Решение по дело №741/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.45, ал.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във вр. с чл.32, ал.2 от Закон за администрацията (ЗА).

Образувано е по оспорване на областния управител на област Хасково, обективирано в Заповед АК-04-8 от 23.06.2023г., против Решение №287 от 05.06.2023г. на Общински съвет – Маджарово.

Оспорващия претендира атакуваното решение да е прието при неспазване на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, както и в несъответствие с неговата цел.

В административния акт не били посочени фактически основания, респ. било налице неспазване на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Единственият, посочен в докладната записка на кмета на община Маджарово мотив за приемане на процесния акт се отнасял до постъпило в Общината инвестиционно намерение за летния сезон 2023г. Съвсем бегло се споменавало, че ставало дума за имот публична общинска собственост. Прави се извод, че е налице корелация между фактически и правни основания, което било в противоречие със съдебната практика.

На следващо място, имотите публична общинска собственост подлежали на специален ред за предоставяне ползването им от трети лица в каквато насока била разпоредбата на чл.14, ал.7 от Закона за общинската собственост, според която такива имоти се отдавали под наем от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс. При това положение възлагането на имот от вида на обсъждания на конкретно посочено лице, както било в случая – преди проведена процедура, не можело да бъде обосновано, с оглед липсата на законово основание. Договорът за наем следвало да бъде сключен след провеждането на търг или конкурс, въз основа на резултатите от съответната процедура. В случая общинският съвет действал при пълно противоречие с материалния закон. Приетото от него решение било незаконосъобразно до степен на нищожност, предвид несъобразяването с материалноправните разпоредби, уреждащи материята.

Ответникът, Общински съвет Маджарово, не изразява становище по направеното оспорване.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.05.2023г. в Община Маджарово е постъпило Искане – предложение, заведено с вх.№1318/22.05.2023г., в което А. Т. Д. – управител на „Абиамо“ ЕООД, обективирал молба през периода м.юни – м.септември да разположи в зона за отдих „Маджарово“, находяща се на левия бряг на река „Арда“, търговска каравана с площ 10 кв.м., като в тази връзка предложил дружеството да извършва ежедневна поддръжка на зоната безвъзмездно и със собствени средства, както и придаване на привлекателен вид на същата. Във връзка с молбата е изразено съгласие за сключване на договор за възмездно ползване на 10 кв.м. площ (от терена), срещу поддръжка на целия имот със собствени средства и пълна отговорност по отношение на сигурност и безопасност при ползването на съоръженията.

С Докладна записка (л.24) кметът на община Маджарово уведомил председателя на Общински съвет – Маджарово за постъпилото от „Абиамо“ ЕООД искане и предложил общинският съвет да го одобри и да възложи на кмета на общината да извърши действия за подготовка и подписване на договор, и уреждане на определени клаузи в него. В докладната е посочено, че дружеството ще заплаща такса, определена по наредбата и вътрешните правила по управление на общинската собственост и чезона за отдих „Маджарово“, обособена на левия бряг на р.“Арда“ на територията на поземлен имот №000069, е публична общинска собственост.

Върху докладната записка е поставена резолюция за представянето ѝ пред постоянните комисии.

Видно от препис-извлечение от заседание на Общински съвет – Маджарово, проведено на 05.06.2023г., колективният орган е приел оспореното Решение №287, с което на основание чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА): 1. одобрил Искане – предложение на „Абиамо“ ЕООД; 2. възложил на кмета на община Маджарово да осъществи всички необходими действия за подготовка и подписване на договори за периода от 01.06.2023г. до 30.09.2023г., както следва: договор с „Абиамо“ ЕООД за периода от 01.06.2023г. до 30.09.2023г. за безвъзмездна поддръжка на зоната за отдих и привеждането ѝ в привлекателен вид (косене и поддържане на зелените площи и алеите, ремонтиране, грундиране и лакиране на дървените съоръжения – беседки, навеси и маси, ограда), като договорът да съдържа клауза, че всички направени разходи за консумативи – ток, води и т.н., ще са за сметка на дружеството; договор с „Абиамо“ ЕООД за възмездно ползване на 10 кв.метра от имота срещу заплащане на такса в размер на 30 лева за месец или общо за периода 01.06.2023г. до 30.09.2023г. – 120 лева, съгласно разпоредбите на чл.8 от Наредба №4 за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Маджарово, във връзка с чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ.

По време на заседанието на общинския съвет председателите на постоянните комисии в съвета – по „Образование и социална дейност“, Бюджет и финанси“ и „Икономическо развитие“, информирали съветниците, че докладната записка на кмета на общината е била приета от посочените комисии.

Решението е прието при кворум от 11 общинки съветници чрез поименно гласуване, с 11 гласа „за” , 0 гласа „против” и 0 гласа „въздържали се”.

Копие от протокола за проведено заседание на Общински съвет – Маджарово е било изпратено до областния управител на област Хасково на 08.06.2023г. с писмо изх.№66/08.06.2023г. (л.5), и получено на 09.06.2023г. в Областна администрация – Хасково, където е било заведено под № АК-01-65 от същата дата. Решението било публикувано на официалния сайт на Община Маджарово (https://www.madzharovo.bg/new/main.php?module=documents&object=category&doc_cat_id=6).

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Оспорването е допустимо. Същото е насочено срещу годен за обжалване административен акт, направено е в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на решението и от лице, на което законодателят е предоставил правомощие да оспорва актове от вида на процесния. Съгласно чл.32, ал.2, изр. първо от ЗА, областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на ЗМСМА. Упражняването на това правомощие е регламентирано и в чл.31, ал.1, т.5 от ЗА, съгласно който областният управител упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление, каквито безспорно са общинските съвети. В същия смисъл е и нормата на чл.45, ал.4 от ЗМСМА поред която, областният управител упражнява контрол върху актовете на общинските съвети, като липсва специална клауза, която да изключва съдебния контрол на решения на общинските съвети, взети на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА. В тази насока е и изричния текст на чл.8, ал.11 от Закона за общинската собственост (ЗОС), който гласи, че актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл.45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, освен в случаите по Закона концесиите.

Разгледано по същество оспорването е основателно.

Решение № 287 от 05.06.2023г. на Общински съвет – Маджарово е издадено на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА. Съгласно тази разпоредба, общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Ето защо следва да се посочи, че оспореният акт е приет от компетентен орган.

Настоящият съдебен състав не констатира оспореното решение да е прието при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е прието при спазване на разпоредбите на чл.27, ал.2-5 от ЗМСМА. Не е спорно, а и се установява от представения протокол от заседанието на колективния орган на 05.06.2023г., че при гласуването на атакувания акт е бил налице необходимия кворум за провеждане на заседанието, тъй като са присъствали 11 от общо 11 общински съветници.

Решението е в писмена форма, но не отговаря на изискванията за съдържание по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В същото е посочено, че се приема на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, но липсва позоваване на относими специални нормативни разпоредби и посочване на конкретни мотиви, които да обосноват фактически основания за приемане на акта, което представлява основание за отмяната му поради липса на мотиви. Мотиви за приемане на административния акт не се съдържат и в протокола от проведеното заседание на общинския съвет, нито са налице в докладната записка на кмета на община Маджарово, с която е предложено приемането на решението. Мотивиране на акта не е налице и в други документи, съдържащи се в административната преписка. Поради това в случая е невъзможно да се установят съображенията на колективния орган за приемане на процесното решение. Постъпването на искане-предложение само по себе си не е достатъчно за да обоснове приемане на акта, тъй като на практика липсват излагане на причините, поради които административният орган е решил да одобри това искане-предложение и да възложи на кмета на общината извършването на действия по подготовка и подписване на договор за наем точно с „Абиамо“ ЕООД.

Липсата на мотиви и непосочването на относими правни основания в оспорения акт или в други актове, част от административната преписка, не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие. Допуснатото нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства и възможността на заинтересованите лица да придобият яснота за съображенията, обосноваващи приемане на решението. Спазването на изискването за мотивиране на акта е гаранция за законосъобразност на същия, тъй като неизлагането на съображения защо административният орган е издал съответният акт препятства възможността съдът да осъществи в пълна степен необходимия контрол за законосъобразност на решението, доколкото последният се осъществява само и единствено на база изложените в акта мотиви. Фактическите и праните основания за издаване на акта следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право, поради което в тях трябва да е ясно изразено становището на административния орган. Липсата на такова обосновава извод за незаконосъобразност на акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, респ. отмяна на същия само на това основание.

По отношение спазването на материалния закон следва да се има предвид следното:

Не е спорно между страните, че предмет на оспореното решение е имот, представляващ публична общинска собственост, а именно ПИ №000069, посочен в докладната записка на кмета на община Маджарово, с която е било предложено приемане на процесния акт.

Нормата на чл.14, ал.7 от ЗОС гласи, че свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет. Части от имоти - публична общинска собственост, които са предоставени за управление по реда на чл. 12, могат да се отдават под наем, при условие че не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които съответният имот е предоставен за управление. Съгласно на чл.8, ал.4 от ЗОС, предоставянето под наем и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено друго. Според чл.14, ал.2 от ЗОС, отдаването под наем на имоти по ал.1 се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице.

Текстът на чл.8, ал.2 от ЗОС във всичките редакции от приемането му през 1996г. (обн. - ДВ, бр.44 от 1996г., в сила от 1.06.1996г.) до сега предвижда общинският съвет да определя с наредба реда за придобиване, управление и разпореждане с общинското имущество и конкретните правомощия на кметовете. В тази връзка Общински съвет – Маджарово, с Решение №20 от 31.01.2008г., е приел Наредба № 2 за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост. В чл.19, ал.1 е предвидено свободни имоти или части от тях – публична общинска собственост, да могат да се отдават под наем за срок до 10 години, по предложение на кмета на общината и след решение на общинския съвет, а според ал.2 – отдаването под наем на имотите по предходната алинея се извършва след провеждане на търг или конкурс по реда на глава шеста от настоящата наредба. Съответно цитираните текстове са идентични с разпоредбите на чл.14, ал.7 и ал.2 от ЗОС, като е налице допълнение относно реда за провеждане на търга или конкурса.

От анализа на цитираната нормативна регламентация следва изводът, че е налице общо правило за отдаване под наем на имоти – публична общинска собственост, след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако не е налице предвидено в закон изключение с оглед вида и предназначението на имота, предвидените за извършване върху него дейности и субекта, за когото се предвижда да придобие съответното вещно право. Токова изключение в случая не се установява, като от доказателствата и данните по делото става ясно и че имотът, предмет на оспореното решение е бил свободен и също така намерението на колективния орган за отдаването му под наем не е било породено от заявен интерес от лице или организация, за които специален закон или друг нормативен акт да предвижда придобиване на вещни права върху общински имот по облекчена процедура, която да следват общинският съвет и кметът на общината.

В случая с решението си Общински съвет – Маджарово на практика е поставил началото на процедура по сключване на договор за наем на имот – публична общинска собственост, като с така изразената воля е действал в нарушение на предвидената в закона регламентация – не е възложил на кмета на общината да извърши действия във връзка с провеждането на публичен търг или конкурс и евентуално след резултатите от него да пристъпи към сключване на договор за наем, а директно е възложил изпълнение на последното. Предвид изложеното, настояюият съдебен състав намира, че е налице нарушение на материалният закон, което представлява основание за отмяна на акта на още едно основание – по чл.146, т.4 от АПК.

Целта на провеждането на публични търг или конкурс е създаване на условия за реална конкуренция, при която измежду постъпилите предложения да бъде предпочетено най-изгодното – както с оглед цената, така и по отношение на другите условия, и по този начин да бъде извлечена най-голяма полза от наетия имот за населението на общината. В конкретната фактическа хипотеза колективният орган незаконосъобразно се е отклонил от тази цел, приемайки оспорения акт в противоречие с относимите материалноправни разпоредби.

По изложените съображения процесното решение на Общински съвет – Маджарово следва да се отмени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по оспорване на областен управител на област Хасково, обективирано в Заповед АК-04-8 от 23.06.2023г., Решение № 287 от 05.06.2023г. на Общински съвет – Маджарово.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

	Съдия: