№ 23177
гр. София, 15.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110109165 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК .., седалище и
адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез
пълномощника юрисконсулт ИВ. Н. Н.. Заявителят моли да бъде издадена заповед за
изпълнение против ЕВГ. ИГН. ЦВ., ЕГН **********, с постоянен адрес в (АДРЕС) и с
настоящ адрес в (АДРЕС), за сумата от 18 657,25 лв. (осемнадесет хиляди шестстотин
петдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки), от която а) 13 439,50 лв. (тринадесет
хиляди четиристотин тридесет и девет лева и петдесет стотинки) – главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.12.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, б) 1 418,28 лв. (хиляда четиристотин и осемнадесет лева и двадесет
и осем стотинки) – договорна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 01.12.2021 г. и в) 3 799,47
лв. (три хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки) –
обезщетение за забава за периода от 21.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 29.12.2021 г., както и за сумата от 573,15 лв. (петстотин седемдесет и три лева и
петнадесет стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за
потребителски кредит с № PLUS – 15280844, сключен на 02.10.2017 г. между „(ФИРМА)“
ЕАД и ЕВГ. ИГН. ЦВ.. С договор за цесия, сключен на 12.08.2019 г. „(ФИРМА)“ ЕАД е
прехвърлило вземането си към Е.Ц. В. на дружеството – заявител, за което длъжникът е
надлежно уведомен.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. И.Н., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на „(ФИРМА)“ ЕАД – София попада в приложното поле на чл. 410
ал. 1 т. 1 от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно
1
подсъдността по чл. 411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има
качеството на потребител, според справка за постоянен и настоящ адрес е в гр. София, т.е.
на територията на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. Н., от когото изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване
на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „(ФИРМА)“
ЕАД – София против ИВ. Н. Н.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните
разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв. Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция
ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от юрисконсулт се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля
максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът
на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв. Предвид размера на материалния
интерес на настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. т.е. около средния нормативно
установен размер.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК .., седалище и адрес на
управление в (АДРЕС), представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение против ЕВГ. ИГН. ЦВ., ЕГН **********, с
постоянен адрес в (АДРЕС) и с настоящ адрес в (АДРЕС), за сумата от 18 657,25 лв.
(осемнадесет хиляди шестстотин петдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки), дължима въз
основа на договор за потребителски кредит с № PLUS – 15280844, сключен на 02.10.2017 г.
между „(ФИРМА)“ ЕАД и ЕВГ. ИГН. ЦВ. и договор за цесия от 12.08.2019 г., от която а)
13 439,50 лв. (тринадесет хиляди четиристотин тридесет и девет лева и петдесет стотинки) –
2
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.12.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, б) 1 418,28 лв. (хиляда четиристотин и осемнадесет
лева и двадесет и осем стотинки) – договорна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 01.12.2021
г. и в) 3 799,47 лв. (три хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и седем
стотинки) – обезщетение за забава за периода от 21.05.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 29.12.2021 г., както и за сумата от 473,15 лв. (четиристотин седемдесет
и три лева и петнадесет стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата част.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3