№ 48
гр. Свиленград, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20235620100549 по описа за 2023 година
Производството е образувано по установителен иск за собственост с
правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцата Я. Х. С. иска от съда да признае за установено по отношение на
ответника Н. Д. С., че е собственик на жилищна сграда с идентификатор
****** и стопанска сграда с идентификатор *********, разположени в
поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед №
*********. на Изп. директор на АГКК, въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност.
Ищцата твърди, че е придобила собствеността върху двете сгради въз
основа на давностно владение, продължило повече от двадесет години и
започнало в края на 2001 година, когато ги завладяла от наследниците на Н.
С. К. (поч. на ******) – преживялата го съпруга Я. М. С.а (поч. на ******.) и
трите им деца С.Н.В., С.Н.Х. (поч. на ******) и Д.Н.С.. (поч. на ******г.),
вследствие на постигнато между последните четирима неформално съгласие
да й прехвърлят имотите, заради полаганите за тях грижи. Оттогава и до сега
ищцата владеела процесните сгради, като ги ползвала като свои фактически и
направила по тях редица значителни подобрения.
Ищцата била дъщеря на С.Н.Х. (поч. на ******), а ответникът – син на
Д.Н.С.. (поч. на ******г.), т.е. страните били внуци на покойните собственици
на сградите – съпрузите Н. С. К. (поч. на ******) и Я. М. С.а (поч. на ******.).
Ищцата посочва, че дядо й Н. С. К. построил процесната жилищна сграда по
време на брака си с баба й Я. М. С.а върху общински имот, находящ се в
ромската махала в гр. Свиленград, като завършили строежа през 1970 г., а
1
една година по-късно построили и стопанската постройка. Собствениците на
сградите не притежавали нотариален акт за собственост върху тях, а за
общинския имот, в който те били построени, бил съставен Акт за общинска
собственост (частна) № ******г. на Кмета на Община Свиленград.
След смъртта на Н. С. К. (поч. на ******) в жилищната сграда останали
да живеят съпругата му Я. и дъщеря му С., които обитавали едната стая, както
и сина му Д. и семейството му, които обитавали другата стая от жилището.
През 2001г. в същата къща дошла да живее и ищцата, след като се разделила
със съпруга си Д. Г.С., вследствие на което напуснала семейното им жилище
в гр. София. В края на 2001г. бабата на страните Я. М. С.а се разболяла тежко,
като болестта и прогресирала, което изисквало полагането на постоянни
грижи за нея. Съпругата на сина й Д. – П. категорично отказала да полага
такива грижи, а дъщеря й С. не можела, тъй като самата тя била болна. Затова,
грижите за баба Я. били поети от внучка й Я. – ищцата по делото. Това и бил
поводът, на Коледа през 2001г. баба Я. и децата й СтоЯ., С. и Д. да се съберат
и да се съгласят, че къщата, ведно със стопанската постройка до нея, ще
останат в собственост на ищцата, която ще продължи да полага грижи за баба
си. Така, до смъртта на баба й Я. (******.), ищцата полагала непрекъснати
грижи за нея.
През лятото на 2003г. синът на баба Я. – Д. (бащата на ответника) също
се разболял и също се нуждаел от грижи. Поради това, той не можел да
работи и да издържа семейството си, както дотогава, което породило
системни скандали между него и съпругата му П.. Няколко месеца по-късно
тя се разделила със съпруга си и заедно с трите им деца напуснали гр.
Свиленград и се установили да живеят в гр. Бобов дол, откъдето била родом.
Напускайки къщата, заедно с майка си, ответникът никога повече не се
върнал да живее в нея. До смъртта на Д. (******г.), грижи за него полагала
също ищцата.
Ищцата узнала, че на ******г. ответникът се снабдил с констативен
нотариален акт, с който бил признат за собственик на процесните сгради, въз
основа на давностно владение. Ищцата твърди, че ответникът никога не бил
владял процесните имоти и не били налице основанията на закона за
придобиването му по давност от него, поради което оспорва констативния
нотариален акт, с който той се е снабдил и моли съда да го отмени, на
основание чл.537, ал.2 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва
твърденията на ищцата, че съсобствениците на имотите - сънаследниците на
собственика Н. С. К. се били съгласили те да останат за ищцата и че
ответникът не е владял процесните сгради. Твърди, че винаги е живял в
процесната жилищна сграда, а ищцата през всичките двадесет години назад
живяла в Гърция.
В срока по чл.211, ал.1, във вр. с чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е
подал насрещна искова молба, с която е предявил срещу ищцата насрещен
установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК
2
– за признаване за установено в отношенията на страните, че ответникът е
собственик на процесните сгради, които последният придобил въз основа на
давностно владение.
С отговор на насрещната искова молба ищцата оспорва насрещния иск
като недопустим и неоснователен. Счита, че същият е недопустим, поради
липса на правен интерес, тъй като ответникът можел да предяви
ревандикационен иск. По този въпрос съдът се е произнесъл с Определение №
11/05.01.2024г., постановено по делото, като е приел, че искът е допустим и
подлежи на разглеждане.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното:
Безспорно е, а и видно от представеното удостоверение за наследници
ищецът Я. Х. С. и ответникът Н. Д. С. са наследници по закон – внуци на Н. С.
К., починал на 19.02.1998 г., и съпругата му Я. М. С.а, починала на ******.
След смъртта си съпрузите са оставили трима преки низходящи законни
наследници: 1/. Син Д.Н.С.., починал на ******г. и оставил за наследници
преживялата го съпруга П. Х. С.а и двете им деца Стефани Д.а С.а и Н. Д. С.
(ответника по делото); 2/. Дъщеря С.Н.Х., починала на ****** и оставила за
наследници дъщерите си Веска Х. Кирева и Я. Х. С. (ищцата по делото); 3/.
Дъщеря С.Н.В..
Не е спорно и обстоятелството, че процесните сгради са построени по
време на брака на покойните баба и дядо на страните - Я. М. С.а и Н. С. К., а и
това се установява посредством събраните гласни доказателства. Сградите са
били построени върху недвижим имот – частна общинска собственост, за
който е съставен Акт за общинска собственост № ******г. на Община
Свиленград, представен по делото.
Видно от представените скици, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № *********. на Изп.
директор на АГКК, процесните сгради са заснети както следва:
1/. Сграда с идентификатор ******, с адрес: *********, разположена в
Поземлен имот с идентификатор ******, със застроена площ: 70 кв.м., брой
етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна;
2/. Сграда с идентификатор *********, с адрес: *********, разположена
в Поземлен имот с идентификатор ******, със застроена площ: 38 кв.м., брой
етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда;
Представен е и Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № ******, том ******, дело № ******г.,
съставен на ******г. и вписан в Служба по вписванията – Свиленград с
вх.рег. № ******г., Акт ****** ******, дело № ******г., видно от който
ответникът Н. Д. С. е признат за собственик на процесните сгради.
С оглед оспорване на констатациите на нотариуса в посочения
констативен нотариален акт, относно принадлежността на правото на
собственост, и за установяване на твърденията на страните за придобиване на
3
имотите въз основа на давностно владение, по делото са допуснати шестима
свидетели – по трима за всяка от спорещите страни.
От страна на ищцата бяха ангажирани свидетелите В.П.М (живуща в
съседство на спорните имоти, без родство и отношения на заинтересованост
със страните), П.П.В. (първа братовчедка на ищцата, от страна на баща й) и
С.Н.В. (леля на страните, респ. сестра на майката на ищцата и на бащата на
ответника).
От страна на ответника бяха ангажирани двама свидетели: М.Д.М. (без
родство и отношения на заинтересованост със страните) и П. Х. С.а (майка на
ответника).
От съвкупния анализ на събраните гласни доказателства се установява
постигнато в края на 2001 година неформално съгласие между
съсобствениците на сградите - сънаследниците Я. М. С.а (поч. на ******.),
С.Н.Х. (поч. на ******), Д.Н.С.. (поч. на ******г.) и С.Н.В. за прехвърляне на
собствеността и предаване на владението на съсобствените им имоти –
процесните сгради в полза на ищцата Я. С.. Същото се установява с
категоричност от показанията на св. С.Р., леля на страните, която лично е
присъствала на това събиране на сънаследниците и има преки впечатления за
договорката между тях. Съдът изцяло кредитира показанията на този
свидетел, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, тъй като същите са
непосредствени, последователни, непротиворечиви и допълващи се с
показанията на останалите ангажирани от ищцата свидетели, а и не се
опровергават от нито едно друго доказателство по делото. Според
свидетелите на ищцата, последната е завладяла процесните сгради и ги е
владяла в период по-дълъг от десет години, за разлика от ответника, грижила
се е за имотите и ги е имала за свои, като е демонстрирала това и никой не й
се е противопоставил. Напротив, ответникът не е живял в процесните сгради,
след като ги е напуснал преди повече от десет години, когато е бил дете. В
тази връзка, съдът не дава вяра на показанията на свидетелите, ангажирани от
ответника, които преценява като необективни, поради това че са вътрешно
противоречиви и житейски нелогични.
В подкрепа на показанията на свидетелите, ангажирани от ищцата, се и
представените от нея декларация по ЗМДТ, вносни бележки, фискални бонове
и фактури. Видно от същите ищцата е декларирала процесните сгради като
свои на 22.03.2011 г., плащала е данъци и сметки за тях.
Така установеното обуславя уважаване на предявения вещен иск, по
следните съображения:
За да се уважи исковата претенция на за признаване на собственост въз
основа на придобивна давност трябва да се установи по категоричен начин
комулативното наличие на два елемента: владение и изтичане на определен от
закона срок. Това е така, тъй като на основание чл.79, ал.1 от ЗС правото на
собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на десет години. Т.е. за да се признае за установено
придобиването на имот въз основа на придобивна давност, като оригинерно
основание за придобиване право на собственост, трябва да се докаже
4
осъществяването на фактическа власт върху имота в определен от закона
срок, с намерение да се държи вещта като своя - чл.68, ал.1 от ЗС.
По делото категорично се установи, че ищцата е осъществявала
непрекъсната фактическа власт върху процесните имоти за период по-дълъг
от 20 години. Считано от края на 2001г. ищцата е завладяла имотите,
демострирала е своене, в т.ч. и спрямо сънаследниците, които са живели в
него до смъртта си, и оттогава за нея е започнала да тече придобивна давност.
През този период от време владението й е бил ясно, непрекъснато и
необезпокоявано.
Предвид изложеното, съдът приема за доказано, че ищцата се
легитимира като собственик на процесните сгради въз основа на
непрекъснато давностно владение, продължило повече от 10 години преди
снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост на
******г.
От друга страна, не се доказа по делото, че ответникът е упражнявал
лично или чрез другиго фактическа власт по отношение на процесните сгради
с намерение за своене. Затова и насрещният иск за собственост по отношение
на тези сгради следва да бъде отхвърлен.
При така направения извод, следва да се отмени, на основание чл.537,
ал.2 от ГПК, оспорения констативен нотариален акт за собственост, с който
се е снабдил ответника, тъй като отменяването му се явява изрично
разпоредена от Закона последица от уважаването на иска за защита на
засегнатото с издаването му материално право /Тълкувателно решение № 178
от 30.06.1986 г. по гр. дело № 150/85 г. на ОСГК/. От събраните по делото
доказателства следва извод за опровергаване констатациите в цитирания по-
горе констативен нотариален акт и недоказаност твърдението на ответника, че
е придобил по давност процесните сгради.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата
следва да се присъдят направените по делото разноски, които се установиха в
размер на 1619,25 лв., включващи 1500 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, 86 лв. – държавна такса, 30 лв. – такса преписи и съдебно
удостоверение и 3,25 лв. – такса банкови преводи.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Д. С., с ЕГН:
**********, че Я. Х. С., с ЕГН: **********, притежава правото на
собственост, въз основа на давностно владение, върху СГРАДА с
идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Свиленград, одобрени със Заповед № *********. на Изп. директор на
АГКК, с адрес: *********, разположена в Поземлен имот с идентификатор
******, със застроена площ: 70 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение:
жилищна сграда – многофамилна, и СГРАДА с идентификатор ********* по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени
5
със Заповед № *********. на Изп. директор на АГКК, с адрес: *********,
разположена в Поземлен имот с идентификатор ******, със застроена площ:
38 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № ******,
том ******, дело № ******г., съставен на ******г. и вписан в Служба по
вписванията – Свиленград с вх.рег. № ******г., Акт ****** ******, дело №
******г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. С., с ЕГН: **********, срещу Я. Х.
С., с ЕГН: **********, иск за признаване за установено в отношенията на
страните, че Н. Д. С., с ЕГН: **********, притежава правото на собственост,
въз основа на давностно владение, върху СГРАДА с идентификатор ******
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград,
одобрени със Заповед № *********. на Изп. директор на АГКК, с адрес:
*********, разположена в Поземлен имот с идентификатор ******, със
застроена площ: 70 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, и СГРАДА с идентификатор ********* по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед №
*********. на Изп. директор на АГКК, с адрес: *********, разположена в
Поземлен имот с идентификатор ******, със застроена площ: 38 кв.м., брой
етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда.
ОСЪЖДА Н. Д. С., с ЕГН: **********, да заплати на Я. Х. С., с ЕГН:
**********, сумата 1619,25 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6