Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1149                            12.07.2016 г.                              Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                             Х граждански състав

На четвърти юли                                                                      Година 2016

В открито заседание в следния състав:

 

                                  Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: С.А.

 

като разгледа докладваното гр. дело № 2166 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от Н.П.Х. *** ЕООД искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 4 568,64 лв., от които 1 222,52 лв.- неплатено трудово възнаграждение за м. октомври 2015 г., ведно с мораторна лихва в размер на 28,57 лв., дължима за периода 01.12.2015 г.- 22.02.2016 г., 1222,52 лв.- неплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2015 г., ведно с мораторна лихва в размер на 18,36 лв., дължима за периода 31.12.2015 г.- 22.02.2016 г., 720,00 лв., дължими за м. декември 2015 г., от които 584,17 лв.- неплатено трудово възнаграждение и 135,83 лв.- обезщетение по чл. 40, ал. 5 от КСО, ведно с мораторна лихва в размер на 4,60 лв., дължима за периода 31.01.2016 г.- 22.02.2016 г., 1 403,60 лв.- дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, както и законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 23.02.2016 г. до изплащане на вземането, които суми са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 984/2016 г. на БРС. Претендира се и присъждане в полза на ищцата на направените разноски по делото. Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № І-32/01.10.2010 г. е работила при ответника на длъжността „******” с основно трудово възнаграждение в размер на 1 405 лв., платимо до 30-то число на месеца, следващ отработения месец. Твърди също така, че на 26.01.2016 г. трудовото им правоотношение е било прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, като на ищцата не са били платени дължимото трудово възнаграждение за периода октомври- декември 2015 г., обезщетение по чл. 40, ал. 5 от КСО, както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцата, който поддържа иска, ангажирани са писмени доказателства.

изплатено полагащото й се обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения едномесечен срок ответникът не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който представя изисканата справка за дължимите на ищцата суми и моли да бъде постановено решение съобразно представените доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените по делото копия на трудов договор, допълнително споразумение към него и заповед за прекратяване на трудово правоотношение, страните по делото са били в трудово правоотношение през периода 01.10.2010 г.- 26.01.2016 г., като ищцата е работила при ответника на длъжността „*****” с последно основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1405 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 126,45 лв.

Видно от представената от ответното дружество справка за начислените трудови възнаграждения на Н.П.Х., към 01.07.2016 г. на ищцата са начислени и не са платени трудовите възнаграждения за периода октомври- декември 2015 г., както и обезщетения по чл. 49, ал. 5 от КСО и по чл. 221, ал. 1 от КТ, които съвпадат с претендираните по делото размери. С оглед на това съдът намира за доказано, че ответното дружество действително дължи на ищцата процесните главници, поради което искът по чл. 422 от ГПК е основателен и доказан в тази му част.

Съдът намира за основателен и предявения иск по отношение на присъдените със заповедта за изпълнение мораторни лихви, тъй като на осн. чл. 270, ал. 2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща всеки месец, поради което и считано от 1-во число на следващия месец работодателят е изпаднал в забава и от тогава дължи на работника обезщетения за забавено плащане в присъдените със заповедта за изпълнение размери, съгласно представените изчислителни листи.

На осн. 245, ал. 2 от КТ ответникът дължи на ищцата и присъдената със заповедта за изпълнение законна лихва върху сборната главница, считано от 23.02.2016 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и доказан в пълния му размер и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищцата направените от нея съдебно-деловодни разноски, както в настоящото производство- 1 200 лв., така и в заповедното производство- 940 лв.

Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждане на предявения иск, която е в общ размер от 232,75 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Лазур”, Спортен комплекс „Лазур”, представлявано от П. К. К., че същото дължи на Н.П.Х., ЕГН **********,*** 568,64 лв. (четири хиляди петстотин шестдесет и осем лв. и шестдесет и четири ст.), от която 1 222,52 лв.- неплатено трудово възнаграждение за м. октомври 2015 г., 1 222,52 лв.- неплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2015 г., 584,17 лв.- неплатено трудово възнаграждение за м. декември 2015 г., 135,83 лв.- обезщетение по чл. 40, ал. 5 от КСО и 1 403,60 лв.- обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, сумата от 51,53 лв. (петдесет и един лв. и петдесет и три ст.)- сборна мораторна лихва, дължима за периода 01.12.2015 г.- 22.02.2016 г., както и законната лихва върху главница от 4 568,64 лв., считано от 23.02.2016 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 514/24.02.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 984/2016 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Лазур”, Спортен комплекс „Лазур”, представлявано от П. К. К., да заплати Н.П.Х., ЕГН **********,***, сумата от 1 200,00 лв. (хиляда и двеста лв.), представляваща направените от нея съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 940,00 лв. (деветстотин и четиридесет лв.), представляваща направените от нея съдебно-деловодни разноски в производство по ч.гр.д. № 984/2016 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Лазур”, Спортен комплекс „Лазур”, представлявано от П. К. К., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса в размер на 232,75 лв. (двеста тридесет и два лв. и седемдесет и пет ст.).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА