№ 408
гр. Плевен, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на девети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:РЕНИ В. Г.А
ЖАНЕТА Д. Г.А
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно гражданско дело №
20254400500582 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 837/10.05.2025 г. по гр.д. № 2779/2025 г. Плевенският
районен съд е отхвърлил предявения от ищеца К. Г. Т. от гр. * против
ответника Административен съд Плевен иск за сумата 6 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради
нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на адм. дело №
338/2024 г. на Адм. съд Плевен в разумен срок, съгласно чл. 6 §1 от
EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Недоволeн от постановеното решение е останал въззивникът К. Т.,
който го обжалва пред ПлОС като недопустимо, неправилно и необосновано
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели до неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че съдът е нарушил чл. 146 от ГПК, тъй като изготвения доклад по
делото е непълен и неточен, дадени са неправилни указания на страните,
липсва списък на правно -релевантните факти в доклада, не е посочена
правилната правна квалификация на претендираните права и направените
възражения, съдът не е изпълнил служебните си задължения по чл. 7 ал. 1 и
1
чл. 8 от ГПК, не е отчел водената административна процедура като период,
през който е воден спора без да съобрази, че изискването за разумен срок се
отнася за всички етапи на съдебното производство, вкл. изпълнението на
съдебното решение. Според въззивника делото е разгледано в нарушение на
чл. 235 и чл. 236 от ГПК, съдът е направил повърхностен анализ на събраните
доказателства и не е обсъдил в мотивите на акта всички доводи и възражения
на страните, както и относимите към тях доказателства. Твърди се също, че
делото е разгледано без задължителното участие на прокурор като
контролираща страна при условията на чл. 10 ал. 1 от ЗОДОВ и са нарушени
задълженията на съда по т. 15 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС. Счита, че първоинстанционният съд е следвало да се
отведе от разглеждането на делото при условията на чл. 22 ал. 1 т. 6 от ГПК,
тъй като въззивникът е ищец по гр.д. № 361/2025 г. по описа на ОС Плевен и
гр.д. № 794/2025 г. по описа на ОС Ловеч, ответник по исковете в които дела е
РС Плевен. Позовава се на цитирана практика на ЕСПЧ по конкретни дела, в
която се приема, че след като съдията – докладчик престира своя труд на съда,
който е ответник не може да участва като съдия по делото. Прави се
възражение делото да бъде разгледано само от въззивната инстанция и се иска
да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, а наред с
това се правят доказателствени искания за събиране на доказателства от
въззивния съд, които не са уважени от първоинстанционния. Счита се, че по
делото е следвало да се изготвят съдебно-медицински експертиза и съдебно-
психологическа експертиза, както и че за опровергаване на съдържанието на
представената медицинска документация като официален удостоверителен
документ е недопустимо да се събират гласни доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 2 и т. 6 от ГПК. Иска се от въззивния съд да
постанови решение, с което да обезсили или отмени решението на РС Плевен
и да върне делото на ново разглеждане на друг състав на този съд.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна Административен съд Плевен,
представляван от председателя му Д.Д., с който се оспорва основателността на
въззивната жалба.
В о.с.з. въззивникът не се явява и не се представлява.
Ответникът по въззивната жалба Административен съд Плевен не се
2
представлява.
Контролиращата страна Окръжна прокуратура Плевен чрез
процесуалния си представител прокурор И.Ш. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение.
Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и
по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и
редовна е и следва да бъде разгледана по същество.
Въззивният съд констатира, че с исковата молба /ИМ/, депозирана чрез
ССЕВ на 20.07.2024 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 617/2024 г. по
описа Административен съд Плевен, ищецът К. Г. Т. е предявил иск срещу
Административен съд Плевен за заплащане на сумата от 6 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
до този момент в резултат на нарушаване на правото му на разглеждане и
решаване на адм. дело № 338/2024 г. по описа на този съд в разумен срок,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
ИМ до окончателното й заплащане. В ИМ ищецът твърди, че в производството
по посоченото забавено административно дело се разглежда негова претенция
за вреди от бездействието на Кмета на Община * и неизпълнението на
задължението му по чл. 15 от ЗООС във връзка със замърсяването на река
Еленска и посочва хронологията на разглеждане на делото до този момент.
Твърди, че делото е образувано първоначално пред Адм. съд Велико Търново
като адм. дело № 196/2024 г., но в последствие поради отвод на всички съдии
от този съд с определение на ВАС е изпратено за разглеждане на Адм. съд
Плевен, пред който е висящо и към датата на подаване на ИМ вече се
разглежда извън разумния срок по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Твърди, че в
резултат на нарушаване на правото му на разглеждане на делото в разумния
срок вече е претърпял душевни болки и страдания, загубил е доверие в
провосъдието, търпи житейски дискомфорт от погазване на основните му
права, преживява негативни емоции, които вреди оценява на 6 000 лв..
Според ищеца със свидетелските показания на посочените в ИМ две
3
свидетелки ще докаже претърпените вреди, като представя и писмени
доказателства – справки и извадки от ЕПЕП.
В писмения си отговор ответникът Административен съд Плевен чрез
административния си ръководител и председател на съда Д.Д. е оспорил
изцяло предявения иск за вреди. Посочил е хронологията на проведеното
административно производство до този момент, а именно образуването му
пред Адм. съд Велико Търново като адм. дело № 196/2024 г. на 11.03.2024 г.,
изпращането му с определение от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. дело №
3659/2024 г. за разглеждане от Адм. съд Плевен, постъпването му в ответния
съд на 11.04.2024 г. и образуването му като адм. дело № 338/2024 г. по описа
на този съд. Твърди се, че с определение от същата дата ИМ е оставена без
движение за отстраняване на конкретни нередовности свързани с неяснотата
на твърдените обстоятелства за нарушение на конкретни задължения от страна
на кмета на Община *, в който срок ищецът е направил намаление на цената
на иска от 3 000 лв. на 600 лв. и е направил искане за отвод на състава на съда.
Твърди се, че с определение от 07.05.2024 г. искането на ищеца за отвод на
състава на съда е оставено без уважение, ИМ е оставена без разглеждане и
върната на ищеца, а производството по делото прекратено, но това
определение е отменено от ВАС с определение № 7171/11.06.2024 г. по адм.
дело № 5449/2024 г. и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия като е указано, че е налице яснота относно
твърдяното противоправно поведение на ответника и същото е очертано в
ИМ. Твърди се, че при тези указания Адм. съд Плевен е приел, че ИМ е
редовна, конституирал е страните, разпоредил е да се връчат преписи и е
насрочил делото в о.с.з. на 15.07.2024 г.. Твърди се, че в проведеното о.с.з. по
делото ищецът не се е явил, а е депозирал молба и болничен лист и е поискал
отлагане на делото и при тази процесуална пречка съдът е отложил
разглеждането на делото за 07.10.2024 г.. Твърди се, че поради постъпилата на
20.07.2024 г. ИМ, с която е предявен иск за вреди от забавено разглеждане на
конкретното дело първоначално съдията – докладчик, а в последствие и
всички съдии от Адм. съд Плевен са се отвели от разглеждане на делото и
същото е прекратено пред този съд. Възразил е, че делото е разглеждано в
ответния съд по –малко от 3 месеца, 4 месеца, считано от образуването му и е
било отложено по основателно искане на ищеца. Счита, че наличието на
прекратително определение, което е било отменено не може да доведе до
4
извод за разглеждане на делото извън разумния срок, още повече, че от
постановяването му до отмяната му е изминал период от около един месец.
Посочва се, че и към момента на депозиране на отговора – м. август 2024 г.
делото е висящо, както и че пред този съд не са събирани доказателства, а
поведението на останалите страни не е станало причина за отлагане на делото.
С решение по гр.д. № 4558/2024 г. на ПлРС предявеният иск с правно
основание чл. 2б от ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен, но с влязло в
сила решение по гр.д. № 854/2024 г. на ПлОС след жалба на ищеца
първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на ПлРС и произнасяне по предявения иск при
задължителното участие на прокурор съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл.
26 ал. 3 от ГПК.
При повторното разглеждане на делото в първата инстанция
процесуалния представител на Районна прокуратура Плевен е изразил
становище за неоснователност на предявения иск.
За да отхвърли предявения иск с обжалваното в настоящото
производство решение, Плевенският районен съд е приел, че не са налице
предпоставките на чл. 2б от ЗОДОВ, тъй като от постъпването на делото в
Адм. съд Плевен на 11.04.2024 г. до датата на предявяване на иска –
23.07.2024 г. делото е разглеждано в разумен срок, както и че дори да се вземе
предвид периода на разглеждане на делото пред Адм. съд Велико Търново
общият срок на производството е малко над 4 месеца и също отговаря на
критерия разумен срок. Приел е, че делото е отложено на 15.07.2024 г. по
молба на ищеца и с оглед предстоящата съдебна ваканция за периода 15.07 –
01.09 новата дата, за която е отложено е съобразена с разумния срок. Приел е,
че не може да извърши преценка на фактическата и правна сложност на
делото, тъй като пред ответния съд не са приети доказателства и делото все
още е висящо, както и че поведението на процесуалните представители на
другите страни не е предпоставило отлагане на делото. Приел е, че не е налице
забавяне и разглеждане на делото и през периода на разглеждането му във
ВАС, тъй като делото е постъпило в този съд на 10.05.2024 г. след като е
администрирано незабавно и след произнасяне на ВАС на 11.06.2024 г. е
върнато в Адм. съд Плевен на 14.06.2024 г. и отново насрочено незабавно за
15.07.2024 г.. Приел е, че с оглед липсата на доказателства за допуснати от
5
съда нарушения на КЗПЧОС не следва да се обсъждат представените по
делото доказателства във връзка със състоянието на ищеца, тъй като на
репариране подлежат само вредите, които са пряка и непосредствена
последица от допуснато нарушение при администриране, разглеждане и
решаване на делото извън разумния срок по по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС.
Съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на
обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите
на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е
и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост, като изцяло неоснователни с оглед данните по делото се
явяват оплакванията във въззивната жалба, че делото е разгледано без
участието на прокурор от Районна прокуратура Плевен като контролираща
страна по делото. Изрично с определение № 2377/08.05.2025 г. по гр.д. №
2779/2025 г. при повторното разглеждане на делото първоинстанният съд е
конституирал като контролираща страна Районна прокуратура Плевен и
същата е взела участие в делото, като чрез процесуалния си представител е
изразила становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
С оглед гореизложеното следва да се извърши въззивната проверка на
основателността на предявения иск с правно основание 2б ал. 3 вр. ал. 1 от
ЗОДОВ за осъждане на ответника Административен съд Плевен да заплати на
ищеца К. Г. Т. сумата от 6 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени
вреди от нарушение на правото му на разглеждане на адм. дело № 338/2024 г.
по описа на този съд в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от КЗПЧОС, ведно със
законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Отговорността по чл. 2б ал. 3 вр. ал. 1 от ЗОДОВ е на Държавата, която
е длъжна да гарантира, че нейните органи и служители действат
законосъобразно и добросъвестно, но в производството по този закон като
страна по материалното правоотношение Държавата се представлява от
процесуални субституенти, какъвто в случая е Адм. съд Плевен, поради което
съдът приема, че искът се явява насочен срещу надлежен ответник с оглед
твърденията в ИМ, че съдът е разглеждал посоченото дело, по което ищецът е
страна и същото е висящо към датата на подаване на ИМ.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК, съдът
6
приема, че в тежест на ищеца, който твърди, че е претърпял неимуществени
вреди от увреждащи го действия на ответния съд в нарушение по чл. 6 § 1
КЗПЧОС в процеса на извършвана от него правораздавателна дейност при
разглеждане на посоченото в ИМ административно дело извън разумния срок
е да установи по делото предпоставките, визирани в чл. 2б от ЗОДОВ, от
които произтича претендираното с ИМ материално право на обезщетение за
неимуществени вреди, като докаже твърденията си, че е бил страна в
посоченото в ИМ административно дело, разглеждането му от ответния съд,
продължителността на същото към датата на подаване на ИМ, поведение на
служителите на ответника, което е довело до продължителност на
производството, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо време,
което представлява нарушение на чл. 6 § 1 от КЗПЧОС, както и че в пряка
причинна връзка с продължителността на това производство е претърпял
посочените в ИМ неимуществени вреди. В тежест на ответника е да докаже по
делото, че производството по административното дело е продължило в
рамките на разумния срок с оглед обстоятелствата по делото като цяло и в
частност при разглеждането му пред съответния ответен съд и в случай, че са
налице основания за ангажиране на отговорността на Държавата по този ред
да обори презумпцията, че в резултат на неразумната продължителност на
производството на ищеца са причинени неимуществени вреди в рамките на
обичайните такива.
Установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 2б от
ЗОДОВ приема, че критериите, въз основа на които съдът прави преценката си
дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 КЗПЧОС са посочени примерно в
закона в чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в
практиката на ЕСПЧ, като първо се установява продължителността на
релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен.
Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси
баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния
период, съдът прилага три критерия: 1. сложността на делото, 2. поведението
на страната и 3. поведението на компетентните органи, като единствено
забавянията, които се дължат на съответните държавни органи, имащи
качеството на процесуални субституенти на Държавата могат да обосноват
заключението, че не е било спазено изискването за "разумен срок". При
определяне на размера на обезщетението съдът следва да съобрази
установените от националното право правила в конкретния случай
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като се прилага се принципът на пълно
обезщетение за вредите, причинени в пряка причинна връзка от неразумната
продължителност на съдебното производство. В практиката си ЕСПЧ приема,
че е налице оборима презумпция, че всяка неразумна продължителност на
производството води до причиняване на неимуществени вреди, като
обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време
7
лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство,
накърнено е чувството му за справедливост, страда нуждата от доверие в
институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрият начин
работата. Наличието на допълнителни вреди, извън обичайните такива,
водещи до определянето на по-висок размер на обезщетението следва да се
докажат от ищеца. В този смисъл е и практиката на ВКС /арг. определение №
50744/19.10.2022г. по гр.д.№ 732/2022г. на ВКС, III гр.о., решение №
50280/11.09.2023 г. по гр.д. № 4210/2021 г. на ВКС, IV г.о и др./. В случай, че
бавното правосъдие е следствие от дейността на няколко съдилища, доколкото
те носят солидарна отговорност, искът може да бъде предявен и само срещу
един от деликвентите за обезщетяване на всички претърпени вреди или за
частта, съобразно неговия принос.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че:
На 11.03.2024 г. К. Г. Т. е подал ИМ, подписана с КЕП против Община
*, с която е предявил иск с цена 3 000 лв. за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в резултат на бездействието на
компетентния административен орган, изпълняващ функциите по вмененото
му задължение по чл. 15 ал. 1 от ЗООС, ведно със законната лихва върху тази
сума. Въз основа на ИМ е образувано адм.д. № 196/2024 г. по описа на Адм.
съд Велико Търново и на същата дата по делото е определен съдия –
докладчик. С определение от 14.03.2024 г. съдия Й.М. се е отвела от
разглеждане на делото, след което с поредни определения в периода
18.03.2024 г. – 02.04.2024 г. са се отвели и останалите шест съдии в Адм. съд
Велико Търново и същото е изпратено на ВАС за определяне на компетентен
съд. Пред ВАС делото е образувано на 05.04.2024 г. като адм. дело №
3659/2024 г. и с определение от 09.04.2025 г. е изпратено за разглеждане на
Адм. съд Плевен, като на същия ден е подписано писмо за изпращането му. В
Адм. съд Плевен делото е постъпило на 11.04.2024 г. и е образувано като адм.
дело № 338/2024 г. по описа на съда, като с протокол за избор на съдия –
докладчик от този ден по същото е опред* съдия Любомира Кръстева. С
определение от 11.04.2024 г. по делото съдът е оставил ИМ без движение за
отстраняване на конкретни нередновности, свързани с обстоятелствата, на
които се основава иска. Съгласно приложеното съобщение определението е
изпратено на ищеца на 11.04.2024 г. по пощата и връчено на 17.04.2024 г.
лично на ищеца на адреса му в гр. *. С молби, депозирани по делото с КЕП на
17.04.2024 г. ищецът е поискал достъп до електронното дело, както и е заявил,
че намалява цената на предявения иск от 3 000 лв. на 600 лв., като отново е
8
посочил, че делото се разглежда извън разумния срок и прави искане за отвод
на състава на съда, тъй като счита, че указанията към него касаят съществото
на спора, като е е приложил за сведение на съда решение на СЕС на английски
език. С определение от 07.05.2024 г. по делото Адм. съд Плевен е оставил без
уважение направеното искане за отвод на състава на съда, върнал е ИМ на
ищеца и е прекратил делото, като е приел, че нередовностите не са отстранени
в срок. Съгласно приложеното съобщение определението е изпратено на
ищеца на 07.05.2024 г. по пощата и връчено на 09.05.2024 г. лично на ищеца на
адреса му в гр. *. На 10.05.2025 г. по делото е постъпила частна жалба от
ищеца, подписана с КЕП и по разпорежане на съдията – докладчик от
13.05.2025 г. препис от същата е връчен на ответника чрез ССЕВ за отговор, а
след изтичане на законния срок за отговор делото, ведно с жалбата е
изпратено на ВАС. Пред ВАС делото е образувано на 28.05.2024 г. като адм.
дело № 5449/2024 г. и с определение от 11.06.2024 г. обжалваното
определение е отменено и делото е върнато за разглеждане на Адм. съд
Плевен със задължителни указания. С определение от 14.06.2024 г. по делото
Адм. съд Плевен е конституирал страните по делото и е насрочил о.с.з. по
същото за 15.07.2024 г., за която дата страните са призовани с надлежно
връчени съобщения и е депозиран писмен отговор от ответника Община *. С
протоколно определение от 15.07.2024 г. съдът е уважил молбата на ищеца за
отлагане на делото поради здравословни причини, установени с болничен
лист и е отложил същото за 07.10.2024 г. съобразно графика си. С определение
от 24.07.2024 г. съдията – докладчик се е отвел от разглеждане на делото като
се е обосновал с образуване на дело за вреди от забавено правосъдие по
същото, след което с поредни определения в периода от 24.07.2024 г. до
19.08.2024 г. последователно на същото основание са се отвели и останалите
съдии в този съд. С писмо от 20.08.2024 г. председателят на съда е поискал от
председателя на ВАС да командирова съдия от друг съд, който да разгледа
делото.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при
разглеждане на делото поради това, че съдията – докладчик не се е отвел от
разглеждане на делото, не е изготвил пълен доклад съобразно изискванията на
чл. 146 от ГПК, не е изпълнил задълженията си по чл. 7 и чл. 8 и не е изпълнил
задълженията да изготви съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 235
9
и чл. 236 от ГПК. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
преценил, че при липса на конкретни твърдения и доказателства за
заинтересованост на съдията – докладчик от изхода на конкретния спор само
поради наличие на образувани граждански деца между същия ищец и РС
Плевен не следва да се отвежда от разглеждането на делото. Налице е
постоянна практика на ВКС, в която се приема, че при предявен иск по
ЗОДОВ съдът не може да разгледа само дело, по което е страна, в който случай
приложение намира разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от ЗОДОВ, която има за цел
препятстване на разглеждането и решаването на делото от съда, който има
качеството на ответна страна по същото в исковия процес, гарантиране на
защитата на правото на ищеца делото да бъде разгледано от независим и
безпристрастен съд, както и процесуална икономия чрез посочване на най -
близкия родово компетентен съд за да се спести неоснователно забавяне на
разглеждане на делото във времето. По всички останали спорове, какъвто е и
настоящия, в които РС Плевен не е страна по делото не са налице основания за
отвод на състава на съда от разглеждане на делото. От изготвения проекто –
доклад по делото от първоинстанционния съд с определение от 08.05.2025 г.,
който е утвърден за окончателен в о.с.з. на 02.06.2025 г. по делото се
установява, че са изпълнени всички изисквания на чл. 146 от ГПК, тъй като са
указани обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
направените възражения, посочена е правната квалификация на спора, като
съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 2б от ЗОДОВ, разпред* е правилно
доказателствената тежест в производството, извършена е преценка за
допустимостта на иска и родовата подсъдност на спора, приети са
представените от страните писмени доказателства. Не е налице процесуален
пропуск на съда да назначи експертизи за доказване на различни от
обичайните вреди, тъй като сред изложените в ИМ обстоятелства, на които се
основава иска не се посочени увреждания на здравословното състояние или
психиката на ищеца в пряка причинна връзка с конкретно твърденият деликт.
Не е налице процесуален пропуск на съда да изложи мотиви към решението
или да обсъди събрани по делото доказателства, а напротив в мотивите към
съдебния акт ясно, конкретно, хрологично и точно са посочени
обстоятелствата, които са приети за доказани по делото въз основа на
събраните доказателства и след анализа им в съвкупност са изведени правните
изводи по основателността на иска.
10
Държавата чрез представляващите я процесуални субституенти е
длъжна да обезщети вредите, които са пряка и непосредствена последица от
неразумно бавните действия на органите на съдебната власт, но след
изменението на чл. 4 ал. 2 от ЗОДОВ, която е проекция на чл. 53 от ЗЗД следва
да е налице и доказан принос от посочения като ответник процесуален
субституент на Държавата в осъществяване на противоправния резултат -
забавеното правосъдие по конкретно посоченото дело. Съдът приема, че за да
възникне в полза на ищеца К. Г. Т. правото на обезщетение по чл. 2б ал. 3 вр.
ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва
по делото да се установят действия или бездействия от длъжностните лица от
съдилищата, разгледали адм.д. № 196/2024 г. по описа на Адм. съд Велико
Търново и адм. дело № 338/2024 г. по описа на Адм съд Плевен, довели до
забавяне развитието на съдопроизводството по конкретния спор до датата на
подаване на ИМ и неприключването му в рамките на срок, който обективно
според конкретните обстоятелства и в съответствие с утвърдените стандарти
на правовата държава и практиката на ЕСПЧ може да бъде приет за разумен.
При съобразяване на установената с горепосочените писмени доказателства
продължителност на делото през периода от 11.03.2024 г. до 02.04.2022 г. /20
дни/ пред Адм. съд Велико Търново, периодите от 05.04.2024 г. до 09.04.2025
г. и от 28.05.2024 г. до 11.06.2024 г. пред ВАС по две отделни дела, както и
през периода от 11.04.2024 г. до 20.07.2024 г. общо пред Адм. съд Плевен
може да се направи обоснован извод, че процесуалните действия от всички
съдии – докладчици по делото по четирите дела са осъществени в кратки,
законни и разумни срокове. Не се установяват по делото периоди на
необяснимо бездействие от страна на съдиите или служителите от Адм. съд
Велико Търново, ВАС или Адм. съд Плевен, липсва каквато и да е забава в
действията им, отводите в Адм. съд Велико Търново са своевременни с оглед
протоколите за избор на докладчици, изпращаните съобщения до ищеца са
своевременни и не разкриват каквото и да е отклонение от установените
процесуални срокове, делата са изпращани и връщани своевременно между
съдилищата, спазвани са всички законни срокове, като във всеки от
съдилищата делото е продължило реално по-малко от месец.
Продължителността на делото пред Адм. съд Плевен е разумна с оглед
данните по делото, като следва да се отчете, че през по-голямата част от
посочения по-горе период са текли сроковете, в които ищецът е упражнявал
11
установените му от закона права да отстрани нередовности по ИМ, да подаде
частна жалба, да му бъдат връчвани актовете на съда, да бъде постановен
въззивен съдебен акт по подадената от него частна жалба. Единственото
отлагане на разглеждането на делото е по молба на ищеца, към която е
приложен болничен лист и липсват доказателства за други причини за
забавянето на разглеждането на делото освен поведението на ищеца, като с
оглед съдебната ваканция до 01.09. датата, за която е отложено делото не
може да бъде възприета като късна. Може да се обобщи, че както преди това
от момента на образуването му, така и пред ответния съд Адм. съд Плевен до
датата на предявявяне на иска делото е стояло за разглеждане в рамките на
предвидения в закона срок, който отговаря на всички законови стандарти за
разглеждане на един административен спор. При така обсъдените
доказателства не може да се приеме, че по делото е доказано поведение на
длъжностни лица от ответният съд, накърняващо правото на ищеца на
разглеждане на делото в разумен срок, тъй като продължителността на
проведеното исково производство до прекратяването му не покрива критерия
за разглеждане на делото извън разумния срок. Не са налице действия или
бездействия на длъжностни лица при ответника или такива при останалите
съдилища, разглеждали делото от образуването му на 11.03.2024 г. до датата
на предявяване на иска – 20.07.2024 г., които да са нарушили правото на
ищеца за разглеждане и решаване на гражданското дело, поради което
предявеният от ищеца К. Т. иск по чл. 2б ал. 3 вр. ал. 1 от ЗОДОВ се явява
недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен като такъв без да се
обсъжда наличието на втората и третата предпоставка от фактическия състав -
настъпването на вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
Неоснователни са оплакванията на въззивника за неправилна преценка на
периода, за който се води спора, тъй като съдът е ограничен от посоченото в
ИМ, а с оглед предмета на спора липсва предхождаща го административна
процедура. Не следва да се обсъжда движението на делото при разглеждането
му след датата на подаване на ИМ, тъй като от една страна в ИМ няма как да
се съдържат оплаквания на ищеца в тази насока, а от друга ищецът разполага с
правна възможност след приключване на делото да проведе процедурата по
чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ, която възможност изрично е предвидена в чл. 2б ал. 3 от
ЗОДОВ, в които случай органът в административната процедура или съда при
предявяване на иск следва да преценят обстоятелствата по чл. 2б ал. 2 вр. ал. 1
12
от ЗОДОВ по отношение на целия ход на производството в тяхната
съвкупност.
С оглед гореизложеното обжалваното решение на Плевенския районен
съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната
жалба като неоснователна оставена без уважение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 837/10.05.2025 г. по гр.д. № 2779/2025 г.
на Плевенския районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните, с
касационна жалба при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13