РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Перник, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500099 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН) във вр. с чл. 310 ал.1, т.6 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: З. С. П. с адрес: *** ЕГН ********** наследник на В.П.С. ЕГН **********,
бивш жител на *** лично и чрез процесуалните си представители адв. В. Д. – АКР и адв. А.
Й. – АКП с адрес за връчване на книжа и съобщения: ***,
СРЕЩУ: РЕШЕНИЕ № 261006 от 24.09.2021г., по гр. дело № 03741 /2019г. по описа
на Районен съд Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила/неправилно прилагане на материалния закон като се моли да бъде постановено ново
решение, с което да бъде уважена жалбата на посочените в нея основания.
Според жалбоподателя, първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и постановил решението при пълно несъответствие с
фактическа обстановка и събраните доказателства.
Производството пред Районен съд е образувано по депозирана искова молба от З. С.
П., с която са предявени искове с правно основание чл.31 ал.2 и следващите от ЗЗД, с които
се иска да бъде унищожен сключения договор за продажба на недвижим имот подписан на
03.08.2018год. на основание чл.27 от ЗЗД, върху следния недвижим имот: 1/2 идеална част
1
от Поземлен имот с идентификатор 55871.505.343 /землище: петдесет и пет хиляди
осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район: петстотин и пет, имот: триста
четиридесет и три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, Община ***,
Област ***, одобрен със заповед № *** на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес ***
/***/, с площ 560/ петстотин и шестдесет/квадратни метра, трайно предназначение на
територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ ниско застрояване“ /до 10м./, стар
идентификатор няма,номер на предходен план ***/ имот планоснимачен номер ***/,
квартал: *** /***/, парцел: ***/***/, при съседи: поземлен имот с идентификатори:
55871.505.340 /землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален
район петстотин и пет имот триста и четиридесет/; 55871.505.342 / землище петдесет и пет
хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и пет имот триста
четиридесет и две/; 55871.505.344 // землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет
и едно, кадастрален район петстотин и пет имот триста четиридесет и четири/;
55871.505.328 / землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален
район петстотин и пет имот триста двадесет и осем/; 55871.505.329 / землище петдесет и пет
хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и пет имот триста
двадесет и девет/; 55871.505.331 /землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и
едно, кадастрален район петстотин и пет имот триста тридесет и три/;55871.505.341
/землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район
петстотин и пет имот триста четиридесет и едно/,заедно с построените в него: цялата
западна част от масивна жилищна сграда - близнак, обособена като самостоятелно жилище
със самостоятелно функционално предназначение и самостоятелен вход, и което жилище
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, Община ***, Област ***,
одобрени със Заповед № ***на изпълнителният директор на АГКК, представлява сграда с
идентификатор 55871.505.343.2 /землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и
едно, кадастрален район петстотин и пет имот триста четиридесет и три сграда
две/застроена площ: 61/шестдесет и един/ квадратни метра, брой етажи: 1 / един/,
предназначение , жилищна сграда - еднофамилна, изградена въз основа изградено право на
строеж/ суперфиция / с Нотариален акт № *** том *** дело 442 от 24.04.1965год. на
Пернишки народен съдия и целия гараж, изграден въз основа на утвърден от Главният
архитект на Община Перник, архитектурен проект от 25.10.1973год., със застроена площ
съгласно разрешение № 366/1973год. от 18 /осемнадесет/ квадратни метра, представляващ
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,Община ***, област ***,
одобрени със Заповед № ***на Изпълнителния директор на АГКК, сграда с идентификатор
55871.505.343.3 /землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален
район петстотин и пет имот триста четирите и три сграда три/, застроена площ:22 / двадесет
и два/ квадратни метра/,брой етажи: 1 / един /, ведно с правото на строеж, както и 1/2 / една
втора/ идеална част от подобренията, направени в имота.
Твърди се, че първоинстанционния съд не е осигурил възможност на страните да се
запознаят с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото
движение, както и да изразят становище по тях. При неспазването на тези задължения
съществено се е нарушил правото на защита на страната в процеса, поради което това е
съществено процесуално нарушение на съда.
На следващо място се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на разпитаните свидетели само в една част, а не в пълния им обем.Също така
съдът не е кредитирал свидетелските показания относно медицинските документи по
делото.
Първоинстанционния съд не е кредитирал писмени и гласни доказателства относно
заблуждаващия характер и липсата на предписаната от закона форма в предварителния
договор, като се изтикват доводи, че представеният предварителен договор няма достоверна
дата, нито удостоверяване на подписите, нито е удостоверено съдържанието му, което дава
съмнения както за съдържанието, така и за истинността му, при положение, че същият
договор е изготвен в кантората на нотариус М.М. и странете по него са били там.
Жалбоподателят твърди, че В.С. не е имал възможност за разбиране на действията и
2
възможност за ръководене на тези действия, поради влошеното му вече психическо и
здравословно състояния, той се е намирал постоянно в състояния на тежка интоксикиран/
абстинентен или в копнеж по дрога „крейдинг“, поради комбинирата употреба на
психостимуланти, при което е възможно да му бъде внушена чужда воля, поради което
счита, че на В.С. под въздействието на комбинирана употреба на комбинирани вещества му
е внушено, че това е Договор за замяна с оглед на цитирания в Предварителния договор от
03.08.2018г. - Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 05.09.2018год. на Нотариус
Р.М. № *** в регистъра на НК на район на действие PC - ***, при съставянето на
Предварителен договор за продажба на недвижим имот и продажба на МПС.
Оспорва се изцяло Заключението на Вещото лице д-р Д.А. - психиатър по възложена
Съдебно Психиатрична Експертиза съставена на 12.06.2020год., по гр дело № 3741/2019год.
като не обосновано и неправилно.
Жалбоподателят твърди, че вещото лице е преразказала медицинските документи, без
да анализира състоянието на В.С. към евентуалната дата на сключване на предварителния
договор.
При изследването на медицинските документи не е взето в предвид факта, че В.С. е
напускал самоволно или дисциплинарно от здравните заведения, което значи дори
медицинските служители, не са могли да се справят и лечението не е осъществявано в
пълнота и резултатно.
Районният съд се е позовал на заключението на вещото лице без да съобрази, че
същото е двусмислено и по начина, по който е формулирано, без да се съобрази с
посочените по горе обстоятелства. Счита, че съдът е следвало да извърши служебно
действия по изясняването му, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, което
се е отразило на правилността на атакуваното решение и е препятствало адекватната защита
на страните в процеса.
Жалбоподателката счита, че първоинстанционния съд е пристъпил към постановяване
на решение преди да е изяснил спора от фактическа страна, което е нарушение на
разпоредбите на чл.10 и чл.235 ал.2 ГПК. Първата инстанция е допуснала нарушение,
изразяващо се в това, че не е дала указания за подлежащ на доказване правнорелевантен
факт /не е допусната повторна съдебно психиатрична експертизи/ което съставлява по
същество нарушение на материалния закон.
Счита, че съдът неправилно и незаконосъобразно е постановил съдебния акт в частта с
разноските в решението си, поради което моли в тази част решението да се измени.
Въззиваемият С. Г. С. чрез пълномощника си адв. Б. Б. е депозирала писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба на и моли съда да не я уважава. Счита, че районния съд
правилно, законосъобразно и обосновано е постановил своето решение, а изложените
доводи във въззивната жалба са неоснователни. Съдът правилно и обосновано е направил
извод, че няма доказателства процесният предварителен договор да е сключен от лицето
В.П. в състояние, при което на не е могъл да разбира и ръководи действията си. Счита за
неоснователни твърденията на жалбоподателката, че съдът е кредитирал показанията на
разпитаните по делото свидетел само в една част, а не в пълен обем. Относно възраженията,
че не е допусната повторна съдебно психиатрична експертиза, излага доводи, че е било
налице фактическа невъзможност за изслушване на повторна експертиза, тъй като същата
не е била изготвена след повече от една година. Намира неуместен и неоснователен и
противоречащ на закона и процесуалните правила опита на жалбоподателката да доказва
здравословното състояние на В.П. С. чрез доводи за съдържанието, датата, сумата и други
реквизити на атакуваня предварителен договор.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не изпраща представител,
депозирал е молба, с която заявява, че поради сериозни здравословни проблеми не може да
се яви в съдебно заседание, прави процесуални искания относно назначената съдебно
психиатрична и психична експертиза.
В съдебно заседание въззиваемият ответник, чрез процесуалният си представител
адв.Б. моли да бъде оставена въззивната жалба без уважение, претендира направените
разноски.
3
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че:
Ищецът З. С. П. е наследник по закон на В.П.С.- поч. на *** Последният е внук на
покойния и брат С.Г.. Ищецът и В.С. са били съсобственици на Поземлен имот с
идентификатор 55871.505.343 по КККР на *** с площ 560кв.м., с адрес *** , ведно с
построената в същия къща- близнак.
С Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 03.08.2018г. В.П.С. се е
задължил да продаде на ответника 1/ 2 идеална част от Поземлен имот с идентификатор
55871.505.343 по КККР на ***, заедно с построените в него: цялата западна част от масивна
жилищна сграда - близнак, обособена като самостоятелно жилище със самостоятелно
функционално предназначение и самостоятелен вход, и което жилище съгласно КККР на
*** представлява сграда с идентификатор 55871.505.343.2 с площ 61 кв.м. и гараж- сграда с
идентификатор 55871.505.343.3 със застроена площ:22 кв.м. Общата продажна цена по
сделката е 20 000лв., от които 6000,00лв. капаро са заплатени при сключване на
предварителния договор, а останалите 14000лв. са равностойността на лек автомобил
„Порше“, модел „Кайен“, който купувачът следва да прехвърли на продавача.
От заключението по назначена и приета съдебно- почерковата експертиза на в.л.Е. К.,
както подписите, така и ръкописният текст на имената на продавача в процесния
предварителен договор са поставени от В.П.С..
Видно от гр.д.№496/2018г. на ПОС същото е образувано на 07.09.2018г. по молба на
ищеца за поставянето под запрещение на В.П.С.. Същото дело е прекратено с Определение
№822 от 22.11.2018г. на ПОС, поради настъпила смърт на лицето на ***
По делото е била назначена съдебно- психиатричната експертиза на в.л. Д.А.,
съгласно чието заключение началото на употреба на психоактивни вещества от В.С. е с
марихуана от 14 годишна възраст и от около 1997г. с интравенозна употреба на хероин като
приемът е предимно на опиати, с оформена хероинова зависимост, впоследствие и
злоупотреба с бензодиазепини и амфетамини.
Същият многократно е провеждал лечения- първоначално в *******, с постигани
ремисии и завършване на престоя с успешна вътреболнична ремисия. В последвалия период
около ***. по данни от СПЕ експертиза през този период, същият не страда от зависимост
към наркотични вещества. Отразено е, че страда от вредна употреба и злоупотреба с н. в. и
не се налага настаняването на задължително лечение. През последвалия период от ***. до
***. С. е провеждал заместваща, субституираща терапия с метадон в Метадонова програма,
от която е отговорът на ръководителя на програмата д-р М. С.. Според него, в състояние на
интоксикация е много вероятно да бъде във временно помрачение на съзнанието, липса на
контрол и нарушаване на базисните годности.
След периода от ***. до ***., когато С. излежава ефективна присъда е в затвора в ***,
първите данни за провеждано лечение са през ***. Тогава същият провежда лечение по
собствено желание, с цел детоксикация и прекратяване употребата на алкохол. През същата
година С. постъпва на доброволно лечение трикратно, в две психиатрични заведения. Не е
маркирана по време на престоя изразена абстинетна, психотична или друга болестна
симптоматика. Декларира желание за лечение и провежда такова по повод на оплаквания от
напрежение и неспокойствие, с нарушен сън.
За периода от *** до *** няма данни за провеждани хоспитализации и обективни
данни аз психичното състояние на С.. Медицинската документация от този период е от ***.
Отразени са в диагностичен план психични и поведенчески разстройства дължащи се на
употреба на опиоиди. Поставена е успокоителна инжекция - диазепам и не са предприети
други мерки. С. е оставен на място, не е маркирана абстинентна, психотична, друга изразена
4
по тежест симптоматика или интоксикация, която да е наложила предприемането на
хоспитализация или други спешни медицински мерки. Аналогично е отразеното при друго
повикване в *** на адрес, С. е отказал преглед. Отново не са предприети други мерки, които
се прилагат при спешни медицински показания, каквито са степенно промененото съзнание
/сомноленция към сопор/.
Следващите данни след периода на деянието обект на делото - ***, са от проведеното
стационарно освидетелстване по определение на ПРС и СПЕ в резултат на това
проследяване. Потвърдено е в диагностичен план, че С. страда от *********. *******. Не е
установена изразена по тежест абстинентна симптоматика или психотична продукция, която
болестно да мотивира действията на С.. Не са установени прояви на интоксикация, нито
количествени или качествени промени на съзнанието, които да нарушават възможността на
С. да разбира свойството и значението на постъпките си. Установени са соматични увреди
вследствие на минали венозни апликации и провеждани лечения на съдовите усложнения.
С. не е настанен на задължително лечение. Изявил е желание и готовност, както и при
предишните хоспитализации доброволно да проведе проследяване и лечение в ДПБ ***.
При предходните две хоспитализации С. доброволно и сам, или с близки се е явявал и
провеждал лечение в ДПБ ***.
Всички налични данни описани до тук дават основание да се приеме, че Осв. е
започнал с вредна употреба на ПАВ. При нея е контролирал приема и са се проявили вредни
последствия от соматично естество, физически увреди и заболявания /******/. Впоследствие
повтарящата се употреба на ПАВ е оформила зависимост, определяща се от психологични и
поведенчески прояви - потребност от употреба на съответното вещество, психологична
ангажираност с мисли за веществото. Свръхангажираност с употребата на вещество за
сметка на пренебрегване на други отговорности, задължения или интереси. По наличните
данни е било налице при С. осъзнаване на загубата на способност за контрол на употребата,
желание за употреба на веществото и осъзнаване на това. Осъзнавайки това Осв. е
провеждал многократно лечение, заместващо и такова с медикаменти, които са
неутрализирали желанието и влечението за употреба. С. е овладял хероиновата си
зависимост, като е преминал към употреба на други вещества. Така С. е имал епизоди с
различна продължителност на ремисия, без прием на вещества. В други периоди водещи са
били асоциалните прояви. Налице е била критичност, на периоди формална и провеждани
доброволни спирания на приема и лечение. В медицинската документацията не са налице
данни за интоксикация, тежки абстиненции, нито данни за психотични симптоми. Не се
установяват патологични промени на съзнанието - нито количествени, нито качествени. При
количествените промени, каквото е състоянието на интоксикация признаците са на депресия
на ЦНС - седация, забавяне на психомоториката и двигателната активност, или възбуда и
агресия.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима - подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото
е постановено от съдия от Районен съд - Перник, в рамките на неговата компетентност и
в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на въззиваемата страна, както и
събраните по делото доказателства въззивният съд намира следното :
Предмет на въззивната проверка е първоинстанционното решение в ЧАСТТА, в която
са отхвърлени исковете да бъде унищожен сключения договор за продажба на недвижим
5
имот подписан на 03.08.2018год. на основание чл.27 от ЗЗД, върху следния недвижим имот:
1/2 идеална част от Поземлен имот с идентификатор 55871.505.343 /землище: петдесет и пет
хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район: петстотин и пет, имот: триста
четиридесет и три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, Община ***,
Област ***, одобрен със заповед № *** на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес ***
/***/, с площ ***/ ***/квадратни метра, трайно предназначение на територията
„урбанизирана“, начин на трайно ползване „ ниско застрояване“ /до 10м./, стар
идентификатор няма,номер на предходен план ***/ имот планоснимачен номер ***/,
квартал: ***/***/, парцел: *** /***/, при съседи: поземлен имот с идентификатори:
55871.505.340 /землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален
район петстотин и пет имот триста и четиридесет/; 55871.505.342 / землище петдесет и пет
хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и пет имот триста
четиридесет и две/; 55871.505.344 // землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет
и едно, кадастрален район петстотин и пет имот триста четиридесет и четири/;
55871.505.328 / землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален
район петстотин и пет имот триста двадесет и осем/; 55871.505.329 / землище петдесет и пет
хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и пет имот триста
двадесет и девет/; 55871.505.331 /землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и
едно, кадастрален район петстотин и пет имот триста тридесет и три/;55871.505.341
/землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район
петстотин и пет имот триста четиридесет и едно/,заедно с построените в него: цялата
западна част от масивна жилищна сграда - близнак, обособена като самостоятелно жилище
със самостоятелно функционално предназначение и самостоятелен вход, и което жилище
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, Община ***, Област ***,
одобрени със Заповед № ***на изпълнителният директор на АГКК, представлява сграда с
идентификатор 55871.505.343.2 /землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и
едно, кадастрален район петстотин и пет имот триста четиридесет и три сграда
две/застроена площ: 61/шестдесет и един/ квадратни метра, брой етажи: 1 / един/,
предназначение , жилищна сграда - еднофамилна, изградена въз основа изградено право на
строеж/ суперфиция / с Нотариален акт № *** том * дело 442 от 24.04.1965год. на Пернишки
народен съдия и целия гараж, изграден въз основа на утвърден от Главният архитект на
Община Перник, архитектурен проект от 25.10.1973год., със застроена площ съгласно
разрешение № 366/1973год. от 18 /осемнадесет/ квадратни метра, представляващ съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,Община ***, област ***, одобрени със
Заповед № ***на Изпълнителния директор на АГКК, сграда с идентификатор
55871.505.343.3 /землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален
район петстотин и пет имот триста четиридесет и три сграда три/, застроена площ:22 /
двадесет и два/ квадратни метра/,брой етажи: 1 / един /, ведно с правото на строеж, както и
1/2 / една втора/ идеална част от подобренията, направени в имота.
Въззивникът твърди, че съдът изцяло не е обсъдил твърденията му, че към момента
на сключване на процесния предварителен договор наследодателят и В.П.С., макар и
дееспособен, не е можел да разбира и да ръководи действията си, вследствие на зависимост
към наркотични вещества. Ищецът твърди, че към момента на сключване на процесната
сделка С. е бил в състояние на степенно променено състояние на съзнанието, което не му е
позволявало да ръководи постъпките си, поради което и иска унищожаването на сделката.
Ищецът твърди, че поради това е подал искова молба за поставяне под запрещение на
В.П.С., за което е образувано гр.д.№496/2018г. на ПОС, което е било прекратено поради
смъртта на същия.
От подадената въззивна жалба и отговора на въззивна жалба очертаващи предмета на
въззивното производство се установява, че пред настоящата съдебна инстанция страните не
спорят: че ищецът З. С. П. е наследник по закон на В.П.С.- поч. на *** Последният е внук на
покойния и брат С.Г.. Не се спори и относно това, че ищецът и В.С. са били съсобственици
на Поземлен имот с идентификатор 55871.505.343 по КККР на *** с площ 560кв.м., с адрес
*** , ведно с построената в същия къща- близнак.
6
С Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 03.08.2018г. В.П.С. се е
задължил да продаде на ответника 1/ 2 идеална част от Поземлен имот с идентификатор
55871.505.343 по КККР на ***, заедно с построените в него: цялата западна част от масивна
жилищна сграда - близнак, обособена като самостоятелно жилище със самостоятелно
функционално предназначение и самостоятелен вход, и което жилище съгласно КККР на
*** представлява сграда с идентификатор 55871.505.343.2 с площ 61 кв.м. и гараж-
сграда с идентификатор 55871.505.343.3 със застроена площ:22 кв.м. Общата продажна
цена по сделката е 20 000лв., от които 6000,00лв. капаро са заплатени при сключване на
предварителния договор, а останалите 14000лв. са равностойността на лек автомобил
„Порше“, модел „Кайен“, който купувачът следва да прехвърли на продавача.
Съгласно чл.31, ал.1 ЗЗД унищожаването на договора, сключен от дееспособно лице,
което при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си може да се
иска само приживе на лицето, чиято воля е опорочена. От това правило има две изключения,
които са въведени с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно тях унищожаването на
такъв договор може да се иска от наследниците на сключилото го лице, ако преди смъртта
на последното е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за
недееспособността произлиза от същия договор. В процесния случай в исковата молба са
изложени твърдения за наличието на първата хипотеза на чл. 31, ал. 2 от ЗЗД.
По делото не се спори, а и видно от приложените доказателства, че приживе на
наследодателя В.С. е имало образувано гр.д.№496/2018г. на ПОС за поставянето му под
запрещение. Същото е прекратено с Определение №822 от 22.11.2018г. на ПОС, поради
настъпила смърт на лицето.
Съгласно Решение № 698 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 14/2010 г., III г. о., ГК,
основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и
дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да
ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние. Определящо
е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-специално - дали това
състояние е било такова, че да позволи на сключилия сделката - да действа съзнателно и
разумно, така че да може свободно, без външна намеса да формира и да изрази волята си.
Преценката е предоставена на съда. При извършването й - тъй като се касае за дееспособно
лице - съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент
обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на
процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни
зависимости, включително и от трети лица и други.
В настоящия случай съдът намира за безспорно установено, че наследодателят на
ищеца В.П.С. е подписал процесния предварителен договор.
От събраните по делото доказателства е видно, че В.С. е употребявал наркотични
вещества още от 14- годишна възраст, като това е продължило до смъртта му на ***
Спорен по делото е въпроса дали към 03.08.2018г., когато е сключен процесния
предварителен договор, В.С. е можел да разбира или ръководи действията си.
От заключението по съдебно психолого - психиатричната експертиза на вещите лица
А. С. и М. Г. се установява, че освидетелстваният В.С. е започнал с вредна употреба на
ПАВ. При нея е контролирал приема и са се проявили вредни последствия от соматично
естество, физически увреди и заболявания. В последствие повтарящата се употреба на ПАВ
е оформила зависимост, определяща се от психологични и поведенчески прояви- потребност
от употреба на съответното вещество, психологична ангажираност с мисли за веществото.
Осъзнавайки това освидетелстваният е провеждал многократно лечение, заместващо и
такова с медикаменти, които са неутрализирали желанието му за употреба на ПАВ.
Освидетелстваният е овладял хероиновата си зависимост като е преминал на употреба на
други вещества. Имал е периоди с различна продължителност на ремисия без прием на
вещества. В представената медицинска документация не са налице данни за интоксикация,
тежки абстиненции, нито данни а психотични симптоми. Не се установяват патологични
7
промени на съзнанието, нито количествени, нито качествени. При отразените психични
състояния мисловният процес на освидетелстваният е бил без изразени по тежест
патологични промени. Не е отразено засягане на умствено -паметова дейност. На периоди се
е проявявала емоционално –волева лабилност. При така установеното психично състояние
освидетелстваният е можел да разбира свойството и значението на действията.
Заключението на вещите лица не установява болестна или психотична мотивация на същите.
При същият се усеща леко повлияване на волевите задръжки, но не в степен, която да е
нарушавала възможността му да ръководи постъпките си. Към момента на сключване на
предварителния договор и в периода преди него освидетелстваният не е бил манипулиран.
Манипулацията е вид социално влияние, което цели промяна на възприятието или
поведението на другите чрез тайни, нечестни тактики. За периода 30.01.2018 г. – 09.10.2018
г. няма данни за провеждани хоспитализации и обективни данни за психичното състояние на
освидетелстваното лице. Не е установена изразена по тежест абстинентна симптоматика или
психотична продукция, която болестно да мотивира действията на С.. Не са установени
прояви на интоксикация, нито количествени или качествени промени на съзнанието, които
да нарушават възможността на С. да разбира свойството и значението на постъпките си.
Наличната мед. документация не дава основание да се приеме, че В.П.С. е бил в степенно
помрачение на съзнанието. Не са установени състояния на сомнолентност или сопор, които
са количествени промени на съзнанието. При същите се нарушават и други психични
функции - психомоторика и предимно двигателни функции и възможност. Не се установяват
състояния, при които да е бил с нарушени базисни психични годности до степен да не
разбира свойството и значението на извършеното от него правно действие.
От показанията на свидетелите И.П.С., Р.Б. В., се установява, че В.С. в периода ***.-
***., е започнал да употребява наркотици от 14- годишна възраст, като не е успял да се
освободи от тази си зависимост до смъртта си.
От показанията на св. А. Г. П., дъщеря на ищеца и леля на В.С., се установява, че в
дните преди и около подписване на процесния предварителен договор В.С. е бил в
неадекватно състояние, търсещ средства за наркотици, което го е подтикнало да сключи
този неизгоден договор.
От показанията на свидетелите М. И. П. и Ф.П.Д., се установява, че през лятото на
***., продавачът В.С. е търсел контакт с ответника по повод процесната продажба, тъй като
е търсел средства за заминаване в чужбина. Видно от същите показания В.С. е изглеждал
относително нормално.
От правна страна настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно чл.31, ал.1
ЗЗД унищожаването на договора, сключен от дееспособно лице, което при сключването му
не е могло да разбира или ръководи действията си може да се иска само приживе на лицето,
чиято воля е опорочена. От това правило има две изключения, които са въведени с
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно тях унищожаването на такъв договор може да
се иска от наследниците на сключилото го лице, ако преди смъртта на последното е било
поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността
произлиза от същия договор. В процесния случай в исковата молба са изложени твърдения
за наличието на първата хипотеза на чл. 31, ал. 2 от ЗЗД.
Не се спори, а и видно от приложените доказателства, се установява, че приживе на
наследодателя В.С. е имало образувано гр.д.№496/2018г. на ПОС за поставянето му под
запрещение. Същото е прекратено с Определение №822 от 22.11.2018г. на ПОС, поради
настъпила смърт на лицето.
Съгласно Решение № 698 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 14/2010 г., III г. о., ГК,
основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и
дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да
ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние. Определящо
е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-специално - дали това
състояние е било такова, че да позволи на сключилия сделката - да действа съзнателно и
разумно, така че да може свободно, без външна намеса да формира и да изрази волята си.
8
Преценката е предоставена на съда. При извършването й - тъй като се касае за дееспособно
лице - съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент
обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на
процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни
зависимости, включително и от трети лица и други.
Случаите, при които е налице невъзможност да се разбират или ръководят
собствените правни действия се свързват със състояние, което обосновава поставянето на
лицето под запрещение, т.е. когато лицето е засегнато от душевна болест или слабоумие.
Правният способ за предявяване на недействителността при унищожаемите сделки,
включително и при недееспособност е предявяването на конститутивен иск – право дадено
от закона на страната, чиято воля е опорочена – чл. 32, ал. 2 ЗЗД. Унищожението на такава
сделка (при недееспособност) по начало не може да се иска след смъртта на лицето
извършило сделката. Изключенията са предвидени в чл. 31, ал. 2 ЗЗД – сделките могат да
бъдат унищожени след смъртта на лицето, само ако преди смъртта му е било предявено
искане за поставянето му под запрещение или ако от доказателствата за недееспособността
произтичат от самия акт на волеизявлението.
Настоящият съдебен състав приема, че с активната легитимация по конститутивния
иск предявен на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД в настоящия случай разполага само лицето,
чиято воля се твърди да е била опорочена. Ищцата не може да се позовава на порока на
чужда воля, тъй като никой не може да предявява чужди права от свое име, освен в изрично
предвидените от закона случаи на процесуална субституция.
Поради съвпадане на изводите на въззивния съд, с тези на първоинстанционния,
обжалваното решение в отхвърлителната му част, следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
По отношение на направените в настоящото производството искания за
присъждане на разноски, въззивният съдът за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и оставяне без уважение на подадената въззивната
жалба на осн. чл. 273, във вр. с чл.78 от ГПК на въззиваемата страна се дължат, сторените от
нея разноски във въззивното производства. С оглед своевременно направеното от
въззиваемия искане на осн.чл.273 във връз. с чл. 78, ал.8 от ГПК в тежест на въззивника
следва да бъде възложено дължимото се адвокатско възнаграждение, което се определя в
размер сумата от 1750.00 лв., предвид сложността на делото и неявяването на ищцата пред
въззивната инстанция в открито съдебно заседание.
С оглед цената на иска, въззивното решение подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 261006 от 24.09.2021г., по гр. дело № 03741 /2019г. по описа на
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА З. С. П. с адрес: *** ЕГН **********, сумата в размер на 1750.00 лв.
/хиляда седемстотин и петдесет лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за защита
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10