О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
Година 11.01.2019 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд
Петнадесети граждански състав
В закрито заседание в следния
състав
Председател: Олга Златева
като разгледа докладваното от
съдия Златева
гражданско дело номер 5800 по
описа за 2018 година.
Предявен
е иск от „АРТ ТРАНС МЕДИКА” ООД гр.София против „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА
ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ.Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД гр.Стара Загора по чл.422 от ГПК.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.
Съдът намира, че следва да се
приемат като доказателства по делото представените документи, както и да бъде
приложено към делото ч.гр.д.№5111/2018г. по описа на РС Стара Загора. Следва да
се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му
уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Воден
от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
като доказателства по делото: преводно
нареждане /кредитен превод/ по договор 097792/12.11.2018г., фактура
№3595/01.03.2016г., приемо-предавателен протокол №3818/01.03.2016г., заявка за
доставка изх.№601/22.02.2016г., фактура № 3628/07.04.2016г.,
приемо-предавателен протокол №3851/07.04.2016г., фактура №3631/12.04.2016г., приемо-предавателен
протокол №3855/12.04.2016г., заявка за доставка изх.№845/21.03.2016г., фактура
№3646/13.05.2016г., приемо-предавателен протокол №3646/13.05.2016г., фактура
№3647/17.05.2016г., приемо-предавателен протокол №3647/17.05.2016г., заявка за
доставка от 04.2016г., справка за издадени документи за периода от 01.01.2015г.
до 31.10.2018г., споразумение от 27.07.2016г., справка за издадени документи за
периода от 01.01.2015г. до 30.06.2016г., писмо №РС-20-99/09.02.2018г.,
потвърдително писмо от 16.03.2018г., 2 бр. справка от ТР, платежно нареждане за
кредитен превод от 11.10.2016г.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№5111/2018г.
по описа на РС Стара Загора.
СЪОБЩАВА на страните проект за
доклад по делото:
Производството е
образувано по искова молба на „АРТ ТРАНС МЕДИКА” ООД гр.София против
„УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ.Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ” АД гр.Стара Загора. Ищецът твърди, че между него - в качеството на доставчик, и ответника,
в качеството на клиент/купувач, били налице търговски взаимоотношения, в резултат
на които в периода от 17.11.2015г. до 17.05.2016г. ищецът извършил доставки на консумативи и материали,
необходими за дейността на ответника, в качеството му на здравно заведение.
Всяка доставка била извършвана въз основа на официална заявка,
подписана от представляващия ответника. За всяка доставка била издавана фактура, придружена от приемо-
предавателен протокол, като и фактурите и приемо-предавателните
протоколи били подписвани от представители на двете страни. При съобразяване
произхода и стойността на дълга се моли съдът да има предвид, че ищецът ограничил претенциите си към ответника
до размера на неизплатената част от главниците по издадените фактури и лихви за
забава единствено по фактурите, които не са изплатени към датата на завеждането
на искането за издаване на заповед за изпълнение. Първата доставка била
осъществена на 17.11.2015г. и издадена фактура №3520/17.11.2015г., заплатена
изцяло от длъжника на 03.12.2015г. Следващата доставка с фактура
№3532/03.12.2015г. била изплатена на 22.02.2016г. С плащането от 22.02.2016г.
била погасена частично издадена на 18.12.2015г. фактура. Следвали доставки с
фактури от датите 01.02.2016г., 17.02.2016г., които не били предмет на
настоящия иск, тъй като макар и след падежа си, били с напълно погасени
главници към настоящия момент. Следвали доставки с фактури № 3595/01.03.2016г.,
фактура № 3628/07.04.2016г., фактура № 3631/12.04.2016т., фактура №
3646/13.05.2016г., фактура № 3647/17.05.2016г., следвало и още едно плащане от
12.05.2016г., с което частично се погасявала фактурата от 18.12.2015г. Тъй като
ответникът преустановявал плащанията си, по инициатива на ищеца било изготвено споразумение от
27.07.2016г. /със сигнатура на ответника №
РД23-7461/02.08.2016г./, с което дружеството-длъжник признавало,
че към този момент размерът на неизплатените суми по фактури е 28 324,05 лева и поемало
задължение за изплащане на дължимата главница по схема. Въпреки че длъжникът
извършвал няколко плащания, те не отговаряли на условията по споразумението за
размер и падеж, в резултат на което вземанията, заедно с лихвите за забава,
ставали отново изискуеми /чл.2 от споразумението/. Важен
момент било, че признатият от длъжника дълг при сключване на
споразумението, отговарял напълно на размера на дълга по счетоводните
записвания на ищеца, като след тази дата доставки не били осъществявани, а
единствено имало плащания от страна на ответника. На основание споразумението
постъпили плащания от длъжника, както следва: 11.10.2016г. - 2500 лева;
на29.11.2016г. -2000 лева; на 17.03.2017г. - 3000 лева. В резултат дългът по
главницата се намалявал и бил в размер на 20824,05. Следвала нова серия от
разговори и напомняния от страна на ищеца, в резултат на които на 30.11.2017г. длъжникът
извършил плащане в размер на 6000 лева, като по този начин се стигало до окончателния размер на дълга по
главницата в размер на 14824,05 лева, формиран от следните
фактури: фактура №3595/01.03.2016г. на стойност 8534,61 лева - остатък
6405,86лв., фактура № 3628/07.04.201бг., на стойност 5333,01 лева, фактура №
3631/12.04.201бг. на стойност 126,80 лева, фактура № 3646/13.05.2016г. на
стойност 545,60лева, фактура М 3647/17.05.2016г. на стойност 2412,78 лева. С
молба за потвърждение на вземания или задължения, изх.№ на
РС-20-99/09.02.2018г. и във връзка с извършване на независим финансов одит,
ответното дружество поискало справка на задълженията към ищеца. С писмо от 16.03.2018г.
дружеството потвърдило, че към 31.12.2017г. размерът на дълга по главницата е
14824,05 лева. Справката
била приета без възражения от страна на длъжника и одитора му. Между страните били
налице валидни търговски взаимоотношения, ищецът бил доставчик на медицински
консумативи, а ответникът - заведение за болнична помощ. Всяка една доставка била
извършвана на основание официална заявка от страна на УМБАЛ, получавана на
факс, с изходящ номер на УМБАЛ и подписани от представляващия дружеството.
Всяка една фактура била съпровождана от приемо- предавателен протокол, като и
фактурите и приемо-предавателните протоколи били подписани от … - управител на
болничната аптека. По отношение претендираните фактури следвало да се има
предвид, че доставката по фактура № 3595/01.03.2016г. е извършена на основание
заявка изх.№ 601/22.02.2016г. и придружена от приемо-предавателен протокол
№3818/01.03.2016г.; фактура № 3628/07.04.2016г., придружена от
приемо-предавателен протокол №3851/07.04.2016 и фактура № 3631/12.04.2016г.,
придружена от приемо-предавателен протокол №3855/12.04.2016, издадени на основание
извършени доставки по заявка №845/21.03.2016г.; фактура № 3646/13.05.2016г. с
приемо-предавателен протокол №3869/13.05.2016г. и фактура № 3647/17.05.2016г. с
приемо-предавателен протокол № 3870/17.05.2016г. били издадени по доставки,
извършени въз основа на заявка №1133/21.04.2016г. Във всяка фактура надлежно бил
посочен срок за изпълнение на паричното задължение. Предвид това, че основното
облигационно задължение на ответното дружество било парично, не би могла да бъде налице нито виновна, нито безвиновна
трайна обективна или субективна невъзможност за изпълнение. В този смисъл,
неизпълненото в срок парично задължение било винаги забавено и на основание
чл.79 ал.1 ЗЗД дружеството, в качеството си на кредитор, имало право на
обезщетение за забавата на длъжника. Между страните не било налице споразумение
за размер на обезщетението, поради което приложима била законовата
лихва, съгласно чл.86 ЗЗД. Изчислена по този начин,
претендираната лихва за забава била в размер на 4024,37
лева, изчислена до 10.10.2018г. –датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в регистратурата
на PC Стара
Загора/ и по фактури, както следва: по фактура № 3595/01.03.2016г. от падежа
30.03.2016г. до 10.10.2018г. лихвата е в размер на 2007,06 лева
/фактурата е на обща стойност 8534,61 лева
с ДДС и по нея има извършено частично
плащане на 30.11.2016г. в размер на 2128,75 лева; лихвите за
забава за изчислени върху цялата сума по фактурата за периода от 30.03.2016г.
до 29.11.2016г. - 1446,50 лева и върху неизплатения остатък за периода от
30.11.2016 до 10.10.2018г. - размер на лихвата 560,56 лева, т.е. целият размер
на претендираната лихва към 10.10.2018г. е 2007,06 лева/ по фактура №
3628/07.04.2016г., от падежа й 07.05.2016г. до 10.10.2018г. лихвата е в
размер на 1314,19 лева; по фактура № 3631/12.04.2016г., от падежа й
12.05.2016г. до 10.10.2018г. лихвата е в размер на 31,07 лева; по фактура №
3646/13.05.2016гм от падежа й 12.07.2016г. до 10.10.2018г. лихвата е
в размер на 124,44 лева; по фактура № 3647/17.05.2016г., от падежа й
16.07.2016г. до 10.10.2018г. лихвата е в размер на 547,61 лева.
Моли се съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на
18848,42 лева, от които 14 824,05 лева главница, 4024,37 лева лихва за забава,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 10.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват изцяло по
основание и размер. Счита се, че не се дължи заплащане на претендиралите суми.
Издаването на фактура и нейното осчетоводяване не доказвали извършването на
доставка и наличието на реална сделка. Счетоводните записвания не били
правопораждащ факт, а били извършвани на база първични документи, даващи
основание за счетоводно записване. Не можело да се приеме, че по този начин е
налице извънсъдебно признание на дълг. Макар и ищецът да твърдял, че доставките
са извършвани въз основа на подадени от ответника заявки, то от представените
фактури било видно, че са доставени стоки, които не са посочени във заявката.
Всяка една от процесните фактури съдържала с две до три позиции в повече от
заявените, като се различавала и крайната цена по фактура, която надвишавала
стойността на заявката. Искането за заплащане на мораторна лихва от датата на
падежа на всяка една фактура до датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение се оспорва. Самият ищец се позовавал на сключеното на
27.07.2016г. споразумение, съгласно чл.1, ал. 1 от което страните разсрочили
задължението. Първата вноска била със срок - до 30.09.2016г. Не се спори, че
макар и ответникът да е извършил плащане по така сключеното споразумение, то
още с първата вноска, платена на 11.10.2016г., изпаднал в забава. В чл.2, ал. 1
от Споразумението било уговорено, че при изпадане в забава, цялата непогасена
част от вземането ставала предсрочно изискуема, заедно със законната лихва
върху нея. В чл.2, ал.2 от Споразумението бил посочен и моментът от който се
дължала лихва за забава - „от деня на забавата". От систематичното
тълкуване на чл.2, ал. 1 и ал.2 от Споразумението било видно, че обезщетение за
забава се дължи от момента на изпадане в забава по отношение на заплащане на
вноските по споразумението. Следователно ответникът изпаднал в забава на
01.10.2016г. Поради горното изцяло неоснователна била претенцията за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва до 01.10.2018г. Ако се дължи
обезщетение за забавено плащане, то то било за периода от 01.10.2016г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
10.10.2018г. върху сумата от 14 824.05лв. /сбор от главницата по всички
процесии фактури/. Размерът на обезщетението за този период било 3047.41лв. и
претенцията на ищеца над тази сума се счита за неоснователна.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, който е установителен по своя характер и има
за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5111/2018г. по описа на
Старозагорски районен съд, съществува. Тежестта да се докажат фактите, от които
произтича вземането се носи от ищеца, както и изпадането на ответника в забава
по отношение на задължението му за заплащане, т.е. ищецът следва да докаже
претенциите си изцяло по основание и размер.
Ответникът следва да провежда насрещно
доказване, да докаже, че е платил или съответно, че не дължи плащане.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер -чл.78. ал.9 от ГПК.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 27.02.2019г.
от 15.00 ч., за която дата да се
призоват страните.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба и приложенията.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: