№ 639
гр. Варна, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100500675 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. С. В., с ЕГН **********, с адрес: ******, със
съдебен адрес: ******, чрез адв.И. И., против Решение №15 от 03.01.2024г. постановено по
гр.д.№2711/2023г. по описа на РС Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя,
против “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център “Люлин-6“, ет.2,
действащо чрез юрисконсулт И. С., иск с правно основание чл.439 от ГПК за приемане на
установено, че поради по погасяването на вземанията по давност, ищецът не дължи на
ответника сумите, които са предмет на изпълнение по изп.дело №2180/2011г. по описа на
ЧСИ с рег.№808 образувано по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№7134/2011г. на РС
Варна, а именно: -970.51лв., представляваща главница по Договор за кредит от 12.05.2011г.;
-258.21лв., представляваща надбавка печалба; -344.55лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 30.05.2008г. до 12.05.2011г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 12.05.2011г. до
окончателното й изплащане и -131.47лв. разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно и незаконосъобразно,
като се оспорват изводите на съдът относно прекъсването на давността в изпълнителният
1
процес в резултат от действия на взискателя. Сочи се, че единственото извършено
изпълнително действие по изпълнителното дело №2180/2011г., водещо до прекъсване на
давността, е това от 27.03.2012г. когато е изпратено съобщение до работодателя на
длъжника за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение. Поддържа се, че
молбата на ответника от 25.08.2015г. за конституирането му като взискател по делото на
основание Договор за продажба и прехвърляне на вземанията предмет на изпълнителния
лист издаден по ч.гр.д.№7134/2011г. по описа на ВРС, не е същинско изпълнително
действие и не води до прекъсване на давността. Твърди се, че макар да не е необходимо
предприетото действие в рамките на даден изпълнителен способ да е успешно, за да се счита
давността прекъсната, то в случая поисканите от взискателя с молби от 14.11.2017г.,
19.01.2018г., 07.09.2021г. и 30.11.2022г. изпълнителни действия, въобще не са били
предприети. Ето защо се поддържа, че въпросните молби не водят до прекъсване на
давността, но дори се приеме, че действия по молбите са извършени, то тези действия не са
били валидни, поради настъпила перемпция на изпълнителното производство, съответно
нямат валидно правно значение на прекъсващи давността. Развити са подробни съображения
за характеристиките на изпълнителното производство, за приложимият в разглежданият
казус давностен срок и за изпълнителните действия, които водят до прекъсване на този срок,
както и за правната природа на договора за цесия и нейният транслативен ефект. Сочи се
относима съдебна практика. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на
иска, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на
жалбоподателите относно валидността на извършените действия за събиране на вземането в
изпълнителният процес. Поддържа се, че част от оплакванията на жалбоподателя са развити
едва с въззивната жалба, поради което тяхното разглеждане е преклудирано. Оспорват се
доводите на жалбоподателя за опорочаване на част от изпълнителните действия поради
настъпила перемпция на изпълнителното дело, съответно че те са без правно значение за
давността. Изложени са подробни аргументи за законосъобразното развитие на
изпълнителният процес и за наличието на валидни изпълнителни действия, който са
прекъснали многократно давността по отношение на процесните вземания, респективно са
осуетили погасяването им по давност. Сочи се относима актуална съдебна практика и се
моли за оставяне без уважение на въззивната жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответното дружество.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалният си представител, поддържа
въззивната жалба и моли за уважаването ѝ, ведно с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, чрез подадена от пълномощник писмена молба, оспорва
жалбите и претендира разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази, следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск от И. С. В., против “Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с правно основание чл.439 от ГПК, за приемане на установено, че
2
ищецът не дължи на ответника, поради по погасяването вземанията по давност на сумите,
които са предмет на изпълнение по изп.дело №2180/2011г. по описа на ЧСИ с рег.№808,
образувано по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№7134/2011г. на РС Варна, а именно: -
970.51лв., представляваща главница по Договор за кредит от 12.05.2011г.; -258.21лв.,
представляваща надбавка печалба; -344.55лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 30.05.2008г. до 12.05.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 12.05.2011г. до
окончателното й изплащане и -131.47лв. разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
В исковата молба се сочи, че с влязла в сила на 15.06.2011г. заповед за изпълнение
издадена по ч.гр.д.№7134/2011г. по описа на РС Варна, ищецът е бил осъден да плати
горепосочените суми. Сочи се, че въз основа на издаденият изпълнителен лист за
вземанията по заповедта, кредиторът образувал изпълнително дело №2180/2011г. по описа
на ЧСИ с рег.№808. Поддържа се, че след извършването на изпълнително действие по
молбата за образуване на 21.11.2011г., в продължение на над две години в посоченото
изп.дело не са извършвани други действия, в резултат от което на 21.11.2013г. е настъпила
перемпция и изп.производство, е прекратено по право, съответно понастоящем е изтекла
петгодишната давност за принудително събиране на вземането. Сочи се, че по молба на
ответника от 25.08.2015г., същият е конституиран като взискател в изпълнителният процес,
тъй като е придобил процесните задължения на основание Договор за продажба и
прехвърляне на вземания сключен с кредитора. Моли се за уважаване на иска и присъждане
на разноски.
С постъпилият от отговор на исковата молба, се излага становище за неоснователност
на иска, като се поддържа, че петгодишната давност за събиране на вземането не е изтекла.
Не се оспорва, че е налице образувано изпълнително производство, против ищеца, в което
ответника е конституиран като взискател на основание сключен с кредитора Договор за
цесия от 15.05.2015г. Твърди се, че в процесното изпълнително дело са предприети
прекъсващи давността действия, както следва: налагане върху трудово възнаграждение със
запорно съобщение от 27.03.2012г.; конституиране на нов взискател на 25.08.2015г.;
посочване на изпълнителен способ на 21.12.2016г., чрез изискване на справка от НОИ;
запорно съобщение на 20.02.2017г. до работодател; уведомление за цесия на 20.02.2017г.;
искане за справка от БНБ и насрочване на опис на движими вещи на 24.11.2017г.;
изпращане на запорни съобщения до банки на 19.01.2018г.; изискване на справка от НОИ и
искане за запор на трудово възнаграждение на 31.07.2018г. и запорно съобщение до
работодател на 30.11.2022г. Развити са подробни съображения за института на
погасителната давност и начините на нейното прекъсване, като се сочи относима съдебна
практика. Поддържа се, че с предприемането на горепосочените изпълнителни действия,
давността е прекъсвана многократно и по отношение на вземанията е започнал да тече нов
давностен срок, който не е изтекъл към момента на завеждане на иска. Моли се за
отхвърляне на иска и присъждане на деловодни разноски.
3
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Въззивната жалбата, инициирала настоящото произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формиран от съда извод. В случая
оплакванията на въззивника съставляват оспорване на правилността на изводите на
първоинстанционния съд, че процесните задължения, не са погасени по давност, тъй като
предприетите от кредитора действия са прекъсвали многократно на давността. Така
направеното оспорване не съставлява новонаведено възражение или фактическо твърдение,
поради което следва да бъде разгледано по същество.
По делото е безспорно и от събраните доказателства е видно, че въз основа на влязла
в сила на 15.06.2011г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№7134/2011г. на РС Варна е издаден изпълнителен лист против ищеца за сумата от
970.51лв., представляваща главница по Договор за кредит от 12.05.2011г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда
12.05.2011г. до окончателното й изплащане, за сумата от 258.21лв., представляваща
надбавка печалба и за сумата от 344.55лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 30.05.2008г. до 12.05.2011г., както и за сумата от 131.47лв.,
представляваш съдебни разноски. За събиране на вземанията по въпросният изп.лист е
образувано изп.дело №2180/2011г. по описа на ЧСИ с рег.№808, като в хода на същото по
молба от 25.08.2015г. ответникът е конституиран като взискател в изпълнителният процес,
тъй като е придобил процесните задължения на основание договор за цесия, сключен с
кредитора на 15.05.2015г.
По делото е приобщен заверен препис от изп.дело №2180/2011г. по описа на ЧСИ с
рег.№808, от материалите по което са видни извършваните от взискателя/ите изпълнителни
действия.
Въз основа на горното въззивният съд, намира следното:
Съобразно изложеното в исковата молба, ищецът обосновава правното си твърдение
за погасяване на установено със заповед за изпълнение, изпълняемо право за парични
задължения по договор за кредит на новонастъпили факти по смисъла на чл.439 от ГПК-
4
погасяване по давност в период след 15.06.2011г.-датата на стабилизирането на
изпълнителните титули-заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр.д.№7134/2011г. на РС Варна, въз основа, на които е образувано изп.дело
№2180/2011г. по описа на ЧСИ с рег.№808. Ето защо, са налице особените процесуални
предпоставки за допустимостта на производството по чл.439, ал.2 от ГПК.
В настоящия процес ищецът, се е позовава на изтекъл 5 годишен давностен срок,
който е визиран в чл.117, ал.2 от ЗЗД, който според трайната и актуалната съдебна практика,
е и действителният давностен срок приложим по отношение на вземанията установени със
заповед за изпълнение, която се приравнява на влязло в сила съдебно решение. Съгласно
възприетото с ТР №3/28.03.2023г. по тълк.д.№3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК, ВКС.
Наред с това според задължителните разяснения по т.10 от последното, в границите на
висящо изпълнително производство, давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, а именно:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, разсрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължения
лица. Искането да бъде приложен изпълнителен способ, също прекъсва давността, тъй като
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като не е необходимо предприетото от него
действие в рамките на съответния изпълнителен способ, да е задължително успешно. Това
следва от съдържанието на разпоредба на чл.116, б.“в“ ЗЗД, в която законодателят използва
термина “предприемане“ на изпълнителни действия, а не “извършени” или друга подобна
формулировка.
С оглед изложеното и предвид установената по-горе фактическа обстановка до
26.06.2015г. по изп.дело №2180/2011г. по описа на ЧСИ с рег.№808 не е текла погасителна
давност. След тази дата давността е прекъсната най-малко с предприетите от взискателя
действия довели до налагането от ЧСИ на запори на 27.02.20217г. върху трудовото
възнаграждение на длъжника, на 19.01.2018г. върху банковите сметки на ищецът в
“Уникредит Булбанк“ АД и Банка ДСК“ АД, както и на 30.11.2022г. отново върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
До първата посочена дата-27.02.20217г., считано от 26.06.2015г., пет годишният
давностен срок не е бил изтекъл, а след това започнал да тече нов срок, който както се
посочи по-горе, е прекъсван в интервали по-кратки от 5 години и към датата на сезиране на
съда с настоящата претенция-06.03.2023г. срокът не е изтекъл.
Доводите на жалбоподателя, че е било налице основание за прекратяване на
изпълнителното производство по право в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
респективно че няма валидно предприети изпълнителни действия, са неоснователни. Това е
така защото при прекратяване на изпълнителното производство, поради перемпция
5
материалното право на взискателя остава незасегнато. Прекратяването също така не
изключва принудителното изпълнение в случай, че изпълняемото право е непогасено. Дори
при настъпила перемпция по право, когато по изпълнителното дело е направено искане за
прилагане на нов изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже
изпълнение, тъй като той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител, следва да образува новото искане в ново-отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността,
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, в който смисъл е
съдебната практика обективирана в Решение №127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр.д.
№2884/2021г., III г.о.
Възраженията на жалбоподателя, че е поисканите от взискателя изпълнителни
действия с молби от 14.11.2017г., 19.01.2018г., 07.09.2021г. и 30.11.2022г., въобще не са
били предприети, се опровергаваха от събраните по делото доказателства, доколкото от
същите се установи, че в резултат от исканията на ответника, са наложени запори върху
възнаграждението и банковите сметки на ищеца.
Развитите от жалбоподателя съображения за правната природа на договора за цесия и
за неговият транслативен ефект, са ирелевантни за спора. Последователно в съдебна
практика се приема, че уведомяването на длъжника не представлява елемент от фактическия
състав на договора цесия, като прехвърлянето на вземането се осъществява с постигането на
съгласие между цедента и цесионера. Уведомяването на длъжника има за цел единствено да
го защити, срещу ненадлежно изпълнение на задължението на стария кредитор. В този
смисъл при липса на уведомяване на длъжника, същия може да противопоставя възражения
за недължимост на цесионера, единствено по съображения, че е платил на стария кредитор.
Такива твърдения в настоящото производство не са налице, поради което уведомяването на
длъжника за цесията е без значение за валидността на дълга, съответно ба предприетите
изпълнителни действия.
В заключение въззивният състав на съдът намира, че в нито един момент между
предприемането на съответното изпълнително действия, не е изтекъл период от над пет
години, поради което процесният дълг, не е погасен по давност. Ето защо предявеният иск,
се явява неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен от първоинстанционният съд.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от
ГПК, в полза на въззиваемият, се следва юрисконсултско възнаграждение, чиито размер,
според материалният интерес, правната и фактическа сложност на делото, извършените
действия от юрисконсулта и на основание чл.25 от НЗЗП, съдът определя в размер на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №15 от 03.01.2024г. постановено по гр.д.№2711/2023г.
6
по описа на РС Варна.
ОСЪЖДА И. С. В., с ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на “Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център “Люлин-6“, ет.2, сумата от 100лв.,
представляваща за юрисконсултско възнаграждение за производство по въззивната жалба.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7