МОТИВИ по нохд № 146/2018 год. на ОС- Хасково:
С обвинителен акт Окръжна прокуратура-
Хасково е повдигнала обвинение против А. ***, за това че на 1.III.2018 год. в гр. Хасково дал подкуп
/дар/ – парична сума в размер на 100 лв. /две банкноти с номинал от по 50 лв.
със серийни номера **** и ***** на длъжностни лица, имащи качеството на
полицейски органи, а именно: П.Г.Н. и Р.Т.Т. – младши инспектори - полицаи в група „Охрана на обществения ред“
на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Хасково при ОД МВР – Хасково, за да не
извършат действие по служба - да не уведомят дежурен служител при Оперативно
дежурна част на РУ – Хасково за изпращане на автоконтрольори от сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР – Хасково за установяване на допуснато от него като водач
на МПС нарушение по ЗДвП - престъпление
по чл.304а, вр. чл.304 ал.1 от НК.
Подсъдимият
заявява, че желае да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.370 и
сл. от НПК и то при условията на чл. 371 т.2 от същия, като се признава за
виновен по така предявеното му обвинение, заявява, че признава всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се
събират доказателства за проверка на същите. Декларира съгласие самопризнанието
му и всички събрани на досъдебното производство доказателства да се ползват при
постановяване на присъдата.
Като
съобрази самопризнанието на подсъдимия в съвкупност със събраните на
досъдебното производство доказателства, Хасковският окръжен съд при условията
на чл.373 ал.3 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
По фактическата
обстановка:
Подсъдимият А.Е.А.
е на ** год., български гражданин, неженен, но съжителства на семейни начала, неосъждан,
грамотен с основно образование, работи като ****, *****. Няма ненавършили
пълнолетие деца. С много добри, положителни лични характеристични данни. По
местоживеене се ползва с добра репутация и авторитет, няма регистрирани
противообществени прояви, работи.
Свидетелите Р.Т.Т.
и П.Г.Н. били назначени на длъжността младши инспектор – полицай в група
„Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Хасково
при ОД МВР – Хасково по силата на Заповед №272з – 728/11.IV.2016 год., като същата длъжност
заемали вкл. и към 1.III.2018 год. Поради това имали качеството на полицейски орган. Сред
правомощията им били дейности по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението /чл.14 ал.1 ЗМВР/. Задълженията им включвали
предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления и правонарушения,
контрол по охрана на обществения ред, както и изпълнение на други, възложени им
задачи от служебното ръководство съобразно законовите им правомощия.
Съгласно утвърден
на 22.II.2018 год. от Началника на РУ –
Хасково седмичен график за дежурствата на полицейските органи, изпълняващи
патрулно-постова дейност /ППД/ на група „Охрана на обществения ред“ към сектор
„Охранителна полиция“ при управлението, за времето от 19:00 часа на 1.III.2018 год. до 7:00 часа на 2.III.2018 год. същите двама свидетели
били определени за дежурен автопатрул – IV ПУ 636, като свид.Н. бил старши
на патрула. Свидетелите имали правомощия да съставят АУАН при констатиране на
нарушения само по Закона за българските лични документи /ЗБЛД /, но в случай на
констатиране нарушения по Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ нямали такива, а следвало да докладват на
Оперативно дежурната част /ОДЧ/ и да поискат съдействие от служители на „Пътна
полиция“ - автоконтрольори, които да извършат проверка и евентуално съставят
АУАН на водач на МПС – нарушител. Това се предписвало в Инструкция №8121з0929/2.NII.2014 год. за патрулно-постовата
дейност – чл.59.
По време на носене
на службата си, около 22:30 часа на 1.III.2018 год. двамата свидетели били изпратени от ОДЧ при
РУ- Хасково да окажат съдействие на колегите си полицаи – свидетелите Г.Т. и С.Г.,
които проверявали сигнал в района на склад за цветни метали „Ерозия“ на
ул.“Могила“ в гр.Хасково и били първи на адреса още от около 22:00 часа.
По същото време по
ул.“Могила“ се движел лек автомобил „*****“, рег.№*****, управляван от подс.А..
С него пътували и синът му свид.Е.А.– на предна дясна седалка и съпругата му –
свид.Н* А. – на задната седалка. Те се връщали от семейно събиране при роднини,
на което подсъдимият бил употребил алкохол. Наближавайки търговски обект
„Ерозия“, подсъдимият забелязал светлоотразителните елементи от униформените
жилетки на полицейските служители Т. и Г., които извършвали обход по улицата, и
тъй като се притеснил, че ще бъде подложен на проверка, при която ще се
установи, че управлява със съдържание на алкохол в кръвта, рязко спрял
автомобила, за да разменят места със сина си. Свидетелите Н. и Т. се движели
със служебния автомобил, обозначен с полицейски знаци и надписи, плътно зад тях
и възприели действията им. Поради това на свой ред спрели служебния автомобил,
отишли до излезлите от автомобила на подсъдимия лица и предприели проверка на
документите им. И двамата носели полицейски униформи с удостоверителни знаци и
светлроотразителни жилетки.
По време на
проверката на документите за самоличност и проведения разговор с подсъдимия,
двамата свидетели усетили, че той мирише на алкохол. Попитали го дали е пил и
той отговорил утвърдително. Свид.Н. го уведомил, че ще извикат екип на „Пътна
полиция“, за да бъде изпробван с техническо средство от автоконтрольори. Разпоредил му да остане на място и изчака
пристигането им. Като чул това, подс.А. помолил да го оставят да си ход. Свид.Н.
повторил разпореждането си.
След това
свидетелите Н. и Т. влезли в своя патрулен автомобил, за да докладват на
дежурния служител в ОДЧ и поискат изпращането на автоконтрольори. Свид.Т.,
който поначало управлявал полицейския автомобил, седнал на мястото на водача, а
свид.Н. – на предната, пасажерска седалка. Подс.А. приближил и в момента,
когато свид.Н. се опитвал да затвори вратата, казал „Чакай малко“ и я издърпал
обратно, след което се навел навътре в купето и с думите „Оставете ме да си
ходя, ето ви да се почерпите, не се обаждайте на КАТ“, пуснал в краката на
свидетеля две банкноти от по 50 лв. Свид.Н. видял банкнотите паднали на
седалката между краката си.
След тези думи и действия на
подсъдимия, двамата свидетели – полицаи излезли от служебния автомобил, при
което, докато излизал свид.Н., едната банкнота паднала между седалката и
предната дясна врата, и пристъпили към задържането му и запазване на
местопроизшествието, като уведомили и ОДЧ. На място били изпратени полицаи от
„Пътна полиция“ - свидетелите А.К. и Ж.И., които тествали подсъдимия с
техническо средство „Дрегер 7510“, при което се установило съдържание на
алкохол в кръвта му 0,69 на хиляда. Същите му издали и талон за медицинско
изследване, но той отказал да даде кръвна проба. Свид. К. съставил на подсъдимия АУАН сер.Д,
бланков № 515561 за извършено административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. С акта били иззети и СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС.
Малко по-късно на
място пристигнала и следствена група. Бил извършен оглед на местопрестъпление –
първото действие по разследването, с което по реда на чл.212 ал.2 от НПК е
започнало ДП по настоящото дело, като със същото са били иззети като веществени
доказателства и двете банкноти.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от всички
събрани събраните на ДП доказателства, поради което съдът прие, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя напълно от същите.
По правната
квалификация на деянието:
При така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът намери, че със стореното
подсъдимият А. от обективна страна е осъществил състава на чл.304а вр. чл.304
ал.1 от НК, като дал на длъжностни лица, полицейски служители - в случая свид.П.Н.
и Р.Т., по време на изпълнение на служебните им задължения подкуп /дар/ -
сумата от 100 лв., за да не извършат действие по служба, а именно – да не
уведомят дежурен служител при Оперативно дежурна част на РУ – Хасково за
изпращане на автоконтрольори от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Хасково за
установяване на допуснато от него като водач на МПС нарушение по ЗДвП – управление на МПС след употреба на
алкохол.
От събраните на ДП
писмени доказателства се установява, че към инкриминираната дата свидетелите Н.
и Т. са назначени на служба в МВР, Областна дирекция- Хасково, на длъжност – „младши
инспектори – полицаи“ в сектор „Охранителна полиция“, група „Охрана на
обществения ред“ при Районно управление – Хасково, както и че на 1.III.2018 год. към 22:30 часа са
изпълнявали служебните си задължения, тъй като по утвърден график са носели
дежурство като автопатрул. Безспорно същите имат качеството „длъжностно лице“
по смисъла на чл.93 т.1 б.“а“ от НК, а така също и „полицейски орган“ по
смисъла на ЗМВР, към който следва да се счита, че препраща нормата на чл.304а
от НК. Това е така, защото съгл. чл.142
ал.1 т.1 от ЗМВР служителите на МВР са държавни служители - полицейски органи,
а съгл. чл.14 ал.1 и ал.2 от същия- „охранителната дейност е дейност по
опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по
пътищата и се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им.“
Предприетата проверка на лекия автомобил, управляван от подсъдимия е както
функция, предвидена в длъжностната им характеристика, така и установено в чл.70
ал.1 ЗМВР служебно правомощие.
Сумата от 100 лв. е
дар, който е даден от подсъдимия на свидетелите, за да не изпълнят служебните
си задължения, а именно – при констатиране на вероятност от допуснато
административно нарушение, да предприемат необходимото за установяването му.
Предаването на същата се извършва в момента, когато подсъдимият е бил уведомен
от свид.Н. какво възнамерява да предприеме, а именно – поиска от ОДЧ при РУ –
Хасково изпращането на полицаи от „Пътна полиция“, които са оправомощени да го
тестват с техническо средство за съдържане на алкохол в кръвта му. Впоследствие
се е оказало, че такова съдържание има, и то е над допустимото – 0,69 на хиляда
при допустими до 0,50 на хиляда, т.е. административно нарушение действително е
било извършено от него.
От
субективна страна подс.А. е действал при пряк умисъл- предвиждал е и е
осъзнавал общественоопасните последици от деянието си и е искал и пряко целял тяхното настъпване. Обстоятелството, че
свидетелите- полицаи са длъжностни лица, които в момента изпълняват служебните
си задължения се е обхващало от представите му. Впрочем умисълът в действията
на подсъдимия ярко се илюстрира от отправената реплика: „Ето ви да се почерпите, не се
обаждайте на КАТ".
Всъщност
състава на престъплението по чл.304 а от НК представлява квалифициран състав на
престъплението «Подкуп», поначало установено от чл.304 от НК, като
квалифициращите признаци са специални характеристики на длъжностото лице, на
което се предлага или дава подкупа- съдия, съдбен заседател, прокурор,
следовател, полицейски орган или разследващ полицай. Както се изтъкна, в случая
подкупът е даден на полицейски орган, поради което деянието на подсъдимия е
съставомерно по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК.
Причина за
извършване на деянието е желанието да се избегне административнонаказателна отговорност чрез
заобикалянето на закона и установения правов ред.
По вида и
размера на наказанието:
В условията на
производство по реда на глава ХХVІІ от НПК и то по чл.371 т.2 от същия съдът на
осн. разпоредбата на чл.373 ал.2 е длъжен да определи наказанието при условията
на чл.58а от НК, съгласно който наказанието се определя или по реда на ал.1- 3
от същия, или при условията на чл.55 от НК, ако съдът прецени, че и те са
налице.
За престъплението
по чл.304а ал.1 от НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода” до десет години без долна граница. Кумулативно
е предвидено и наказание „глоба”- с горна граница 15 000 лв.
Съдът, като
прецени на общо основание всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства
установени по делото, намира следното:
Подс.А. е с
много добри, положителни характеристични данни. Трудово зает, работи в
търговско дружество, на което е едноличен собствник и управител, няма други противообществени
прояви, ползва се с добро име и авторитет. Изразява разкаяние и съжаление за стореното.
Прави пълни самопризнания и с процесуалното си поведение на съдебното следствие
подпомага съда при разкриване на обективната истина. Степента на обществена
опасност на личността на дееца е незначителна.
Степента на
обществена опасност на деянието също не е висока, макар стойността на предложената сума да не е
така незначителна, както при обичайните случаи на престъпления от този вид, но
все пак е невисока. Следва обаче да се държи сметка, че опитите да се предлага подкуп на
пътни полицаи с цел избягване на отговорност за нарушения на правилата за
движение предизвикват силен негативен обществен отзвук. Обективната преценка на
доказателствата изисква
да се отбележи, че поведението на подсъдимия не е било съпроводено с арогантно, нагло или
изобщо скандализиращо поведение и в резултат на допуснатото от него нарушение на правилата за движение не се
е достигнало до реално увреждане, нито дори за вероятна опасност от такова за
живота или здравето на други участници в движението. Извършването на престъплнието следва да се отдаде преди
всичко на една
неправилна и неадекватна момента преценка на ситуацията, в която е попаднал
като водач, на когото предстои съставяне на АУАН.
Като
прецени гореизброените аргументи в тяхната съвкупност, съдът прие, че по делото
са налице условията за приложение на чл.55 от НК в хипотезата на чл.58а ал.4 от
същия, тъй като смекчаващите обстоятелства са от една страна многобройни, а от
друга- такива, че и най- малкото предвидено наказание би се оказало
несъразмерно тежко. Ето защо по реда на чл.55 ал.1 т.2 б.»б» от НК наложи на
подсъдимия наказанието „Пробация” под формата само
на двете задължителни пробационни мерки- „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” и „Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от по 10 месеца за
всяка. Това наказание е напълно достатъчно, за да се постигне изискуемия от
закона възпиращ и поправително- възпитателен ефект за него. Специално
пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес” е достатъчно да
се търпи също при минималната предвидена периодичност- два пъти седмично.
Алтернативно
предвиденото наказание глоба съдът намери, че следва да наложи в невисок размер
от 200 лв., близък до минималния, установен от закона. В тази насока оцени невисоката
стойност на предложения дар, както и, че това наказание не е предвидено за
подкуп точно в тези му конкретни измерения, каквито се установиха по делото.
На осн. чл.307а
вр. чл.53 ал.1 б.”б” от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на
предмета на престъплението- 2 броя банкноти с номинал от по 50 лева, със серийни
номера ***** и ******.
Разноски по делото
не са били направени.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
Председател: