РЕШЕНИЕ
№ 2519
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110205928 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. А. Х., с ЕГН: **********, живущ в гр.
Разлог, ул.“, подадена против наказателно постановление № 24-4332-
022707/26.09.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР-ОПП, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно
приложение на материалния закон. Счита се, че е налице непълнота на
реквизитите на АУАН и НП, при описание на административнонаказателните
норми, като се претендира също, че описаното в НП не отговаря на
действителното фактическо положение. Поддържа се, че АУАН не е бил
връчван на жалбоподателя, с което се счита, че е опорочена цялата
административнонаказателна процедура. С тези съображения се моли за
отмяна на обжалваното НП.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява
1
по пълномощие от адв. Т. М. от АК-Благоевград, който поддържа жалбата,
считайки, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, с искане да
бъде отменено. Представя списък на разноските, направени от жалбоподателя.
В определения по негово искане срок, от адв. М. са постъпили писмени
бележки, в които са изложени съображения за това, че деянието за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя Х. е несъставомерно от
обективна страна, доколкото принудителната административна мярка /ПАМ/,
каквато по своята същност представлява служебното прекратяване на
регистрацията по чл.143, ал.15 от ЗДвП, към датата посочена в НП като дата
на извършване на нарушението, не е била влязла в сила, с оглед на което са
изведени съображения за това, че регистрацията на МПС не е била прекратена
към този момент, съответно е направен извод за липса на съставомерен
елемент от обективнаta страна на деянието. Тези изводи са направени въз
основа на изложени съображения в цитирана практика на ВАС – Определение
№2785 от 01.03.2021 г. по адм.д. №1828/2021 г. и Определение № 14092 от
16.11.2020 г. по адм. д. №9510/2020 г., съгласно които се поддържа, че
прекратяването на регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП представлява ПАМ,
по отношение на която не е допуснато предварително изпълнение.
На следващо място се претендира, че деянието за което е
санкциониран жалбоподателят не е съставомерно и от субективна страна,
доколкото жалбоподателят не е знаел за служебно прекратената регистрация
на управляваното от него МПС, което не е било негова собственост, като се
претендира, че не е доказано по безспорен начин, че същият е допускал или е
знаел, че управлява автомобил с прекратена регистрация.
С оглед на така изложените съображения и считайки, че в хода на
производството не се събраха доказателства, въз основа на които да се направи
категоричен и несъмнен извод за съставомерността на деянието от обективна
и субективна страна, се моли за отмяна на обжалваното НП, като
доказателствено необосновано, т.е. неправилно /издадено при неправилно
приложение на материалния закон/, както и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради това, че в хода на съдебното
следствие не са допуснати доказателствените искания на процесуалния
представител на жалбоподателя.
Въззиваемата страна – Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, не се
2
представлява в съдебно заседание, като по делото са депозирани писмени
бележки от упълномощен юрисконсулт. В тях се поддържа, че обжалваното
НП е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно
приложение на материалния закон, с оглед на което се моли същото да бъде
потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е направено
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство против Г. А. Х., в
качеството му на водач на МПС, започнало със съставяне на АУАН, Серия GA,
№1286199 на 09.06.2024 г. от В. Р. В. – мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, в
присъствието на един свидетел-очевидец, присъствал при установяване на
нарушението и съставяне на акта /също длъжностно лице/, за това, че на
09.06.2024 г., в 10:30 часа, в гр. София, по ул. "Околовръстен път", с посока на
движение от бул.“Черни връх“ към бул. „България“ управлява лек автомобил
марка/модел „Шкода Октавия“, с рег. №, с предстоящ собственик А М Ра и до
№, при извършената му проверка е установено, че автомобилът не е
регистриран по надлежния ред, а именно, че същият е със служебно
прекратена регистрация на 07.05.2024 г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, срещу
подпис, на датата на неговото съставяне – 09.06.2024 г., като в него не са
изложени възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН против жалбоподателя, в СРП
била образувана пр. пр. № 43270/2024 г. по описа на СРП. С постановление на
прокурор от СРП от 04.09.2024 г. /изведено на 05.09.2024 г./ е постановен
3
отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление от общ
характер по чл. 345, ал. 2 от НК, като е прието, че са касае за малозначително
деяние по смисъла на чл.9, ал.2 НК и препис от постановлението, ведно с
материалите по преписката са изпратени на ОПП-СДВР, с оглед преценка
наличието на данни за извършено административно нарушение по ЗДвП.
На основание посоченото по-горе Постановление на СРП по пр. пр.
№43270/2024 г. по описа на СРП и направените констатации в съставения
АУАН Серия GA, №1286199 на 09.06.2024 г., Началник Група към СДВР,
ОПП-СДВР, издал НП № 22-4332-022707/26.09.2024 г. против Г. А. Х., с което
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му наложил административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: процесните АУАН и НП;
Постановление на СРП от 04.09.2024 г. /изведено на 05.09.2024 г./ за отказ от
образуване на досъдебно производство; справки относно промяна на
регистрацията на МПС и справка за регистрирани собственици на МПС;
справка картон на водач; Заповеди за компетентност на актосъствителя и АНО
и други.
Видно от справка картон на водач, жалбоподателят е правоспособен
водач на МПС от категории В и М към датата на извършване на проверката.
Същият има издадено на 09.06.2017 г. СУМПС №, валидно до г.
Видно от справка АИС-КАТ /л.25 от делото/, регистрацията на лек
автомобил марка/модел „Шкода Октавия“, с рег. №е служебно прекратена на
07.05.2024 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП – нерегистрирано МПС в 2-
месечен срок от сключване на договор за покупко-продажба на същия.
Съгласно данните в същата справка, по отношение на процесното МПС на
05.03.2024 г. е регистриран договор за продажба. Съгласно данните в справка
АИС-КАТ, регистриран като собственик на процесното МПС към 09.06.2024 г.
/дата на деянието/ е Н Р М, а като предстоящ собственик е вписана АМа Р.
Видно от постановление на СРП от 04.09.2024 г. /изведено на
05.09.2024 г./ по пр. пр. № 43270/2024 г. по описа на СРП, със същото е
постановен отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление
по чл. 345, ал. 2 от НК, поради малозначителност на деянието по смисъла на
4
чл.9, ал.2 НК.
Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят В. В.
потвърждава фактите, които е описал в АУАН, като настоящият съдебен
състав няма никакви основания да се съмнява в достоверността на неговите
показания, въз основа на които приема за несъмнено установена фактическата
обстановка, описана в АУАН и възпроизведена в издаденото впоследствие
наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни
длъжностни лица, съгласно приложените по делото три броя заповеди, ведно с
акт за встъпване в длъжност на АНО, в кръга на техните правомощия и по
предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, нито досежно реквизитите
на АУАН и НП, нито по отношение на описанието на деянието и приложимите
законови разпоредби.
При гореописаната фактология обаче, извлечена от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че оплакванията на
жалбоподателя за липса на доказателства за субективна съставомерност на
процесното деяние са изцяло основателни, доколкото от страна на наказващия
орган не са ангажирани никакви доказателства за обосноваване на
съставомерност на същото от субективна страна.
С АУАН на жалбоподателя е вменено извършване на нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Очевидно, настоящия случай
осъществява от обективна страна състава на това административно нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото процесното МПС, управлявано от
жалбоподателя е било със служебно прекратена регистрация, на осн. чл.143,
ал.15 ЗДвП поради неизпълнение на задължението на неговия нов собственик
/А М Р/ да го пререгистрира на свое име в срок до два месеца от сключване на
договора за придобиване на собствеността.
5
В отговор на претенциите на процесуалния представител на
жалбоподателя за това, че деянието е несъставомерно и от обективна страна,
следва да бъде отбелязано, че настоящият съдебен състав не споделя този
извод, поради следните съображения:
Цитираните в писмените бележки на адв. М. две Определения на ВАС
действително касаят произнасяния относно допустимост на жалби срещу
ПАМ, изразили се в служебно прекратяване на регистрацията на МПС по
чл.143, ал.15 ЗДвП, като в тях категорично се приема, че прекратяването на
регистрацията по чл.143, ал.15 ЗДвП представлява ПАМ, която се приема, че
подлежи на обжалване по съдебен ред, като съображения за това са изведени
от чл.120, ал.2 от КРБ. В така цитираните определения обаче, противно на
твърденията на защитника на жалбоподателя, не е засегнат въпросът относно
това дали въпросната ПАМ, изразила се в прекратяване на регистрацията по
чл.143, ал.15 ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на
закона. Според настоящия съдебен състав, тази ПАМ подлежи на
предварително изпълнение ex lege /по силата на закона/, доколкото изрична
уредба на предварителното изпълнение на ПАМ се съдържа в разпоредбата на
чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, а съгласно чл. 143, ал. 11 от ЗДвП и чл. 172, ал. 2, т. 3,
пр. последно от ЗДвП, изпълнението на ПАМ за служебно прекратяване на
регистрацията на ППС се извършва чрез отнемане на табелите с
регистрационните номера и на свидетелството за регистрация на ППС, но
само в случаите предвидени в глава Шеста. По аргумент на противното и
доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не попада в глава Шеста на
ЗДвП, то за тази ПАМ не е приложима дадената в същата глава Шеста
нормативна уредба за нейното изпълнение. Последното налага извода, че за
изпълнението на ПАМ по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не се изисква нито отнемане
на регистрационните табели, нито отнемане на свидетелството за регистрация
на ППС, поради което самото изпълнение се състои в регламентираното в
нормата отбелязване в автоматизираната информационна система, т. е. ПАМ
се изпълнява едновременно с налагането й, което не означава нищо друго
освен допуснато по силата на закона предварително изпълнение /в този
смисъл е Решение №1828/21.12.2023 г., постановено по кнахд №
20237050702494/2023 г. по описа на Административен съд – Варна/. За
разлика от случаите на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, нормативната уредба не
изисква уведомяване на адресата на ПАМ, поради което такова не е нужно за
6
да настъпи действието на предварителното изпълнение.
По причина на изложеното и предвид безспорните факти за
управление при служебно прекратена регистрация на ППС, деянието е
съставомерно от обективна страна, но е несъставомерно от субективна страна
- нарушението е формално по своя характер, т. е. формата на вината
предполага наличие на пряк умисъл, а такъв не е налице поради незнанието на
водача за факта на служебното прекратяване на регистрацията на
управляваното от него МПС, което дори не е негова собственост.
В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е извършил
нарушението в качеството на водач МПС, като същевременно по делото от
страна на АНО не са ангажирани никакви доказателства, че той е бил
уведомен и е знаел за служебно прекратената регистрацията на автомобила,
при положение, че МПС не е негова собственост. При това положение, няма
как да се приеме, че същият е знаел, че управлява автомобил, който не е
регистриран по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация.
Следователно, вмененото нарушение е несъставомерно от субективна страна,
поради липса на умисъл у жалбоподателя. В конкретния случай се касае за
формално деяние, което по теоретична дефиниция може да бъде извършено
само при умишлена форма на вината и такава не може да се обоснове при
липса на доказателства за знание на жалбоподателя за служебно прекратената
регистрация на управлявания от него лек автомобил, при положение, че
същият е бил с поставени на съответните места табели с регистрационни
номера. Незнанието на част от обективните елементи на състава на
нарушението, а именно – прекратяването на регистрацията на МПС по
служебен път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото
нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл.
14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото няма
доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената
служебна дерегистрация да е била съобщена на собственика, като съответно
липсват доказателства този факт да е бил известен и на жалбоподателя.
Доказателствената тежест за установяване на обратното е на
наказващия орган, но такива доказателства същият не е ангажирал пред
въззивния съд. Налагането на адм. наказания при липсата на виновно
поведение прави обжалваното НП незаконосъобразно, поради което същото
7
подлежи на отмяна поради неправилно приложение на материалния закон.
При този изход на делото основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-
процесуалния кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според
легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от
административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган.
По делото жалбоподателят е представляван от упълномощен
процесуален представител – адв. Т. М. от АК-Благоевград, на който заплатил в
брой адвокатски хонорар в размер на 400.00 /четиристотин/ лв., съобразно
представения по делото договор за правна защита и съдействие, в който
изрично е договорен този начин на плащане и е посочено, че сумата е платена
в брой, с оглед на което в тази си част договорът има силата на разписка.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е ОПП-СДВР,
който е част от структурата на СДВР. С оглед на изложеното СДВР следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Х. разноските за адвокатско
възнаграждение в пълния им размер от 400.00 лв., като съдът намира за
неоснователно направеното възражение за прекомерност на тези разноски,
считайки, че същите съответстват на фактическата и правна сложност на
делото, както и на свършената работа от процесуалния представител.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.1 от
ЗАНН, Софийски районен съд, 129 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-022707/26.09.2024 г.,
издадено от Началник Група в СДВР-ОПП, с което на Г. А. Х., с ЕГН:
**********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
8
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
/СДВР/ да заплати на Г. А. Х., с ЕГН: **********, направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9