:
гр.*****, ул.„*****" № 1, представлявано от управителя *****, осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.ІІІ-то от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 502.00лв., заплатена от ищцата посредством наличния в търговския
обект на ответника ПОС терминал, на основание направена от нея поръчка № ***** за
закупуване на диван "*****, модел № *****, с адрес за доставка: гр.Варна, бул."*****" №
95, ет. 3, ап. 8, основанието за плащането на която сума е отпаднало, поради
неизпълнение на поръчката от страна на ответника в уговорения срок, което е довело до
разваляне на договора за продажба с връчването на препис от исковата молба по делото на
ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба - 26.07.2021г. в съда до окончателното й изплащане.
В условията на евентуалност, се претендира на основание чл.55, ал.1, пр.І-то от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 502.00лв., заплатена от
ищцата без основание, посредством наличния в търговския обект на ответника ПОС
терминал, по направена от нея поръчка №***** за закупуване на диван "*****, модел №
*****, с адрес за доставка: гр.Варна, бул."*****" № 95, ет. 3, ап. 8, поради неизпълнение на
поръчката от страна на ответника в уговорения срок, при наведено от ищцата твърдение, че
между страните по спора не е възникнало валидно договорно правоотношение, респективно
1
страните не са били в облигационна обвързаност, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 26.07.2021г. в съда до
окончателното й изплащане.
Претендират се за присъждане и сторените по делото разноски, включително и за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Посочена е банкова сметка, по която ответникът може да изплати претендираните с
настоящата искова молба суми с титуляр Т.С.: IBAN: *****, *****, „*****" АД.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Поддържа се, че на 12.12.2020г.,
Т.С. е посетила мебелен магазин на ответното дружество „М.Г." ЕООД, находящ се в
гр.*****, кв.„*****", ул.„*****" № 17. Ищцата е избрала по представена мостра диван и е
направила поръчка №***** за закупуване на диван "*****, модел № *****, посочила е и
адрес за доставка: гр.Варна, бул."*****" № 95, ет.3, ап.8. В тази връзка, между страните по
спора е сключен договор за продажба, като купувачът е заплатил цялата продажна цена на
заявения артикул на стойност 502.00лв., посредством наличиния в търговския обект ПОС
терминал. Този начин на заплащане, изцяло и чрез банкова дебитна или кредитна карта,
продавачът е поставил като условие, за да бъде осъществена безплатна доставка от гр.*****
до адреса на купувача в гр.Варна/т. II. 6. от Общите условия за продажба на ответното
дружество/. За извършеното плащане е издадена Фактура № *****/12.12.2020г. Същата е
отразена и в счетоводството на ищцата, в качеството й на самоосигуряващо се лице,
регистрирано по ЗДДС. В поръчката е посочен срок за доставка от 80 до 90 работни дни,
които към датата на подаване на настоящата искова молба, са изтекли.
В края на м. април 2021г., ищцата сочи, че се е свързала със служител на ответното
дружество на посочения в общите условия за продажба тел.*****, който я е уверил, че
поръчката ще бъде изпълнена до края на м. април 2021г. След този разговор на посоченият
телефонен номер отговарял единствено телефонен секретар, въпреки многократните
позвънявания от страна на ищцата.
На 26.05.2021г., ищцата сочи, че е изпратила e-mail на електронната поща на ответното
дружество ***** с цел уреждане на отношенията между страните. На 27.05.2021г.
сътрудник на ответника, се е свързал с ищцата по телефон и й е съобщил, че ответното
дружество не е в състояние да достави поръчаната стока като е изложил общи причини, като
прекратяване на взаимоотношения с доставчици, производители и партньори. Въпреки
всичко изложено и понесените неудобства, ищцата се е съгласила сумата в размер на
502.00лв. да й бъде възстановена, така, както я е заплатила, по същата банкова сметка, от
която е направено плащането и в потвърждение е изпратила банковата си сметка на посочен
от служителя e-mail: ***** на 27.05.2021г.
На 14.06.2021г., представител на ответника отново се е свързал с ищцата, като я е
информирал, че ответното дружество има финансови проблеми и към момента не може и
няма да й възстанови заплатената от нея сума. Същевременно е потвърдил, че и закупената
2
стока няма да бъде доставена. Служителят не се е ангажирал със срок, в който да бъде
върната платената сума и е обявил, че „фирмата очаква финансиране" като посочил, че:
„няма конкретна информация в какъв срок ще се случи това".
Сочи се, че до настоящия момент, повече от седем месеца след направената поръчка, нито е
доставена поръчаната стока - диван, нито е върната заплатената продажна цена.
В настоящия случай, продавачът не е изпълнил договорните си задължения в уговорения
срок. Същевременно, ищцата настоява, че се явява изправна страна по договора и е
изпълнила изцяло поетото задължение за заплащане на продажната цена, съобразно
постигнатите договорености. Виновното неизпълнение на поетите с договора задължения от
страна на ответника, се настоява, че поражда за ищцата потестативното право да развали
валидно сключения между страните неформален договор за продажба на движима вещ и да
претендира връщане на даденото по договора като престарано при отпаднало основание. У
ответника, без правно основание е останала сумата от 502.00лв., поради което той дължи
нейното връщане на основание чл. 55, ал. 1, изр. трето от ЗЗД.
Ищцата претендира договорът за продажба да се счита за развален с връчването на препис
от исковата молба на ответника.
С горното, ищецът обосновава правния си интерес от предявената искова претенция.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „М.Г." ЕООД, ЕИК ***** , със седалище и адрес на
управление: гр.*****, ул.„*****" № 1,, редовно уведомен, депозира такъв. С отговорът
ответната страна, заявява че оспорва изцяло изложеното в исковата молба и настоява, че
изложеното в исковата молба е невярно, и не е подкрепено с доказателства. Изложените
твърдения от ищцата, се считат за голословни. Моли се за отхвърляне на исковата молба,
като неоснователна и да бъдат присъдени в полза на ответника направените по делото
разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, е
необходимо ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване, че е отпаднало
основанието за дължимост на исковата сума. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД,
полученото на отпаднало правно основание, подлежи на връщане.
За успешното провеждане на предявената искова претенция, в тежест на ищецът по делото е
да установи при условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти,
от които се ползват: факта на възникналите между страните договорни правоотношения, по
силата на сключен процесен договор при описаните предмет, момент на сключване, права и
задължения на страните по него и други параметри; факта, че е изправна страна по
договора, по отношение на поетото от него задължение за плащане на уговорената цена и че
реално е платила исковата сума, представляваща цялата продажна цена на заявения артикул
3
на стойност 502.00лв. – омент и начин на плащане; факта на отпадане на основанието за
дължимост на исковата сума; размера на претенцията.
В тежест на ответникът по делото е да установи, че е бил изправен по процесния договор за
пъричка, евентуално наличието на правно основание за задържане на получената парична
престация.
От писмените доказателства по делото, е доказано по категоричен и безспорен начин
наличието на валидно възникналата между страните облигационна връзка по сключена
между страните по делото поръчка № ***** за закупуване на диван "*****, модел № *****,
с адрес за доставка: гр.Варна, бул."*****" № 95, ет. 3, ап. 8.
Не е оспорено по делото, че купувачът, в случая ищцата по делото е заплатила цялата
продажна цена на заявения артикул на стойност 502.00лв., посредством наличния в
търговския обект ПОС терминал, който начин на заплащане, изцяло и чрез банкова дебитна
или кредитна карта, продавачът е поставил като условие, за да бъде осъществена безплатна
доставка от гр.***** до адреса на купувача в гр.Варна/т. II. 6. от Общите условия за
продажба на ответното дружество/, като за извършеното плащане е издадена Фактура №
*****/12.12.2020г. Продавачът - ответник по настоящото дело, е поел ангажимент да
изпълни поръчката, видно от вписаното в нея/л.10/ в срок 80-90 работни дни. При начална
дата на поръчката 12.12.2020г., ответника в чиято тежест е да докаже това, не представя
доказателства за доставка на поръчаното в указания срок, а именно – за доставка на диван
"*****, модел № *****, с адрес за доставка: гр.Варна, бул."*****" № 95, ет. 3, ап. 8.
Искът е за неоснователно обогатяване, поради получено нещо с оглед на отпаднало
основание – развален договор и се основава на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. В случая е
изпълнен първият елемент от фактическия състав на цитирания текст - ответникът е получил
от ищеца сумата от 502,00лв., в изпълнение на сключен между тях договор за поръчка.
Основният въпрос по процесния казус касае втория елемент от състава на неоснователното
обогатяване в хипотезата на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД , а именно – налице ли е отпаднало
основание за полученото.
В случая това условие на закона ще бъде изпълнено, ако договорът за поръчка, по който е
предоставена посочената сума от 502,00лв., е надлежно развален, съобразно изискванията на
чл.87 ЗЗД. Съгласно цитирания текст, когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си договорът може да се развали едностранно, като на длъжника се
даде подходящ срок на изпълнение и същият бъде предупреден, че след този срок ще счита
договора за развален - чл. 87 ал.1 от ЗЗД. Правилното от гледна точка на закона разваляне
предполага изпълнението на следните условия от страна на развалящия: 1/ ако договорът е
писмен, изразяването на воля за развалянето му също трябва да е в писмена форма;
писмената форма е необходима и за доказване, че развалянето е направено; 2/ обръщението
към неизправната страна да съдържа даване на подходящ срок за изпълнение като последна
възможност за неизправната страна да изпълни задължението си; това не е необходимо,
когато в самия договор се съдържа уговорка за точно определен момент на изпълнението
4
или когато по-късното изпълнение е станало невъзможно или безполезно с оглед интереса
на изправната страна; 3/ предупреждение, че след изтичането на този срок и при положение,
че длъжникът продължава да не изпълнява, обвързването на страните ще се смята
преустановено; 4/сигурни данни, че изявлението на изправната страна е стигнало до
длъжника и то в точно определен момент (дата); 5/към момента на развалянето страната,
която го инициира, трябва да е „изправна страна”, да е изпълнила своите задължения по
договора.
В случая разваляне на процесния договор за поръчка, е налице, тъй като ищецът е изразил
воля за разваляне с подадената от него исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производството.Посочената искова молба/л.2/, видно от съдържанието на
същата, съдържа отправено до ответника изявление, че договора се счита за развален.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в разглеждания казус са настъпили
последиците от прекратяване на действието на договора и искането на ищеца за реституция
на даденото по договора е основателно.
Предвид изложеното, исковата сума следва да бъде присъдена , ведно със законната лихва за
забава, счита от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане
на сумата.
Поради уважаване на главната искова претенция, съда не дължи произнасяне по заявената в
условията на евентуално съединяване искова претенция с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1-во от ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ,ищецът има право на разноски, предвид представения по
делото списък с разноски по чл.80 от ГПК/л41/, за които са представени доказателства за
реализирането им, съобразно уважената част на исковете, като ответникът следва да заплати
реализираните от ищеца съдебно-деловодни разноски в общ размер от 350,00лв., явяващи се
сбор от следните суми: 50.00лв. за д.такса, 300.00лв. за адв.възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, ответникът „М.Г." ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ул.„*****" № 1,, ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА ищцата Т. СТ. СТ. ЕГН ********** , със съдебен адрес на кантората: гр.
Варна, ул.„*****" № 37, ет. 1/адв.Д.М. П./, сумата в размер на 502.00лв., заплатена от
ищцата посредством наличния в търговския обект на ответника ПОС терминал, на
основание направена от нея поръчка № ***** за закупуване на диван "*****, модел №
*****, с адрес за доставка: гр.Варна, бул."*****" № 95, ет. 3, ап. 8, основанието за
плащането на която сума е отпаднало, поради неизпълнение на поръчката от страна на
ответника в уговорения срок, което е довело до разваляне на договора за продажба с
5
връчването на препис от исковата молба по делото на ответника, ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба -
26.07.2021г. в съда до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „М.Г." ЕООД, ЕИК ***** , със
седалище и адрес на управление: гр.*****, ул.„*****" № 1,, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
Т. СТ. СТ. ЕГН ********** , със съдебен адрес на кантората: гр. Варна, ул.„*****" № 37,
ет. 1/адв.Д.М. П./,, сумата в общ размер от 350,00лв., представляваща направените от
ищцата съдебно деловодни разноски, явяващи се сбор от следните суми: 50.00лв. за д.такса,
300.00лв. за адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения, по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение, да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6