№ 64
гр. С., 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20221890100644 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. Р. П., с която
против ЗАД “Асет Иншурънс” АД е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 394, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 5520 лева, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат от ПТП, настъпило на 16.04.2022 г. в гр. София, бул.
България и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗДвр. чл. 409 от КЗ за
заплащане на сумата от 228 лева – лихва за забава за периода от 03.05.2022 г.
до 27.09.2022 г.
Ищецът твърди, че на 26.11.2021 г. е сключил с ответника имуществена
застраховка „Каско“ за лек автомобил „Мерцедес“, модел „GLK 220 CDI“ с
рег. № ***. Твърди, че на 16.04.2022 г. в района на бул. България в гр. София
е настъпило ПТП, причинено по вина на трето лице. Вследствие на удара на
лекия автомобил са причинени имуществени щети. Ищецът твърди, че
своевременно е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие.
Посочва, че ответникът не му е заплатил обезщетение за всички щети, поради
което иска съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на
5520 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и лихва
за забава в размер на 228 лева за периода от 03.05.2022 г. до 27.09.2022 г.
Ответникът ЗАД “Асет Иншурънс” АД оспорва иска. Не оспорва, че
към датата на процесното ПТП процесният лек автомобил е бил застрахован
при ответника. Твърди, че е заплатил на ищеца обезщетение за претърпените
имуществени щети, които са резултат от ПТП. Ответникът счита, че сочените
1
от ищеца имуществени вреди /повредена скоростна кутия/ не са следствие от
процесното ПТП, както и че размерът на исканото обезщетение е завишен.
Посочва, че другата част от щетите /повреден ляв фар и преден десен калник/
са съществували към датата на сключване на застраховката.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа
на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
1. По иска с правно основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 394, ал. 1 от КЗ:
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок.
Следователно за уважаване на иска следва да се установят следните
предпоставки: 1. наличие на валиден договор за имуществена застраховка, по
който имущество на ищеца да е било застраховано, а ответникът
застраховател; 2. настъпване на застрахователно събитие, покрито от
договора за застраховка, по време на действие на договора; 3. вследствие на
това застрахователно събитие да са били причинени вреди на имуществото на
ищеца; 4. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца или да не е
изплатил целия размер на дължащото се обезщетение.
По делото не се спори, че на 26.11.2021 г. между ищеца и ответника е
сключена имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „GLK 220 CDI“ с рег. № ***. Това се установява и от
представената по делото застрахователна полица № 1022110004629, която е
сключена при клауза „Пълно каско“. Застраховката е сключена за срок една
година - от 14:00 часа на 26.11.2021 г. до 13:59 часа на 26.11.2022 г.
Застрахователната сума е уговорена на 26000 лева. Следователно е налице
първата предпоставка за уважане на иска.
По делото е представен протокол за ПТП № 1865314 от 16.04.2022 г.,
изготвен от длъжностното лице след посещение на мястото на ПТП, от който
се установява, че на 16.04.2022 г., около 10:40 часа в гр. София, на бул.
България и бул. Тодор Каблешков е настъпило ПТП между лек автомобил
„Дачия“, модел „Логан“, с рег. № ***, управляван от В. В. и лек автомобил
„Мерцедес“, модел „GLK 220 CDI“ с рег. № ***, управляван от Д. П.а.
Съгласно общите условия към застрахователния договор, посочената клауза
на застрахователния договор покрива пълна загуба, тотална или частична
щета на застрахованото МПС от пътнотранспортно произшествие при пътно-
транспортно произшествие по време на движение или в паркирано състояние.
Следователно, твърденият да се е реализирал риск, а именно – ПТП, при
което застрахованото МПС е увредено при сблъсък в движение с друго
превозно средство, е покрит по силата на договора за имуществена
застраховка, сключен между страните. Ето защо налице е втората
предпоставка за уважаване на иска.
От представеното по делото платежно нареждане от 29.09.2022 г. се
установява, че ответното дружество е заплатило застрахователно обезщетение
в размер на 9656,92 лева по фактура № 3022 от 17.08.2022 г. за извършен от
2
сервиз „Законс“ ЕООД ремонт на процесния лек автомобил по щета №
10022002098/22. Основният спорен момент по делото е дали застрахователят
е заплатил всички щети, които са настъпили от ПТП и дали повредата в
скоростната кутия, ляв фар и десен калник са резултат от ПТП.
От заключението на вещото лице по допусната автотехническа
експертиза се установява, че получените щети /скоростна кутия, ляв фар и
преден десен калник/ на лекия автомобил са настъпили в резултат на ПТП и
съществува причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и щетите.
Вещото лице е посочило, че не е установило данни, от които да се прави
извод, че при настъпилото ПТП предавателната кутия е получила директно
механичен удар. Вещото лице е разяснило, че при процесния лек автомобил
охлаждането на маслото на трансмисията се осъществява от радиатора на
охладителната система на двигателя. В горната част на радиатора на
охладителната система се намира камерата за охлаждащата течност на
двигателя, а в долната част камерата за охлаждане на трансмисионното масло.
Според вещото лице ако се появят пукнатини между двете камери,
охлаждащата течност ще се смеси с трансмисионното масло и ще повреди
скоростната кутия. В резултат на смесването на масло и антифриз се получава
смес, която започва да разрушава частите на кутията, като тефлоновите и
гумените пръстени и уплътненията вътре в кутията се раздуват и започват да
се разпадат, фрикционните дискове се разслояват и така се нарушава
структурата на трансмисията. В заключение вещото лице е направило извод,
че доколкото е бил подменен радиатора на охладителната система на
двигателя, който е и радиатор за охлаждане на маслото на автоматичната
трансмисия, това прави напълно вероятно попадане на антифриз в
маслото на трансмисията, което е довело до нейното повреждане при
продължително престояване или кратковременна работа. От показанията на
свидетеля Румен П. се установява, че преди настъпване на ПТП автомобилът
не е имал проблеми с трансмисията. Свидетелят е посетил мястото на
инцидента и е забелязал щетите по автомобила. Вещото лице е разяснило в
съдебно заседание, че Следователно от съвкупната преченка на заключението
на вещото лице, експертното становище на сервиз ЕТ „Коко – Николай
Иванов“ и показанията на разпитания по делото свидтел следва да се направи
извод, че повредата на скоростната кутия на процесния лек автомобил е
резултат от ПТП и подлежи на обезщетяване от застрахователя. За
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да се
вземе предвид нормата на чл. 400, ал. 2 от КЗ, по аргумент от която
обезщетението трябва да е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, без прилагане на обезценка. Видно от представената
по делото фактура № **********/23.08.2022 г. и заключението на вещото
лице стойността на причинените вреди /труд, части и материали/ е 3 900 лева.
Неоснователни са възраженията на ответника, че повредите на левият
фар и десният калник не подлежат на обезщетяване, тъй като са съществували
към момента на сключване на застраховката. Действително съгласно т. 6.18,
раздел IV от общите условия към застрахователния договор, застраховката не
покрива щети констатирани, описани и/или заснети при сключване на
3
застрахователния договор. При сключване на застрахователния договор е
констатирана V-образна пукнатина на стъклото в долната лява част на левия
фар, която е била налична и след настъпване на ПТП. Вещото лице е
изследвало предоставените по делото снимки на л. 79 и л. 46 от делото и е
посочило, че пукнатината на ляв фар е идентична на двете снимки. В резултат
на ПТП обаче са били повредени и щипките, чрез които фарът се закрепва. В
съдебно заседание вещото лице е разяснило, че е налице разместване на
левият фар, което е видно от снимка на л. 44 от делото и което не е било
налично към момента на сключване на застраховката, видно от снимка на л.
78 от делото. Според вещото лице тази повреда е в резултат от ПТП и налага
подмяна на целия фар, тъй като щипките на фара са изляти с корпуса и в
случай, че се повредят не могат да се ремонтират отделно. Това
обстоятелство се потвърждава и от представения по делото опис към щета №
10022002098 от 18.04.2022 г., видно от който ляв фар е отбелязан за подмяна.
Ето защо съдът намира, че тази повреда също подлежи на обезщетяване от
застрахователя. По делото е представена фактура № ********** от 27.09.2022
г., от която е видно, че стойността за подмяна на ляв фар на процесния лек
автомобил е 1440 лева с ДДС.
Същото се отнася и за десния калник, тъй като видно от снимките на л.
44 от делото и л. 77 от делото драскотините са позиционирни на различно
място. Вещото лице също в своето заключение е изследвало снимките на л. 77
и л. 44 от делото и е установило, че драскотината на преден десен калник не е
идентична на двете снимки и е възможно да е получена при процесното ПТП.
Поради това за тази повреда застрахователят също дължи заплашането на
обезщетение. Видно от фактура № ********** от 27.09.2022 г., стойността за
боядисване на преден десен калник на процесния лек автомобил е 180 лева с
ДДС. Тези цени са определени от доверен сервиз на застрахователя и затова
съдът счита, че същите следва да бъдат съобразени при определяне на
размера на щетите.
Следователно дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 5520
лева с ДДС като искът следва да се уважи в пълен размер.
2. По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 409 от КЗ:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по
чл. 405 /15 дни/ освен в случаите на чл. 380, ал. 3. Според чл. 380, ал. 1 от КЗ
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция като
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията.
За основателност на иска за мораторна лихва следва да се установи
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – отправена
писмена застрахователна претенция от страна на ищеца до ответника,
получена от последния, за заплащане на застрахователното обезщетение.
4
По делото се установи, че на 18.04.2022 г. застрахованото лице е
отправило претенция към застрахователя, видно от представения по делото
опис на претенция № 10022002098/18.04.2022 г. Следователно, срокът за
изплащане на застрахователно обезщетение е изтекъл на 03.05.2022 г., като
считано от 04.05.2022 г. ответникът е в забава. Следователно, за периода от
04.05.2022 г. до 27.09.2022 г. ответникът дължи на ищеца лихва за забава
върху главницата от 5520 лева, която определена по реда на чл. 162 от ГПК
чрез онлайн калкулатор е в размер на 225,40 лева. За тази сума следва да се
уважи предявеният иск и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 228 лева.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца разноските по делото съобразно на уважената част
от исковете. Ищецът е бил представляван от адвокат и е заплатил 800 лева
адвокатско възнаграждение, което се установява от представения по делото
договор за правна защита и съдействие. Заплатил е 229,92 лева за държавна
такса и 175 лева за депозит за вещо лице. Ответникът е възразил, че
адвокатското възнаграждение е прекомерно. Това възражение е неоснователо.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.01.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 1000 до 10 000 лв.
възнаграждението е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., което в
случая е 852 лева. Съобразно уважената част от иска ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 1204,37 лева - разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответника сторените по делото разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Ответникът е бил представляван от юрисконсулт,
на когото съдът определя възнаграждение в размер от 360 лева. Заплатил е и
175 лева за депозит за вещо лице. Съобразно отхвърлената част от иска
ищцата следва да заплати на ответника сумата от 0,24 лева – разноски по
делото.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Шар Планина“ № 35, да заплати на С. Р. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „*** ***“ № 75, съдебен адрес гр. С., пл. „С.“ № 2, чрез адв.
В., на основание 394, ал. 1 от КЗ сумата в размер на 5520 лева, ведно със
законната лихва от датата 28.09.2022 г., до погасяване на вземането,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за щети по лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „GLK 220 CDI“ с рег. № *** – скоростна
кутия, ляв фар и десен калник, вследствие настъпило на 16.04.2022 г. в гр.
София, бул. България, застрахователно събитие и на основание чл. 86 от
ЗЗДвр. чл. 409 от КЗ сумата в размер на 225,40 лева мораторна лихва върху
главницата за периода от 04.05.2022 г. до 27.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
5
иска за мораторна лихва за разликата над 225,40 лева до пълния предявен
размер от 228 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Шар Планина“ № 35, да заплати на С. Р. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „*** ***“ № 75, съдебен адрес гр. С., пл. „С.“ № 2, чрез адв.
В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер 1204,37 лева,
представляваща разноски по производството съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА С. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „*** ***“ № 75,
съдебен адрес гр. С., пл. „С.“ № 2, чрез адв. В. да заплати на ЗАД „Асет
Иншурънс“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Шар Планина“ №
35, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер 0,24 лева,
представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6