Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 14.01.2020г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №419 по описа на съда за 2019г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 против Д.Д.С., с ЕГН **********,
с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът, чрез назначения от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който изцяло са оспорени предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№432/2018г. на КРС е издадена в полза на
ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в
размер на 491.59 лв.-главница, договорна лихва в размер на 241.41 лв. за
периода 07.10.2014г. до 04.02.2015г., лихва за забава в размер на 214.14 лв. за
периода 08.10.2014г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението-28.02.2018г.. до окончателното
изплащане.Посочено е, че вземането произтича от договор за паричен заем,
сключен на 11.06.2014г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като в
последствие вземането по договора е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране
на вземания“ ООД, правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“
АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Твърди се по
исковата молба, че на 10.06.2014г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
сключен договор за паричен заем.По този договор, трето лице-„Изи Асет
Мениджмънт“ АД предоставило на ответника парична сума в размер на 800
лв.Съгласно чл.3, т.3 и т.5 от договора, размера на първата погасителна вноска
бил 129.75 лв., с падеж 10.06.2014г., като остатъка бил в размер на 670.25
лв.Редът и условията, при които бил сключен договора, се уреждали от договора и
общите условия към него.Погасителните вноски, които заемополучателяг се
задължил да изплаща представлявали главница, ведно с надбавка, покриваща
разходите на заемодателя ии добавка, представляваща печалба.Лихвеният процент
бил фиксиран за срока на договора и посочен в него.Общата стойност на сумата,
която ответникът следвало да върне била в размер на 1513.75 лв., като от тази
сума в деня на сключване била заплатена първата вноска в размер на 129.75 лв.,
като останала за погасяване 1384 лв.Договорната лихва била в размер на 713.75
лв.Срока за погасяване бил до 04.02.2015г., а останалите 8 погасителни вноски в
размер на по 173 лв.Било договорено, че при забава в плащането на погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни се дължи заплащане на такса разходи в
размер на 9 лв.таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30
дневен период, през който имало погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събиране на
просречени погасителни вноски не можело да надхвърлят 45 лв.
На ответника, в съответствие с гореописаното, била
начислена такса разходи в размер на 45 лв.Била начислена и лихва за забава за периода 08.10.2014г. до датата на подавене
на –заявлението в размер на 214.14 лв.
Ответникът в производството изплатил сума в размер на
696 лв., с която погасил следните задължения: изплатил такса разходи в размер
на 45 лв., договорна лихва в размер на 472.34 лв. и главница в размер на 178.66
лв.
На 01.09.2015г. било подписано приложение №1 към
рамков договор за цесия, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с
който това вземане преминало в патримониума на ищеца.Изи Асет Мениджмънт АД
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ да уведоми длъжниците по реда на
чл.99, ал.3 ЗЗД.До ответника било изпратено уведомително писмо с
изх.№УПЦ-П-ИАМ/2082718 от 11.09.2015г. за цесията.На 22.02.2019г. било
изпратено второ писмо с изх.№УПЦ-П-ИАМ/2082718 , получено на 25.02.2019г.
По делото са представени и приети като доказателства:
договор за паричен заем, рамков договор за прехвърляне на парични задължения,
уведомление за цесия, пълномощно за уведомяване на длъжниците за сключения
договор за цесия.Изготвена и приета е като доказателство по делото
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Й..
След преценка и
анализ на описаната в исковата молба фактическа обстановка и представените
доказателства съдът формира следните изводи:
От представените доказателства по делото се установи,
че на посочената дата е сключен договор за паричен заем между ответника в
производството и „Изи Асет Мениджмънт“ АД с клаузи, описани в исковата молба и
посочени по-горе.На 01.09.2015г. е подписано приложение №1 към договор за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., с което е прехвърлено вземането към ответника.Прехвърлителят
е упърномощил ищеца да уведоми длъжниците по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД.С
уведомление, връчено лично на Д.Д. на 25.09.2019г., същата е уведомена за
сключения договор за цесия, поради което е породила действие по отношение на
нея.
Съдът намира, че сключения между праводателя на
ищеца и длъжника договор за паричен заем
е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК,
тъй като не отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т.
11 и т. 20 ЗПК
- не съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването и клаузи за наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на
ден. В този случай на основание чл. 23 ЗПК
длъжникът връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихви и други
разноски по договора за кредит. Затова искът като основателен и доказан следва
да се уважи само за неизплатената част от главницата, дължима със законната
лихва от датата на подаване на заявлението. В останалата част, включваща
договорна възнаградителна лихва и обезщетение за забава, претенцията е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
При горното и при твърдение в исковата, че
ответника е изплатила сума в размер на 696 лв., то остатъка по главницата е в
размер на 104 лв., като до този размер иска е основателен, а до пълния размер
на претенциите следва да се отхвърли.
Съобразно изхода на спора, при условията
на чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от иска, ответникът дължи на
ищеца деловодни разноски в размер на 120.02 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Д.Д.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, че вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“
№25 по заповед №194 от 02.03.2018г. по ч.гр.д.№432/2018г. на КРС съществува до
разме от 104 лв.-главница подоговор за паричен заем от 11.06.2014г, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението-28.02.2018г. до
окончателното изплащане, като до пълния предявен размер от 491.59 лв.-главница,
договорна лихва в размер на 241.41 лв. за периода 07.10.2014г. до 04.02.2015г.,
лихва за забава в размер на 214.14 лв. отхвърля предявените искове по чл.422 ГПК като неоснователни.
Осъжда Д.Д.С. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД деловодни разноски в размер на 120.02
лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: