Решение по дело №11104/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 11 104 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД да заплати следните суми на И.И.И.:

- 29 400,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 10.06.2018 г. плюс законната лихва от 15.08.2018 г. до окончателното изплащане;

- 1 110,49 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ обезщетение за имуществени вреди вследствие на увреждания от ПТП от 10.06.2018 г. плюс законната лихва от 15.08.2018 г. до окончателното изплащане;

- 3 028,67 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. И.И. е със съдебен адрес – адвокат Г.Й.,***. З. „Б.И.“ АД е с адрес ***] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ на И.И.И. срещу З. „Б.И.” АД:

- за обезщетение за неимуществени вреди - за разликата над 29 400,00 лева до пълния предявен размер от 60 000,00 лева;

- за обезщетение за имуществени вреди – за разликата на 1 110,49 лева до пълния предявен размер от 1 586,41 лева.

 

[3] ОСЪЖДА И.И. да заплати на З. „Б.И.” АД 1 004,14 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото.

 

[4] ОСЪЖДА Ю.М.М. да заплати на З.Б.И.“ АД следните суми:

-                30 000,00 лева на основание чл. 433, т. 3 от КЗ застрахователно обезщетение като част от 60 000,00 лева;

-                3 190,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. Съдът ще издаде изпълнителен лист в полза на З. „Б.И.“ АД срещу Ю.М. само след като З. „Б.И.“ АД представи доказателство, че е заплатило на И.И. 30 000,00 лева обезщетение. Ю.М. е със съдебен адрес – адвокат М.Б.,***.

[5] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[6] Ако някоя от страните обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[7] И.И. е заявила в искова молба от 15.08.2018 г., че на 10.06.2018 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Ю.М.. От това ПТП И.И. е получила:

- фрактура на тялото на челюстта, започваща от алвеолота на 43 и продължаващ до края на долната челюст;

- разкъсана лигавица вестибуларно и лигвално около 43;

- сътресение на мозъка със загуба на съзнание;

- повърхностна травма на главата;

- травма в областта на шията. И.И. е заплатила 1 586,41 лева за лечението си.

 

 [8] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Ю.М. е била застрахована при ответника З. „Б.И.” АД ***). На 26.06.2018 г. И.И. *** да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не го е направил. Затова И.И. *** да ѝ заплати:

- 60 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва върху обезщетението от 26.06.2018 г. до окончателното изплащане;

- 1 586,41 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната лихва върху обезщетението от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7).

 

2.           На ответника

 

[9] Б.И.е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. ищцата не е претърпяла всички твърдени вреди;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3. ищцата е допринесла за настъпването на уврежданията, защото: а) е пътувала в автомобил, управляван от водач с концентрация на алкохол над допустимата по закон, като е знаела за това; б) е била без поставен обезопасителен колан. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска. Ответникът е предявил обратен иск срещу Ю.М., като твърди, че последният е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон (писмения отговор, л. 63-64; обратната искова молба, л. 65-66)

 

3.           По писмения отговор на ответника по обратния иск

 

[10] Ю.М. е оспорил основния и обратния иск. Той е заявил, че ищцата е допринесла за уврежданията си, защото е била без поставен обезопасителен колан. Ю.М. твърди, че той не е бил с концентрация на алкохол над допустимата по закон. Затова той моли съда да отхвърли обратния иск (писмения отговор, л. 79-80).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.           Обстоятелства, които съдът установява

 

[11] Не се спори, че И.И. е била родена на *** г. Тя е била в отлично здраве, тренирала е художествена гимнастика от тригодишна възраст.

 

[12] Рано сутринта на 10.06.2018 г. тя е била със свидетеля Г. и Ю.М.. Заедно те са закупили алкохол, като Ю.М. си е купил две бутилки бира. След това те са били на гости на свой приятел в с. Байлово, където са седели на една маса. Ю.М. е пиел бира, което И.И. е видяла. След пиенето на бира, поведението на Ю.М. не се е променило видимо (показанията на свидетеля Г., л. 122).

 

[13] По-късно те са тръгнали с автомобил „Мерцедес“ от с. Байлово за гр. София. Ю.М. е управлявал автомобила по мокър асфалт (отговор на въпрос първи от заключението на вещите лица доц. Х. и д-р М., л. 130-141). До него на предната дясна седалка е пътувал свидетелят Г., на задната лява седалка е пътувала И.И., а на другите седалки други двама техни приятели. И.И. и другите пътници на задните седалки са били без поставени обезопасителни колани (пак там; вж. и отговор на въпрос 12 от заключението на вещите лица доц. Х. и д-р М., л. 130-141). Концентрацията на алкохол в кръвта на Ю.М. е била 0,75‰ (констативен протокол, л. 8).

 

[14] Около 5:30 часа, на разсъмване,  Ю.М. е навлязъл в десен завой със 114,77 км/ч при технически съобразена скорост от 110,34 км/ч. Понеже скоростта на движение е била по-висока от техническата и под действието на центробежната сила, автомобилът се е отклонил наляво, напуснал е платното за движение, преминал е през банкета и след полет е паднал върху ската отляво на пътя, като се е преобърнал наляво (отговор на въпрос първи от заключението на вещите лица доц. Х. и д-р М.).

 

[15] От ПТП И.И. е получила:

- разместено счупване на долната челюст вдясно;

- сътресение на мозъка със зашеметяване;

- охлузвания и ожулвания по лицето и долната част на гърба;

- контузия на дясното рамо, левите мишница, бедро и подбедрица;

- разкъсно-контузна рана на третия пръст на дясната ръка (отговор на въпрос първи от заключенията на вещите лица д-р П. и д-р Д., л. 111-114 и л. 115). Дори тя да е била с поставен обезопасителен колан, отново би могла да получи тези увреждания от свободното движение на телата на другите двама пътници на задната седалка (отговор на въпрос 13 от заключението на вещите лица доц. Х. и д-р М., л. 141). Не се спори, че към този момент ГО на Ю.М. е била застрахована при ответника Б.И..

 

[16] От сътресението на мозъка охлузванията, ожулванията, контузиите и разкъсно-контузната рана И.И. е изпитвала болки и страдания за около 20 дни, като те са били най-интензивни в първите 10 дни. Възстановителният период от мозъчното сътресение е бил от три до пет седмици (заключението на вещото лице д-р П., л. 111-114).

 

[17] На 16.06.2018 г. е била оперирана долната челюст на И.И., като ѝ е била поставена метална плака с четири отвора и четири винта; били са обработени раните на лицето ѝ. На следващия ден тя е била изписана в добро общо състояние. За около 40 дни ищцата е имала болки, затруднено хранене и говор. Пълното зарастване на долната челюст е станало за шест месеца (заключението на вещото лице д-р Д., л. 115). Към настоящия момент ищцата е възстановена от уврежданията и от тях няма остатъчни явления (заключенията на вещите лица д-р П. и д-р Д.). Тя е заплатила 1 586,41 лева за лечението си (л. 12-19; заключението на д-р Д.).

 

[18] Увреждането по настоящия случай по отношение на сътресението на мозъка е близко до тези увреждания по решения на САС 1328-2017-10-ти с-в по гр. д. 1012/2017 г. и 1605-2018-7-ми с-в по гр. д. 5399/2017 г., но е много по-леко по отношение на счупването на челюстната кост. Най-тежко е счупването на челюстната кост по второто цитирано решение на САС, след това по първото цитирано решение на САС, а след това по настоящия случай (показанията на вещите лица д-р П. и д-р Д., л. 121-122).

 

[19] На 26.06.2018 г. И.И. *** да ѝ изплати обезщетение (л. 20). Не се спори, че Б.И.не го е направил.

 

[20] И.И. е заплатила: 2 463,46 лева държавна такса (л. 41 и л. 55); 650,00 лева за вещи лица (л. 107а); 3 000,00 лева на адвокат (л. 143). Тя е направила разноски за общо 6 113,46 лева. Б.И.е заплатил: 350,00 лева за вещи лица (л. 106); 30,00 лева депозит за свидетел (л. 106); 3 000,00 лева без ДДС на адвокат (л. 74), като той е регистриран по ЗДДС (л. 75). Б.И.е направил разноски за общо 3 980,00 лева. Съдът приема, че половината са били за защита по основния иск, а другата половина за защита по обратния иск. Б.И.е заплатил и 1 200,00 лева държавна такса по обратния иск. Така разноските на Б.И.са: 1 990,00 лева по основания иск; 3 190,00 лева по обратния иск. Ю.М. е заплатил 1 500,00 лева на адвокат (л. 81).

 

2.           Спорни обстоятелства

 

[21] Спорните обстоятелства са били:

-                дали И.И. е била с поставен обезопасителен колан;

-                дали Ю.М. е бил с концентрация на алкохол над допустимата по закон. Съдът приема, че И.И. е била без обезопасителен колан, защото това се установява от показанията на свидетеля Г. и от заключението на вещите лица доц. Х. и д-р М.. Съдът приема, че Ю.М. е бил с концентрация на алкохол над допустимата по закон, защото това се установява от констативния протокол, който в тази му част е официален свидетелстващ документ, което задължава съда да приеме за установено описаното в него, освен ако не се докаже противното, а това не е направено.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[22] И.И. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът е частично основателен. Ответникът Б.И.е предявил обратен иск по чл. 433, т. 3 от КЗ.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[23] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[24] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е  причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени /имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

 

[25] Съдът установи, че:

1. на 10.06.2018 г. И.И. е участвала в ПТП, предизвикано от Ю.М.;

2. от него И.И. е получила увреждания;

3. ГО на Ю.М. ***;

4. от уврежданията И.И. е претърпяла неимуществени вреди и имуществени вреди;

5. Б.И.не е изплатил обезщетение на И.И.. Съдът приема, че Ю.М. е причинил ПТП, защото той е управлявал автомобила „Мерцедес“ с несъобразена скорост предвид навлизането му в завой и с концентрация на алкохол над допустимата по закон.

 

[26] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[27] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 10.06.2018 г.

 

[28] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението.

 

[29] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:

1. характерът на увреждането;

2. начинът на извършването му;

3. обстоятелствата, при които е извършено;

4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;

5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.);

6. конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.);

7. практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело (решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.)

 

[30] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ  (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм) ). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[31] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[1];

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[2];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[3];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[4].

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[5];

- 560,00 лева от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.[6]. Увеличението на МРЗ е 61,71 % от 2014 г. до 10.06.2018 г. (560,00-340,00/340,00х100,00).

 

[32] Съдът установи, че към момента на ПТП И.И. е била на 18 години. Преди настъпването на ПТП, тя е била в отлично здраве, тренирала е художествена гимнастика от тригодишна възраст.

 

[33] От процесното ПТП И.И. е получила: разместено счупване на долната челюст вдясно; сътресение на мозъка със зашеметяване; охлузвания и ожулвания по лицето и долната част на гърба; контузия на дясното рамо, левите мишница, бедро и подбедрица; разкъсно-контузна рана на третия пръст на дясната ръка. От сътресението на мозъка охлузванията, ожулванията, контузиите и разкъсно-контузната рана И.И. е изпитвала болки и страдания за около 20 дни, като те са били най-интензивни в първите 10 дни. Възстановителният период от мозъчното сътресение е бил от три до пет седмици.

 

[34] На 16.06.2018 г. е била оперирана долната челюст на И.И., като ѝ е била поставена метална плака с четири отвора и четири винта; били са обработени раните на лицето ѝ. На следващия ден тя е била изписана в добро общо състояние. За около 40 дни ищцата е имала болки, затруднено хранене и говор. Пълното зарастване на долната челюст е станало за шест месеца. Към настоящия момент ищцата е възстановена от уврежданията и от тях няма остатъчни явления.

 

[35] Увреждането по настоящия случай по отношение на сътресението на мозъка е близко до тези увреждания по решения на САС 1328-2017-10-ти с-в по гр. д. 1012/2017 г. и 1605-2018-7-ми с-в по гр. д. 5399/2017 г., но е много по-леко по отношение на счупването на челюстта. Степента на тежест на счупванията на челюстта по трите решения е:

- най-лек е настоящият случай;

- след това е счупването по първото цитирано решение на САС, което е на 17-годишен ищец от 08.07.2014 г. и съдът е определил обезщетение от 45 000,00 лева[7];

- най-тежко е счупването по второто цитирано решение на САС, което е на 11-годишна ищца от 10.04.2014 г. и съдът е определил обезщетение от 90 000,00 лева[8].

[36] Съдът отчита всички обстоятелства, свързани с определянето на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че процесният случай е много по-лек от тези по цитираните решения на САС, но също така тези случаи са от 2014 г., когато МРЗ е била с повече от 61 % по-ниска от тази към 2018 г. Затова съдът приема, че 42 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата.

 

[37] Б.И.е възразил, че И.И. е допринесла за настъпването на уврежданията, защото:

а) е пътувала в автомобил, управляван от водач с концентрация на алкохол над допустимата по закон, като е знаела за това;

б) е била без поставен обезопасителен колан. Възражението е частично основателно.

 

[38] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; решение 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)^[9]. Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[39] Когато причинителят на увреждането е бил употребил алкохол, поемането на риска, при който увреденият евентуално е бил в състояние да предположи или да допусне да бъде увреден от причинителя на ПТП поради употребата на алкохол от последния, представлява особен случай на съпричиняване. Рискът се извежда от състоянието на причинителя на ПТП, когато при управление на МПС след употреба на алкохол, може да се допусне или предположи, че той ще причини увреждането.

 

[40] Поемането на риска е вид и форма на причиняването, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Затова то се свързва и с последиците за разпределяне на тежестта в размера на дължащото се за него обезщетение (решения на ВКС: 98-2010-I Т. О. по т. д. 942/2009 г.; 6-2014-II Т. О. по т. д. 2008/2013 г.; 29-2014-I Т. О. по т. д. 1640/2013 г.^[10]. В този смисъл е и решение на ВС 160-1981-III Н. О. по н. д. 21/1981 г. Противното е било прието в решение на ВКС 398-2009-III Н. О. по н. д. 415/2009 г.). 

 

[41] Увреденият би могъл да допусне или предположи, че причинителят на увреждането ще го причини, ако състоянието на алкохолно опиване у причинителя е било видимо и увреденият го е възприел (решение на ВКС 432-2011-I Н. О. по н. д. 2170/2011 г.). Следователно конкретното деяние, чрез което увреденият в този случай би допринесъл за настъпването на резултата от застрахователното събитие е качването му в автомобила, участвал в ПТП, въпреки че е възприел, че причинителят на вредата е бил видимо пиян.

 

[42] Кога алкохолното опиване е видимо и увреденият го е възприел? Това е фактически въпрос и ВКС не се е произнасял по него по реда на чл. 290 от ГПК. В решение 432-2011-I Н. О. по н. д. 2170/2011 г. обаче, ВКС е приел ориентир кога да се приеме, че пострадалият, возещ се в автомобила, е възприел, че водачът е бил употребил алкохол над допустимата по закон норма. Съдът е приел, че е „достатъчно да се констатира, че той (возещият се) с оглед съзнанието на средно развит в интелектуално отношение индивид е длъжен при заобикалящата го обстановка да вземе необходимите мерки за собственото си запазване, като откаже да ползва автомобил на пиян водач”. Следователно критерият за възприемане е този на средно развит в интелектуално отношение индивид.

 

[43] Това обаче е само едната страна на преценката. Другата е външното проявление на употребата на алкохол над допустимата норма от водача. То може да бъде по различни начини. Единият е водачът и возещият да са били заедно, когато първият е употребявал алкохол. В този случай не се изисква знание у пострадалия за точното количество алкохол, употребено от водача (решение на ВКС 22-2019-II Т. О. по т. д. 395/2018 г.[11])

 

[44] Друг начин на външно проявление на употребата на алкохол и съответно забелязването ú е, когато водачът и возещият се не са били заедно, докато водачът е употребявал алкохол, но поведението на водача е било такова, че от него е могло да се приеме от един средно интелигентен човек, че водачът е употребил алкохол над допустимата норма. Този втори начин също има нюанси. Възможно е различно количество алкохол да се отрази по различен начин на различните хора в зависимост от възрастта им, физическото и психическото състояние, употребявали ли са храна или не. Колкото е по-малко употребеното количество алкохол, толкова външното му проявление върху поведението на употребилия алкохол ще зависи повече от описаните фактори. Обратното също е вярно, колкото е по-голямо количеството алкохол, толкова външното проявление ще зависи по-малко от количеството на употребения алкохол.

 

[45] В случая съдът установи, че И.И. е била с Ю.М., когато той си е купил две бири. Тя е била с него и е видяла как той е изпил тези бири. Макар поведението на Ю.М. да не се е променило видимо, И.И. е следвало да положи необходимата грижа за себе си и да не се качва в автомобила, управляван от Ю.М., защото тя го е видяла как той употребява алкохол. Ето защо съдът приема, че с това свое поведение И.И. е допринесла за настъпването на уврежданията си – ако тя не е пътувала в автомобил, управляван от водач с концентрация на алкохол над допустимата, увреждане не би настъпило (ВКС е приел същото за много близък случай в решение на 22-2019-II Т. О. по т. д. 395/2018 г.).  Съдът приема 30% съпричиняване.

 

[46] Предвид приетия процент на съпричиняване обезщетенията, които се дължат на И.И. са:

- 29 400,00 лева за неимуществени вреди;

- 1 110,49 лева за имуществени вреди. Затова съдът уважава исковете за тези размери, като ги отхвърля за разликата до пълните им предявени размери.

 

2. По иска по чл. 433, т. 3 от КЗ

 

[47] Съгласно чл. 433, т. 3 от КЗ, застрахователят по застраховка ГО има право на регрес срещу застрахования, когато застрахованият е причинил вредата вследствие на употребата на алкохол над допустимата по закон норма. Тази норма е 0,5‰ (чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП).

 

[48] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. Ю.М. да е причинил ПТП, от което да са настъпили вреди за И.И.;

2. ГО на Ю.М. да е била застрахована при Б.И.;

3. съдът да е осъдил Б.И.да заплати на И.И. обезщетение за вредите;

4. Ю.М. да е управлявал автомобила с концентрация на алкхол над допустимата по закон;

5. Ю.М. да не е изплатил обезщетение на Б.И..

 

[49] Съдът установи, че Ю.М. е причинил ПТП, от което са настъпили вреди за И.И., а неговата ГО е била застрахована при Б.И., когото съдът осъжда да заплати обезщетения на И.И.. Съдът установи и, че Ю.М. е бил употребил алкохол, с концентрация в кръвта му от 0,75‰, което е било над допустимото по закон, а той не е заплащал обезщетение на Б.И.. Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда Ю.М. *** 29 400,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 600,00 лева обезщетение за имуществени вреди - общо 30 000,00 лева, като част от 60 000,00 лева.

 

3.           По разноските

 

[50] И.И. търси разноски. Тя е направила такива за 6 113,46 лева.

 

[51] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 30 510,49 лева при предявен размер от 61 586,41 лева. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати на И.И. 3 028,67 лева разноски (6 113,46х30 510,49/61 586,41).

 

[52] Б.И.също търси разноски. Той е направил такива за 1 990,00 лева за защита срещу основния иск и 3 190,00 лева за защита по обратния иск.

 

[53] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете на И.И. за 31 075,92 лева при предявен размер от 61 586,41 лева. Затова съдът осъжда И.И. *** 1 004,14 лева разноски по делото ( 1990,00х31 075,92/61 586,41).

 

[54] Б.И.е ищец по обратния иск и като такъв има право на разноски съобразно уважената част от него. Съдът уважава изцяло обратния иск. Затова съдът осъжда Ю.М. *** 3 190,00 лева разноски по делото.

Съдия: