РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 700/13.4.2023г.

гр. Пловдив, 13 април 2023 год.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                              ПЕКТЪР КАСАБОВ

                  

при секретаря Б.К. и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 285 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от ОД на МВР гр. Пловдив, представлявана от процесуалния си представител старши юрисконсулт Гергана Белова, против Решение № 2268 от 02.12.2022 год. на Пловдивски районен съд, ХХІІІ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 4416 по описа на същия съд за 2022 год., отменящо Електронен фиш серия К № 5626957 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на Д.Р.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона.

Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд да бъде отменено, а издаденият електронен фиш (ЕФ) да бъде потвърден. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба – Д.Р.Б., не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Д.Р.Б., срещу Електронен фиш серия К № 5626957 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

На 19.06.2021 г. в 20:16 ч., в гр. Пловдив ул. „Васил Левски“ до номер 111 посока на движение от север към юг, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, е заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ТFR1-М 581, движението на МПС лек автомобил РЕНО КАДЖАР, с рег. № ..., със скорост от 74 км/ч при разрешена 50 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 24 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето Д.Р.Б., на чието име е регистрирано процесното МПС.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г. със срок на валидност 24.02.2020 г. и Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М № 2-33-21/11.03.2021 г.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Пловдивският районен съд е отменил оспорения пред него електронен фиш, като е приел, че са нарушени административнопроизводствените правила във връзка с констатиране на самото нарушение. В тази връзка е посочено, че по делото е налице справка от КАТ, видно от която собственици на инкриминираното превозното средство са „СОЖЕЛИЗ – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и С.Д.А., а „ПЛАЗА КАРРЕНТ“ ЕООД е посочено като ползвател. В същото време, по административнонаказателната преписка е представена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от П.Т.М. в качеството му на собственик на автомобила, с която последният е декларирал, че на инкриминираната дата МПС - РЕНО КАДЖАР, с рег. № ..., е управлявано от жалбоподателя. Същевременно не са ангажирани каквито и да било доказателства въз основа на какво правно основание наказващият орган е приел, че декларатора П.Т.М. е наистина собственик или законен представител на собственика на превозното средство. Посочено е още, че твърдяното нарушение е установено посредством автоматизирано техническо средство № TFR1-M 581, като по делото са ангажирани доказателства, че същото представлява мобилно такова. В тази връзка, съдът се е позовал на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, според която установяването и заснемането на нарушенията могат да се осъществяват само при отсъствието на водач и контролен орган. Констатирано е също така, че от данните по делото не се установява да е изпълнено императивното изискване на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121 з-532 от 12.05.2015 г., а именно да е направена снимка на разположението на мобилната система за видеоконтрол.

При това положение, първоинстанционният съд е направил извод, че в настоящия случай посочените изисквания на закона не са били спазени и по този начин се е стигнало до издаването на незаконосъобразен електронен фиш, който следва да бъде отменен.

Сочи се още в мотивите на обжалвания съдебен акт, че от текста на самия електронен фиш по никакъв начин не може да бъде направен извод относно точното място на реализиране на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

ІV. За правото:

8. Решението е неправилно.

9. Необосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В конкретния случай, оспореният фиш е съставен съобразно правилото възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, именно за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

10. Относно неизпълнението на изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. (че представената по делото снимка на разположението на АТСС по никакъв начин не може да се обвърже с деня на осъществения контрол, което се приравнява на липса на такава снимка), настоящата съдебна инстанция възприема този пропуск за несъществен и неоказващ влияние върху констатациите направени с контролния уред. Действително към протокола е приложена снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (наричана по-долу за краткост само Наредбата) за разположението на мобилното АТСС, която не може да се обвърже с деня на осъществения контрол. Това обстоятелство обаче не съставлява достатъчно основание, за да се приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или че материалният закон е приложен неправилно. Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол (приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, в сила от 16.01.2018 г.), който като годно доказателствено средство установява точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия от 50 км/ч. и разположението на мобилното АТСС. Освен това следва да се отбележи, че при използването на АТСС, контролният орган няма възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта, както и записът на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично. В този смисъл координатите на мястото, където е измерена, регистрирана и записана скоростта на движение на МПС не се вписват, а се отпечатват автоматично с отпечатването на снимковия материал. При това положение следва да се приеме, че приобщеният по делото доказателствен материал установява от една страна съответствие между мястото на нарушението, посочено в приложената снимка и мястото на нарушението, отразено в издадения електронен фиш, а от друга – местоположението на използваното АТСС.

Казано с други думи, коментираното нарушение само по себе си не е основание за отмяна на оспорения ЕФ. За пълнота следва да се добави, че има съдебна практика на Административен съд Пловдив, при която нарушение от категорията на процесното е било констатирано от съда, но в съвкупност с други установени в хода на административната процедура нарушения, което именно е довело до отмяна електронните фишове предмет на разглеждане в съответните съдебни актове.

11. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен изцяло, съответно процесният електронен фиш ще следва да бъде потвърден.

V. За разноските:

12. При посочения изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, на ОД на МВР - Пловдив се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 80 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

                                                                                              

ОТМЕНЯ Решение № 2268 от 02.12.2022 год. на Пловдивски районен съд, ХХІІІ наказателен състав, постановено по АНД № 4416 по описа на същия съд за 2022 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5626957 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на Д.Р.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

ОСЪЖДА Д.Р.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Пловдив, сумата в размер на 80 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

              

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                        2.