Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 09.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на дванадесети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №7348 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД
с цена на иска 1082,84 лв. – главница, чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД с цена на иска 131.35 лв. – възнаградителна лихва и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена
на иска 162,17 лв. –лихва за забава.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от ***с.а.***, рег.№ ***, чрез Б.П.П.Ф.С.
КЛОН Б. ***, със седалище и адрес на управление *** ***, законен представител Д.Д.срещу Ф.Ю.Б., ЕГН **********,***, в която се
твърди, че с Договор за потребителски заем с номер PLUS-***от 19.06.2015, ***С.А.,
*** рег.№***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. е отпуснало паричен кредит в размер на
2288.00 лв. Твърди, че сумата, предмет на горепосочения договор е изплатена от
кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което ***С.А., *** peг.№***,
чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. е изпълнил задължението си по него. Твърди, че
усвояването на посочената сума Ф.Ю.Б. е удостоверил с полагането на подписа си
в поле "Удостоверение на изпълнението". Излага съображения, че въз
основа на чл.3 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заемана
24 месечни вноски- всяка по 134.91 лв., които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на
разходите - 47.08% и годишния лихвен процент - 35.73%, посочени в параметрите
по договора. Твърди, че длъжникът Ф.Ю.Б. е преустановила плащането на вноските
по кредит номер PLUS-***на 20.10.2016, като към тази дата са погасени 15
месечни вноски. Твърди, че на основание чл.5 от договора вземането на ***С.А., ***
per.№***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечни /а вноска. Твърди, че по този начин ответникът следвало да
изплати остатъка по заема в размер на 1214.19 лв., представляващ оставащите
9.00 броя погасителни вноски към 20.11.2016, към която дата е станал изискуем в
целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Твърди, че кредитора да изпратил покана за доброволно
изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил
да го погаси. Твърди, че поканата е изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно
чл.9 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. Въпреки
това, към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по кредита е
изтекла и последната падежна дата. Счита, че Ф.Ю.Б. дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва в размер на 162.17 лв. за периода от настъпване на изискумостта на
кредита - 20.11.2016 до 11.05.2018. Твърди, че към настоящия момент ответникът
дължи на дружеството следните суми: 1.
Главница-1082.84лв., 2.
Възнаградителна лихва - 131.35 лв. и 3.
Законна лихва за забава - 162.17 лв. общо 1376.36лева. Моли, да бъде признато
за установено по отношение на страните по делото, че ***С.А., *** per.№***,
чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. има вземане от Ф.Ю.Б. в размер на: 1082.84 лв,
представляваща главница по кредита, 131.35 лв, представляваща възнаградителна
лихва по договора, 162.17 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 20.11.2016 до 11.05.2018, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно
със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който оспорва предявената претенция изцяло. Счита, че исканата неустойка е в
голям размер и самото задължение е погасено по давност по смисъла на чл.111 от ЗЗД. Излага правни съображения във връзка с чл.92 ЗЗД и неустойката. Посочва,
че писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма.
Писмената форма за доказване произтича както от изричната регламентация в
чл.87, ал.2 от ГПК, и на разпоредбите на чл. 164, ал.1, т. 5 от I ПК,
предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения с
гласни доказателства. С оглед уговорения алгоритъм за изчисляване на
неустойката, установяването на факта на получаване на писменото предизвестие е
от значение не само доказването на основанието, но и на размера на иска в
случая няма писмено предизвестие за прекратяване на договора между страните и в
случая предявения иск е не основателен. Оспорва обстоятелството, че с ищцовото
дружество се намира в облигационни отношения. Оспорва обстоятелството, че е
сключил процесния договор. Твърди, че претендираните от ищеца суми,
представляващи договорна лихва са погасени по давност на основание чл. 111 ЗЗД.
Счита процесния договор за кредит за нищожен, поради противоречие с добрите
нрави и поради това, че е сключен при неспазване нормите на чл. 11, т. 9 и т.
10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК. Твърди, че към Общите условия на сключеният между
страните договор има застраховка, която е написана с дребен шрифт. Счита, че
при подписването на договора ответницата не е могла да прочете и да се
информира относно подписаната от нея към договора застраховка. Счита, че поради
накърняване на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
се е достигнало до значителна нееквивалентното на насрещните престации по
договореното съглашение. Оспорва изцяло претендираната от ищеца сума в размер
на 1376.36лв., тъй, като е в завишен размер исканата неустойка по договора и
самото задължение е погасено по давност, по смисъла на чл.111 от ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно Договор за потребителски паричен кредит PLUS-***от 19.06.2015
г., ведно с погасителен план и Условия по договора, ***ЕАД, като кредитор, е
предоставил на Ф.Ю.Б., като кредитополучател, паричен кредит за потребителски
цели в размер от 2000,00 лв. От договора са установява, както и от приложения
Сертификат PLUS-11322756, че Ф.Б. е сключила и договор за застраховка, като се
е задължила да заплаща месечната премия по застраховката в размер на 0,60 % от
финансираната сума месечно, умножена по продължителността на кредита в месеци
еднократно-или по 288 лв. при отпуснатия кредит в размер на 2000 лв. Страните
по договора за кредит са уговорили дължимата еднократна застрахователна
премия да бъде предоставена също като кредит в общ размер на 288 лв., с която
сума общия размер на кредита става 2288 лв. уговореа е такса ангажимент в
размер на 70 лв., годишен лихвен процент 35,73 %, годишен процент на разходите
47,08%. Уговорено е общия размер на задължението в размер на 3237,84 лв. да
бъде върнат на 24 месечни вноски по 134,91 лв. съгласно погасителния план-част
от договора, в който погасителен план са посочени само датите на вноските и
оставащата след тях главница по кредита. Не е посочено от какви суми е
формирана всяка от погаситгелните вноски и как в сумата от 134,91 лв. се
разпределя сумата за главница и лихва. Падежът на последната погасителна вноска
съгласно погасителния план е на дата 20.06.2017г. Съгласно т.5 от Договора при
забава на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски
по събиране на вземането (за телекомуникационни услуги, напомнителни писма
и/или други действия), извършени по преценка на Кредитора. При просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този Договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост. В договора е посочено, че с полагането на подписа си върху
настоящия Договор, лицето посочено като Кредитополучател удостоверява, че е
получило посочената в група „параметри и условия“ сума по посочената в чл.1
банкова сметка, ***е със ЗПК и екземпляр от договора за кредит.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема
следното от правна страна:
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на
дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се
смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на
заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е
достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и
заемателят да се задължи да я върне. Фактът, че е сключен договор за заем,
подлежи на пълно и главно доказване. Писмена форма за действителност е
предвидена само по отношение уговорка за евентуално дължима от заемателя лихва
– арг. на чл.240, ал.2 ЗЗД и е препоръчителна, с оглед евентуален правен спор
между страните - чл.164, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо
лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките
на своята професионална или търговска дейност.
Съдът приема, че от представените по делото доказателства
по безспорен начин се установява сключения между страните договор за
потребителски кредит, задълженията си по който ищцовото дружество е изпълнило в
срок и съобразно условията на договора, видно от представения Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-***от 19.06.2015
г., ведно с погасителен план и извлечение към договора.
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата
на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план
следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно
договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент
или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Следва да бъде обсъдено обстоятелството дали инкорпорирания
в договора погасителен план отговаря на изискването на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК.
От цитираното съдържание на договора следва изводът, че уговорения
общи размер на задължението по кредита е в размер на 3237,84 лв. и следва да бъде
върнат на 24 месечни вноски по 134,91 лв. съгласно погасителния план-част от
договора, в който погасителен план са посочени само датите на вноските и
оставащата след тях главница по кредита. Не е посочено от какви суми е
формирана всяка от погаситгелните вноски и как в сумата от 134,91 лв. се
разпределя сумата за главница и лихва. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК,
за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност
представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните
плащания и срока за това, а също така да е изложена и разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В
настоящия случай липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя,
от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни
разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска
каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се
погасява. Не става ясно как се формира сумата от 134,91 лв., съставляваща
размер на месечната погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за
кредитора, е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения
паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Макар да се
изяснява, че сумата от 3237,84 лв. е сбор от сумата от 2000 лв. – главница по
договора, 288 лв.- размер на кредита за пкупка на застраховка „защита на
плащанията“, сумата от 70 лв. – такса ангажимент, не е посочено в стойността на
всяка една седмична вноска какъв е размерът на главницата, лихвите и
допълнителните разходи.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т.
11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен
план, поради което е налице пълна недействителност (нищожност) на договора –
арг. чл. 22 ЗПК.
Кредитното правоотношение е недействително и на още едно
самостоятелно основание. Законодателят с нормата на чл. 10, ал.1 от ЗПК изисква
договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови
елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от
12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В настоящият случай
представения по делото Договор за кредит е сключен в противоречие с цитираното
законово изискване. Не всички елементи на договора са представени с размер
шрифт не по-малък от 12, а приложения застрахователен сертификат и условия на
застраховката по договора за кредит е изобщо трудно четим поради малкия размер
на шрифта, на който е написан, което по силата на чл. 22 от ЗПК прави договора
недействителен. Договора за застраховка представлява елемент от договора за
кредит видно от посоченото в него, тъй като сумата за застраователната премия в
размер на 288 лв. също е отпусната на кредитополучателя като част от общия
размер на кредита и включена като разсрочено погасяване в месечните погасителни
вноски по кредита.
Както бе изяснено по-горе, съгласно чл. 23 ЗПК в
настоящия случай с оглед недействителността на процесния договор за
потребителски кредит, ответникът следва да върне само чистата стойност на
кредита, без лихви или други разходи по кредита. Съдът приема за установено, че ответницата по делото е получила заемната сума в размер на 2000 лв. Тя не е
ангажирала доказателства за плащане на сумата, но от ищеца се признава, че
ответницата е погасила сума от главницата по кредита в размер на 1205,16 лв.видно
от представената от ищеца справка за постъпили плащания. Оставащата сума от
главницата по кредита е в раззмер на 1082,84 лв., на 10 погасителни вноски, в
които обаче са вкщлючени и по 12,00 лв. месечно заотпуснатата като крудит
застрахователна премия. Видно е, че крайния срок на договора за заем е
настъпил, поради което ответницата е останала задължен за главница в размер на 962,84
лева./1082,84 лв.-10вноски по 12 лева за застрахователна премия/. Мораторна лихва върху получената чиста
стойност по кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от
поканата по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в процесния случай се явява исковата
молба.
Следователно, предявеният иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240 ЗЗД се явява основателен за сумата
от 962,84 лв. лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-***от 19.06.2015 г., за
която сума следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от
1082,84 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предявените
искове за заплащане на сумата от 131,35 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.10.2016 г. до 20.06.2017г., както и сумата от 162,17 лв.
обезщетение за забава за периода от 20.11.2016г. до 11.05.2018 г., за които е
издадена Заповед № 2473/01.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр. д. № 4034/2018 г. по описа на Районен съд – Плевен се явяват изцяло
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени в предявените си
размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната
тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно
кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника
следва следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 54,24 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да плати на ищеца
направените деловодни разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение и депозит за
особен представител /122,47+100+170,00 лв./съразмерно с уважената част на
претенцията в размер на в размер на 274,55 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,вр.чл.9,ал.1 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД по отношение на Ф.Ю.Б.,
ЕГН **********,***, че дължи на ***с.а.***, рег.№ ***, чрез Б.П.П.Ф.С.
КЛОН Б. ***, със седалище и адрес на управление *** ***, законен представител Д.Д.сумата
от 962,84 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-***от 19.06.2015 г, в едно с
лихвата за забава върху сумата от 31.05.2018г. до окончателното ѝ
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2473/01.06.2018г.
по ч.гр.д.№ 4034/2018 по описа на РС-Плевен, а за разликата от 962,84 лв. до
предявения размер от 1082,84 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ***с.а.***, рег.№ ***, чрез Б.П.П.Ф.С. КЛОН Б.
***, със седалище и адрес на управление *** ***, законен представител Д.Д.против Ф.Ю.Б., ЕГН **********,*** с правно чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК, за признаване за установено,
че ответника по делото дължи на ищеца
сумата от 131,35 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.10.2016г. до 20.06.2017г. по
Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-***от 19.06.2015 г, за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 2473/01.06.2018г. по ч.гр.д.№ 4034/2018 по
описа на РС-Плевен, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ***с.а.***, рег.№ ***, чрез Б.П.П.Ф.С. КЛОН Б.
***, със седалище и адрес на управление *** ***, законен представител Д.Д.против Ф.Ю.Б., ЕГН **********,*** с правно чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК, за признаване за установено,
че ответника по делото дължи на ищеца
сумата от 162,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.11.2016г. до 11.05.2018г.
по Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-***от 19.06.2015 г, за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 2473/01.06.2018г. по ч.гр.д.№ 4034/2018
по описа на РС-Плевен, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ф.Ю.Б., ЕГН **********,*** да плати на ***с.а.***,
рег.№ ***, чрез Б.П.П.Ф.С. КЛОН Б. ***, със седалище и адрес на управление *** ***,
законен представител Д.Д.сумата от 54,24 лв. направени деловодни разноски по
ч.гр.д.№4034/18 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ГПК Ф.Ю.Б., ЕГН **********,*** да плати на ***с.а.***,
рег.№ ***, чрез Б.П.П.Ф.С. КЛОН Б. ***, със седалище и адрес на управление *** ***,
законен представител Д.Д.сумата от 274,55 лв. направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: