Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 07.05.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав,
в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 3665 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД
„ОЗК – З.“ АД срещу решение от 05.12.2018г.
по гр.д. № 5537/2018г. на СРС, 164 с-в , с което са уважени предявените от Р.Х.Р.
срещу жалбоподателя, частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 вр. чл. 257 КЗ
/отм./ за заплащане на сумата 3 500 лв. – частична претенция от 6000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 06.09.2015г.
в Република Гърция, изразяващи се в болки и страдания от травматични
увреждания, както и психически стрес, изразяващ се чрез уплаха, стрес и
неудобства, като произшествието е причинено по вина на водач на ТИР с рег. № ******, застрахован
при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва от 25.01.2018г. до окончателното изплащане и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 884. 60 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода 06.09.2015г. – 19.01.2018г. С решението са присъдени
разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник обжалва решението
изцяло, с оплаквания за неправилност и
необоснованост, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че присъденото обезщетение е
завишено и не отговаря на
принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД, с оглед претърпените от ищеца неимуществени вреди, страдания и неудобства и тяхната
продължителност от общо около 30 дни, от които първите 10 дни интензивни. Сочи, че
заплатеното на ищеца обезщетение в размер на сумата 1 500 лв., въз основа на
влязлото в сила решение по гр.д. № 51225/2016г. на СРС, 126 с-в, репарира в
пълна степен причинените неимуществени вреди. Твърди,че изводите на
първоинстанционния съд за липса на съпричиняване са необосновани. Моли съда да
отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените
искове, евентуално да намали присъденото обезщетение, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ищец оспорва жалбата в депозиран
писмен отговор. Поддържа, че определеният от СРС размер на обезщетение не е
завишен, с оглед причинените травматични увреждания и пълния период на
възстановяване от два месеца. Сочи, че от заключението на приетата СПЕ безспорно
са установени настъпила психическа травма, която ще го съпътства през целия му
живот с различен интензитет, както и високата степен на тревожност, която
продължава и към настоящия момент, вследствие на преживения шок от процесното
ПТП. Твърди, че от показанията на разпитаните свидетели е установено настъпило
асоциално поведение и проблеми с комуникацията, причинено от преживения стрес. Моли
съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите във връзка с неговата
правилност.
С решение от 24.08.2017г. по гр.д. № 51225/2016г. на СРС, 126 с-в е
осъден ЗАД „ОЗК – З.“ АД да заплати на Р.Х.Р.
на основание чл.226, ал.1 вр. чл. 257 КЗ /отм./ сумата 1 500 лв. – частична
претенция от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 06.09.2015г. в Република Гърция, изразяващи се
в болки и страдания от травматични увреждания, както и психически стрес,
изразяващ се чрез уплаха, стрес и неудобства, като произшествието е причинено
по вина на водач на ТИР с рег. № ******,
застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от 10.06.2016г. до окончателното изплащане.
С оглед изложеното и съгласно задължителните указания
в т. 2 от ТР № 3/22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ВКС, ОСГТК, влязлото в сила
решение следва да бъде зачетено от настоящия съдебен състав досежно
установените със сила на пресъдено нещо обстоятелства, съставляващи основание
на исковата претенция, а именно реализирано застрахователно събитие - ПТП,
предизвикано противоправно и виновно от застрахован при ответника водач на МПС
по застраховка ,,Гражданска отговорност” с валидно застрахователно покритие
към датата на произшествието, претърпени от ищеца неимуществени вреди в
качеството му на пътник в автомобила и причинно-следствената им връзка с
процесното събитие. Спорният по делото въпрос, повдигнат с въззивната жалба, по
който единствено съдът дължи произнасяне, е свързан с размера на следващото се
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
,,справедливост”
по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви
в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има
паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами
по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид следните
обстоятелства: характера, вида и
тежестта на претърпените от ищеца телесни увреждания от пътно-транспортното
произшествие, реализирали медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, а именно – охлузна рана на десния лакет,
разскъсно – контузна рана на главата, охлузна рана на десния глезен, контузия
на дясната глутеална област; продължителността на претърпените от ищеца във
връзка с травмите болки и страдания и тяхната интензивност, както и възстановителния
период за пълно възстановяване – общо около 2 месеца според гласните
доказателства, от които първите 10 дни болките са били интензивни, с
хоспитализация за оказване първична медицинска помощо и ползване на отпуск по болест за периода
07.09.2015г. – 30.09.2015г., както и начина на причиняване на уврежданията –
обръщане на автомобила на таван няколко пъти и настрани, като в същия е било
цялото семейство на ищеца и претърпения шок от невъзможността веднага да излезе
от автомобила и страха от пожар на същия, както и стреса от поставянето на шина на врата на дъщеря му,
която се е возила на задната седалка; възрастта на пострадалия към датата на
ПТП, както и икономическите условия и нива на застрахователно покритие към този
момент.
По делото е установено от показанията на разпитаните свидетели Б. и К.,
непосредствени очевидци на инцидента и имащи непосредствени впечатления от
възстановяването на ищеца, че същият е изпитал огромен страх от голямото
количество кръв, както и за живота и здравето на дъщеря си, пътувала в
автомобила, а впоследствие станал асоциален и избягвал контакти с приятели,
както и да шофира и продължава да изпитва страх и като пътник в автомобила.
Съгласно заключението на приетата съдебно -психологична експертиза,
ищецът е във висока степен на тревожност, безпокойство и страх вследствие
преживяната катастрофа, като е възприел създалата се ситуация като животозастрашаваща,
с водеща емоция страх за близките, паника, отчаяние, пасивна подчиняемост и
безперспективност. Вещото лице дава констатации, че симптомите се вписват в
картината на посттравматично стресово разстройство, включващо епизоди на
повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали
сцени; налице е чувство на страх и избягване на сигнали, напомнящи
травматичното събитие, като при ищеца, с оглед личностовите особености /не
особено висок компенсаторен капацитет/, психичната травма ще го съпътства през
целия му живот.
Предвид гореизложеното, съобразно доказаните
по делото претърпени болки и страдания от физическо и психическо естество
на ищеца, определеният и присъден размер на обезщетение от СРС не е завишен,
като според настоящия съдебен състав общият размер от 5000 лв. репарира в пълна
степен претърпените вреди.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба досежно доказано възражение
за съпричиняване, поради липса на поставен колан от ищеца, в качеството му на
пътник на предна седалка в автомобила. Съгласно ТР
№ 3/22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ВКС, ОСГТК, формираната сила на
присъдено нещо по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право. В мотивите на решението по гр.д.
№ 51225/2016г. на СРС, 126 с-в е разгледано възражението на ответника за
съпричиняване, като е прието същото за изцяло неоснователно и недоказано,
съобразно констатациите на вещите лица, че без поставен колан ищецът би получил
по-големи увреждания, а отделно, процесните травми биха настъпили и с поставен
колан. Въззивният съд намира, че в случая не може да пререшава този въпрос,
като приеме различни фактически обстоятелства. Извън горното, възражението за съпричиняване е изцяло недоказано от
ответника, чиято е доказателствената тежест и в настоящия процес.
Други доводи не са релевирани в жалбата, включително и по отношение на
иска за мораторна лихва.
При така изложените съображения, предвид
съвпадение
на приетите от двете инстанции крайни изводи по съществото на спора,
постановеното решение следва да се потвърди в
обжалваната част.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
на въззиваемия – ищец следва да бъдат присъдени претендираните разноски. По
делото са представени доказателства за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лв., по отношение на което е направено
своевременно възражение за прекомерност почл. 78, ал. 8 ГПК от въззивника.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е длъжен и не следва да
намалява доказаното адвокатско възнаграждение в размер на сумата 650 лв., тъй
като същото не надвишава значително нормативния минимум от 534. 12 лв., определен
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/2004г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения. С оглед горното, възражението за прекомерност е
неонователно и на въззиваемия следва да се присъдят претендираните и доказани
разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 05.12.2018г. по гр.д. № 5537/2018г. на СРС, 164 с-в .
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******да заплати на Р.Х.Р., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 650 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.