ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 02.10.2020
год. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ
ПЕЛОВСКА
мл.съдия
КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Досов възз. частно
гр.дело №420/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274,ал.1,т.1 ГПК вр. с чл.129,ал.3 ГПК.
Образувано е
по частна жалба на Н.Б.З. *** против определение №400/17.08.2020 год. на РС-Бяла
Слатина, постановено по гр.дело №151/2020 год. по описа на същия съд, с което
исковата молба на жалбоподателя против непълнолетния Д. А. Б.*** е върната и
производството по образуваното пред първоинстанционния съд дело е прекратено
поради неотстранена в срок нередовност - невнасяне на дължимата държавна такса
Жалбоподателят
поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено без
съдът да се произнесе по негово своевременно искане за освобождаване от задължението
за заплащане на държавна такса, към което са приложени и всички изискуеми
документи. Моли определение №400/17.08.2020 год. да бъде отменено, а делото
върнато на районен съд за продължаване на процесуалните действия с
произнасяне и по искането му за освобождаване от държавна такса.
На основание
чл.129,ал.3, изр.последно ГПК препис от частната жалба не е връчван на
ответника.
Частната
жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК от
надлежно легитимирана страна срещу обжалваем съдебен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на Н.Б.З. ***,с ЕГН **********, с
която ищецът е предявил против непълнолетния си внук Д. А. Б.***, с ЕГН **********
- чрез родителите му А. Н. Б. и/или Р. Д. Г., иск с правно основание чл.227,
ал.1, б."в" ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот, извършено на
08.06.2004 год. с нот.акт №8,том V,рег.№2199,нот.дело
№184/08.06.2004 год. на нотариус А. К. с район на действие този на РС-Бяла
Слатина, вписан в Служба по вписванията с акт №196, том 3 , дело №612/2004 год.
В условията на евентуалност ищецът е
предявил против ответника и иск за прогласяване на нищожността на договора за
дарение, обективиран в цитирания по-горе нотариален акт на нотариус К., без да
излага конкретни обстоятелства по този
иск.
С исковата
молба е представено удостоверение за данъчна оценка, според което общата
данъчна оценка на дарения имот е 16810.00 лева. Документ за платена държавна
такса не е представен.
С резолюция
от 19.02.2020 год. /л.1 от гр.дело №151/2020 год./ исковата молба е оставена
без движение, като на ищеца е указано в 7-дневен срок от съобщението да внесе
държавна такса от 672.40 лева. Съобщението с указанията е връчено на ищеца чрез
неговия пълномощник на 02.03.2020 год. и с молба от 06.03.2020 год. Н.З. е поискал на основание чл.83,ал.2 от ГПК да бъде освободен от задължението за
заплащане на държавна такса. Посочил е, че е разведен, получава пенсия в размер
на 219.40 лева месечно, през 2019 год. е претърпял исхемичен инсулт, не
притежава движимо или недвижимо имущество, което да е източник на доходи, има
ежемесечни разходи за лекарства в размер на около 40.00 лева. С тази молба
ищецът е представил доказателства за размера на получаваната от него
пенсия /разпореждане на НОИ-ТД-Враца/, за
здравословното си състояние /епикриза от 16.07.2019 год. на Неврологично
отделение на МБАЛ Бяла Слатина ЕООД/, за разходите си за лекарства /фискални
бонове/ и за разходите си за ползване на домашен социален патронаж /приходни
квитанции/. Представил е и декларация по чл.83,ал.2,т.2 ГПК, в която е удостоверил
изложените в молбата от 06.03.2020 год. обстоятелства, като е заявил и знанието си за предвидената
наказателна отговорност за деклариране на неверни обстоятелства.
Представените
доказателства са намерени за недостатъчни от съдията-докладчик, който с резолюция
от 09.03.2020 год. / л.15 от делото/ е оставил молбата с правно основание
чл.83,ал.2 ГПК без движение, като е дал на молителя-ищец 7-дневен срок от
съобщението за представяне на декларация по чл.83,ал.2,т.2 ГПК. Съобщението е
връчено на ищеца чрез неговия пълномощник на 12.03.2020 год., който с молба от 17.03.2020
год. е поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията за представяне
на декларация до отмяна на обявеното
междувременно извънредно положение. С разпореждане №1005/03.06.2020 год.
молбата е уважена, като срокът е продължен с 30 дни, считано от изтичане на
първоначалния такъв. Съобщението е връчено на 11.06.2020 год.
Декларация
не е представена, поради което на 17.08.2020 год. РС-Бяла Слатина е постановил обжалваното в
настоящето производство определение №400. В мотивите си е посочил, че исковата
молба е оставена без движение за внасяне на държавна такса от 672.40 лева,
ищецът е поискал продължаване на срока за внасяне на държавна такса, като
искането му е уважено с разпореждане №1005/03.06.2020 год. и срокът е продължен
с 30 дни, но въпреки това установените нередовности на исковата молба не
са отстранени.
При
така установеното от фактическа страна въззивният съд намира, че обжалваното
определение е незаконосъобразно и РС-Бяла Блатина неправилно е върнал исковата молба и е
прекратил производството по гр. дело №151/2020 год. Исковата молба действително не
отговаря на изискването на чл.128,ал.2 ГПК,
тъй като не е приложен документ, удостоверяващ внасяне на дължимата
държавна такса. Затова и с резолюцията /разпореждането / от 19.02.2020 год.
правилно е оставена без движение с
указания до ищеца да внесе дължимата според съда държавна такса, чийто размер
не е предмет на настоящето производство.
Ищецът
обаче своевременно е направил искане с правно основание чл.83,ал.2 от ГПК за
освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, по което съдът
дължи изрично произнасяне с подлежащ на обжалване съдебен акт и едва след
влизане в сила на този съдебен акт може
и следва да направи обоснован извод дали
държавната такса се дължи и дали /ако се дължи/ е внесена в определения от съда
срок. По молбата на ищеца Н.З. с правно основание чл.83,ал.2 от ГПК
първоинстанционният РС-Бяла Слатина въобще не се е произнесъл, но при наличието
й той не е разполагал с правото да върне исковата молба по реда на чл.129,ал.3
във вр. с чл.128,ал.1,т.2 ГПК , тъй като срокът за изпълнение на
разпореждането от 19.02.2020 год. / за
внасяне на държавна такса/ не тече за
времето от подаването на молбата до произнасянето по нея.
Гореизложеното
налага извод за незаконосъобразност на обжалваното определение. Същото следва
да бъде отменено, а делото следва да се върне на районния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия с произнасяне и по искането с правно основание
чл.83,ал.2 от ГПК.
За
яснота следва да бъде отбелязано,че по мнение на настоящия състав с молбата си
от 06.03.2020 год., както и с исковата молба ищецът е представил доказателства
за всички обстоятелства по чл.83,ал.2 от ГПК, включително декларация по
чл83,ал.2,т.2 от ГПК, поради което и съставът на РС-Бяла Слатина не е имал
основание да изисква повторното й представяне. В този смисъл, указанията на
съда за представяне отново на тази декларация са неправилни. Но дори указанията
на съда относно молбата по чл.83,ал.2 от ГПК да са правилни и да не са
изпълнени, този факт не освобождава съда от задължението му да се произнесе по
тази молба с изричен съдебен акт за уважаването или отхвърлянето й. При
отхвърлянето й с влязъл в сила съдебен акт първоинстанционният съд следва да
даде на ищеца нов едноседмичен срок за внасяне на дължимата държавна такса,
след изтичането на който да направи своята преценка за наличието на основанието
по чл.129,ал.3 във връзка с чл.128,ал.1,т.2 от ГПК.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ определение
№400/17.08.2020 год. на РС-Бяла Слатина, постановено по гр.дело №151/2020 год.
по описа на същия съд, с което исковата молба на Н.Б.З. *** против
непълнолетния Д. А. Б.*** е върната и производството по образуваното пред
първоинстанционния съд дело е прекратено поради неотстранена в срок нередовност
- невнасяне на дължимата държавна такса
ВРЪЩА делото на Районен съд-Бяла Слатина за продължаване на
съдопроизводствените действия с произнасяне по искането на ищеца с правно
основание чл.83,ал.2 ГПК, заявено с молба вх.№1661/06.03.2020 год.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2