Р Е
Ш Е Н
И Е
№236 27.10.
2022 г.
гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Стефка Христова
и с участието на прокурора Юлияна Станева
като
разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева КАН дело № 175 по описа за 2022
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от РУ –
Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, против Решение № 142 от 11.05.2022г.,
постановено по АНД № 20225510200287/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
с което е отменено наказателно
постановление /НП/ № 20-0284-002379/03.11.2020г., издадено от ВПД Началник
група към ОД на МВР гр. Стара Загора, РУ Казанлък, с наложено на ответника по
касация П.Б.Д. от гр.Мездра, административно наказание глоба в размер на 3000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по
чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за това, че на
09.08.2020г около 21.55ч в град Казанлък, на площад „Севтополис“ до №10,
управлява лек автомобил БМВ 320Д с рег.
№****, собственост на „Пади 2000“ ЕООД като се движи в посока юг-север по бул.
„Розова долина“ и на кръстовището с площад Севтополис сменя посоката
изток-запад, като водача използва път за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с неговото предназначение, като извършва резки маневри
преднамерено извежда МПС извън контрол, чрез презабиване до загуба на сцепление
на задните гуми / дрифт/.
За да отмени НП, РС Казанлък е приел въз основа
на показанията на всички разпитани свидетели на обвинението и на защитата, че
водачът е излязъл от булевард „Розова долина“ и е влязъл в завоя наляво към
„Лъвовата чешма / бул. 23-ти пехотен Шипченски полк“ с много газ, като
автомобила се усукал ту в едната, ту в другата посока на движение. В ЗДвП няма
легално определение за дрифт, но с оглед осъществяване на на състезания за
подобен род действие се приема, че това е преднамерено извеждане на автомобил
извън контрол, чрез презавиване и по този начин се губи сцеплението на задните
гуми и автомобила застава напречно в завой под влияние на тежестта му и
инерционния момент. Според показанията на свидетеля на защитата Недков, се
установило, че при наближаване на кръстовището, регулирано от светофар, водачът
засилил автомобила, за да не пропусне зеления сигнал и гумите изсвирили малко.
Съобразно тези показания съдът е счел, няма приплъзване под ъгъл и заставане на
автомобила напречно, което е целта на така наречения дрифт. В АУАН и в НП също
не било описано напречно заставане на автомобила, а със загубата на сцепление
между гумите на автомобила и пътното платно не винаги се осъществява дрифт.
Поради това съдът е счел, че не е доказано използването на двете улици за други
цели, различни от предназначението на пътя. Опирайки се на показанията на
свидетеля на защитата, съдът приема още, че автомобила е навлязъл с висока
скорост в кръстовището и е излязъл пак с висока скорост от кръстовището, поради
което гумите са изсвирили. Високата скорост, според съда, е причината за
загубването на контрола над превозното средство и усукването му след завоя в
съчетание с несъобразената с пътните условия в този участък на пътя скорост, е
довело до създаване на пречки и опасности за движението. Това деяние е
нарушение на други задължения, а именно по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което няма
повдигнато правно обвинение. Освен това не е правно и фактически възможно
площад Севтополис и улица Розова долина да образуват кръстовище, тъй като не са
на едно ниво – между тях има тротоар, а и не представляват пресичане, разделяне
или събиране на два пътя.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за
неправилно приложение на материалния закон, тъй като посочените от съда факти –
напречно заставане или пълно завъртане, които не били повдигнати с АУАН и с НП,
не са относими към извършеното нарушение, включително и по аргумент от
съдебната практика на АС Стара Загора. Другото основание за отмяна на НП,
посочено от въззивния съд, а именно не правилно определяне на мястото на
нарушението като кръстовището между площад и улица, е възприето при неправилно
тълкуване на определението за кръстовище. Действително от северна страна на
площад Севтополис има тротоар, но това е обусловено от факта, че бул. Розова
долина свършва в така нареченото Т-образно кръстовище, видно от плана за
организация на движението. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно
решение като се постанови друго за потвърждаване на наказателното
постановление, а в условията на алтернативност се прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт за
двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание пред касационната инстанция
касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба чрез
пълномощника си адв. К.Г. *** оспорва касационната жалба като неоснователна и
иска въззивното съдебно решение да бъде оставено в сила. Твърди, че освен не
правилно определяне на мястото на нарушението, което е в противоречие с чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, АНО не е посочил в обвинението за какви други цели е
използвал пътя водачът на автомобила. Съгласно чл.104б т.2 и чл.175а ал.1 предл
трето от ЗДвП е забранено под страх от административно наказателна отговорност
използването на пътя за други цели, а те не са конкретизирани. Няма и легална
дефиниция за дрифт, за да се приеме, че неговото извършване е другата цел,
различна от предназначението на пътя за превоз на пътници и товари. От съда се
иска да потвърди правния извод на въззивния съд за липса на нарушение на
чл.104б т.2 от ЗДвП и съответно липсва основание за прилагане на отговорността
по чл.175а ал.1 от ЗДвП. Дори деянието да осъществява състав на административно
нарушение на ЗДвП, то същото е извършено на друго място – булевард „23-ти
Пехотен шипченски полк“, защото не е спорно, че водачът сменя посоката на
движение от булевард „Розова долина“, завивайки на запад по булевард „23-ти
Пехотен шипченски полк“. Площад „Севтополис“ се намира на север от
кръстовището, образувано от булевард „Розова долина“, „23-ти Пехотен Шипченски
полк“ и е разделен от това кръстовище от тротоар. Дори да са изсвирили гумите,
не са касае за използване на пътя за други цели.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, се явява основателна.
Решението на въззивния съд противоречи на
правилата за формиране на вътрешното убеждение по фактите, тъй като не са
обсъдени съвместно показанията на двете групи свидетели, не е отчетена
заинтересоваността на свидетеля Иванов, не е съобразена последователността на
показанията на полицейските служители, нито фактите, по АУАН, които не са
опровергани. Нарушението и нарушителя са установени на мястото на извършване на
деянието, описани с всички признаци на приложения административно наказателен
състав.
Видно от представения план за организация на
движението кръстовището между улиците „Розова долина“ и „23-ти Пехотен
Шипченски полк“ е Т-образно, тъй като улица „Розова долина“ е перпендикулярна
на булевард „23-ти Пехотен Шипченски полк“ с посока юг север, а булеварда е с
посока изток запад, като улица „Розова долина“ свършва на това кръстовище, тъй
като от него започва площад „Севтополис“. Следователно точно до площада е
мястото на нарушението – там на Т образното кръстовище е предприето управление
на МПС по описания в АУАН и в НП начин, който отговаря на признаците на състава
по чл.175а ал.1 предл трето от ЗДвП. Водачът е спрян до „Лъвовата чешма“, която
се намира на площада. При обсъждане само
на свидетелските показания на свидетеля на защитата Н. И., който твърди, че „П.
засили малко. Гумите съвсем малко изсвириха“, съдът приема, че липсва
преднамерена загуба на контрол над ПМС, чрез резки маневри по смяна на посоката
и презабиване до загуба на сцепление между задни гуми и пътно платно, защото причина
за тази загуба на контрол е навлизането
и излизането в това кръстовище, регулирано от светофар, с висока скорост, точно
както твърдят свидетелите по АУАН и обратно на показанията на И. за леко
засилване. Съдът приема още, че поради тази висока и несъобразена с условията
скорост, е настъпило усукване след завоя при загубата на контрол. За това
усукване са дадени показания от свидетелите на обвинението, които описват
механизма на извършване на деянието в съответствие с начина на управление,
посочен в АУАН и в НП. Свидетелите по АУАН са последователни в показанията си,
че докато се придвижват от изток на запад
преди светофара с бул. Розова Долина, забелязват да идва по този булевард и от
юг автомобил МБВ, сив на цвят, чийто регистрационен номер не помнят към датата
на разпита, но който при влизане в завоя е дал газ и застанал напречно на пътя,
изнесъл се по цялата пътна лента. за заставане напречно на пътя и изнасяне
встрани, като резултат от даването на газ при навлизане в завоя от улица Розова
долина по улица 23-ти Пехотен шипченски полк, което потвърждава обвинението за резки
маневри и за преднамерено извеждане на МПС извън контрол, чрез презабиване до
загуба на сцепление на задните гуми. Следователно съдът е приел словното обвинение
за извършване на резки маневри и забиване на спирачки до загуба на сцепление на
задните гуми за доказано, но на база свидетелските показания на заинтересования
свидетел е заключил, че липсва субективния елемент – особената цел да се
постигне загуба на контрол и сцепление, тъй като описаното в АУАН и в НП се
дължи на навлизане с висока скорост в кръстовището, за да не се изпусне зеления
сигнал на светофара. Следователно съдът е възприел изцяло фактическата
обстановка, но не правилно е заключил, че тя няма признаците на състава по
чл.175а ал.1 предл. трето от ЗДвП, което е резултат от липсата на съвместно
обсъждане на показанията на двете групи свидетели по въпроса, по който те не са
еднозначни – леко или повече се засили водачът като навлизаше в кръстовището,
където е сменил посока от юг-север, на изток-запад, при отчитане
заинтересоваността на свидетеля на защитата. Извода на съда, че това не са
преднамерени действия, сочещи на субективния елемент за друга цел на
управлението, различна от ползване на пътя по предназначение не е формиран при
спазване на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение, но е
допуснато и неправилно приложение на материалния закон на чл.175а ал.1 предл.
трето от ЗДвП като не е съобразено, че деянието има всички признаци на този
състав, а ако съдът е счел, че съответства на същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение е бил длъжен да го преквалифицира.
Свидетеля Н. И. е заявил, че са тръгнали нагоре
в посока център и са видели полицаи, поради което намалили скоростта, по
причина на легнали полицаи веднага след бензиностанцията и на главната улица,
до Общината, като на кръстовището пресичал пешеходец. Ако това е така, тогава
водачът не би могъл да засили леко, за да премине на зелена светлина. В
показанията на И. има противоречия, които съдът не е обсъдил. И. твърди
пешеходец на кръстовището и леко засилване едновременно, като гумите малко
изсвирили, но те не могат да изсвирят малко или много, особено ако водачът леко
е засилил, а този факт сочи точно на забиване на спирачки, което в съчетание с
умишленото засилване на кръстовището доказва субективния елемент за пред
умисъл, изискуем винаги при съставомерни цели, които да се постигнат с
деянието. Достатъчно е съвместно да се обсъдят показанията на двете групи
свидетели, в настоящия случай, за да се разкрие от обективното поведение и
обстоятелства по неговото предприемане, до субективния съставомерен елемент на
състава по чл.175а ал.1 предл трето от ЗДвП. Показанията на свидетеля на
защитата не са дадени от не заинтересовано лице, а освен това същите
потвърждават мястото на деянието, мястото на проверката и не съдържат факти,
които да разколебават верността на описания в АУАН начин на управление на
МПС-во. Смяната на посоката на движение от юг-север на изток-запад е доказана
от двете групи свидетели и от потвърденото от тях място на установяване на
нарушителя – това е възможно след неговото спиране. Свидетелите на обвинението,
които са свидетели на нарушението са дали показанията си пред актосъставителя
за възприето от тях поведение на водача по смяна на посоката на движение, чрез
резки маневри, забиване до загуба на сцепление на задните гуми, което е
квалифицирано като преднамерено извеждане на МПС извън контрол. Именно
последното – умишленото извеждане на МПС извън контрол е липсващата според
ответника по касация цел, с която се използва пътя. Разпоредбата на чл. 175а
ал.1 предл трето от ЗДвП предвижда административно наказание за водач на МПС,
който използва пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, които не са съответни с тяхното
предназначение за превоз на пътници и товари. Оттук следва, че нарушението включва
в състава си още един субективен елемент, освен вината – само пряк умисъл, и
това е целта, поради което се предприема управлението. За вината се съди по
обективните, външно изявени действия или бездействия на водача, предприети в
конкретна фактическа обстановка, за да се заключи правно, че управлението има
признаците на състава, очертан от разпоредбата на чл.175а ал.1 от ЗДвП, а
именно, че водачът използва пътя не за превоз на пътници, а за да удовлетвори
други свои желани цели. Смяната на посоката на движение на Т-образното
кръстовище сама по себе си няма признаците на инкриминирания състав, тъй като е
предприета съобразно забраната да се навлиза в пешеходната зона на площада, но
начина, по който е извършена сочи на прекия умисъл да се задоволи желание за рисково
управление на МПС-во. Лекото превишение на скоростта – „П. засили малко“,
описано от свидетеля на защитата И. не водят до извод за загуба на контрол
поради навлизане и излизане с висока скорост от кръстовището, с цел да не се
чака на червен светофар, която цел да игнорира съставомерната за ползване на
пътя не по предназначение. В АУАН и в НП е описано презабиване тоест набиване
на спирачки, което е довело до загуба на сцепление и този факт не е опроверган
от свидетеля на защита Иванов, чийто заинтересовани показания не са обсъдени
съвместно с тези на обвинението. Свидетеля И. потвърждава, че „П. засили
малко“, че гумите малко изсвирили, а те не могат да изсвирят много или малко, а
само да свирят, и това е признак на загуба на сцепление, описана в АУАН и в НП.
Полицейските служители подали звуков и светлинен сигнал и успели да настигнат
водача, да го спрат и да установят неговата самоличност, а на въпроса защо
управлява по този начин автомобила, водачът е отговорил „Как да карам, това е
БМВ“. Ето я и съставомерната причина по чл.175а ал.1 предл. трето от ЗДвП, а
именно рисково управление на високоскоростен автомобил, каквито ноторно са
МПС-ва от тази марка и предпочитани от по-млади хора тъкмо, защото могат да се
ползват не за превоз на пътници и товари, а за доставяне на удоволствие, чрез
предприемане на преднамерено рискови маневри. Това поведение е категорично
забранено от закона, като е съответно описано със своите обективни и субективни
признаци, които присъстват в процесния АУАН и НП – управление на МПС /
обективен/, по път отворен за обществено ползване /обективен/, преднамерено
рязка смяна на посоката на движение, набиване на спирачки и загуба на сцепление
– обективни действия на водача, сочещи на субективната пряка цел за загуба на контрол
върху автомобила, която носи удоволствие и пътя се използва не са придвижване,
а за постигане на други пряко желани резултати.
На касатора се следва възнаграждение за
юрисконсулт за двете съдебни инстанции в размер общо на 200лв.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №142/11.05.2022г.,постановено по
АНД № 287/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0284-002379/03.11.2022г на Началник група в РУ Казанлък при
ОД МВР Стара Загора.
ОСЪЖДА П.Б.Д. ЕГН ********** *** сумата от
200лв/двеста/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.