№ 4871
гр. София, 29.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110153664 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба, уточнена с молба от 17.11.2023 г.,
подадени от Е. Д. М. с предявена осъдителна искова претенция по чл. 2в ЗОДОВ, вр. чл.
срещу Апелативен съд – София, като правоприемник на Апелативен специализиран
наказателен съд, за заплащане на сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в периода от 31.12.2022 г. до 02.10.2023 г. в резултат от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразило се в осъждане
на ищеца по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на АСНС по непредявено обвинение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
02.10.2023 г. до окончателното изплащане.
С постановено по делото определение от 19.03.2024 г. съдът, вземайки предвид
представените от ищеца декларация за материално и гражданско състояние от 02.10.2023 г.,
в която, под страх от ангажиране на наказателната си отговорност по чл. 313 НК за
деклариране на неверни обстоятелства, Е. Д. М. е удостоверил с подписа си, че не реализира
месечен доход, не упражнява дейност като едноличен търговец, не реализира доходи от
рента или аренда, не получава пенсия, има сключен граждански брак, но и съпругата му не
получава доходи, безработен е и от 24.11.2013 г. е в затвора, няма недвижимо имущество,
като издържа едно непълнолетно дете, отразеното, че деклараторът намира в лошо
здравословно състояние, притежава един автомобил – „модел“, произведен през 1992 г. и
съобразявайки данните от справка, издадена от ГД „Изпълнение на наказанията“ - Затвора
град София, че ищецът по делото Е. М. се намира в затвора от 07.11.2018 г., не работи и не
получава трудово възнаграждение, а наред с това и тези от служебно изисканата
информация, от която се установява, че към 02.11.2023 г. няма данни за подавани от ищеца
по делото декларации по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот към ДОП,
нито същият да е страна по трудово правоотношение, съдът е уважил искането на ищеца по
чл. 83, ал. 2 ГПК и ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавна такса в
настоящото производство.
С Определение от 18.10.2024 г., по изложените в същото съображения, исковата молба
е върната, а производството по настоящото дело - прекратено.
Срещу така постановеното определение са подадени жалба с вх. № 1338496/24.10.2024
г. и жалба с вх. № 12540/25.10.2024 г. пред СГС (препратена по компетентност за
1
администриране) от ищеца Е. Д. М., както и частна жалба от 04.11.2024 г. от ищеца, чрез
процесуалния му представител адв. Ю., поддържана лично от ищеца съгласно подадената по
делото молба от 21.01.2025 г.
С разпореждане от 29.12.2024 г. на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1, вр. чл.
261, т. 4 ГПК, на ищеца са дадени указания за представяне на доказателство за внесена
държавна такса за разглеждане на частната жалба в размер на сумата от 15 лева.
Във връзка с тези указания по делото е постъпила молба от 13.01.2025 г. от ищеца, чрез
адв. Ю., с искане за освобождаване на ищеца от внасяне на държавната такса по
депозираната частна жалба въз основа на представена към молбата декларация, както и
молба, депозирана лично от ищеца от 21.01.2025 г. с искане за освобождаване от внасянето
на държавна такса, тъй като от 24.11.2013 г. същият е в затвор без доходи.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на държавна такса и разноски
в производството се освобождават физическите лица, за които е признато от съда, че не
разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят. Целта на законоворегламентирания
институт е да не бъде възпрепятстван достъпът до съдебна защита на тези лица. Критериите,
които съдът взема предвид при извършване на своята преценка са доходите на молителя и на
неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение,
здравословното му състояние, трудовата му заетост, неговата възраст.
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 12 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС,
компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от заплащане на държавни такси и
разноски е съдът, пред когото е направено искането, а когато последното е направено след
подаване на жалба срещу акт на съда и преди изпращане на делото в по-горна инстанция,
произнася се администриращият жалбата съд.
В настоящия случай, от вече декларираните от ищеца обстоятелства, както и от
данните, следващи от служебно изисканите справки, въз основа на които съдът е извършил
преценка и е освободил ищеца от внасянето на държавна такса по настоящото дело, предвид
и представената от ищеца декларация от 10.01.2025 г., сочеща за липсата на промяна във
вече декларираните обстоятелства, се налага извод за невъзможност на същия да внесе
дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на сумата от 15 лева. Институтът
на освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса и разноски в
производството е нормативно предвиден, за да не бъде препятстван достъпът на лицата до
съдебна защита, поради което искането на ищеца следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Е. Д. М., с ЕГН: **********
от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване във връзка с
депозираната частна жалба срещу постановеното по настоящото дело определение от
18.10.2024 г., с което исковата молба е върната, а производството по делото – прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се връчи за сведение на ищеца – лично, чрез
началника на Затвора – София и чрез процесуалния му представител – адв. И. Ю..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2