М
О Т И
В И
Към
присъда по НОХД № 533/2016г. на КРС – ІV н.с.
Районна прокуратура–К. е
повдигнала обвинение против подсъдимия:
В.И.Г. - роден на ***г.
в гр.К., ***:***, ЕГН:**********
В
ТОВА, ЧЕ:
на 10.07.2016г. в гр.С., обл.П. в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление – с
Наказателно постановление №14-0347-000797 от 27.11.2014г. на Началник РУ на МВР
– гр.П., към ОД на МВР – гр.С., влязло в сила на 04.02.2016г. е извършил такова
деяние – управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „О.“, модел
„***“ с рег.№***, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно
средство – престъпление
по чл.343в, ал.2 от НК.
В съдебно заседание
представителя на РП – К. поддържа обвинението и пледира, че престъплението е
доказано по безспорен и категоричен начин. Заявява, че наказанието следва да се
определи като се отчете високата степен на обществена опасност на деянието, тъй
като подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на алкохол, макар и под
наказуемия праг. Сочи, че същия е многократно осъждан, а настоящото
престъпление е извършено в изпитателния срок. Предлага на подсъдимия да бъдат
наложени наказания 11 месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 500
лева.
Защитникът на подсъдимия моли
съда да вземе под внимание, че подзащитният му е оказал съдействие при
разследването, признал е вината си и се разкайва за постъпката си. Моли съда да
постанови справедливо наказание.
Подсъдимият В.И.Г. се признава за
виновен по така повдигнатото му обвинение и заявява, че съжалява за извършеното.
В последната си дума моли съда за
налагане на условно наказание и „глоба“.
Производството
по делото е проведено по реда на глава XXVII от НПК – съкратено
съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и въз основа на самопризнанията, направени от подсъдимия, съпоставени със
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимият В.И.Г. е жител ***. Същият е
неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство (СУМПС).
С определение за одобряване на
споразумение по НОХД №8570/15г. на РС – П., за извършено на 30.06.2015г.
престъпление по чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.194, ал.1 от НК, на подсъдимия Г. е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 2 /два/
месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/
години.
Определението е влязло в сила на 09.02.2016г.
Свидетелят Б.В.Н. работи като младши
автоконтрольор в РУ „Полиция“ – гр.К..
Свидетелят Т.Р. М. работи като младши
инспектор с РУ „Полиция“ – гр.К..
Въпреки, че е неправоспособен водач подсъдимият
Г. управлявал моторно превозно средство на 27.10.2014г., за което е наказан по
административен ред с наказателно постановление (НП) №14-0347-000797/27.11.2014г.
на началник РУП към ОДМВР – П., РУ - П., влязло в законна сила на 04.02.2016г.
На 10.07.2016г. св.Н. и св.М. се
намирали на работа, в наряд „Пътен контрол“. Около 02:15 часа на същата дата двамата
се движели със служебен автомобил по бул.И.В. в гр.С.. Тогава полицейските
служители се разминали с лек автомобил „О. ***“ с рег.№***, който се движил в
противоположна на тяхната посока – към гр.К.. Полицейските служители направили
обратен завой и тръгнали след лекия автомобил „О.“, с цел извършване на
служебна проверка. Докато се движили по бул. „И.В.“ след лекия автомобил „О.“,
същият предприел маневра „завой“ наляво, по ул. „П.Е. Н.“, след което спрял
пред №8 на същата улица. Полицейските служители видели, че от предната лява и
шофьорска врата слязло лице от мъжки пол, облечено в тъмна тениска.
Полицейският автомобил спрял непосредствено зад лекия автомобил „О.“, след
което св.Н. слязъл, представил се и поискал документите на водача на
автомобила. Лицето, което преди това слязло от шофьорското място на лекия автомобил
„О.“ заявило, че не е управлявал автомобила, а го е управлявало лицето, което
стояло на предната дясна седалка. От задните врати на автомобила слезли две
жени, които започнали да обясняват на полицейските служители, че отивали да се
забавляват и искали да не бъдат глобявани.
Св.Н. неколкократно поискал документите
от водача на автомобила, при което последният предал личната си карта и отново
заявил, че не е управлявал автомобила. От извършената проверка се установило,
че лицето, което е управлявало лекия автомобил „О.“ е подсъдимия Г..
Впоследствие св.Н. установил самоличността и на лицето, което се возило на
предната дясна седалка – И. И. К., който се намирал във видимо нетрезво
състояние, както и на лицата, които се возили на задната седалка на автомобила
– Н.В.Ц. и Р.В.А.. По време на проверката подсъдимият продължил да обяснява, че
не той е управлявал автомобила, а К.. Докато извършвал проверката св.Н.
забелязал, че К. е облечен с бяла тениска, а подсъдимия Г. – с тъмна. Докато
траела проверката Ц. и А. пречили на изпълнението на служебните задължения на
полицейските служители, а подсъдимият се хващал за главата и повтарял, че щял
да влезе в затвора. Поради това полицейските служители извикали за съдействие
друг екип от техни колеги.
На място пристигнали полицай Д.П. и полицай
Н.И.. След оказаното съдействие и отстраняване на останалите от полицейския
автомобил, св.Н. тествал с техническо средство „Дрегер“ водача на автомобила –
подсъдимия Г.. Уредът отчел 1,00 промила на хиляда алкохол в издишвания от
водача въздух. Св.Н. обяснил на подсъдимия, че за констатираното нарушение ще
му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение и му казал,
че за това, че е управлявал автомобила с такава концентрация на алкохол не се
предвижда наказателна отговорност. От казаното от полицейския служител
подсъдимия се зарадвал и заявил, че самият той е управлявал автомобила, а не К..
Непосредствено след това св.Н. извършил справка
в РСОД и установил, че подсъдимият Г. е неправоспособен водач, както и че
управлявания от него автомобил е спрян от движение.
За констатираните нарушения св.Н.
съставил АУАН с бланков №436941, серия „Г“, който е подписан от подсъдимия без
възражения.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство (показанията на свидетелите Б.В.Н. и
Т.Р. М., обективирани в протоколите за разпитите им; АУАН с бланков №436941,
серия „Г“; заверен препис от НП №14-0347-000797/27.11.2014г. на Началник РУП
към ОДМВР – С., РУ – П.; справка за нарушител; докладна записка; справка за
пътуване на лице; характеристична справка и др.), както и събраните в хода на
съдебното следствие доказателства (самопризнания на подсъдимия и справка за
съдимост на същия), като в тази насока следва изрично да се отбележи, че
събраните и изброени по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно
се допълват, поради което не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
Тези доказателства според съда са достатъчни за установяване по несъмнен начин
на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от
подсъдимия.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия
Г. на 10.07.2016г. в гр.С., обл.П. в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление – с Наказателно постановление №14-0347-000797 от
27.11.2014г. на Началник РУ на МВР – гр.П., към ОД на МВР – гр.С., влязло в
сила на 04.02.2016г. е извършил такова деяние – управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „О.“, модел „***“ с рег.№***, без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, с което свое деяние
той е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на
чл.343в, ал.2 от НК.
Налице са според съда четирите
обективни, кумулативно предвидени признака на изпълнителното деяние на това
престъпление, тъй като по делото се установи, че подсъдимия Г.: 1) е
неправоспособен водач на МПС; 2) въпреки това е управлявал такова на 27.10.2014г.;
3) наказан е за това по административен ред с НП №14-0347-000797 от
27.11.2014г. на Началник РУ на МВР – гр.П., към ОД на МВР – гр.С., влязло в
сила на 04.02.2016г.; 4) отново управлява МПС в едногодишния срок на
наказването му – на 10.07.2016г. в гр.К..
За да признае обвиняемия за виновен в
извършването на описаното по-горе престъпление, съдът прие, че той е извършил
деянието си при пряк умисъл – съзнавал е неговия обществено опасен характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в
чл.36 от НК;
предвидените
в закона наказания за извършеното престъпление – „лишаване от свобода“ от 1 до
3 години и „глоба“ от петстотин до хиляда и двеста лева;
изразеното от
подсъдимия критично отношение към извършеното и
направените самопризнания, семейната му ангажираност – семеен с три
деца, които съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства;
наличието
на предходни осъждания и наказания за извършени предишни нарушения на ЗДвП,
както и извършване на настоящото престъпление след употреба на алкохол под
наказуемия по НК минимум;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
според която в случаите на чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при
постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на
чл.58а от НК.
Водим от изложеното, съдът определи и наложи наказания на подсъдимият В.Г. при баланс
на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/
години, което с оглед
разпоредбите на чл.372, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде
намалено с една трета и съгласно чл.54 и чл.57, ал.2 от НК на подсъдимия следва
да се определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 4
/четири/ месеца, както и ГЛОБА в размер на 800 /осемстотин/ лева.
Предвид
съдебното минало на подсъдимия съдът постанови ефективното изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип при първоначален „строг“ режим съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Имайки предвид, че подсъдимият В.Г. е извършил
престъплението по настоящото дело в тригодишния изпитателен срок на наказанието
„лишаване от свобода“, наложено му с влязло в сила на 09.02.2016г. определение
за одобряване на споразумение по НОХД № 8570/2015г.
по описа на Районен съд - П., съдът приведе в изпълнение на основание чл.68,
ал.1 от НК наложеното му с тази присъда наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1 /една/ година и 2 /два/
месеца, като на основание чл.61, т.2 и
чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС определи същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим за изтърпяване в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.