№73
гр. Силистра,
08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, гражданска колеги
в открито
заседание
на тридесети
юни
през две хиляди и двадесетата година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с.ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при
секретаря Данаила Георгиева и
в присъствието на прокурора
сложи на разглеждане в.
гр .д. № 190 по
описа за
2020 г. и
за да се
произнесе, взе в
предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от детска градина „Св. Св. Кирил и Методий”, ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявана от Йълдъз Реджеб – директор, чрез процесуален представител, против решение № 109/2701.2020 г., постановено по гр. дело № 138/2020 г. на Тутраканския районен съд, с което ГО Е ОСЪДИЛ да заплати на ищеца И.Й.Д., с посочен по делото адрес: **********непогасен остатък от обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (главница) по чл. 32, т. 2, б. „б” от Колективен трудов договор за системата на народната просвета от 19.06.2016 г., във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ, в размер на 9 772,25 лв. (девет хиляди седемстотин седемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки); законната лихва върху размера на обезщетението от завеждането на исковата молба (18.03.2019 г.) до датата на окончателното плащане.Присъдил е и съответни такси и разноски в тежест на жалбоподателя. Последният счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли въвззивната инстанция да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли предявените против него искове. Претендира разноски. В с.з. не се явява представител, изпратено е писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя адв. Братованов от АК, гр. Русе, с което се поддържа жалбата и развитите в нея доводи.
Ответникът по жалбата и ищец по предявения пред първата инстанция иск И.Й.Д., , чрез процесуален представител, е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, с който оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски за тази инстанция. В с.з. се явява адвокат В.П. ***, който поддържа отговора, моли да бъде оставена без уважение жалбата.
ОС, като съобрази доводите на страните, както и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК€
Пред районния съд са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 59, във вр. с чл. 222, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 , изр. 1 от ЗЗД от страна на ищцата И.Д., чрез адв. П., с искане ответникът детска градина „Св. Св. Кирил и Методий”, ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявана от Йълдъз Реджеб – директор да бъде осъден да й заплати непогасен остатък от обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (главница) по чл. 32, т. 2, б. „б” от Колективен трудов договор за системата на народната просвета от 19.06.2016 г., във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ, в размер на 9 772,25 лв., ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху размера на обезщетението от завеждането на исковата молба (18.03.2019 г.) до датата на окончателното плащане.
От представеното препис – извлечение от трудовата книжка на въззиваемаат пред първата инстанция е видно, че същата в периода 15.10.2000 г. - 30.06.2010 г. е работила в Дом за деца, лишени от родителски грижи - с. Малък Преславец на длъжност „детски учител”. В периода 01.07.2010 г. - 12.09.2010 г. не е била в трудово правоотношение, като е получавала обезщетение за безработица, а причината за оставането и без работа е съкращение в щата, видно от отбелязването в трудовата и книжка. . На 13.09.2010 г. между ЦДГ „Васил Левски” - с. Зафирово и ищеца е сключен Трудов договор № 130/13.09.2010 г., като със Заповед № 43/08.10.2018 г. на ответника трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – поради пенсиониране.
Междувременно, на 19.06.2016 г. между Министерството на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета на Република България, Сдружение на директорите в средното образование в Република България, Синдикат на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование” към Конфедерацията на труда „Подкрепа”, Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България е сключен Колективен трудов договор за системата на народната просвета.
Исковата претенция се основава на чл. 222, ал. 3 от КТ, съгласно който, за да възникне правото на обезщетение, работникът следва да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст о и да е прекратено трудовото му правоотношение независимо от основанието за прекратяването.
Съгласно чл. 32, т. 2, б. „б” от КТД, на педагогически специалисти, членове на синдикалните организации, страни по договора, когато през последните 10 г. от трудовия им стаж преди придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, се изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 10,5 брутни работни заплати от 01.01.2017 г.
В случая основното възражение на жалбподателя, че въззиваемата не изпълнява условието да е работила в сферата на образованието през последните десет години преди пенсионирането и, тъй като съгласно § 8, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета (ДВ, бр. 105 от 2006 г., отм.) считано от 1 януари 2007 г. държавните и общинските обслужващи звена със социално предназначение - домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, се преобразуват от обслужващи звена в системата на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални услуги - домове за деца, финансирани като делегирана от държавата дейност на общината, на чиято територия се намират, е несъстоятелно. Вярно е, че първоначалната и месторабота като детски учител в Дом за деца, лишени от родителски грижи - с. Малък Преславец , действително попада в системата на социалните услуги. В случая, обаче, следва да се има предвид чл.19, ал.4 от НПОС/ДВ, бр. 17 от 19.02.2008 г., доп. Бр.1 от 2009 г./, съгласно който за учителски стаж се зачита и осигурителен стаж , положен след 01.01.2007 г. в домовете за деца, лишени от родителски грижи. Тази разпоредба, както и доводите, изложени в Решение № 140/18.01.2019 г. по гр. д. № 2809/2017 г. на ВКС, III, г. о., които правилно районният съд е съотнесъл към настоящия казус, дават категорично основание да се приеме, че въззиваемата е заемала длъжност в сферата на образованието и в периода, когато е работила в Дома за деца, лишени от родителски грижи в с. Малък Преславец.
Що се отнася до това , че не е работила при един и същ работодател през последните десет години, поради което въззивникът счита, че не той дължи обезщетението, следва да се отбележи, че КТД, чл.32, ал.2 изисква единствено стажът да е в сферата на образованието, а не при един и същ работодател, каквото изискване е въведено в ал.3 на същия текст, но касае непедагогическия персонал, което не касае въззиваемата.
Не следва да се кредитира и възражението, че престоят на въззиваемата от три месеца през 2010 г. на борсата, поради съкращение в щата, следва да се счита за прекъсване на десетгодишния период в сферата на образованието. Правилно районният съд е отбелязал, че не се касае за промяна на сферата на образованието или дори промяна на работодателя. Основанието за уволнението е съкращение в щата, което не може да с вмени като виновно поведение или липса на качества у въззиваемата, поради което и не води до прекъсване на ангажираността и в образователната сфера. Тук следва да се има предвид тълкуването, предложено от горепосоченото решение на ВКС, съгласно което „Във всеки отделен случай съдът е длъжен да анализира и съобрази конкретните обстоятелства по делото, за да не се допусне приложение на по-неблагоприятна трудовоправна норма и неравно третиране на педагогическите кадри в областта на трудовите им права (така, както например, законът и практиката признават правото на обезщетение по чл. 1, ал. 2 ПМС № 31/1994 г. на медицинските кадри за работа на длъжности в сферата на здравеопазването и в тази на социалните грижи“. И в същия дух, напълно аналогично на настоящия казус ВКС посочва, че „тъй като Бюрото по труда не е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, това време не се счита за прекъсване на трудовия й стаж и не се отразява на правото на лицето да получи увеличен размер на обезщетението при пенсиониране.
Предвид гореизложеното ОС счита, че жалбата е неоснователен, а обжалваното решение – правилно. По делото е доказано, че въззиваемата отговаря на условията, визирани в чл.32,ал.2 от КТД, поради което и има право и на 10,5 работни заплати обезщетение при пенсиониране, две от които са и изплатени. Пресметнато по реда на чл. чл. 228, ал. 1 от КТ от първоинстанционния съд с помощта на вещо лице, същото възлиза на уважената сума от 9 772,25 лв., като е присъдена и претендираната законна лихва от завеждане на иска.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а на въззиваемата да се присъдят разноски по делото за тази инстанция в размер на 400 лв.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 109/2701.2020 г., постановено по гр. дело №
138/2020 г. на Тутраканския районен съд.
ОСЪЖДА Детска градина „Св. Св. Кирил и Методий”, с ЕИК по БУЛСТАТ
*********, да заплати на И.Й.Д., сумата от 400 / четиристотин / лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария
в едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2