Решение по дело №563/2016 на Окръжен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ 26

гр. Кюстендил, 14.02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                              МАРИЯ АНТОВА

 

и при участието на съдебен секретар В. Бараклийски, като разгледа докладваното от младши съдия М. Антова в.гр.д.№ 563 по описа на ОС- Кюстендил за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 415 от 26.09.2016г., постановено по гр.д. № 975/2015г. по описа на РС- Дупница, в производството по втора фаза на делбата, на основание чл.348 ГПК е изнесен на публична продан следният поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Дупница. Кюстендилска област,   одобрени със заповед №300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, с вписан административен адрес на имота: гр. Дупница, ул. „***“ № ***, местност стопански двор- Пиперево, целият с площ по скица от 481 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг обществен обект, комплекс, който имот е идентичен с предходен план номер 39, парцел XXVII, по парцеларния план на бившия стопански двор с. Пиперево, община Дупница, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ведно със сграда с идентификатор № *** със застроена площ 209 кв.м., брой етажи 2, предназначение- друг вид сграда за обитаване, представляваща „нежилищна сграда на два етажа -автосервиз, автомивка, магазин за авточасти, ресторант и офиси с изградени зимнични помещения и тавански помещения без покрив съгласно разрешение за ползване № СН-69/02.07.2003г. на РД на НСК гр.Кюстендил“, като сумата от продажбата да се подели между съделителите както следва, а именно: ½ ид.ч. за Н.А.А. и ½ ид.ч. за Ц.А.А.. Със същото решение е отхвърлена като неоснователна претенцията на Н.А.А. по чл.346 ГПК във вр. с чл.30, ал.3 ЗС за осъждане на Ц.А.А. да й заплати стойността на извършените подобрения, сторени в сграда с идентификатор № *** през периода 2014г. в размер на 7446,37 лв. и подробно описани в молба вх. № 14148/09.12.2015г. /находяща се на лист 46 от първоинстанционното дело/. Със същото решение Н.А.А. е осъдена да заплати по сметка на РС- Дупница сумата в размер на 4533,84 лв., представляваща държавна такса за извършване на съдебна делба, както и сумата в размер на 297,85 лв., представляваща държавна такса върху стойността на отвхвърлената й претенция за подобрения. Със същото решение Ц.А.А. е осъдена да заплати по сметка на РС- Дупница сумата в размер на 4613,84 лв., представляваща държавна такса за извършване на съдебна делба.

Недоволна от така постановеното решение останала съделителката Ц.А.А., която го обжалва с въззивна жалба вх. № 11102/05.10.2016 г., подадена чрез процесуалния й представител- адв. И.А., в частта, с която допуснатият до делба с Решение № 410/15.10.2015 г., постановено по гр. д. № 975/2015 г. на РС- Дупница, имот е изнесен на публична продан. Счита, че процесната сграда е поделяема, с оглед размера на същата, етажността й и множеството самостоятелни обекти, находящи се в нея. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановен акт, с който делбата да се извърши по реда на чл.353 ГПК, като й се разпредели дял първи от имота, описан във вариант втори, съгласно допълнителното заключението на изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/.  

Депозиран е отговор в законоустановения срок от страна на Н.А.А., чрез процесуалния й представител- адв. Ю.С., в който моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Същевременно счита, че е бил възможен и друг способ за извършване на делбата, а именно чрез теглене на жребий по реда на чл.352 ГПК. В случай, че така депозираната въззивна жалба бъде уважена, моли по реда на чл.353 ГПК да й се разпредели дял втори от имота, описан във вариант първи, съгласно допълнителното заключението на изготвената и приета по делото СТЕ.

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба с вх. № 11684/17.10.2016 г., от Н.А.А., чрез процесуалния й представител- адв. Ю.С., срещу Решение № 415/26.09.2016 г., постановено по гр. д. № 975/2015 г. на РС- Дупница, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл.346 ГПК вр. с чл.30, ал.3 ЗС на Н.А.А. за осъждане на Ц.А.А. да й заплати стойността на подобрения, извършени в сградата с идентификатор №68789.250.28.1 през периода 2014г., в общ размер на 7 446,37 лв. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Счита се, че с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично се установявало да са извършени подобрения в процесните тавански помещения и с чии средства. Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд за липса на обогатяване от извършените ремонтни дейности за другия съсобственик- Ц.А.А., е неправилен. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановен акт, с който изцяло бъде уважена претенцията й по сметки за извършените подобрения в процесния имот. Претендира разноски в производството. На основание чл.266, ал.3 ГПК е направено доказателствено искане за допускане и назначаване на нова съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/, която да даде заключение за стойността на подобренията така, както са описани в молбата, приета от РС – Дупница  с протоколно определение от 09.12.2015г.

Срещу така депозираната жалба не е постъпил отговор от ответната страна в законоустановения срок.

Пред въззивната инстанция, в открито съдебно заседание от 30.05.2017г. е допусната и назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. Е.Л.. В открито съдебно заседание от 19.09.2017г. е допуснато изготвянето на допълнително заключение от страна на същото вещо лице с предмет- да представи варианти за групиране на обектите, допуснати до делба, в дялове с оглед броя на съделителите.

ОС- Кюстендил, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

За да постанови обжалваното решение и да отхвърли претенцията за подобрения, първоинстанционният съд е приел, че останало недоказано разходите за заплащане на твърдените подобрения да са направени от Н.А.А., доколкото не е кредитирал показанията на свидетелите А.К.  и Ю.С. относно това чии са средствата за направените ремонтни дейности. По отношение на представените стокови/складови разписки за доставени строителни материали съдът е приел, че същите по никакъв начин не установяват лицето, което е заплатило тяхната стойност. Освен това не ставало ясно дали описаните в стокови/складови разписки строителни материали са вложени в осъществените ремонти на таванския етаж. Доколкото повечето от претендираните разходи касаят разноски за текущо поддържане на таванския етаж с цел да се осъществи непосредственото служене с него, същите следва да останат в тежест на този съделител, който ползва вещта. Такива са и разходите за отделяне на самостоятелна партида от ЧЕЗ за таванското жилище.

По отношение способа на извършване на делбата първоинстанционният съд е приел, че тегленето на жребий е невъзможно поради същественото различие между обектите по предназначение, площ и стойност, както и с оглед на осъщественото фактическо разпределение на несамостоятелните обекти в общата сграда. Приел е, че не може да се приложи и способът по чл.353 ГПК, доколкото УПИ идентификатор № 68789.250.28  е неподеляем с оглед на разпоредбата на чл.19 ЗУТ, липсва възможност до обособяване на отделни етажи на сградата, която по архитектурен проект е предназначена за стопански /нежилищни нужди/. Поради тази причина съдът е приел, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, като е възприел оценката на обектите, дадена от вещо лице Й.А.в своето експертно заключение.

В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираните жалби и констатира, че същите са редовни и допустими- отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадени са в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и правилността му, в рамките, поставени от въззивните жалби, съдът намира следното:

 

По отношение на въззивната жалба на Н.А.А. относно претенцията по чл.346 ГПК:

В преклузивния срок по чл.346 ГПК съделителката е предявила срещу другата съделителка и ответница по въззивната й жалба искания по сметки с правно основание чл.30, ал.3 ЗС- за заплащане стойността на извършения от нея ремонт в таванските помещения на делбения имот през 2014г., сторени със знанието и без противопоставянето на ответницата.

 

 

 

 

Подобренията в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ и които не са били необходими за запазването и съхраняването й. При тях необходима предпоставка е увеличаването стойността на имота. Извършването на твърдяните подобрения в процесния имот по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици, съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността. Правоотношенията на съсобствениците във връзка с извършените подобрения в общия имот се решават, като се отчита, че всеки съсобственик е владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на останалите съсобственици.

В случая въззивницата не твърди наличие на промяна в намерението й, с което е упражнявала фактическата власт върху дяловете на другата съделителка, поради което нормите на чл.71, чл.72 и чл.74 ЗС не намират приложение. Доколкото се твърди, че процесните подобрения са извършени със знанието и без противопоставянето на ответницата по въззивната жалба, правоотношенията помежду им се уреждат по реда на чл.30, ал.3 ЗС. Съгласно посочената норма всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с дела си в съсобствеността. При това положение се дължат действително извършените разходи, съобразно частите в съсобствеността, а не увеличената стойност на имота.

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на Н.А.А. е да докаже, че е извършила твърдените подобрения в таванското помещение през заявения период. Последното обстоятелство, настоящият състав счита, че е установено по делото, като не споделя извода на първоинстанционния съд в обратния смисъл, поради което и ще отмени решението досежно отхвърлителния диспозитив, касаещ претенцията по сметки.

Действително, от представените и приети по първоинстанционното дело писмени документи, находящи се на лист 48-63 от същото, не може да се установи кое е лицето, което е заплатило тяхната стойност. Но те касаят заплащането на материали, закупени през процесния период- 2014г., и които са били вложени в таванското помещение, предвид заключението на вещо лице инж. Е.Л. след извършен оглед на място- лист 63 от въззивното дело.

Свидетелят А.И. К. дава показания за това, че само Н.А.А. е заплащала стойността на закупените материали и за работата на наетите майстори през процесния период, както и че сестра й и баща й са знаели за ремонтните дейности и доколкото към онзи момент отношенията със сестра й да не са били влошения, последната е помагала като е наглеждала работниците. Тези показания въззивният съд счита, че следва да кредитира, същите са подробни, логични и последователни. Не може да се сподели изводът на първоинстанционния съд за предубеденост на свидетеля, поради това, че последния е във фактическо съжителство със съделителката Н. А.А. предвид това, че показанията му се ценят с оглед на всички доказателства по делото. Свидетелката Ю.В. С.дава показания за извършени ремонтни дейности- смяна на ламинат, изграждане на допълнителна стая, пребоядисване на стени, както и за закупуване на материали от страна на Н.А.А., които кореспондират с показанията на св. А.И. К. При внимателен анализ може да се установи, че те се подкрепят от показанията и на останалите свидетели, включително и от тези на Н.Х. Ч.и А. Г. А. Последният свидетел е баща на съделителките по делото, намира се в нормални отношения и с двете. Установява се, че той е изградил процесния имот заедно със съпругата си, който в последствие е прехвърлил на двете си дъщери. Съответно, същият е заплащал ремонтните дейности включително и за таванското помещение при изграждането на имота, но не може да се приеме, че го е сторил за процесния период- 2014г. Съделителката Н.А.А. е обитавала таванското помещение от 2005г., като за това обстоятелство свидетелстват всички разпитани свидетели по делото. Житейски логично и естествено е да се направи ремонт на помещение, което е обитавала от около 10 години. Въззивният съд не споделя мотивите на първоинстанционния съд за отхвърляне на претенцията по сметки, предвид че по-голямата част от претендираните разходи касаят разноски за текущо поддържане на вещта с цел осъществяване на непосредственото служене с него, поради което следвало да се понесе само от съсобственика, обитавал таванското помещение. Дори по естеството си да става дума за обикновени разноски, същите също следва да се поемат от всички съсобственици, съответно сторилата ги страна има право да търси размера на действително заплатените разноски, които са направени, с оглед на дела й. Доколкото претенцията по сметки е за сумата от 7446,37лв., а в допълнителното заключение на вещо лице инж. Е.Л. е дадена стойност от 5768 лв., въззивният съд ще уважи същата до размера на ½ от последната сума, тоест за 2884 лв., като ще потвърди решението, в отхвърлителната част над този размер. Въззивният съд взема предвид стойността, приета по допълнителното заключение, изготвено от инж. Е.Л. през 2017г., а не въз основа на заключението на инж. Й.А. доколкото последното е оспорено от проц. представител на съделителката Н.А.А. в частта за начина и оценката на претендираните разходи.

 

По отношение на способа на извършване на делба на процесните обекти:

От най-съществено значение при избора на способ за извършване на делбата е обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до делба имоти, т.е. колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса. В тази връзка е допусната, назначена и изслушана експертиза пред първоинстанционния съд, от която се установява, че поземлен имот с идентификатор № 68789.250.28 е неподеляем с оглед разпоредбите на чл.19 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Доколкото обаче сградата, изградена в процесното УПИ, се състои от множество самостоятелни обекти с различно предназначение, същата може да бъде разделена реално и поставена в различни дялове, ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми с оглед характеристиките на допуснатия до делба имот и неговото предназначение съобразно одобрен инвестиционен проект. В конкретния случай такива преустройства не са необходими, по съществуващия инвестиционен проект отделните обекти имат самостоятелно предназначение и се ползват с оглед на това предназначение, те са повече от броя на съделителите, съответно съдът счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.353 ГПК. Предвид това, настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че процесната сграда не може да бъда реално разделена и поставена в различни дялове, доколкото са необходими различни преустройства и изготвяне и одобряване на нов инвестиционен проект. Когато фактически съществуват изпълнени на място самостоятелни обекти в сградата, то не е необходимо изготвяне на инвестиционен проект. Той е нужен когато обособяването на отделните обекти в сградата ще възникне в резултат на преустройство.- Решение № 53/11.07.2016г. по гр.д. 4959/2015г., II ГО, ВКС. След като в допуснатия до делба имот съществуват самостоятелни обекти и те са достатъчно на брой за разпределяне между съделителите, делбата следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК. В същия смисъл е и Решение № 211/11.05.2012г. по гр.д. 0 911/2011г. на І г.о. ВКС. Наред с това, съдът взе предвид, че само по отношение на неподеляеми жилищни имоти, съсобствеността върху които е възникнала от наследяване или посредством прекратяване на СИО е допустимо възлагане по реда на чл. 349 ГПК, каквото не е настоящата хипотеза. На следващо място, само ако броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите е възможно делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий или по реда на чл.353 ГПК. За да се предпочете разпределението по чл.353 ГПК, се взе предвид трайно установеният начин на ползване на част от обектите, както и изразената воля на страните, което обстоятелство представлява неудобство за теглене на жребий. Съответно, доколкото към изнасяне на имота на публична продан като способ за извършване на делбата се пристъпва само когато е неприложим някой от другите три способа, а въззивния съд прецени, че следва да направи разпределени по чл.353 ГПК, атакуваното решение ще бъде отменено в тази част.

За да прецени кой от вариантите на обособяване на два дяла по двете експертизи ще приложи съдът, същият взе предвид обстоятелството, че експертизата на инж. Е.Л. е изготвена по-късно от тази на инж. Й. А., съответно оценката на стойността на обектите е по-актуална към момента на извършване на делбата. Съдът го  кредитира я като компетентна и обосновано изготвена. Поради тази причина, предвид трайно установения начин на ползване, сумата, която следва да се заплати за уравнение на дяловете и с оглед това да не се причинява неудобства при съжителството на съделителите, съдът счита, че най-подходящо е да постави в дял на съделителката Н.А.А. следните обекти: таванско помещение, ресторант, магазин и офис, всички на обща стойност от 124 500 лв., ведно с общо 0,49% от общите части: дворното място с площ по скица от 481 кв.м., върху което е изградена сградата, мазе, подпокривно пространство, външни и вътрешни стълбища, изчислени на основание чл.40, ал.1 ЗС, съгласно която дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават.

На съделителката Ц.А.А. следва да се поставят в дял следните обекти: жилище, автосервиз и склад, всички на обща стойност от 130 100 лв., ведно с общо 0,51% от общите части: дворното място с площ по скица от 481 кв.м., върху което е изградена сградата, мазе, подпокривно пространство, външни и вътрешни стълбища.

Съответно, за уравляване на дела на съделителката Н.А.А., ответната страна- Ц.А.А., следва да й заплати сумата в размер на 5600 лв.

 

/математически изчислено:

·        Обща стойност на самостоятелните обекти /жилище, таванско помещение, ресторант, магазин, офис, автосервиз, склад/ съгласно заключението на вещото лице- лист 77 от въззивното дело: 254 600 лв.

·        Дял на Н.А.А.: 254 600 – 130 100 = 124 500 лв.

·        Дял на Ц.А.А.: 254 600 –124 500 = 130 100 лв.

·        Уравнение: 130 100 – 124 500 = 5600 лв./

 

 

 

 

 

 

По отношение на разноските

Съгласно чл.355 ГПК разноските в делбеното производство се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, т.е. разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство остават за сметка на страните. Разноски по правилата на чл.78 ГПК се присъждат само по присъединените искове в делбеното производство, каквито в настоящото дело са предявени, поради което съделителката Н.А.А. има право на такива с оглед на уважената част от иска по сметки. Доколкото обаче не е направено искане в този смисъл, не след да й бъдат присъдени

На основание чл.355 ГПК всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Дупница държавна такса съобразно стойността на квотата му от съсобствеността, определена върху установената в настоящата инстанция актуална пазарна стойност на процесния имот съобразно заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза. Поради което и на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, размерът на дължимата държавна такса за всяка от страните възлиза на 6528 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

Така мотивиран, на основание чл.271, ал.1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

         

ОТМЕНЯ Решение № 415 от 26.09.2016г., постановено по гр.д. № 975/2015г. по описа на РС- Дупница В ЧАСТТА, в която на основание чл.348 ГПК е изнесен на публична продан следният поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Дупница. Кюстендилска област,   одобрени със заповед №300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, с вписан административен адрес на имота: гр. Дупница, ул. „***“ № *** местност стопански двор- Пиперево, целият с площ по скица от 481 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг обществен обект, комплекс, който имот е идентичен с предходен план номер 39, парцел XXVII, по парцеларния план на бившия стопански двор с. Пиперево, община Дупница, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** *** ведно със сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 209 кв.м., брой етажи 2, предназначение- друг вид сграда за обитаване, представляваща „нежилищна сграда на два етажа -автосервиз, автомивка, магазин за авточасти, ресторант и офиси с изградени зимнични помещения и тавански помещения без покрив съгласно разрешение за ползване № СН-69/02.07.2003г. на РД на НСК гр.Кюстендил“, като сумата от продажбата да се подели между съделителите както следва, а именно: ½ ид.ч. за Н.А.А. и ½ ид.ч. за Ц.А.А., КАКТО И В ЧАСТТА, в която е отхвърлена претенцията на Н.А.А. по чл.346 ГПК във вр. с чл.30, ал.3 ЗС за осъждане на Ц.А.А. да й заплати стойността на извършените подобрения, сторени в сграда с идентификатор № 68789.250.28.1 през периода 2014г. в размер от 2884 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на  чл.353 ГПК на Н.А.А., ЕГН **********, ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, изпълнено на кота +6,60 в сграда с идентификатор № 68789.250.28.1, находяща се в гр. гр. Дупница, ул. „****“ № ***, с площ от 85,4 кв.м.; РЕСТОРАНТ, изпълнен на кота +0,00 в сграда с идентификатор № 68789.250.28.1, с площ от 70,4 кв.м., при граници: от изток- склад за авточасти с площ от 32,2 кв.м., и автосервиз с площ от 91 кв.м., от юг, от запад- и от север- с УПИ с идентификатор № ***; МАГАЗИН, изпълнен на кота +3,80 в сграда с идентификатор № ***с площ от 27,1 кв.м., при граници: от изток- обща част-вътрешно стълбище, от юг и от запад- с УПИ с идентификатор № ***, от север- жилище, изпълнено на кота +3,80 в сграда с идентификатор № ***, с площ от 124,8 кв.м.; ОФИСНО ПОМЕЩЕНИЕ, изпълнено на кота +3,80 в сграда с идентификатор № *** с площ от 59,7 кв.м., при граници: от изток и от юг- с УПИ с идентификатор № ***, от запад- обща част- вътрешно стълбище, от север- жилище, изпълнено на кота +3,80 в сграда с идентификатор № ***, с площ от 124,8 кв.м., заедно с 0,49% идеални части- от общите части на сградата и от дворното място с обща пазарна цена за всички обекти 124 500 лв.

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на  чл.353 ГПК на Ц.А.А., ЕГН **********, ЖИЛИЩЕ, изпълнено на кота +3,80 в сграда с идентификатор № *** с площ от 124,8 кв.м., при граници: от изток, от запад и от север - с УПИ с идентификатор № ***, от юг- магазин, изпълнен на кота +3,80 в сграда с идентификатор № ***, с площ от 27,1 кв.м. и офисно помещение, изпълнен на кота +3,80 в сграда с идентификатор № *** с площ от 59,7 кв.м.; АВТОСЕРВИЗ, изпълнен на кота +0,00 в сграда с идентификатор № ***, с площ от 91 кв.м., при граници: от изток и от юг- с УПИ с идентификатор № ***; от север- склад за авточасти с площ от 32,2 кв.м., и от запад- ресторант  с площ от 70,4 кв.м.; СКЛАД, изпълнен на кота +0,00 в сграда с идентификатор № ***, с площ от 32,2 кв.м., при граници: от изток и от север- с УПИ с идентификатор № ***, от юг- с автосервиз, изпълнен на кота +0,00 в сграда с идентификатор № *** с площ от 91 кв.м. и от запад- с ресторант  с площ от 70,4 кв.м., заедно с 0,51% идеални части- от общите части на сградата и от дворното място с обща пазарна цена за всички обекти 130 100 лв.

 

ОСЪЖДА Ц.А.А., ЕГН ********** да заплати на Н.А.А., ЕГН ********** сумата в размер на 5600 лв. за уравняване на дела й.

 

ОСЪЖДА Ц.А.А., ЕГН ********** да заплати на Н.А.А., ЕГН ********** сумата в размер на 2884 лв. на основание по чл.346 ГПК във вр. с чл.30, ал.3 ЗС предсталвяващи стойността на извършените разноски, сторени в сграда с идентификатор № *** през периода 2014г.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 415 от 26.09.2016г., постановено по гр.д. № 975/2015г. по описа на РС- Дупница, в останалата обжалвана част.

 

ОСЪЖДА Ц.А.А., ЕГН **********  да заплати на основание чл.355 ГПК по сметка на РС-Дупница държавна такса в размер на 6528 лв.

 

ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН ********** да заплати на основание чл.355 ГПК по сметка на РС-Дупница държавна такса в размер на 6528 лв.

 

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.