Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК . Жалбоподателят Д. С. Н. от гр.В.Т. с жалбата си до съда оспорва Решение №/09.02.2012 г., постановено от Великотърновски районен съд по гр.д.№/2011 г. в частта му, с която тя е осъдена да заплати на „Т.” гр.В.Т.,с ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул.”Н.Г.”,№71 -А, сумите от 495,96 лв-главница, представляваща вземания за топлинна енергия за отопление на имота й за месеците 12.2008 г.,1,2,3 и 12,2009 г.,1,2,3 и 12,2010 г. и 1,2,3.2011 г.,за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация за месеците 12.2008 г.,1,2,3 и 12.2009 г.,1,2,3 и 12,2010 г. и 1,2 и 3.2011 г. и за такса за разпределение на топлинна енергия за месеците 12.2008 г.,12.2009 г. и 12.2010 г. за обект в гр.В.Т., ул.”П.”, №9,В.А, А.23, както и сумата 85,77 лв,представляваща лихва за забава върху главницата,считано от 01.02.2009 г.до 20.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 21.09.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 203,93 лв разноски по делото пред първата инстанция.В жалбата си излага съображения за неправилност на решението.Счита за неоснователен извода на съда за дължимост на тези суми поради факта, че тя не е ползвала топлоенергия.Радиаторите на жилището й били отсъединени и от 2001 година нататък се отоплявала на печка с дърва.Дружеството-ищец не е доказало по делото, че е доставило начисленото количество топлоенергия.Поради това, че топлоенергията е приравнена на движима вещ и продажбата й се подчинява на общите правила за продажба на движима вещ,то купувачът дължи цената на реално предоставената стока.Представените от ищеца писмени доказателства, въз основа на които е постановено решението, са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с доказателствена сила и съдът не е обвързан със съдържанието им.Те установяват изгодни за ищеца факти и следва да се преценяват наред и съвкупно с останалите доказателства.Заключението на вещото лице по допуснатата техническа експертиза също не доказва претенцията,тъй като е изготвено въз основа на писмените доказателства, представени от ищеца, имащи само формална доказателствена сила.Вещото лице не е извършило проверка по експериментален път за да установи дали е реално потребена начислената топлоенергия.Не е извършило разграничение между начина, по който следва да се отчита ползваната топлоенергия от щранг-лира и от лира.В банята на жалбоподателката нямало лира, която по закон се определяла като отоплително тяло и на която да има задължение да бъде монтиран измервателен уред. Така че поради липсата му, ищецът й е начислил максималната мощност.Иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен искът.Претендира разноски за въззивното обжалване. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответната страна.В него се заявява становище за правилност на решението в обжалваната му част.Твърди се, че по делото е доказана основателността на претенцията, произтичаща от доказаното качество на ответника на потребител, съгласно изискванията на чл.153,ал.1 от Закона за енергетиката, тъй като жалбоподателката е собственик на жилище, намиращо се в сграда, присъединена към работеща абонатна станция .В този случай, дори и след отсъединяването на радиаторите в жилището, собственикът продължава да бъде в тази етажна собственост и топлинната енергия отдадена в сградната инсталация се разпределя между всички етажни собственици,включително и тези,които са прекратили топлоотдаването към отоплителните тела в жилището си, съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ.Доказано е според ответната страна ,че за процесните отоплителни сезони има подадено заявление от упълномощен представител на етажната собственост към абонатната станция,определен на общо събрание на ЕС.Заключението на вещото лице установява, че абонатната станция е работила през тези отоплителни сезони и потребителите са ползвали топлоенергия,която е разпределена според изискванията на действащата методика за дяловото разпределение на топлинната енергия.Изчисленото количество топлоенергия по търговски уред в абонатната станция съответства на разпределеното от фирмата за дялово разпределение,като изцяло е спазена методиката, предвидена в Наредба 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.Вещото лице установява, че начислените суми са определени правилно,счетоводството се води редовно и счетоводните документи представляват доказателства по смисъла на закона.Иска потвърждаване на решението в обжалваната му част и претендира направените по делото пред въззивната инстанция разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: По делото е безспорно, че ответницата Д. С. Н. е собственик на жилище в жилищната сграда, намираща се на адрес гр.В.Т.,ул.”П.”, №9,В.А,А.23.Също така безспорно е, че етажната собственост в сградата е дала заявки за отопление чрез упълномощени на общо събрание на етажната собственост лица пред „Т.” гр.В.Т. за отоплителните сезони от 2006 до 2011 г. включително.Сградата, в която се намира жилището на ответницата е присъединена към работеща абонатна станция,т.е такава която топлоотдава.В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл.153,ал.1 от Закона за енергетиката, собствениците на жилища в нея са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,ал.1, т.3 от отоплителните тела в имотите си, и да заплащат цена на топлинна енергия при условията и по реда на съответната наредба по чл.36,ал.3 от закона.Съгласно ал.6, потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоотдаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.Безспорно е по делото, че ответницата е отсъединила радиаторите си в жилището преди процесния период, за който й е начислено заплащането на топлинна енергия.Абонатната станция е работила през периодите, за които се претендират суми в исковата молба.Потребителите са ползвали топлоенергия за отопление, разпределяна според изискванията на действащата методика за дялово разпределение.Съгласно заключението на техническата експертиза, отчетеното количество топлинна енергия по търговски уред в абонатната станция съответства на разпределеното от фирмата за дялово разпределение, съответно за отопление на имотите и за сградна инсталация.Спазено е разпределението на топлоенергията съгласно методиката предвидена в Наредба 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза посочените в исковата молба суми са начислени правилно и счетоводството на „Т.” гр.В.Т. е водено редовно.В този смисъл, счетоводните документи представляват годни доказателства, съгласно разпоредбата на чл.182 от ГПК.В тази връзка неоснователен е доводът на жалбоподателката, че съдът е обосновал решението си въз основа на частни свидетелстващи документи, които не се ползват с доказателствена сила.Като потребител на топлоенергия по смисъла на чл.153,ал.6 от ЗЕ ответницата дължи заплащане на топлоенергията отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.В случая двете експертизи дават заключение за правилното измерване, разпределение и изчисляване на количеството и стойността на тази топлоенергия по отношение на ответницата.Също така установено е наличието на вертикален щранг-лира в банята на жилището й, който е част от отоплителната система на сградата, който е топлоотдавал и към който липсва измервателен уред.Поради това и според цитираната методика е начислено съответното за отоплителните периоди количество топлоенергия. Съгласно заключението на техническата експертиза, начислените от ищеца суми са само за отдаденото от това отоплително тяло количество топлоенергия и са по-малки от максималната стойност на топлинната енергия, която реално то може да отдаде, съобразно техническите си параметри.В този смисъл налице се ясни и категорични доказателства-писмени и експертизи, въз основа на които да се направи извод, че ответницата в качеството си на потребител по смисъла на ЗЕ на топлоенергия е получила реално такава през процесните периоди.Независимо от факта на отсъединяване на радиаторите в жилището, тя дължи заплащане на топлинната енергия отдадена в сградната инсталация и разпределена съгласно методиката между всички етажни собственици, както и топлинната енергия за отопление на имота, отдадена от отоплителното тяло в банята, на което не е монтиран уред за измерване, но същото е топлоотдавало.Данните от експертизите сочат на правилно измерване и изчисляване на това количество и неговата стойност за отделните периоди.Установеното от експертизите съответства на начисленото от ищеца .Спазени са всички нормативни изисквания както на ЗЕ, така и на Наредба 16-334/2007г. за топлоснабдяването. Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено въз основа на напълно изяснена на базата на събраните по делото доказателства фактическа обстановка и правилно приложение на закона,поради което същото се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Напълно споделя мотивите на решението и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК. Ответната страна е претендирала присъждане на разноски, но поради липса на доказателства за направени такива, съдът не ги присъжда. Водим от изложеното ,съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №/09.02.2012 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№ по описа на съда за 2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ : |