Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 118, 23.07.2020 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав,
на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа
докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 116 по описа за 2020 г.
Предявени са обективно
съединени искове с
правно основание чл. 128, т.2 във вр. с чл. 242 КТ – неизплатени трудови
възнаграждения, по чл. 245, ал. 2 КТ – мораторни лихви за забава, и за законни
лихви върху главницата.
Ищцата,
в исковата молба твърди, че работи по трудово правоотношение в
ответното дружество – МБАЛ «Професор доктор Георги Златарски» - гр.
Белоградчик, като «Лекар педиатрия» в Педиатрично отделение, по силата на Трудов
договор № 17 от 29.07.2016 г. Твърди, че от страна на работодателя – ответник
по делото, не са й изплатени полагащите й се трудови възнаграждения за периода
01.03.2018 г. – 01.04.2020 г., в размер на общо 16 877.30 лв. Въпреки
престирания от ищцата труд, ответника не й е заплатил дължимите трудови
възнаграждения. Твърди, че за дължимостта на възнагражденията, е издадено
Удостоверение от 23.04.2020 г., в което е посочен размера на дължимите и
неизплатени й заплати за исковия период.
Предвид
горното, ищцата моли, ответника да бъде осъден да й заплати неизплатените й трудовите
възнаграждения за положения от нея труд за периода 01.03.2018 г. – 01.04.2020
г., в размер на общо 16 877.30 лв., ведно с мораторните лихви за забава
върху неизплатените трудови възнаграждения, считано от изискуемостта на всяко
едно от тях до датата на образуване на делото в размер на 1 806.26 лв., ведно със законните лихви върху
главницата, считано от образуване на делото, до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски.
В подкрепа на исковете са
представени писмени доказателства.
Ответникът,
в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба. Не изпраща и
свой представител и в съдебно заседание.
По
делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото
лице – икономист, е изчислило размера на мораторните лихви за забава върху неизплатените на ищцата трудови
възнаграждения.
В
съдебно заседание, процесуалния представител на ищцата поддържа исковата молба.
Предвид на това, че
от страна на ответника не е депозиран отговор в срока по чл. 131 ГПК и в
съдебно заседание, не изпраща представител, адвоката – пълномощник на ищцата
направи искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника съгл.
разпоредбата на чл. 238 и сл. ГПК.
Съдът намира за установено от
фактическа и правна страна :
Предвид направеното искане от
страна на проц. представител на ищцата за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, в о. с.з. на 21.07.2020 г., съдът, прие, че са налице
всички изискуеми законови предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно : ответника не е
депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не изпраща свой представител
в първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. От своя страна, пълномощникът на ищеца е направил
искане постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и е представил
писмени доказателства с исковата молба.
Съдът прие, че са налице и
предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването
на негов представител в съдебно заседание /с връчването на съобщението,
разпореждането на съда и призовката за делото/.
Налице са и предпоставките на чл.
239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно – така предявените обективно съединени искове са
вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените с исковата молба писмени доказателства.
Доказа се
съществуването на валидно трудово правоотношение между
страните, предвид представения Трудов договор № 17 от 29.07.2016 г.
Доказано
е неизпълнение от страна на ответника на вменените му по закон задължения – да
изплати на работника/ служителя полагащото му се трудово възнаграждение за
положения от него труд. Съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ, положения труд по
трудово правоотношение е възмезден.
С
Исковата молба е представено и приобщено по делото Удостоверение от 23.04.2020
г., издадено от Управителя и счетоводителя на ответното дружество, от което е
видно какъв е периода и размера на неизплатените на ищцата възнаграждения за
престирания от нея труд.
Размерът на исковата претенция с
правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ, изцяло съответства на
размера на дължимите възнаграждения, обективирани в процесното Удостоверение, а
именно – 16 877.30 лв.
Поради
това, съдът приема, че иска за неизплатени трудови възнаграждения на ищцата –
по чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ, е основателен и доказан в претендирания
размер, поради което съдът го уважава.
По иска за мораторни лихви.
В
случай на ненавременно изплащане на трудовите възнаграждения от страна на
работодателят, същият изпада в забава. Този факт обуславя основателността на
предявеният иск за мораторни лихви. Видно от събраният по делото доказателствен
материал, ответника не е изплатил в законният срок полагащите се на ищцата
трудови възнаграждения, поради което и работодателят дължи следващите се мораторни
лихви върху главницата, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 245, ал. 2 КТ.
Претендираният
с исковата молба размер на мораторните лихви, е 1 806.26 лв., в какъвто е
и размера на мораторната лихва съгласно заключението на вещото лице, поради
което съдът уважава иска в претендирания размер.
Основателен
е и акцесорният иск за присъждане на законни лихви за забава върху главницата
от 16 877.30 лв. – неизплатени трудови възнаграждения, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 04.05.2020 г., до окончателното й
изплащане. С депозирането на исковата молба, на практика към ответника е
отправена покана за заплащане на главницата, поради което и от този момент същия
изпада в забава и дължи законни лихви.
При
горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и
уважава предявените искове, като предвид разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК,
съдът не се мотивира по същество, а указва, че решението се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските.
Предвид
изхода на делото – съдът уважи обективно съединените искове, то ответника е
страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест направените по делото
разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от заплащането на
които ищеца е освободен съгл. разпоредбата на чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК. Дължимата
държавна такса е 747.34 лв., съобразно цената на исковете. Ответникът следва да
заплати по сметката на съда и 60.00 лв. – възнаграждение за вещо лице.
По
отношение на претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира
следното : С исковата молба са представени два договора за правна защита и
съдействие. Съгласно Договор № 1 от 29.04.2020 г., договорено адвокатско
възнаграждение е в размер на 1 010 лв. – за предявяване на искова молба за
неизплатени трудови възнаграждения. В договора е посочено, че от договореното
възнаграждение, платени на довереника в брой, са 505 лв. Това е посочено и в
списъка на разноските – че общо договорените 1 010 лв., ищцата е заплатила
на пълномощника си 505 лв.
Съгласно
Договор № 2 от 29.04.2020 г., е договорено възнаграждение в размер на 364 лв. –
за предявяване на иск за мораторни лихви за забава върху неизплатените на
ищцата трудови възнаграждения. В договора е посочено, че адвокатското
възнаграждение, е изплатено в брой.
По
смисъла на т.1. от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/ 2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В
случая, съдът намира, че искането за присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение, е частично доказано. Както бе посочено по – горе, по отношение
на разноските договорени в Договор за правна защита и съдействие № 1 от
29.04.2020 г., е доказано реално заплащане на част от тях – а именно 505 лв. от
договореното възнаграждение в размер на 1 010 лв. Водим от въведената
практика с Тълкувателното решение, съдът намира, че следва да присъди в полза
на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 505 лв., за които е
доказано, че са реално направени, тъй като е посочено, че са платени. За
останалата част от претендираното адвокатско възнаграждение – 505 лв., няма
доказателства, че са изплатени на адвоката – пълномощник на ищцата, поради
което и съдът не ги присъжда.
Доказано
е плащането на адвокатското възнаграждение по втория Договор № 2 от 29.04.2020
г., които са в размер на 364 лв., поради което и същите следва да бъдат
присъдени в полза на ищцата. Или общия размер на разноските за адвокатско
възнаграждение по двата договора за правна защита и съдействие, които съдът
присъжда в полза на ищцата, е 869 лв., от общо претендираните 1 374 лв.
Съдът
не постановява предварително изпълнение на решението в частта за присъдените
трудови възнаграждения на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК, както е поискано с Исковата
молба, тъй като решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр. Белоградчик, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, да заплати П.С.Ц. – В. ***, с ЕГН **********, чрез адв. А.М. ***, съдебен адрес ***, сумите: 16 877.30 лв. (шестнадесет хиляди осемстотин седемдесет и седем
лева и тридесет ст. ) – на осн.
чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ – неизплатени трудови
възнаграждения за периода 01.03.2018 г. – 01.04.2020 г., както и 1 806.26 лв. (хиляда осемстотин и шест лева и двадесет и шест
ст.) – на осн. чл. 245, ал. 2 КТ – мораторни
лихви за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, считано от
изискуемостта на всяко едно от тях, до датата на образуване на делото – 04.05.2020
г., ведно със законните лихви върху
главницата от 16 877.30 лв., считано от 04.05.2020 г. – датата на образуване
на делото, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр. Белоградчик, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, да заплати по сметката на Районен съд – Белоградчик, направените по делото разноски в
размер на: 747.34 лв. – държавна такса, 60.00
лв. – възнаграждение за вещо лице, 5.00 лв. – в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на съда за държавните такси, и 5.00 лв. –
в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на ищцата.
ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр. Белоградчик, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, да заплати на П.С.Ц. – В. ***, с ЕГН **********, чрез
адв. А.М. ***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 869.00 лв., като в частта до претендирания размер на
1 374 лв., отхвърля искането.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК,
решението не подлежи на обжалване.
Районен съдия: