Р Е Ш Е Н И Е
Номер 189 08.06.2018
година гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
Нa девети май две хиляди
и осемнадесета година
В открито
заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ
в.гр.д. № 1115 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе съобрази:
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивните жалби на Е.К.С.,
подадена чрез адв. С.Р.,***, подадена чрез юрисконсулт Д.В., против решение
№ 1250 от 20.11.2017 г., постановено по гр.дело № 2422/2017 г. на
Старозагорския районен съд.
Въззивницата Е.К.С. е останала
недоволна от решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната час, с която
искът е отхвърлен за сумата над 4000 лв. до претендираните 10 000 лв.
Намира, че напълно точно и правилно съдът е констатирал наличието на всички
задължителни необходими елементи от състава на непозволеното увреждане като е
извел задължението на ответната община да управлява вещите общинска собственост
с грижата на добър стопанин и да поддържа тротоарната настилка в изправно състояние, както и изведена
правилно причинно-следствената връзка между противоправното бездействие на
общината и настъпването на неимуществените вреди, изразяващи се в претърпените
от нея болки и страдания. Счита, обаче, че частичната незаконосъобразност на
решението се състои в неправилното определяне на дължимото обезщетение за тези
вреди. Счита, че въпреки позоваването в мотивите си съдът не е отчел принципа
на справедливостта, въведен с нормата на чл.52 от ЗЗД. Излага подробни
съображения. За изясняване на фактическата обстановка съдът е допуснал гласни
доказателства и съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена от страните.
Моли съдът да постанови решение, с
което да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която е
отхвърлен предявения иск за сумата над 4000 лв., като уважи в цялост предявения
иск, както и да й присъди направените разноски в двете съдебни инстанции.
Въззивникът Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител счита, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост,
като съдът не е изложил съответните мотиви, което съставлявало съществено
процесуално нарушение. Предвид несъответствието на мотивите в съобразителната
им част и правната квалификация на предявения иск, намира че решението в
обжалваната му част е необосновано. Осен това, от събраните по делото писмени и
гласни доказателства не се установявало по безспорен начин, че е осъществен
някой от фактическите състави на непозволеното увреждане. Съдът неправилно е
приел, че са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на Община
Стара Загора, както и не са събрани безспорни
доказателства, че причината за претърпените болки и страдания е
виновното поведение на ответника или на лице, на което той е възложил работа.
Излага подробни съображения.
Моли съдът да отмени решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част и да му присъди направените разноски
за въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от Община Стара Загора чрез пълномощника си юрисконсулт Д.В., по
въззивната жалба на Е.К.С., в който взема становище, че въззивната жалба е
неоснователна. Намира, че в нея не се сочат пороци, които да съставляват
основания за отмяна на решението в обжалваната му част.
Излага съображения по оплакванията в жалбата.
Моли съдът да отхвърли въззивната
жалба на Е.К.С., както и да я осъди да заплати направените от Община Стара
Загора разноски за въззивната инстанция.
В производството е постъпила и частна
жалба от Община Стара Загора, чрез юрисконсулт Д.В., с която се обжалва
определение на първоинстанционния съд от 14.12.2017 г. постановено по гр.д. №
2422/2017 г. по описа на Старозагорския
РС, с което по реда на чл.248, ал.1 от ГПК съдът е изменил своето
решение № 1250/20.11.2017 г. в частта му относно разноските. Намира, че
определението на първоинстанционния съд
е недопустимо, тъй като след като обяви решението си по делото, съдът не може
сам да го отмени или измени. В случая
съдът в обжалваното определение сам преразглежда съдебния си акт, без да
мотивира съображения, обосноваващи наличие на основания за изменението му. Счита, че изложените мотиви за изменение на
решението касаят неговата законосъобразност и не обосновават съображения за
наличието на основания за изменение при условията и във връзка с чл.80 от ГПК, с каквото искане
е сезиран първоинстанционния съд.
Моли съдът да обезсили обжалваното
определение.
С определение, постановено в
закрито заседание по първоначално образуваното в.гр.д. № 1046/2018 г. съдът е
прекратил производството и върнал на Старозагорския РС за администриране
втората въззивна жалба и частната жалба.
В изпълнение указанията на
съда е подаден писмен отговор от Е.К.С. чрез адв. С.Р. *** подадена от
юрисконсулт Д.В. против определение № 3185/14.12.2017 г. постановено по гр.д. №
2422/2017 г. по описа на Старозагорския РС.
Въззивницата Е.К.С.
счита, че напълно погрешно е твърдението на частния жалбоподател, че искане за
изменение на решението в частта за разноските е допустимо само относно
произнасянето на съда по отношение на разноските на страната, която ги е
поискала, но не и по отношение на присъдените на ответната страна. Намира, че е
невярно и твърдението, че в частта на решението, с което страната е осъдена да
заплати разноски на другата страна, съобразно на отхвърлената част на исковата
претенция, то подлежи на инстанционен контрол за законосъобразност. Цитира
съдебна практика и излага съображения в смисъла, че твърденията за
недопустимост на обжалваното определение и искането за неговото обезсилване са
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Намира, че обжалваното
определение е не само допустимо, но
законосъобразно и правилно.
Моли съдът да отхвърли частната жалба
и да потвърди обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, както
и да й присъди направените разноски във връзка със защитата по повод частната
жалба.
В изпълнение на указанията Е.К.С. чрез
адв. С.Р. е подала отговор и по въззивната жалба на Община Стара Загора против
решение № 1250/20.11.2017 г. постановено по гр.д. № 2422/2017 г. по описа на
Старозагорския РС, с който оспорва изцяло
същата и намира, че следва да се оставят без уважение всички оплаквания на
въззивника Община Стара Загора, тъй като те не срещат никаква опора в събрания
по делото доказателствен материал. Излага подробни съображения и счита, че ясно
е доказана и пряката причинно-следствена връзка между противоправното
бездействие на ответната община и настъпилите вреди в правната й сфера.
Моли съдът да отхвърли въззивната
жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да й присъди
направените разноски във връзка защитата по въззивната жалба.
Окръжният съд като обсъди
събраните по делото доказателства, както и оплакванията изложени във въззивната
жалба, намира за установено следното:
Предявен е иск за сумата от 10 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, с правно основание
49 от ЗЗД във връзка с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
По делото пред първоинстанционния
и пред настоящия съд е установена следната фактическа обстановка:
От ангажираните по делото доказателства –
приложените материали по гр. дело под № 2422/2017г. по описа на Старозагорския
районен съд, както и от настоящото в.гр. дело под № 1115/2018 год. се
установява, безспорно между страните, че процесният тротоар е собственост на
Община Стара Загора и тя следва да извършва поддръжката на същия в тази част.
Оспорва се наличието на пропадане на плочки на тротоарната настилка, причина за
падането, както и евентуално съпричиняване на вредите от страна на самата ищца
и първа въззивница.
Видно от представения лист за преглед на
пациент в ДКБ/СО от 15.03.2017 г. (деня на инцидента) първата въззивница е
прегледана в болнично заведение и е поставена диагноза фрактура на Колес.
Установен е оток и болка на дясна гривнена става. Назначени са изследвания и
терапия - гипс имобилизация за 30 дни. Поставен е гипс, който е премахнат
съгласно амбулаторен лист на 11.04.2017 г. и е предписана рехабилитация. Още
при поставянето на гипса са изписани обезлоляващи при нужда.
От представеното по делото съдебно -
медицинско удостоверение с дата 18.03.2017 г. се установява, че първата
въззивница е в състояние след сучпване на долния край на лъчевата кост на десен
горен крайник с поставена гипсова имобилизация. Установена е контузия на
гръдния кош вдясно и кръвонасядане и контузия по лява киткова област.
Описаното увреждане е от действието на
твърди и тъпи предмети и отговаря да е получено по време и начин, посочени от
прегледаната ищца. Счупването на лъчевата кост на десния горен крайник според
съдебния лекар е причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на
горния крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Останалите травматични увреждания са
причинили само болка и страдания.
На датата 24.03.2017 г. първата въззивница
е посетила личния си лекар и същият е издал амбулаторен лист с водеща диагноза
„счупване на долния край на лъчева кост", както и е установена травма на
гръдния кош. Като придружаващо заболяване е отразено: „рецидивиращо депресивно
разстройство. Сегашен епизод — умерено тежък''. Изписани са болкоуспокояващи и
антидепресанти.
След сваляне на гипсовата имобилизация първата
жалбподателка Е.С. е посетила личния си лекар с продължаващи оплаквания за
болка в дясната китка и длан. Същият ден е посетила и ортопед - травматолог,
който е установил обективно болка и оток в дясна гривнена става и е изписал
крем за външно приложение и лекарства. На 07.07.2017 г. е проведена консултация
е с невролог, който не е назначил изследвания, а предписал крем за външно
намазване.
По делото беше назначена съдебно -
медицинска експертиза, съгласно която вещото лице е достигнало заключение, че
травмите отговарят да са получени по начина, описан в исковата молба - при
падане от собствен ръст върху терен. Счупването на лъчевата кост на десния
горен крайник е оценена по медикобиологичния признак —трайно затруднение на
движенията на горния крайник със срок на възстановяване повече от 30 дни, което
отговаря на признаците за средна телесна повреда. Съгласно заключението на
вещото лице другите увреждания са причинили само болки и страдания т.е. следва
да бъдат квалифицирани като леки телесни повреди.
По отношения на периода за възстановяване и
отшумяване на болката вещото лице е посочило, че общият възстановителен период
на този тип счупвания е около 3- 5 месеца, като е възможно да остане тлееща
болка и до 6-8 месец, макар и да има пълно костно възстановяване. В конкретния
случай болковите страдания при Е. са продължили за повече от 30 дни и са
продължили до 6-8 следтравмен месец със затихващ характер. Следва да се има
предвид, че травмотологът по експертизата е отбелязал, че при този тип травми
болката е остра и силна в началото на травмата и започва да отслабва значително
след 50 ден.
С обжалваното решение въззиваемия
и втори въззивник Община Стара Загора е осъдена на основание чл. 49 във връзка
с чл.45 от ЗЗД да заплати на пострадалата Е.К.С., сумата от 4 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на претърпения от
нея инцидент от 15.03.2017 г. в гр. Стара Загора, при спъване в неравна и неподдържана тротоарна настилка,
разположена на ул. „Августа Траяна" № 1, ведно със законната лихва върху
сумата от деня на увреждането - 15.03.2017г. г. до окончателното изплащане на
задължението, като е ОТХВЪРЛИЛ
иска в останалата му част над 4 000 лева до претендираните общо 10 000 лева, като неоснователн и недоказан
в тази му част.
Оплакванията, наведени във въззивната жалба
на Община Стара Загора могат да бъдат обособени най-общо в няколко групи, както
следва:
1. Твърди
се, че първоинстанционният съд не бил изследвал всеки един от елементите на
състава на непозволеното увреждане, а така също и обстоятелството дали са
налице вреди, произлезли от вещи, чийто собственост е общината. Поради наличието на несъответствие на мотивите в
съобразителната им част с правната квалификация на
предявения иск, решението
в обжалваната му
част било необосновано.
2. Според
втория въззивник от събраните по делото доказателства не може да се установи
причинно следствена връзка между проведеното лечение и описания от ищцата инцидент.
Останали недоказани твърденията, че ищцата се е спънала в неравност на
тротоарната настилка.
3. Твърди се, че страданията и
болките на ищцата били резултат от друго заболяване, което предхождало по време
и не било свързано с инцидента. Не
било установено по безспорен начин с доказателствата по делото, че ищцата е
получила описаното в исковата молба счупване на десния горен крайник на
15.03.2017 г. по начина описан в обстоятелствената част на исковата молба.
4. Твърди се, че по делото липсват преки доказателства
относно наличието на причинно следствена връзка между състоянието на
тротоарната настилка и падането на пострадалата.
По отношение на наведените оплаквания в
жалбата на този жалбподател, въззивният съд възприема
следното: 1. В своя доклад по реда на чл.146, ал.1 от ГПК районният съд е
квалифицирал предявения иск като такъв по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Тежестта на доказване е разпределена, както следва: в тежест на ищеца по делото
е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на
фактическия състав на непозволеното увреждане в хипотезата на чл.49, във вр. с
чл.45 от ЗЗД и конкретно - че в резултат на неподдържане на пешеходен участък -
общинска собственост, по отношение на който ответникът има задължение за
поддържане, е настъпило увреждане, в резултат на което са нанесени
неимуществени вреди на ищцата - болки и страдания. Предоставена е възможност на
страните да изразят становище във връзка с доклада по делото, като в тази
връзка няма направени никакви възражения.
С
оглед на всички събрани по делото доказателства първостепенния съд е приел, че
на посоченото от ищеца място - намиращо се в гр. Стара Загора, ул. „Августа
Траяна" № 1, е налице пропадане на тротоарната настилка, в резултат на
което ищцата се е спънала и е получила травматични увреждания, довели до болки
и страдания. Фактическият състав на непозволеното увреждане е осъществен чрез
бездействието на ответната община да поддържа тротоара в изправно състояние, да
сигнализира за препятствията по него и да ги отстранява в най-кратък срок.
Изведени са съответните законови императивни норми, които вменяват задължения
на ответната община, които очевидно не са изпълнени и което е израз на
противоправното бездействие на
ответника. Нормата на
чл.11, ал.1 от ЗОС предвижда, че имотите и вещите общинска
собственост се управляват в интерес на населението на общината, съобразно
разпоредбите на закона и с грижа на добър стопанин. Разпоредбите от своя страна
на чл.31 от Закона за пътищата и чл.З, ал.1 и чл.167 от Закона за движение по
пътищата възлагат на общината да поддържа тротоара в изправно състояние, да
сигнализира за препятствията по него и да ги отстрани в кратък срок. Няма как
да се приеме за изправно състояние на тротоарната настилка пропадане на
плочките с дълбочина между 5-
Напълно установен е и следващия елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно настъпването на вредите
и претърпените във връзка с тях болки, страдания и стрес от страна на ищцата.
На 15.03.2017 г. свидетелката Г.Ж.Г.- Д. е била на работа в магазин за хранителни стоки,
намиращ се в гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна" № 3. През прозореца на
магазина около 17.00 часа е видяла Е.С., която е вървяла по средата на тротоара
и е носела със себе си торба със смет. Била е нормално облечена и не е била
обута с чехли. Навън е било светло, като по улицата не е имало снежна покривка.
Свидетелката е видял как ищцата се спъва и пада с ръце разперени напред.
Веднага е изтичала навън и е видяла мястото, където Е. е паднала. Близо до
пейката и кошовете за отпадъци тротоарът е бил пропаднал, като се е образувала
голяма дупка. По отношение на дълбочината на мястото, където се е спънала
ищцата посочва с ръка разстояние около 5-
Въпреки, че съдът правилно е
възприел и установил фактическата обстановка при настъпване на процесния
инцидент, то неправилно са възприети обемът на болките и страданията, които е
изпитала първата въззивница Е.К.С., както и неправилно е определен
размерът на техния паричен еквивалент. Ето защо съдът неправилно е оценил
настъпилите нематериални и морални вреди като е определил размера на
обезщетението от 4 000 лв..
В тази насока видно от
представените по делото медицински документи и приетата като доказателство от
първостепенния съд СМЕ на пострадалата са причинени сериозни травматични
увреждания, характеризиращи се с продължителен интензитет.
Вследствие на получената травма жалбподателката
Е.К.С., е претърпяла и силен емоциолен стрес, като болките и страданията й както вещото
лице е посочило, че общият възстановителен период на този тип счупвания е около
3- 5 месеца, като е възможно да остане тлееща болка и до 6-8 месеца, макар
и да има пълно костно възстановяване. В конкретния случай болковите страдания
при първата въззивница Е.С. са продължили за повече от 30 дни и са продължили
до 6-8 следтравмен месец със затихващ характер. Следва да се има предвид, че
травмотологът по експертизата е отбелязал, че при този тип травми болката е
остра и силна в началото на травмата и започва да отслабва значително едва след
50 ден.
От показанията на разпитания по делото
пред първостепенния съд свидетел Г.Д.-
касиер на хранителен магазин, който се намирал в близост до неравностите на
тротоара, където се твърди да се е спънала и паднала ищцата. Свидетелката обяснява подробно, че там
настилката има пропадане около 5-
Много добре си спомня инцидента
от месец март, като посочва точна дата и казва, че се е случило около 16.30 ч.
- 17.00 часа, но не било мрак. Видяла
е жената да пада в цял ръст и да се превива от болка. Веднага изтичала и описва
точно мястото на падане - до пейката и близо до кошовете за боклук.
Съдът цени тези показания като
достоверни, доколкото свидетелката не се познава с ищцата, но очевидно познава
добре района на мястото, където има неравности по тротоара и е чест свидетел на
инциденти на това място. По делото пред първостепенния съд е бил извършен и
оглед на представените снимки, на които ясно се вижда пропадане на тротоара и
разположението на кошовете за боклук и пейката, точно както са описани и от
свидетелката Д..
По делото пред първостепенния съд
е бил разпитан и още един свидетел - снахата на ищцата, която разказва за
болките и страданията на Е.С. в резултат на инцидента. Същата свидетелства, че след инцидента ищцата имала
нужда от помощ, за да се справя дори с ежедневения си тоалет. Това продължило
около месец — два. Знае, че в момента Е. пие лекарствата, които е приемала и
след инцидента, а по отношение на травмата на ръката използва крем. Твърди, че
все още я боли. Чувствала се ненужна и не така активна в помощта, която
оказвала преди инцидента за домакинството. Въпреки това признава, че тя води
сина им (и внук на ищцата) до училище в момента т.е. около седем месеца след
инцидента. В началото не е можела дори да се облича сама, но сега се справя.
Готви, но не носи тежки торби с тази ръка.
Изнесеното пред съда от последната свидетелката
кореспондира и с твърденията на вещото лице в съдебно заседание, че този тип
травми подлежат на пълно възстановяване и към 6-8 месец болката вече е със
затихващи функции. Не са настъпили усложнения, а единствено в резултат на отока
на ръката е било засилено и страдание от неврологично заболяване на шията и
лицето, което има друг причини за възникване и развитие, различни от инцидента.
Напълно точно и правилно
районният съд е констатирал наличието на всички задължително необходими
елементи от състава на непозволеното увреждане, като е извел задължението на
ответната община да управлява вещите общинска собственост с грижата на добър
стопанин и да поддържа тротоарната настилка в изправно състояние. Изведена е и причинно следствената връзка
между противоправното бездействие на общината и настъпването на неимуществените
вреди в правната сфера на ищцата, изразяващи се в претърпените от нея болки и
страдания. Обосновано е прието, че на посоченото от ищцата място е налице
пропадане на тротоарната настилка, в резултат на което тя се е спънала и
паднала, като получила травматични увреждания, довели до болки и страдания.
Неимуществени са тези вреди,
които засягат не имуществото, а личността и вътрешната и емоционалната сфера на
пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалния живот
на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от
противоправните действия на други лица, настъпили вследствие на процесния
инцидент. Неимуществените
вреди по принцип са неоценими в пари. Законът дава възможност на увредения при процесната злополука да получи удовлетворение в пари щом друго
възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. В конкретния случай е не само
така, а и вредите и болките са с остър и продължителен харакатер.
Поради изложеното съдът счита, че
така предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди по чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД се явява по принцип основателен.
Относно размера на
дължимото обезщетение за неимуществените вреди, който се явява и основното
оплакване във въззивната жалба и на двамата въззивници въззивният съд възприема
следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, продължителността
на оздравителния период, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (вж. т. II от ППВС 4/1968 г.).
Разгледани и приложени към настоящия случай критериите за справедливост
намират следния обощен израз:
По делото пред първостепенния съд е била
допусната съдебно медицинска експертиза, заключението на която не е било
оспорено от страните в цялост и е било прието от съда като добросъвестно и
пълно. Според вещото лице. въз основа на проучените документи, извършения
преглед и снетите анамнестични данни, на 15.03.2017 г. пострадалата е получила
счупване на долния край на лъчевата кост на десен горен крайник, с поставена
гипсова имобилизация, а така също и контузия на гръдния кош в дясно и
кръвонасядане и контузия на лява киткова област. Причинената травма на десния
горен крайник обуславя дълъг период на болкови страдания, безпомощност,
невъзможност за самообслужване и нужда от полагане на грижи за самата нея от
околните. Подробно описаните травматични увреждания според вещото лице
отговарят да са получени по начин и време, както се съобщава в предварителните
сведения, а именно при падането от собствен ръст върху терен.
Счупването на лъчевата кост, съчетано с
разместване на фрактурната линия е изисквало репозиция и обездвижване за период
от 30 дни в конкретния случай. След свалянето на гипса е започнала бавна и
постепенна рехабилитация, а след нея такава е проведена в специализирано
физиотерапевтично отделение. В повечето подобни случаи според вещото лице дори
след постигането на пълна костна консолидация, остава една тлееща болка, която
продължава до 6-8 месеца. Острият момент на травмата придружен със счупване и
разместване на костни фрагменти е силно болезнен акт според експерта. След снемането
на гипса и започването на рехабилитационни процедури болката отново се засилва.
Всичко това е налагало ползването на аналгетични препарати, които да намалят
болката.
На датата 24.03.2017
г. Е.С. е била прегледана от личния си лекар д-р Дженев, специалист невролог.
Изписана е терапия с Аулин и Ксенатор. На 11.04.2017 г. е осъществен преглед
при специалист ортопед - д-р С., който е снел гипсовата
имобилизация и е назначил започването на рехабилитационни мероприятия. На
03.05.2017 г. ищцата е прегледана от физиотерапевт и е започнала рехабилитация.
При този преглед е описан хипотонус на мускулатурата на десния брахиум и
антебрахиум. Констатирана е леко ограничена флексия в лакетната ставаи силно
ограничаване на движенията в гривнената става. Поради силните продължаващи
болки пострадалата отново е посетила общопрактикуващия лекар д-р Д., който е констатирал продължаващите оплаквания от
болката и намалената подвижност на дясната гривнена става. На 02.06.2017 г.
доверителката ми е била прегледана от д-р Я.-
ортопед- травматолог, който е констатирал оток и болка в дясна гривнена става и
е препоръчал терапия. Поради продължаващите интензивни болки на 03.07.2017 г.
ищцата е прегледана от физиотерапевт, който е назначил физиотерапевтично лечение
и рехабилитация, а на 07.07.2017 г. от специалист невролог, която е
констатирала силно ограничени движения на дясна предмишница с намалена мускулна
сила. На 13.07.2017 г. Е.С. е приета за лечение в Специализирана болница за
рехабилитация гр. Хисар, където е престояла седем дни. Проведено е лечение на
дясна гривнена става, електростимулация на мускулатурата на дясна предмишница.
топлинна терапия на дясна раменна става и лечебна физкултура.
При извършения преглед от вещото лице на
07.09.2017 г., специалистът е констатирал, че дясната гривнена област е
болезнена в зоната на фрактурата, радиокарпалната става и улнарната половина на
китката. Гривнената става била с ограничени движения - воларна флексия - 45 гр.
при норма от 60-70 гр., дорзална екстензия - 30 гр. при норма от 60 гр., като
ротационните движения в китката са затруднени, ограничени и болезнени.
В съдебното заседание по делото на
20.10.2017 г. на вещото лице е предявен амбулаторен лист от 03.05.2017 г.,
издаден от д-р С.К., във
връзка с който специалистът коментира, че травмата на ръката е съпроводена с
голям оток, като при този оток се притискат нервите и кръвоносните съдове,
което обяснява изтръпването и отичането на ръката. В конкретния случай това се
съчетавало заедно с неврологичното страдание на ищцата от шията. Нараняването
на ръката е допринесло за по-голяма болка и страдание на пострадалата, във
връзка с неврологичното й заболяване.
Всички подробно изброени прегледи,
назначената терапия и извършените медицински интервенции говорят за силен
интензитет на претърпените от доверителката ми болки и страдания. Независимо от
проведеното лечение, физиотерапия и рехабилитационни процедури, болките от
травмата не са отшумели и до настоящия момент. Следва да се има предвид и възрастта
на пострадалата, която е на 68 години, което обстоятелство неминуемо се
отразява на периода на възстановяване и на дълбочината и интензивността на
претърпените болки. Дори понастоящем Е.С. не може да си служи пълноценно със
своята дясна ръка, което само по себе си води до ограничения при извършването
дори на елементарни битови дейности.
'
За болките и страданията на първата
въззивница С. е определена и е присъдена сумата сума от 4000 лв. , която според
настоящия въззивиен съд се явява недостатъчна да го обезщети. Определеното от съда обезщетение не
кореспондира с критериите за справедливост, като не е отчетена тежестта на
получени травми, както и обстоятелствата, при които са получени.
Като взе предвид обсъдените
по-горе доказателства, съдът намира, че на ищцата С. са причинени множество увреждания
с траен характер и същите са изисквали продължителен период на възстановяване и
са били свързани с много болки, страдания, както и със значителни затруднения,
неудобства, физическо и емоционално неразположение за пострадалия въззивник.
Непозволеното увреждане е оставило своя тежък негативен ефект и върху психиката и
емоционалната стабилност на ищцата, която допреди инцидента е била жизнен и работоспособен човек, който е полагал пълни
грижи за домакинството и за близките
хора, с които непосредствено живее.
Предвид гореизложените
съображения, съдът намира, че искът за неимуществени вреди се явява основателен
и доказан до размера на дължимото обезщетение от 6000 лева.
В тази насока следва да се постанови
Решение, с което спора да се реши по същество, като бъде увеличен размера на
присъденото обезщетение над присъдения размер от 4000 лева до надлежния и
адекватен размер на дължимото обезщетение от 6 000 лева, както и в
частта му относно присъдените с Решението разноски.
На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК на
ищцата следва да се присъдят разноски за първоинстанционното и въззивното производство
в размер на 2156.40 лв., съразмерно на уважената част от иска от въззивния съд
като общата сума на разноските на ищцата и първа въззивница Е.К.С., пред двете съдебни инстанции възлиза на 3594
лева, представляващи адвокатски възнаграждения за тези две инстанции, както и
пълното възнагараждение на вещото лице от съдебно медицинската експертиза.
В тази насока по отношение на
частната жалба на втирия жалбподател Община Стара Загора, какасателно
изменеието на разноските по делото по реда на чл.248 от ГПК въззивинят съд
възприема следното:
С обжалваното Определение под № 3185 /
14.12.2017 г. по гр. дело № 2422 /
Срещу посоченото определение е постъпила
частна жалба с вх. № 3185 / 14.12.2017 г., подадена до Окръжен съд Стара Загора
от юриск. Д.В., в качеството й на процесуален представител на Община Стара
Загора. ЕИК *********, с адрес: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики"
№ 107, представлявана от Кмета на общината Ж.В.Т.. С жалбата се иска обезсилване на определението, с което е изменено
Решение № 1250 / 20.11.2017 г. по гр. дело № 2422 /2017 г. в частта за
разноските на ответната страна. Навеждат се доводи, че искане за изменение на
решението в частта за разноските е допустимо, само относно произнасянето на
съда по отношение на разноските на страната, която ги е поискала, но не и по
отношение на присъдените на ответната страна разноски. В частта, с която
страната е осъдена да заплати разноски, съобразно отхвърлената част на исковата
претенция, решението подлежало на инстанционен контрол за законосъобразност. С
оглед на посоченото обжалваното определение се явявало недопустимо и подлежало
на обезсилване.
Напълно неоснователно и необосновано се
явява твърдението на частния жалбоподател, че искане за изменение на решението
в частта за разноските е допустимо само относно произнасянето на съда по
отношение на разноските на страната, която ги е поискала, но не и по отношение
на присъдените на ответната страна разноски. Невярно е и твърдението, че в
частта на решението, с което страната е осъдена да заплати разноски на другата
страна, съобразно на отхвърлената част на исковата претенция, то подлежи на
инстанционен контрол за законосъобразност.
По време на действието на стария ГПК
действително съществуваше възможността страната да обжалва решението само в частта за
отговорността за разноски, без да обжалва решението. Такава възможност в новия
действащ ГПК не съществува, тъй като разпоредбата на чл.70 от стария ГПК не е
възпроизведена в действащия ГПК. Страната сега може да обжалва решението в
частта за разноските, само ако обжалва и решението по съществото на делото,
заедно с това обжалване. За първата въззивница
отсъства какъвто и да е правен интерес да обжалва решението в частта до
която исковата претенция е уважена. С подадена по-рано въззивна жалба решението
е обжалвано единствено в частта, в която исковата претенция е отхвърлена за
сумата над 4000 лв. до претендираните първоначално 10000 лв. Ето защо защитата
срещу неправилното определяне и присъждане на разноските в конкретния случай
може да се осъществи единствено и само по реда на чл.248, ал.1 от ГПК. Според
същата тази разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му. съдът по искане на страните може да
допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските.
Произнасянето на съда относно отговорността за разноски може да бъде както по отношение
на явни фактически грешки, допуснати при изчисляването, така и поради грешни
фактически констатации и правни изводи на съда, въз основа на които той е
изградил произнасянето си по отговорността за разноските. Разпоредбата на
чл.248, ал.1 от ГПК не въвежда никакви ограничения относно това дали ще се иска
изменение по отношение на присъдените собствени разноски или присъдените
разноски на насрещната страна. Нещо повече, съдебната практика заема
становището, че дори и да не е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК,
страната има право да иска изменение на размера на разноските, присъдени с
решението на насрещната страна. Дори да не е представила списък по чл.80 от ГПК. осъдената за плащането им страна има право да поиска от съда да измени
решението си в частта за разноските, които са присъдени в полза на насрещната
страна, ако счита същите за неправилно определени / в този смисъл Определение
под № 250 / 16.04.2014 г. по ч.т.д. № 710 / 2014 г. на ВКС, II г.о. / Предвид
тези изложени аргументи следва да се приеме, че дори и да липсва списък на
разноските по чл.80 от ГПК, искането за изменение на решението относно
разноските на насрещната страна е допустимо, ако е направено в предвидения от
закона срок. Според последователната съдебнапрактика, изразена също в
Определение от 04.06.2014 г. по ч.гр.дело № 1895 / 2013 г. по описа на Окръжен
съд Габрово и Определение № 324 / 17.07.2015 г. по ч.в.т. дело № 426 / 2015 г.
по описа на Апелативен съд Пловдив, сезирането на съда с искане по чл.248 ГПК е
единствената възможност за защита на страната, в чиято тежест са възложени
разноските, да иска тяхното ревизиране, при липсата на предвидена процесуална
възможност по ГПК за обжалване на решението само в частта за разноските.
Неоснователно е и възражението на частния
жалбподател, че липсвала писмена молба от страна на първата въззивница, тъй
като такава е налице с вх. № 32525/04.12.2017 год. /на лист 79 от
първоинстанциоонто дело/ именно заведена по
реда на чл.248 от ГПК.
С оглед на всичко изложено става
ясно, че твърденията за недопустимост на обжалваното определени и искането за
неговото обезсилване са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното
определение е не само допустимо, но така също и законосъобразно и правилно.
След своевременно му сезиране, съдът напълно правилно е определил, че при дело
с материален интерес 10000 лв. дължимото юрисконсултско възнаграждение се
определя на 200 лв.. в съответствие с чл.37 от Закона за правната помощ и
издадената по неговото приложение Наредба за заплащането на правната помощ. В
тази насока съобразно отхвърлената част от иска, ищцата правилно е била осъдена
да бъде осъдена да заплати сумата от 120.00 лв.
Следва заключението, че обжалваното Определение по чл.248 от ГПК на
първоинстанциоония съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
На основание чл.78, ал.3 във
връзка с чл.273 от ГПК, първата жалбоподателка следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия и втори жалбподател Община Стара Загора направените по делото
разноски съразмерно отхвърлената част от иска от въззивния съд общо от 160 лева.
Общият размер на разноските, които са направени от въззиваемия и втори
въззивник пред двете инстанции са в размер на 400 лева, съобразно чл.78, ал8 от ГПК, чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ и
инструкцията по нейното приложение.
Водим от горните мотиви,Окръжният
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО решение № 1250 от 20.11.2017 г., постановено по гр.дело №
2422/2017 г. по
описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която се отхвърля
иска на Е.К.С., ЕГН ********** *** за сумата над
размера от 4000 /четиридесет хиляди/ лева, до размера от 6000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди вследствие на претърпения от нея инцидент от
15.03.2017 г. в гр. Стара Загора, при спъване в неравна и неподдържана
тротоарна настилка, разположена на ул. „Августа Траяна" № 1, ведно със
законната лихва върху сумата от деня на увреждането - 15.03.2017г. г. до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта му относно присъдените
по делото разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска, като
неправилно и незаконосъобразно в тези му части, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община гр.Стара Загора, бул.Цар Симеон Велики № 107, ЕИК
*********, представлявана от кмета Ж.В.Т., да заплати на Е.К.С., ЕГН **********
***, още сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от вследствие на претърпения от
нея инцидент от 15.03.2017 г. в гр. Стара Загора, при спъване в неравна и
неподдържана тротоарна настилка, разположена на ул. „Августа Траяна" № 1,
ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането - 15.03.2017г. г.
до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски
пред двете съдебни инстанции съразмерно с уважената част от иска и
жалбата в размер общо на 2156,40 лева /две хиляди сто петдесет и шест лева и 40
ст./.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1250 от 20.11.2017 г., постановено по гр.дело № 2422/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, в
ОСТАНАЛАТА му част.
ПОТВЪРЖДАВА определение без № от 14.12.2017 г., постановено по гр.дело № 2422/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Е.К.С., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Община гр.Стара Загора, бул.Цар Симеон Велики № 107, ЕИК *********, представлявана от кмета Ж.В.Т.
направените от последната разноски по делото пред двете
съдебни инстанции съразмерно с отхвърлената част от иска и жалбата в
размер на сумата от 160.00 /сто и шестдесет/.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, при
наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.