Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
С присъда № 269 от 06.04.2011 година по НОХД № 161/2011 година по описа на Районен съд - град Г. О., подсъдимият И. С. Е. е признат за виновен в това, че: за времето от 25.06.2010г. до 20.07.2010г. в град Г. О., през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при условията на продължавано престъпление, извършил следните деяния, всяко от които се явява продължение на предходното: 1. На 25/26.06.2010г. в град Г. О., отнел с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на собственика – В. Ц. Б., чужда движима вещ на стойност 456.00 лв., като деянието е извършено в немаловажен случай, при условията на повторност; 2. На 20.07.2010г. в град Г. О., отнел с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на собственика – П. Д. Н., чужда движима вещ на стойност 153.60 лв., като деянието е извършено в немаловажен случай, при условията на повторност, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 54 и чл. 36 НК на същия е наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е определено общо наказание, измежду наложените му с обжалваната присъда и тази, постановена по НОХД № 969/2010г. по описа на Районен съд – град Г. О., в размер на по-тежкото, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато изтърпяното наказание лишаване от свобода по НОХД № 969/2010г. по описа на Районен съд – град Г. О.. Със същия съдебен акт в тежест на подсъдимия И. С. Е., съгласно изискванията на чл. 189, ал. 3 НПК, били възложени и направените по делото разноски. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия И. С. Е., с която моли наложеното му наказание от ШЕСТ месеца да бъде намалено на ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода и да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Излага доводи, че към момента на постановяване на присъдата търпи друго наложено наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. Излага съображения, че с обжалваната присъда му е наложено общо наказание, което е с два месеца по-дълго и със строг режим на изтърпяване. Твърди, че е в лошо здравословно състояние, което се явява пречка за изтърпяване на така определеното наказание. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия Е. поддържа депозираната жалба и пледира същата да бъде уважена, като излага аргументи, сочещи на нейната основателност и се мотивира за индивидуализиране на наказателната отговорност, да се вземат предвид здравословното му състояние, младата му възраст и обстоятелството, че той съжалява за извършеното. Представителят на Великотърновска окръжна прокуратура счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен, а наказанието за определено при спазване на разпоредбата на чл. 58а НК, като е съобразена степента на обществена опасност на извършеното деяние и на дееца. Подсъдимият И. С. Е. в хода на съдебните прения твърди, че съжалява за случилото се. В предоставената му последна дума моли съда да намали наложеното му наказание. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното: Подадената въззивна жалба е неоснователна. При извършената от ВТОС служебна проверка по делото не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Производството пред първата инстанция е протекло и обжалваната присъда е постановена по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370 и сл. НПК. Съдът намира, че направеното от подсъдимия при условията на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК, признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели; писмени доказателствени средства - протоколи за доброволно предаване, протоколи за разпознаване на лица и предмети; заключенията на назначените и изготвени съдебно - оценъчни експертизи. От тези доказателства и доказателствени средства следва да бъде приета за установена следната фактическа обстановка: И. С. Е. ероден на ... година в град Г. О., българин, български гражданин, с настоящ адрес: село П., община Г. О., улица „С." № ..., . неженен, безработен, ЕГН *. Същият е осъждан три пъти с влезли в сила съдебни актове, като първите две осъждания са за деяния, извършени от Е. като непълнолетен и за които са му наложени наказания обществено порицание и пробация. С присъда № 131 от 14.02.2011г. постановена по НОХД № 969/2010г. по описа на Районен съд – град Г. О. на Е. е наложено наказание четири месеца лишÓване от свобода. На 25/26.06.2010 година подсъдимият И. С. Е. минавайки покрай жилищен блок в град Г. О. установил, че вратата на входа не е заключена. Влязъл и на стълбищната площадка между етаж едно и етаж две видял детска количка „К.”, собственост на пострадалата В. Ц. Б. Взел количката и си тръгнал. Няколко дни след това подсъдимият продал количката на свидетелката С. К., а получените пари изразходвал за собствени нужди. С протокол за доброволно предаване от 21.07.2010г. свидетелката К. е предала детската количка, а в последствие същата е върната на В. Б. На 20.07.2010 година в град Г. О., минавайки покрай сградата на „Д.” ООД, И. С. Е. видял облегнат на стената велосипед „Р.”, собственост на П. Д. Н. Подсъдимият присвоил велосипеда и с него отишъл до село Д., община Г. О., където го продал на свидетеля Я. Л. С протокол за доброволно предаване от 21.07.2010г. свидетелят Л. е предал велосипеда, а в последствие същият е върнат на П. Н. На досъдебното производство са назначени две съдебно-оценъчни експертизи от заключенията, на които се установява, че вещите предмет на престъплението са на стойност: детската колика „К.” – 456.00 лв. /четиристотин петдесет и шест лева/, а велосипедът „Р.” – 153.60 лв. /сто петдесет и три лева и шестдесет стотинки/. При така установената фактическа обстановка следва да бъде направен единственият възможен извод от правна страна, а именно че подсъдимият И. С. Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. От обективна страна за времето от 25.06.2010г. до 20.07.2010г. в град Г. О., през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при условията на продължавано престъпление, подсъдимият е извършил деяния, при които последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, както следва: 1. На 25/26.06.2010 година в град Г. О., отнел чужда движима вещ на стойност 456.00 лв. от владението и без съгласието на собственика й – В. Ц. Б. и с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в немаловажен случай и при условията на повторност; 2. На 20.07.2010 година в град Г. О., отнел чужда движима вещ на стойност 153.60 лв. от владението и без съгласието на собственика й – . Д. Н. и с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в немаловажен случай и при условията на повторност. От субективна страна деянието е извършено от И. С. Е. при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията, а именно, че отнема чужди движими вещи от владението и без съгласието на собствениците им, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, като именно противозаконното присвояване на вещите е била непосредствената цел на подсъдимия. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на Районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираните деяния. Задълбочено са изследвани от първостепенния съд правнорелевантните за повдигнатото срещу И. Е. обвинение, факти и обстоятелства – време, място, начин на извършване на престъплението. Въз основа на възприетата фактология и след логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, в съответствие с повдигнатото обвинение, степента на обществена опасност на деянието и личността на извършителя, и с оглед смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, Великотърновският районен съд е индивидуализирал наказателната отговорност на И. С. Е.. Обществената опасност на извършените деяния от подсъдимия е висока. Същите се явяват посегателство спрямо обществените отношения свързани с нормалното упражняване правото на собственост, като се отличават с особена дързост. Обществената опасност на И. Е. следва да се преценява с оглед предишните му осъждания и недобрите му характеристични данни. Подсъдимият е млад човек. Същият дава обяснения в досъдебното производство, съдейства за разкриване на обективната истина, както и проявява критично отношение към извършеното деяние. Първоинстанционното производство е поведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК. Съдът е обсъдил обществената опасност както на деянията, така и на подсъдимия, мотивите и подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства. Минимално предвиденото в НК наказание за извършеното от подсъдимия престъпление е една година лишаване от свобода. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. При това положение прилагането на чл. 55 НК се явява по-благоприятно за дееца в сравнение с определянето на наказанието по реда на чл. 58а НК. Именно по тази причина Горнооряховският районен съд правилно и законосъобразно е определил наказанието на подсъдимия на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 НК в размер на шест месеца лишаване от свобода. Въззивният съд счита, че липсват основания за намаляването на така определеното наказание. Освен това първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е определил както мястото за изтърпяване на определеното наказание, така и първоначалния му режим, съобразно изискванията на чл. 60 и чл. 61 ЗИНЗС. Наведеното в жалбата на подсъдимия оплакване се явява неоснователно. Същият не е представил каквито и да е доказателства за влошено здравословно състояние, което да се явява пречка за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Още повече съгласно чл. 128 и сл. ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на осъдените, като медицинското им обслужване се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че наложеното на подсъдимия И. С. Е. наказание се явява справедливо определено. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. НК на подсъдимия е определено общо наказание измежду наложените му с обжалваната присъда и това, определено по НОХД № 969/2010г. по описа на ГОРС в размер на по-тежкото, а именно ШЕСТ месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато изтърпяното наказание лишаване от свобода по НОХД № 969/2010г. по описа на ГОРС. По тези съображения атакуваната присъда се явява постановена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, обоснована е, като наложеното наказание се явява справедливо. Подадената жалба следва да се остави без уважение, а постановената присъда следва да се потвърди. Водим от изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, Великотърновският окръжен съд РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 269/06.04.2011г. по НОХД № 161/2011 година по описа на Районен съд – град Г. О.. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |