№ 76
гр. Троян, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Ваня Т. Маринова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340101042 по описа за 2021 година
М. Н. ГР. от гр. Троян е предявила против „М.“ АД – гр. София, ЕИК
***, представител В.С. иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че с ответното дружество са сключили договор за
кредит на 21.07.2021 г., по силата на който й е предоставена сумата от 2 000
лева. Г. счита, че клаузата на чл. 10 от договора - неустойка в размер на 2
995,20 лева, е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави и е сключена
при неспазване на законовите разпоредби.
В подкрепа на твърденията си ищцата е ангажирала писмени
доказателства, представляван е в процеса от адвокат Д.М. от АК – гр.
Пловдив, изразено е писмено становище по същество, че иска е основателен и
доказан и моли съда изцяло да го уважи.
На основание чл. 131 от ГПК на ответното дружество е изпратено копие
от ИМ и доказателства, в едномесечния срок е представен писмен отговор, с
който изцяло се оспорва исковата претенция. Твърди, че в чл. 9 от Договора е
посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49.65 % и се
изчислява съгласно Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 10 от
Договора за потребителски кредит, кредитополучателят дължал неустойка с
обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда
и условията, предвидени в чл. 20, ал. 2 от договора. Същата се дължала,
поради неосигуряването от страна на кредитополучателя на обезпечение на
1
кредита с поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на
поставените в общите условия изисквания. Уговорената неустойка между
двете страни била в размер, който е изцяло съобразен със законовите
изисквания и е изчислен съгласно условията в договора. В с. з. не се явява
представител, изразено е писмено становище по същество.
От приложените към делото писмени доказателства: Договор за
потребителски кредит № 136870 от 21.07.2021 г., Погасителен план към
Договор за потребителски кредит № 136870, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представените писмени доказателства се установява, че на
21.07.2021 г. М.Г. е сключила с ответното дружество Договор за
потребителски кредит. Съгласно чл. 1 от процесния договор на Г. е
предоставен кредит в размер на 2 000 лева, като същата се е задължила да
върне сума в размер на 2 859,52 лева, при годишен процент на разходите
/ГПР/ – 49,65% и годишен лихвен процент /ГЛП/ – 36,99 %. Съгласно
договоринте клаузи на ищцата е начислена неустойка в размер на 2 995,20
лева. От представения погасителен план се установява, че дължимата месечна
вноска при необезпечен кредит възлиза на 243,95 лева, от които 124,80 лева е
неустойка. Видно от плана посочените вноски са погасими за 24 месеца, като
по този начин общото задължение по договора възлязло на 5 854,72 лева.
Страните са се договорили, че кредитополучателя дължи неустойка с
обезщетителен характер, в случай, че не представи обезщетение по реда на
чл. 20 от договора.
В исковата претенция Г. излага, че описаната клауза на чл. 10 от
процесния договор – неустойка, начислена в размер на 2 995,20 е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19 ал. 4
от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 143 ал. 1 от ЗЗП
С оглед на така изложената фактическа обстановка от правна страна
съда извежда следното:
Съдът намира така предявения иск изцяло за основателен и доказан.
Процесната договорена клауза за неустойка изцяло противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като драстично
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. В
2
настоящия случай ищцата въвежда възражение за нищожност на посочената
по-горе клауза, с която за заемополуателят е уредено задължение за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението му за
предоставяне на обезпечение съгласно реда и условията предвидени в чл. 20
от договора, поради противоречието й с добрите нрави. Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Предвидената
неустоечна клауза в процесния договор за паричен заем излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции,
надвишава многократно евентуалните вреди на кредотодателя от
неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем
към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на договорните условия. Въведените в договора изисквания за
вида обезпечение създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Макар и да е
уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към
погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.
Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е
добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя
за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане
сума, поради което същата излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и се явява нищожна,
При тези изводи съда счита, че предявения иск следва изцяло да бъде
уважен като основателен и доказан и следва процесната клауза от договора за
кредит, да бъде обявена за нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.
Относно разноските – при хипотезата на чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищцата
следва да бъдат присъдени сторените разноски. Представен е списък по чл. 80
3
от ГПК. Ще следва ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
119,81 лева – заплатена държавна такса, а при хипотезата на чл. 38 ал. 1 т. 3 от
ЗА на пълномощника на ищцата – адв. Д.М. да заплати адв. възнаграждение в
размер на 439,65 лева. Съгласно чл. 38 от ЗА - адвокатът може да предостави
безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под
която влиза и настоящия случай, която хипотеза с оглед приетите по делото
доказателства не е опровергана от ответника. Съда е определил посочения
горе размер на адв. възнаграждение съгласно Наредба №1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, че
клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 136870, сключен на
21.07.2021 г. между М. Н. ГР., ЕГН **********, адрес: *** /пълн. адв. Д.М. от
АК – Пловдив, адрес: ***/ и „М.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес: ***,
представител В.С. е НИЩОЖНА, като противоречаща на добрите нрави,
сключена при неспазване на нормите на нормите на чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от
ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес: ***, представител В.С.
ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. ГР., ЕГН **********, адрес: *** /пълн. Адв. Д.М. от
АК – Пловдив, адрес: ***/ сумата 119,81 – сто и деветнадесет лева и 81
стотинки, сторени съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес: ***, представител В.С.
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.М. от АК – Пловдив, адрес: *** сумата 439,65 –
четиристотин тридесет и девет лева – адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
4