Решение по дело №3007/2015 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1841
Дата: 25 ноември 2015 г. (в сила от 25 ноември 2015 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20155300503007
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1841

 

                                               гр. Пловдив,25.11.2015г.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА  БЕШКОВА

                                                                                КИРИЛ ПЕТРОВ

разгледа  докладваното  от  съдията  Илиев  гр.д.  №3007  по описа за 2015г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Делото  е образувано  по жалба на  Рамина“ ООД,  със  седалище  и  адрес на  управление  гр. Пловдив,  ул.  „Въча“ №10,   ЕИК  *********, представлявано  от  управителя  Ц.  Д.  К.,    в  качеството  му  на длъжник  по  изпълнително  дело  №20148260400281  по описа  на  ЧСИ  Ангел  Ангелаков,  рег.  №826,  против  постановление от  23.09.2015г.  по  изпълнително  дело  №20148260400281  за  възлагане  на  недвижим имот-  самостоятелен  обект  в сграда  с  идентификатор  56784.506.900.1.3.   В  жалбата  се  твърди,  че обжалваното  постановление  за  възлагане  е  незаконосъобразно  поради  нарушение  на  материалния  закон  и  ненадлежно  извършено наддаване  при  публичната  продан.  Твърди  се,  че  имотът-  предмет  на  възлагане  не  е  бил надлежно  индивидуализиран  в  постановлението,  тъй  като  посочените  в  него граници не отговаряли  на обективната  действителност.  Твърди  се,  че  в постановлението  било  посочено,  че  под обекта  няма други  обекти,  докато  в действителност  под него имало  друг  самостоятелен обект  с  идентификатор-  56784.506.900.1.19.  Твърди  се,  че  съседният  отдолу  обект  бил  във  фактическа  връзка  с  обекта-  предмет  на възлагане и  нямал  самостоятелен  вход,  като  двата обекта  общо  образували  един  ресторант.  Счита  се,  че  по  изпълнителното  дело  е  следвало  да  бъде проведена  публична продан  и  на  двата  обекта, а не само  на  единия  от  тях.  По  така  изложените съображения  се  иска  отмяна  на  обжалваното  постановление  за  възлагане.      

         Ответните  страни  по  жалбата-  Г.  П.  Ч.,  П.  Г.  Ч.  и  В.  Г.Ч.,  не  са  взели  становище  по  нея.

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.        

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  изхожда  от  длъжник  по  изпълнително  дело  и  е  насочена  срещу  издадено  по изпълнителното  дело  постановление  за  възлагане  на  продаден  на публичната  продан  недвижим  имот,  което съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.3  от  ГПК  може  да  се  обжалва  от длъжника  поради  това,  че  наддаването  при  публичната  продан  не  е  извършено  надлежно  или  имуществото  не  е  възложено  по  най- високата  предложена цена.  Същата  е  подадена  в  срока  по  чл.436, ал.1  от  ГПК. 

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  неоснователна.

Изпълнително  дело  №20148260400281  по описа  на  ЧСИ  Ангел  Ангелаков,  рег.  №826,  е  образувано  по  изпълнителен  лист,  издаден  в  полза  на  взискателите  Г.  П.  Ч.,  П.  Г.  Ч.  и  В.  Г.Ч.,  срещу  длъжника  Рамина  ООД,  с  който  са  били  присъдени  парични  вземания.  Принудителното  изпълнение  е  било насочено  върху  недвижим  имот  на  длъжника-  самостоятелен  обект  в сграда  с  идентификатор  56784.506.900.1.3,  който  е  бил  описан  и  изнесен  на  публична продан,  приключила  с  издаване  на  обжалваното  постановление  за възлагане.    

Доводите  на  жалбоподателя, че постановлението  за  възлагане  е незаконосъобразно,  тъй  като  в него  не  са  посочени  точно  границите  на  имота,  са  неоснователни.    Описанието  на  имота  в  постановлението  за  възлагане  е  извършено  в  съответствие  с  данните  от  кадастралната  карта,  видно от представеното  по изпълнителното  дело  и  към  писмените  обяснения  на  съдебния  изпълнител  копие  от  кадастралната  карта  с  данни  от  кадастралния регистър  на  недвижимите  имоти,  които  отразяват  данните  в  същите  съответно  към  06.11.2014г.-  за  самостоятелен  обект  в сграда  с  идентификатор  56784.506.900.1.3  и  към  23.10.2015г.-  за  самостоятелен  обект  в сграда  с  идентификатор  56784.506.900.1.19,  като  от  същите  е  видно,  че  под  самостоятелен  обект  в сграда  с  идентификатор  56784.506.900.1.3  и  над  самостоятелен  обект  в сграда  с  идентификатор  56784.506.900.1.19  няма други самостоятелни  обекти.  Действително  към  жалбата  срещу  постановлението  за  възлагане  е  представена  схема  на     самостоятелен  обект  в сграда  с  идентификатор  56784.506.900.1.3,  издадена от  СГКК  на  05.09.2014г., в която  е  отразено, че  под  обекта  се  намира  самостоятелен  обект  в сграда  с  идентификатор  56784.506.900.1.19.  Доколкото  посочената  схема  е  от  дата,  предхождаща  датите, на  които  са  разпечатани  копията  от  кадастралната  карта,  то   съдържанието   на  същата  не  може  да  бъде  кредитирано. Отделно  от  това,  даже  и  да  се  приеме,  че под продадения  на  публичната продан  имот  има друг  самостоятелен  обект,  който  не  е  бил  посочен  в постановлението  за  възлагане, то това  не  може  да  е  основание  за  отмяна  на  последното,  тъй  като  имотът- предмет  на  възлагане  е  индивидуализиран  в постановлението  в достатъчна степен  чрез посочване  на  идентификатора,площта,  предназначението  и  местоположението  му  и  останалите  му  граници.   

Втората  група доводи  на  жалбоподателя,  а  именно,  че  съседният  отдолу  обект  бил  във  фактическа  връзка  с  обекта-  предмет  на възлагане  и   че  по  изпълнителното  дело  е  следвало  да  бъде проведена  публична продан  и  на  двата  обекта, също  са  неоснователни.  За  установяване  на  твърдяната  в жалбата  връзка  между  двата  обекта  по  делото  не  са  ангажирани  никакви  доказателства,  поради  което  твърденията  на  жалбоподателя  остават  недоказани.  Не  могат  да  бъдат споделени  и  претенциите  на  жалбоподателя,  че  на  публична продан наред  със  самостоятелен  обект  в сграда  с  идентификатор  56784.506.900.1.3  е  следвало  да  бъде изнесен и  самостоятелен  обект  в сграда  с  идентификатор  56784.506.900.1.19.   Съгласно  разпоредбата  на  чл.442  от  ГПК  взискателят  може да  насочи  изпълнението  върху всяка  вещ  или  вземане  на  длъжника, а съгласно  чл.443, изр.1  от  ГПК  длъжникът  може  да предложи  изпълнението  да  бъде  насочено  върху  друга  вещ  или вземане. В  настоящия  случай взискателите  по  изпълнителното  дело  са поискали  изпълнението  да  бъде  насочено  върху самостоятелен  обект  в сграда  с  идентификатор  56784.506.900.1.3,  а  длъжникът  не  се  е  възползвал  от правото  си  да  поиска  същото  да  бъде  насочено  и  върху   самостоятелен  обект  в сграда  с  идентификатор  56784.506.900.1.19.  При това положение  съдебният  изпълнител  не е  имал основание  да  изнася  на  публична  продан  и  самостоятелен  обект  в сграда  с  идентификатор  56784.506.900.1.19,  по отношение  на  който  никоя  от  страните  не  е  правила  такова  искане.    Доводите  на  жалбоподателя, че  след продажбата  на самостоятелен  обект  в сграда  с  идентификатор  56784.506.900.1.3  се стигало до  ограничаване  на  кръга  на  потенциалните  купувачи  на  самостоятелен  обект  в сграда  с  идентификатор  56784.506.900.1.19, са  ирелевантни  за  законосъобразността  на  публичната продан.  В обобщение  се  налага  изводът,  че  при  провеждане  на  процесната  публична  продан и  при  издаване  на  обжалваното  постановление  за  възлагане  не  са  били  допуснати  твърдените  от  жалбоподателя  нарушения.    

Предвид  горното  жалбата е  неоснователна  и  следва  да  се  остави  без  уважение.  

         По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

 

                            Р  Е  Ш  И    :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата  на   Рамина“ ООД,  със  седалище  и  адрес на  управление  гр. Пловдив,  ул.  „Въча“ №10,   ЕИК  *********, представлявано  от  управителя  Ц.  Д.  К.,    в  качеството  му  на длъжник  по  изпълнително  дело  №20148260400281  по описа  на  ЧСИ  Ангел  Ангелаков,  рег.  №826,  против  постановление от  23.09.2015г.  по  изпълнително  дело  №20148260400281  за  възлагане  на  недвижим имот-  самостоятелен  обект  в сграда  с  идентификатор  56784.506.900.1.3.  

Решението не подлежи на обжалване.

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ :        

                                     

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          

 2.