Р Е Ш
Е Н И Е
N
гр.Радомир, 18.05.2021 година
Радомирският
районен съд –наказателна колегия в открито съдебно заседание на тринадесети май
през две хиляди и двадесет и първа
година:
Районен съдия : Ивета Павлова
При секретаря Т. П. като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело N 36 по описа за
2021 година, намери за установено следното:
Производството по
делото е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К №4134966
издаден от ОД МВР гр.Перник, с който е
наложено на жалбоподателя А.Б.Ц., с ЕГН:********** *** административно
наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение по чл.21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т. 5 от ЗДвП , установено с автоматизирано техническо
средство № 11743d0.
По изложени във въззивната жалбата доводи Ц. моли съда да отмени ЕФ, като
незаконосъобразен. Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното
производство, за което е редовно призован.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник –
редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
ТО-Радомир към РП-Перник, уведомена за
с.з. не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ
намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в предвидения в закона
срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по
същество последната е неоснователна.
От фактическа страна:
На 07.11.2020
г. в 13:55 часа на АМ Струма, км.34+900, на изхода за с.Старо село, общ.Радомир,
с посока на насоченост от гр.София към гр.Дупница, преносима система за контрол
на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр.Дупница
лек автомобил "БМВ 530 ХД“ с рег. №
. със скорост от 174 км/ч при общо разрешена такава на движение в извън населено място /автомобилен път/от 120км/ч.
След преустановяване на извършвания
контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място
полицейският служител е изготвил протокол съгласно чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение, рег.№1158р-10293/09.11.2020г. В същия е удостоверено
използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната
дата и в посоченото място/ извън населено място/, периода от време, през който
същото е работило - от 12:30 часа до 15:00 часа, ограничението на скоростта в
пътния участък от 120 км/ч, пътния знак определящ ограничението на скоростта,
разстоянието от пътния знак до АТСС, посоката на движение на контролираните
моторни превозни средства, както и тази на задействане на автоматизираната
система, а именно при приближаващ трафик.
При направена справка в централна база
данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният
автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на жалбоподателя Ц., с ЕГН:**********. В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване
на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП му е наложено на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400
лева. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка от минус 3% над
100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 169 км/ч, т. е. превишаването
на максимално допустимата скорост на движение било с 49 км/ч. Жалбоподателят не
се възползвал от правото си на възражения по чл.
189, ал. 5 и ал.
6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа
обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени
доказателства, а именно: справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства, доказваща, че жалбоподателят е собственик на
автомобила, чиято скорост е била фиксирана, разпечатка от показанията на
радарното устройство – статично изображение № 11743D0/0312624 от 07.11.2020 г.,
установяваща, че на 07.11.2020 г. в 13:55:11 часа лек автомобил с рег. №. е заснет
със скорост от 174 км/ч, протокол за използване на автоматизираното техническо
средство, съгласно чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM
S1", ведно с приложение за техническите и метрологични характеристика на
същата и протокол за проверка № 59-С-ИСИС от 28.09.2020 г. на отдел
"Изпитване на средства за измерване" на Дирекция "Изпитване на
средства за измерване, устройства и съоръжения" на Български институт по
метрология за техническата изправност на средството за измерване, заповед №
313з-310/14.02.2020 г. на директора на ОД на МВР Перник, писмо рег.№261489/31.03.2021
г. на ОПУ- ведно, с извадка за съществуващата организация на движението на АМ-Струма,
км.34+ 900.
От правна страна:
Приложената справка от централна база
данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че А.Ц. е собственик
на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо
средство, което кореспондира и с вещественото доказателствено средство -
разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка, документираща
именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие
за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение по
силата на чл.
188, ал. 1, предл. 1-во от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е бил
легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено.
По делото се установи, че процесното
нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH
CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е
посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е
индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола, респективно
мястото на извършване на нарушението, при което е било изготвеното статичното
изображение с № 11743D0/0312624, на което е заснет процесния автомобил.
Безспорно приложеното по административно наказателната
преписка удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология
установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни
средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM
S1" е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок
на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и
автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага
техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото
при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите
автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и
автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е
неразделна част от удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на
процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните,
които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат
променени от човешки фактор. Същевременно АТСС освен, че е одобрено по реда на Закона за измерванията
същото е било и технически годно съгласно чл. 38
от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за
съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административно
наказателната преписка писмени
доказателства, а именно: Протокол за първоначална проверка № 248-ИСИ/11.12.2017г.
на отдел "Изпитване на средства за измерване" на Дирекция
"Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения" на
Български институт по метрология и последваща предвид Протокол № 59-С-ИСИС от 28.09.2020
г. на същата дирекция и отдел към
БИМ. Предвид на изложеното АНО е доказал установяването и заснемането на
нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение
на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание
по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН.
Приобщеният снимков материал от записа, извършен
със стационарното автоматизирано техническо средство, удостоверява с
необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са
оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.
189, ал. 15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или
система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административно наказателния процес,
поради което и посочената в статичното изображение с № 11743D0/0312624 скорост
от 174 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на
констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо
средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта/-3% над 100 км/ч/,
като същата е редуцирана на 169 км/ч, като е конкретизирана и разликата между
засечената и разрешената скорост - 49 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ
изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е
налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост,
поради което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този
толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не
ограничава правото на защита на санкционираното лице.
На снимковия материал се наблюдава именно
автомобила визиран в ЕФ, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението
на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия
скорост е регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено. Дори
и при наличие и на второ превозно
средство на изображението, то същото не може да разколебае горния извод, тъй
като съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126
на Българския институт по метрология, превозното средство чиято скорост е
измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е
определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В
случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е
ясно разпознаваем по марка и регистрационен номер и е идентичен с посочения в
ЕФ.
Не
е спорно по делото и обстоятелството, както се посочи по-горе в настоящия
съдебен акт, че за използването на
системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по
административнонаказателната преписка протокол съгласно чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В тази връзка настоящият
състав следва да отбележи, че идеята на законодателят при въвеждането на този задължителен документ при работа с
АТСС е
от неговото съдържание чрез попълване на съответните факти и
обстоятелства при които е било извършено заснемането, да може да се удостоверят
следните обстоятелства: информация за точното местонахождение на мястото за
контрол, датата на използване на автоматизираното техническо средство,
разположението на автоматизираното техническо средство спрямо посоката на
движение на контролираните моторни превозни средства, ограничителните пътни
знаци, ако са налице такива, разрешения скоростен режим, начало и край на
участъка, начало и край на работата с автоматизирано техническо средство и
др.,което удостоверяване се извършва чрез посочване на имената на
удостоверилото ги лице, което лице /в случая полицейски служител/ с изготвянето
на протокола декларира, че автоматизираното техническо средство е използвано
съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за
неговата експлоатация. Този протокол по
своята същност представлява официален документ, тъй като се съставя от
длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща
доказателствена сила. В настоящият случай обаче в приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
с рег. № 1158р-10293 от 09.11.2020 г. съдът констатира, че липсва подпис на
служителя който е попълнил отразените в
него факти, удостоверяващи използването на АТС,
посочено е само име „Р.А.“ , което
опорочава същия и разколебава
доказателствената му сила на официален удостоверителен документ относно отразените в него обстоятелства а именно, че автоматизираното техническо
средство е било позиционирано на процесното място, както и че същото е
използвано съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола
обстоятелства. Изискването за съставянето на протокола
по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е въведена от законодателя
гаранция за законосъобразност на административнонаказателното производство, тъй
като същият удостоверява мястото на поставяне на засичащото устройство, времето
на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на
движение, ограничението на скоростта и другите изисквания по наредбата. Съдът намира, че липсата на надлежно съставен
и подписан протокол за използване на АТСС опорочава цялата процедурата по издаване на електронния
фиш и представлява основание за неговата отмяна, тъй като отразените в
протокола факти не следва да се приемат за доказани, включително и не може да
се приеме, че представения снимков
материал – снимка № 11743D0/0312624 е изготвена съгласно Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., поради което и последната
не може да се ползва като годно доказателствено средство.За пълнота съдът
следва да отбележи, че процесният протокол не е попълнен, т.е липсват данни
и в частта, отнасяща се до приемането на
протокола от полицейския орган, съответно удостоверяваща свалянето на
статичните изображения/видеозаписи от системата, и съдържаща посочване къде-компютърната
конфигурация/сървър в структурата/звено, се съхранява свалената информация от
използваната АТС.Пропускът е съществен, тъй като се явява неудостоверен факта,
че приложеното по делото статично изображение във вид на снимков материал с
уникален идентификационен код посредством, което се идентифицира МПС, с което е
извършено нарушението, както и датата, мястото, часа и превишението на
скоростта е събрано по надлежния ред от оправомощено за това лице и че данните
се съхраняват по надлежния ред. Предвид това протоколът неизготвен по установения за това специален ред, както бе посочено по горе,
установен с Наредба №181.21з-532/12.05.2015г. не може да се цени като годно
доказателствено средство в настоящия процес. Съответно изготвената разпечатка
на хартиен носител на статично изображение на процесния автомобил не може да се
цени като годно доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
При тези съображения съдът намира, че
неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. От страна на
АНО при установяване на нарушението не се спазени разпоредбите, регламентиращи
условията, реда и начина на използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение, поради което е издаден
незаконосъобразен ЕФ, който следва да бъде отменен на това основание.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, районният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №4134966
издаден от ОД МВР гр.Перник, с който е
наложено на А.Б.Ц., с ЕГН:**********,*** административно наказание глоба в
размер на 400 лева, за нарушение по
чл.21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.
5 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд
гр. Перник
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: