Р Е Ш Е Н И Е
№ 996 гр. Пловдив, 05.06.2013г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ХV-ти
граждански състав, в открито заседание на 16.05.2013г., в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при участието на секретаря К.Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 3075 по
описа за 2012г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба, предявена от Н.И.Г., ЕГН ********** срещу „ТОПФАКТОР” ЕООД, ЕИК
*********.
Ищецът моли да се признае за
установено, че ответникът му дължи сума в размер на 30 000лв., вземане по запис
на заповед от 29.05.2008г. с падеж на 25.05.2011г. и договор за паричен заем от
29.05.2008г.; законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2012г. до
окончателното изплащане; и сумите от 600 лв. разноски по заповедното
производство за държавна такса и 550лв адвокатски хонорар. Претендира и
разноски. Твърди, че на 29.05.2008г. му бил издаден запис на заповед от
ответното дружество, с падеж 25.05.2011г. Записът на заповед бил издаден като
обезпечение на договор за паричен заем от 29.05.2008г. с падеж на същата дата.
На падежа заемателят не платил дължимата сума. Ето защо, ищецът предприел
действия за принудително събиране на сумата
по реда на заповедното производство,за което се образувало ч.гр.д.№
9425/2012г. на ПРС, ІV бр.с.. По него била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 30 000лв., за законната лихва,считано от
15.06.2012г. и за 600 лв. разноски. Било образувано и изпълнително дело №
857/2012г. по описа на ЧСИ М.О.. От страна на ответника постъпило възражение,с
което твърдял,че не дължи.
Ответникът оспорва предявения
иск. Прави довод с това, че на
29.05.2012г. били закупени от „С.К.-2001” ЕООД 100% от капитала на ответното
дружество, бил освободен управителя С.К. и била избрана за управител В.И.И..
Тези обстоятелства били вписани в търговския регистър. Оспорва наличието на
валидно сключен договор за заем от посочената дата. Оспорва датата на договора
за заем и твърди да е съставен за целите на процеса от бившия управител на
дружеството Н.Г.-ищец по делото. Оспорва наличието на представителна власт на
подписалия за дружеството договора Н.И.Г.. Евентуално, прави възражение за
нищожност на договора на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.38 от ЗЗД,
на основание договаряне сам със себе си без наличие на изрично пълномощно за
това. Евентуално на това, прави възражение, че Н.Г., в качеството си на
представляващ дружеството, е договарял във вреда на дружеството и на основание
чл.40 от ЗЗД договорът не произвеждал действие за дружеството. Твърди , че
ищецът не е предал реално описаната в договора за заем сума.
Претендират се разноски.
Съдът прецени становищата и
възраженията на двете страни и като разгледа събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Предявен е иск в рамките на заповедното производство по реда на чл.422 от ГПК и с правно основание чл.535 от ТЗ, във връзка с чл.240 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 9425/2012г.
на ПРС, ІVбр.с. е, че по заявление на ищеца, подадено по реда на чл.417 от ГПК
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз
основа на запис на заповед от 29.05.2008г. за сумата от 30 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 15.06.2012г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 600 лева разноски за държавна такса и 550лв.-разноски за адвокатски
хонорар.
В срока по чл.414 от ГПК, на
17.07.2012г. е постъпило възражение от „Топфактор” ЕООД, представлявано от С.Д.К..
В изпълнение указанията на съда
по чл.415 от ГПК, ищецът е предявил настоящия установителен иск, който с оглед
на изложеното се явява допустим.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Ищецът основава вземането си на
менителничното правоотношение, възникнало от запис на заповед, издаден от
ответника на 29.05.2008г. Видно от представения със заявлението по чл.417, от ГПК оригинал на записа на заповед е, че същият е редовен от външна страна. Видно
от същия е, че към момента на издаването ищецът, като поемател по абстрактната
сделка е представлявал и издателя, като негов едноличен собственик, тоест като
представител на дружеството, длъжник е договарял сам със себе си, което с оглед
разпоредбата на чл.147,ал.3 от ТЗ поначало е допустимо. Същото се отнася и до
въведеното каузално правоотношение по договор за заем. Видно от договора е, че
същият е подписан и за двете страни-заемодател и заемател от ищеца Н.И.Г..
Възразява се от ответната страна,
че към момента на подписване на процесния договор и на менителничния ефект,
ищецът не е имал представителна власт по отношение на дружеството.
След справка в търговския
регистър, в изпълнение на разпоредбата на чл.23 от ЗТР, съдът констатира, че
възражението на ответната страна е основателно. Видно е, че към настоящия
момент ответното дружество е с управител В.И.И., която е придобила и
собствеността върху дяловете на дружеството с договор за прехвърляне на
дружествен дял от 24.08.2012г. Преди това, праводател на настоящия управител е
„С.К. 2001”ЕООД, което дружество е закупило дружествените дялове на ответника
от Г. Г. през месец Март 2012г. Именно лицето Г. Г. е приобретател на ищеца.
Установява се,че дружеството „Топфактор”ЕООД е вписано в регистъра на
търговските дружества по ф.д.№ 5715/2007г., като в учредителния акт от
20.12.2007г. като първоначален собственик фигурира ищецът Н.И.Г., който е бил и
управител на дружеството. С договор с нотариална заверка на подписите от
26.03.2008г.,т.е. преди датата на сключване на процесния договор за заем и
преди издаване на записа на заповед, ищецът, в качеството си на собственик на
капитала на „Топфактор”ЕООД е продал на Г. И.Г. всичките си 100 дяла от по 50
лева от капитала на дружеството. От същата дата фигурира в ТР и решение на ищеца
Н.И.Г., като едноличен собственик на „Топфактор” ЕООД за продажба на всички
дялове от капитала на дружеството на Г. И.Г.. Има и Решение № 2 от същата дата,
взето от новия собственик Г. И.Г., с което Н.Г. е освободен като управител и е
отменен досегашния учредителен акт. В новия учредителен акт, също от
26.03.2008г., като собственик фигурира Г. И.Г.. Следователно, преди датата на
сключване на договора за заем – 29.05.2008г. и издаване на записа на заповед, е
била налице продажба на дружествените дялове и промяна в представителството на
задълженото дружество, по силата на която ищецът вече не е разполагал с
представителна власт. Действително, видно пак от Търговския регистър е, че
вписването на тези обстоятелства, подлежащи на вписване съгласно разпоредбата
на чл.140,ал.4 от ТЗ, се е случило едва на 08.06.2008г., т.е. след датата на
сключване на процесния договор и издаване на записа на заповед, но това
вписване в случая има значение само за отношенията с третите лица. Действието
на решението за освобождаване на стария управител и за промяната в
собствеността на капитала по отношение
на дружеството и на съдружниците настъпва веднага. Безспорно е, че тук се
касае за вътрешни отношения между дружеството, като субект и представляващите
го. В рамките на тези вътрешни отношения, с оглед на описаните по-горе решения
и договор за продажба на дружествени дялове, към момента на сключване на
договора за заем от 29.05.2008г. ищецът не е разполагал с надлежна
представителна власт и поради това не е можел да договаря от името на ответното
дружество и да го задължава, а още по малко да договаря сам със себе си.
Сключеният договор при тези обстоятелства е нищожен поради това, че на едната
страна е налице falsa procuratio и изрично е оспорен от представлявания, а и поради противоречие с добрите
нрави, доколкото задължаването на търговец, на чийто капитал вече не си
собственик, чрез еднолично извършване на действия без представителна власт в своя
полза, е проявление и на това основание за нищожност.
Що се отнася до записа на
заповед, послужил като несъдебно изпълнително основание, то при установената
липса на представителна власт, приложение следва да намери разпоредбата на
чл.462 от ТЗ и да се приеме, че като е задължил „Топфактор”ЕООД, ищецът се е
задължил лично. Така е налице съвпадение между кредитор и длъжник, което води
до липса на валидно вземане.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че по несъдебното изпълнително основание-менителничния ефект и по
въведеното каузално правоотношение не е
налице вземане в полза на ищеца и претенцията е неоснователна.
Ето защо и с оглед на гореизложеното, съдът
намира, че предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят направените по настоящото производство
разноски за вещо лице в размер на 50лв. Останалата част от внесения депозит не
следва да се присъжда, тъй като заключение не е изготвено и в тази част
разноските не са направени.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.И.Г.,
ЕГН ********** иск за признаване за установено, че „ТОПФАКТОР” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя В.И.И. му дължи сума в
размер на 30 000лв., вземане по запис на заповед от 29.05.2008г. с падеж на 25.05.2011г.
и договор за паричен заем от 29.05.2008г.; законната лихва върху
главницата,считано от 15.06.2012г. до окончателното изплащане; и сумите от
600лв. разноски по заповедното производство за държавна такса и 550лв
адвокатски хонорар, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 9425/2012г. на ПРС, ІV бр.с.
ОСЪЖДА Н.И.Г.,
ЕГН ********** да заплати на „ТОПФАКТОР” ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя В.И.И.,
сумата от 50 лева разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: